№ 491
гр. Пловдив, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20235300900045 по описа за 2023 година
Обективно евентуално съединени искове с правна квалификация чл.124,
ал.1 ГПК и чл.74, ал.1 от ТЗ.
Производството е образувано по искова молба от К. В. К. с ЕГН
**********, представлявана от пълномощника адв.А. М. от АК-Пловдив, с
която са предявени евентуално съединени искове с правна квалификация
чл.124, ал.1 ГПК и чл.74, ал.1 ТЗ против „СТАРИЯТ ПЛОВДИВ-96“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.Г.М.Димитров № 11А за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна
като незаконосъобразни на решенията, взети на ОСС , проведено на
14.01.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е съдружник в ответното
дружество като притежава 62 дяла от капитала му от общо 500 дяла по 10
лв.всеки от тях, общо на стойност 620 лв., като заедно със съдружника В. В.К.
съвместно упражняват правата върху 1 дружествен дял от капитала, а
последният притежава още 62 дяла от капитала на дружеството. Така двамата
общо притежавали дялове, равни на 25% от капитала на дружеството.
Ищцата твърди, че от съдружника В. К. научила, че на 16.01.2023 г. му е
бил предоставен за сведение протокол, за който се твърдяло да е съставен по
повод проведено на 14.01.2023 г. Общо събрание на съдружниците, като
според документа били взети следните решения:
По първа точка:
„Пълен отчет и анализ ще се направи в началото на м. февруари след
като счетоводството изготви пълен баланс за цялата година. “
1
По втора точка:
„До 20 февруари всеки съдружник да внесе полагащата му се сума от
направените до края на 2022 год. допълнителни лични вноски по счетоводни
данни, съобразно дяловото участие.
По трета точка:
„До 19.01.2023 г. да се внесе в сметката на фирмата по кредита от
всеки съдружник, като полагащата се част за един дял е 40 лв. За
следващите месеци сумата ще зависи от обема на работа и увеличените
приходи. “
По четвърта точка:
„Всички покани за заседания, протоколи и други писма и документи за
фирмата за по- бърза информираност и адекватност да се извършва с
имейл по интернет или чрез вайбър, най малко 3 денонощия преди датата на
мероприятието, като по същия начин се информира Управителят за
получаването на известието и евентуално за някакви промени. “
За насрочено ОСС не били получавани никакви писмени покани от
съдружниците - К. К. и В. К., като на последния единствено и то по телефона
му било съобщено на 14.01.2023г. /събота/, че се планирало провеждане на
общо събрание, за което В. К. възразил, че не е получавал лично и
предварително писмена покана, не му е известно при какъв дневен ред се
предвижда да протече събранието, нито са му били представени каквито и да
било материали свързани с плануваното общо събрание на съдружниците,
нито е давал съгласие за провеждане на ОСС. Независимо от това В. К.
отишъл на плануваната среща, като отново направил възраженията си за
нередовността на събранието,че не е получил лично и своевременно покана за
свикване на ОСС, липса на кворум за вземане на решения и др., като в деня на
срещата /събота/ не бил съставян протокол за взети решения, разисквали се
общи семейни теми и В. К. останал с убеждението, че не е проведено
събрание и че не са взети решения по него, след което си тръгнал.
Изненадващо на 16.01.2023 г. обаче му бил предоставен за сведение
протокол за взети решения, но в него не били отразени нито едно от неговите
възражения относно редовността на събранието, като останал изненадан, че в
представения му протокол е отразено, че са вземани въобще решения, при
положение, че всички присъстващи си тръгнали и на 14.01.2023 г. е нямало
реално такъв съставен протокол.
Ищцата заявява, че не е получавала покана за общо събрание , както и че
такова събрание въобще не се е провеждало, съответно не са вземани подобни
решения, но такива, въпреки това били отразени като взети в цитирания
протокол от 14.01.2023г., т.е. което ги правело нищожни съобразно правната
формулировка на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тьлк.
Д. № 1/2002 г„ ОСГК.
При условията на евентуалност поддържа, че решенията са и
незаконосъобразни, тъй като ОСС не е свикано редовно и на него липсва
кворум за вземане на решения.
2
На първо място не била спазена процедурата по чл. 139, ал.1 от ТЗ за
свикване на ОСС с връчване на писмена покана с включен дневен ред най –
малко седем дни преди провеждането му. Заявява, че такава покана,
отговаряща на изискванията на закона, не е връчвана лично.
На следващо място липсвал кворум за вземане на решение за
допълнителни парични вноски, изискуем по чл. 137, ал.З от ТЗ във връзка с
чл. 137, ал.1« т. 9 от ТЗ, а именно повече от 3/4 от капитала.
Липсвали и материалноправните предпоставки по чл. 134, ал.1 от ТЗ за
вземане на решение за допълнителни парични вноски. В така представения за
сведение протокол от ОСС от 14.01.2023г. не била конкретно посочена
необходимост от покрИ.е на загуби и на временна необходимост от парични
средства за дружеството, както и срок, в който дружеството следва да ги
възстанови обратно на съдружниците. Не били посочени каквито и да било
точни, ясни и конкретни факти и обстоятелства, по дати и хронология, които
да са от значение за вземане, препотвърждаване на решение за събиране; на
допълнителни парични вноски от съдружниците. В протокола не била
отразена каквато и да било конкретна сума, която всеки от съдружниците
следвало да внесе, нито бил определен срок за връщането й.
На следващо място не било ясно по чия инициатива е свикано общото
събрание, нито дали същото е редовно или извънредно общо събрание на
съдружниците, което съставлявало нарушение на разпоредбите на чл.138 от
ТЗ.
Решението по т. 4 от протокола от 14.01.2023г. изцяло било в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 139, ал. 1 от ТЗ, според
която уведомяването следва да е с писмена покана, получена лично от всеки
съдружник, най-малко 7 дни преди датата на заседанието. Липсвал и
предвидения кворум за вземане на такива решения, т.е. повече от 3/4 от
капитала, тъй като на практика тези въпроси би трябвало да доведат до
промяна на дружествения договор, поради което и съгласно чл.137, ал. 3 от
ТЗ във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 1 от ТЗ, решенията по които се взимат с
квалифицирано мнозинство повече от 3/4 от капитала.
Освен гореизложеното, управителят на дружеството не се съобразил с
получената от него на 19.10.2022 г. уведомление - покана, с което ищцата го
информирала изрично, че живее постоянно във Федерална Република
Германия и че за насрочените общи събрания на дружеството, следва да бъде
предварително и изрично уведомявана за плануваното им провеждане, с
изрична писмена покана, с посочен в нея дневен ред, която следвало да
получи най-малко 7 дни преди датата на заседанието на адрес, посочен в
уведомлението.
Въз основа на тези фактически твърдения са предявени искове да бъдат
проглА.и за нищожни/несъществуващи Решенията на ОС от 14.01.2023г.
обективирани в Протокол от общо събрание на съдружниците в Старият
Пловдив 96“ООД, ЕИК: *********, от 14.01.2023 г., а при условията на
евентуалност да бъдат отменени като незаконосъобразни.
3
Ответникът в първоначалния отговор на исковата молба признава, че
ищцата е съдружник и притежава посочените дялове от капитала на
дружеството. Възразява за недопустимост на иска за нищожност на
решенията. По същество оспорва изложените в исковата молба твърдения.
Поддържа, че ОСС е проведено при спазване на императивните норми на ТЗ и
на дружествения договор, като на ищцата е била изпратена и същата е
получила на 11.01.2023 г. покана на адреса в Германия чрез Български пощи
АД. Бил спазен редът за свикване на ОСС, предвиден в ДД.
В допълнителната си искова молба по чл.372 ГПК ищецът поддържа
първоначално изложените твърдения. Оспорва , че не е получавал покана за
събранието. Възразява, че разпоредбите в ДД, предвиждащи по-кратък от
предвидения в чл.139, ал.1 ТЗ срок за получаване на покана, са
недействителни. Излага подробни доводи за незаконосъобразността на
атакуваните решения.
В допълнителния си отговор по чл.373 ГПК ответникът поддържа
изложените вече от него твърдения и доводи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и становищата на страните, прие следното:
Относно възражението за недопустимост на исковете за прогласяване
нищожността на решенията съдът, в определението си по чл.374 ГПК, е приел
същото за неоснователно, доколкото са изложени твърдения, сочещи на една
от хипотезите , обсъдени в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС
по тьлк. Д. № 1/2002 г. ОСГК. Поради това ще се разгледат по същество.
Задължителната съдебна практика, обективирана в поменатото
Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълкувателно дело № 1 от 2002
г. на ОСГК на ВКС, приема, че нищожно е липсващото /невзето/ решение на
ОС, което обаче е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в
протоколната книга на дружеството, а така също и ако е вписано в търговския
регистър. В разглеждания случай се твърди именно наличието на тази
хипотеза- атакуваните решения не са взети, въпреки което са отразени като
съществуващи в Протокол от 14.01.2023 г. за проведено ОСС.
Последно цитираният протокол за проведено общо събрание на
съдружниците на „Старият Пловдив-96“ ООД е представен по делото и
според неговото съдържание на посочената дата то се е състояло в
гр.Пловдив. Отразено е , че на него са присъствали съдружниците К. К.,
притежател на 25 дяла, М. К., притежател на 25 дяла, И. Т., притежател на 20
дяла, И. К., притежател на 05 дяла и В. К., притежател на 13 дяла. В
протокола е обективирано изявление , че съдружникът К. К. е поканена по
имейл и с препоръчано писмо от 05.01.2023 г., но не присъства, както и че
всички са редовно призовани. Обективирани са решенията, атакувани в
настоящото производство. В документа не е вписан дневния ред, нито
начина, по който са гласували лицата, съответно с какво мнозинство са взети
решенията.
4
Ищцата оспорва, че на посочената дата не се е състояло общо събрание
на съдружниците и не са взети обективираните в Протокола решения, т.е.,
оспорва неговото съдържание . В тази връзка следва да се посочи, че
протоколът за общо събрание, който не е подписан от ищцата, притежава
характер на частен свидетелстващ документ и не се ползват с материална
доказателствена сила по арг.от чл.180 ГПК. Следователно и предвид
изричното му оспорване , същият не обвързва съда да приеме, че на
14.01.2023 г. е проведено общо събрание на съдружниците на „Старият
Пловдив-96“ООД, на което са присъствали посочените лица и на което са
взети с отразените решения. При доказателствена тежест за ответника,
последният не ангажира доказателства, от които да се направи несъмнен
извод / при условията на пълно, главно доказване/ за провеждането на общо
събрание и за вземането на оспорените решения. Така в показанията ни
свид.М. К.- един от съдружниците, твърди, че е имало общо събрание на
посочената датата, на което присъствали всички съдружници, с изключение
на ищцата. Обсъждали се „неща, свързани с фирмата и с проблемите на
фирмата“. Не си спомня как са били поканени съдружниците. Протокол се
пишел в момента от управителя. Съдът намира, че данните, съобщени от този
свидетел, при липсата на други доказателства по делото, не изпълват
изискването за проведено пълно, главно доказване на обстоятелството, че на
посочената дата са взети оспорените решения и след проведено гласуване от
съдружниците. На първо място в показанията липсва конкретика както за
дневния ред, така и за самите решения, като единствено се сочи, че са
правени обсъждания. Освен това показанията са противоречие на тези, дадени
от свид.В. К.- друг съдружник, който е вписан в протокола , но който отрича
да са вземани решения, а също съобщава за проведени на тази дата разговори
„по стари теми, за имоти, за обикновени неща“, както и да е имало дневен ред
и да се е водил протокол. Нещо повече, свидетелят твърди, че отразеното в
протокола нямало нищо общо с това, за което са говорили на 14.01.2023 г.
Следователно, по делото се установява несъмнено единствено, че на
14.01.2023 г. се е състояла среща на част от съдружниците, на която са се
обсъждали теми, но не се доказва да са били гласувани и взети оспорените
решения- в тази насока липсват доказателства, в т.ч.и в показанията на
свид.М. К.. Изложеното обуславя извод, че обективираните в Протокол от
14.01.2023 г. решения са липсващи /невзети/ и като такива са нищожни
според разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по
тълкувателно дело № 1 от 2002 г. на ОСГК на ВКС и искът за прогласяването
им като такива ще се уважи.
Поради основателност на иска с по чл.124, ал.1 ГПК, съдът не следва да
се произнася по евентуално съединения такъв по чл.74, ал.1 ТЗ.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищцата ще се
присъдят направените по делото разноски, които се констатираха в размер от
50 лв.внесена ДТ и 2000 лв. платено адвокатско възнаграждение, съобразно
приложения списък по чл.80 ГПК.
5
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на решенията на общо събрание на
съдружниците на „СТАРИЯТ ПЛОВДИВ-96“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Г.М.Димитров № 11А,
отразени като взети в Протокол от 14.01.2023 г., както следва:
По първа точка:
„Пълен отчет и анализ ще се направи в началото на м. февруари след
като счетоводството изготви пълен баланс за цялата година. “
По втора точка:
„До 20 февруари всеки съдружник да внесе полагащата му се сума от
направените до края на 2022 год. допълнителни лични вноски по счетоводни
данни, съобразно дяловото участие.
По трета точка:
„До 19.01.2023 г. да се внесе в сметката на фирмата по кредита от
всеки съдружник, като полагащата се част за един дял е 40 лв. За
следващите месеци сумата ще зависи от обема на работа и увеличените
приходи. “
По четвърта точка:
„Всички покани за заседания, протоколи и други писма и документи за
фирмата за по- бърза информираност и адекватност да се извършва с
имейл по интернет или чрез вайбър, най малко 3 денонощия преди датата на
мероприятието, като по същия начин се информира Управителят за
получаването на известието и евентуално за някакви промени. “
ОСЪЖДА „СТАРИЯТ ПЛОВДИВ-96“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Г.М.Димитров № 11А да
заплати на К. В. К. с ЕГН **********, представлявана от пълномощника
адв.А. М. от АК-Пловдив с адрес за призоваване гр.****- чрез адвокат А. М.
сумата от 2050 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6