№ 17228
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110122049 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. С. Й., А. Ю. Й. и Л.
Ю. Й. срещу „Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, с която са предявени
субективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 459, вр. чл.
441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в
общ размер от 13 500 лв., представляваща обезщетение за Злополука и рискова застраховка
"Живот" за починалия на ищците общ наследодател Юлиян Атанасов Й., ЕГН **********,
както и сума, представляваща мораторна лихва върху застрахователното обезщетение,
считано от смъртта на наследодателя им (05.03.2024 г.) до завеждане на исковата молба,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда - 15.04.2025 г. до
окончателното плащане.
С молба вх. № 272313/12.08.2025 г. ищците, чрез адв. Б., уточняват, че претендират
разделно осъждане на ответника за сумата в общ размер на 13 500 лева, съгласно клаузата на
чл. 7, т. 5 от Договор за обществена поръчка № 15855, сключен на 28.12.2023 г., като всеки
от ищците претендира 1/3 от тази сума или всеки по 4 500 лева, доколкото ищците са
преживял съпруг на наследодателя и негови низходящи. Уточнява се също, че общият
размер на мораторната лихва, която се претендира е 2082,25 лева или на всеки от тримата
ищци по 694,08 лева – обезщетение за забава върху главницата, начислена за период от
05.03.2024 г. (датата на смъртта на наследодателя) до 14.04.2025 г. (датата на завеждане на
исковата молба в съда).
Ищците М. С. Й., А. Ю. Й., Л. Ю. Й. (действаща чрез майка си като нейн законен
представител – М. С. Й.) твърдят, че наследодателят на ищците Юлиян Й. е работил на
длъжността "Програмист-криминалист" в Национална Следствена Служба. Твърди се, че
наследодателят е бил застрахован по Договор за обществена поръчка № 15855, сключен на
28.12.2023 г. за групова застраховка "Злополука" и допълнително покритие рискове на
1
работещите в съдебната система - съдии, прокурори, следователи и др., с период на
застрахователното покритие от 01.01.2024 г. до 31.12.2026 г. Договорът бил сключен между
ответното застрахователно дружество и Висш съдебен съвет. Обясняват, че са отправили
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, но дружеството - ответник се е
произнесло с отказ с мотива, че наследодателят на ищците е страдал от "исхемична болест
на сърцето" и "артериална хипертония", установени преди 01.01.2024 година, като именно
тези заболявания са основна причина за настъпилата смърт на застрахованото лице. Заради
отказа, отправили жалба с вх. номер ВСС-801/28.08.2024 г., но отказът на застрахователната
компания бил потвърден. Навеждат, че смъртта на застрахованото лице е настъпила към
период, в който е покрит застрахователният риск - смърт. Считат, че не са налице основания
за отказ от изплащане на обезщетение, а именно налична болест, довела до настъпване на
процесната смърт на лицето. Продължават, че действително наследодателят е страдал от
"исхемична болест на сърцето" и "артериална хипертония", но същите не са създавали
сериозни смущения от здравословен порядък, а са налагали единствено наблюдение и
проследяване. Подчертават, че причина за настъпване на смъртта е разгърнала се
белодробна инфекция, довела до множество тежки усложнения и нарушения във
функционирането на различни органи и системи. Това състояние на организма е довело до
сериозни отклонения, несъвместими с живота. Ето защо смятат, че са налице всички
релевантни факти за възникване на отговорността на застрахователя за плащане на
застрахователно обезщетение на наследниците по закон на починалия. Обръщат внимание,
че дори придружаващите заболявания на наследодателя на ищците да са имали някакво
отражение върху настъпилата смърт, се позовават на Раздел 2-ри, чл. 7 от процесния договор
за групова застраховка, съгласно която уредба, при смърт на застраховано лице, вследствие
на заболяване, включително акутно, застрахователят изплаща на законните наследници или
лицата, живели в едно домакинство с починалото застраховано лице, обезщетение в размер
на 13 500 лева. Клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 11 от ОУ за застраховка "Злополука и рискова
застраховка "Живот", гласи, че застрахователят не носи отговорност за събития, причинени
или дължащи се на предшестващи заболявания или злополуки, освен ако не е договорено
друго. Съпоставката между двете клаузи на договора за застраховка води до извода, че са
налице условията за изплащане на обезщетение по Договора за обществена поръчка и ОУ.
Намират, че клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 11 от ОУ за застраховка "Злополука и рискова
застраховка "Живот" е неравноправна по своя характер, респективно е неприложима. Моли
се съда да уважи предявените искове и се претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Животозастрахователна компания „Съгласие“
АД е подал отговор на ИМ, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа,
че няма противоречие между разпоредбите на застрахователния договор и общите условия.
Сочи, че смъртта на наследодателя на ищците е "остра сърдечна недостатъчност, мозъчен и
белодробен оток - породени от основната причина за смъртта: ИБС (Исхемична болест на
сърцето), АХ (Артериална хипертония)". Уточнява, че през 2020, 2021 и 2024 г. лицето
Юлиян Йордан е извършвал прегледи при общопрактикуващи лекари със следните
диагнози: "застойна сърдечна недостатъчност"; "вирусна неуточнена инфекция";
"хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност"; "застойна сърдечна
недостатъчност"; "други видове стенокардия". Сочи какво гласи т. 21, на чл. 2, ал. 2 от ОУ за
застраховка "Злополука" и рискова застраховка "Живот" - предварително съществуващо
заболяване. Обяснява, че претендираното от ищците застрахователно обезщетение е за
застрахователен риск "Смърт от заболяване, вкл. акутно", но акутното заболяване е остро и
внезапно такова, непредвидимо, с прогресивен ход, прояви се за първи път след началото на
застрахователния период, без връзка с предшестващи заболявания. Следователно
наследодателят на ищците не е починал от такъв вид акутно заболяване. Претендира, че
релевантен за спора е моментът на застрахователното събитие, който според него, е 4 години
преди 01.01.2024 година, когато е установено заболяването на сърцето на Юлиян Й. през
2
2020 година. Възразява, че клаузата на чл. 4, ал. 1, т. 11 от ОУ за застраховка "Злополука и
рискова застраховка "Живот" не е неравноправна. Отделно, застрахованите лица по
процесната застраховка нямат качеството на потребители на финансови услуги по смисъла
на ЗЗП. Оспорва искането за присъждане на законна лихва, предвид неоснователността на
главния иск. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в приложение на хипотезата на чл.
235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 КЗ
тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Злополука“, сключен между Висшия съдебен съвет и
ответното дружество, в срока на действие на която е настъпило застрахователно събитие,
което представлява покрит риск по договора, в причинна връзка с което наследодателят на
ищците е починал, както и стойността на дължимото застрахователно обезщетение в размер
на общо 13 500 лева или всеки по 1/3 от нея – по 4 500лева, чието възстановяване се следва
от сключената застраховка.
При доказване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответника е
да докаже възраженията си срещу предявените искове, в това число и че процесното
застрахователно събитие е изключен риск.
С проекта на доклад по делото, съгласно нормите на чл. 140, вр. чл. 146 от ГПК и в
приложение на разпоредбата на чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
по делото следва да се отделят обстоятелствата: 1/ че наследодателят на ищците Юлиан
Атанасов Й., в качеството си на "Програмист-криминалист" в Национална Следствена
служба, е застраховано лице по силата на сключен с „Животозастрахователна компания
„Съгласие“ АД застрахователен договор за групова застраховка „злополука“ № ВСС-
15855/28.12.2023 г., със срок на дейстиве от 00:00 часа на 01.01.2024 г. до 24:00 часа на
31.12.2026 г.; 2/ че наследодателят на ищците Юлиан Атанасов Й. е починал на 05.03.2024 г.;
както и че ответното дружество е отказало плащане на наследниците по закон на починали
застрахован на 13.05.2024 г., който отказ е потвърден с писмо от ВСС от 26.09.2024 г.
От представения по делото Договор за обществена поръчка № ВСС-15855/28.12.2023
г. се установява, че между Висш Съдебен съвет от една страна – като възложител и
„Животозастрахователна компания Съгласие“ АД, от друга, - като изпълнител е сключен
договор с предмет „застраховка злополука за общо 15 486,5 действащи и предстоящи за
назначаване лице, в това число съдии, прокурори, следователи, съдебни и прокурорски
помощници, членове на ВСС и на Инспектората към ВСС, служители на Националния
институт на правосъдието, държавни съдебни изпълнители, служители по вписванията и
съдебни служители. Страните не спорят, че наследодателят Юлиян Атанасов Й. е бил
застрахован по силата на това съглашение.
От представени по делото акт за смърт от 05.03.2024 г. и удостоверение за
наследници от 11.03.2024 г. се установява, че наследодателят Юлия Атанасов Й. е починал
на 05.03.2024 г., оставяйки за свои законни наследници преживялата си съпруга – ищеца М.
С. Й. и двете си деца – другите двама ищци в производството А. Ю. Й. и Л. Ю. Й.. Тези
обстоятелства също са безспорни между страните.
В чл. 7 от раздел II Покрити рискове, застрахователна сума и размер на обезщетение
от процесния Договор за обществена поръчка № ВСС-15855/28.12.2023 г., обективиращ
съглашение за договор за застраховка, е посочено, че при покрит риск - смърт от заболяване,
включително акутно, застрахователната сума е 13 500 лева, като размерът на обезщетението
се изплаща на законните наследници или лицата, живели в едно домакинство с починалото
застрахователно лице.
3
Основният спорен момент в процесния казус се свежда до това дали смъртта на
наследодателя на ищците Юлиян Й. е покрит риск, респективно дали ответното
застрахователно дружество следва да обезщети преживелите наследници или е налице
изключение от покрития риск с оглед съгласуваните между страните клаузи в процесния
договор за застраховка. В подкрепа на този извод са и ангажираните по делото писмени
доказателства, а именно искане за възстановяване на разходи от ищеца М. Й. с вх. №
704/10.05.2024 г., жалба от М. Й. до ЖСК „Съгласие“ АД с вх. № ВСС-801/28.08/2024 г. във
връзка с получено писмо, съдържащо отказ за извършване на застрахователно плащане по
риск „Смърт от заболяване, включително акутно“, както и отговор по жалбата с изх. №
1537/26.09.2024 г. от ЖСК „Съгласие“ АД, адресиран до ищеца М. Й.. За да се отговори на
този спорен въпрос, следва да бъде разгледан подробно процесният застрахователен договор,
включително изключенията, фигуриращи в него, във връзка с покритите от същия
застрахователни рискове.
От съществено значение по делото за тази преценка е и заключението на допуснатата
до изслушване съдебно медицинска експертиза. Съдът кредитира с пълно доверие така
изготвеното заключение по смисъла на чл. 202 от ГПК, като съставено подробно, подредено,
обективно и от вещо лице, притежаващо необходимите познания от областта на науката
медицина, по-специално неврология, както и професионален опит, при това дългогодишен
такъв. Експертът д-р Н. на зададените й от двете страни въпроси, както следва.
Наследодателят Юлиян Й. е приет на 26.02.2024 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ с оплаквания от
прогресиращ задух от 3-4 дни с еднократно втрисане, като е отрекъл повишена температура.
В рамките на защитата на своето заключение устно в съдебно заседание, експертът
обяснява, че тези оплаквания са анамнезтични данни, от които не може да се направи
заключение, че пациентът е бил нетрудоспособен, точно обратното. В приложение на
нормата на чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице конкретизира, че тези данни изхождат от
пациента под формата на негови оплаквания, същите се описват така, както са заявени и не
могат да бъдат определящи при отчитане на реалния медицински статус на лицето. На
следващо място вещото лице е проследило в заключението си предприетите действия
спрямо пациента Й.. Посочено е, че за времето, в което е бил на лечение в болницата са му
назначени изкуствена вентилация и му е проведено медикаментозно вливане на
медикаменти – антибиотици и др. лекарствени продукти Уточнено е, че лечението основно е
било насочено към овладяване на диагностицирания възпалителен белодробен процес, като е
провеждано и симпоматично лечение. Вещото лице преценява, че най-вероятната причина за
смъртта на наследодателя на ищците е „неовладеният белодробен възпалителен процес“,
въпреки приложеното лечение. Именно този процес е довел до настъпила остра сърдечна и
дихателна недостатъчност, обостряйки придружаващото хронично страдание –
хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност. Изрично е отбелязано от
експерта, че няма причинно-следствена връзка между настъпилата смърт и придружаващите
заболявания на починалия. Тази констатация неотклонно е поддържана от експерта в хода
на проведеното открито съдебно заседание, при защитата на така изготвеното от експерта
заключение по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК.
Поради тази причина съдът се доверява на последователната теза на експерта, като
приема, че патологията на пациента, изразяваща се в придружаващи заболявания на сърцето
(хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност и други видове стенокардия), са
били добре контролирани медикаментозно, същите по никакъв начин не са пречили на
лицето да упражнява трудовите си задължения и същият е бил трудоспособен към момента
на настъпилото влошаване на здравословното му състояние. Обобщено съдът приема,
осланяйки се на изводите на вещото лице, единствено притежаващо измежду страните и
съда специални знания, нужни за изготвянето на адекватна и точна преценка по
медицинските въпроси, че единствено острото възпалително заболяване, което не е било
овладяно от приложеното лечение е довело до влошаване на здравословното състояние на
4
наследодателя Й. и до настъпилата по-късно негова смърт. Конкретно, хомогенното
засенчване в десния бял дроб, отчетено в медицинската документация по делото, е довело
до настъпването на септичен шок с белодробна генеза и кардиогенен шок с данни за
белодробна инфекция и екзацербация на ХОББ с последваща полиорганна недостатъчност с
фатален изход.
Според българския тълковен речник понятието „акутно“ визира „който е рязко
проявен и изисква бързо лекуване; остър“. В контекста на разглежданата проблематика
следва, че акутно заболяване по смисъла на чл. 7, т. 5 от процесния договор за застраховка
е остро, често внезапно настъпило нарушение на основните жизнени функции на организма,
с бързо прогресиране на симптоматиката, което може да доведе до тежки органични
нарушения, инвалидност или смърт и изискващо спешна/неотложна медицинска намеса.
Поради изложеното, съдът счита, че разгърналият се белодробен инфекциозен процес при
наследодателя Юлиян Й. отговаря в пълна степен на термина „акутно заболяване“ в
контекста на клаузата на чл. 7 от процесното съглашение, поради което и представлява
покрит застрахователен риск.
Основното инвокирано от ответната страна възражение се свежда до това, че смъртта
на наследодателя на ищците е поради "остра сърдечна недостатъчност, мозъчен и
белодробен оток - породени от основната причина за смъртта: ИБС (Исхемична болест на
сърцето), АХ (Артериална хипертония)". Уточнява се, че през 2020, 2021 и 2024 г. лицето
Юлиян Йордан е извършвал прегледи при общо практикуващи лекари със следните
диагнози: "застойна сърдечна недостатъчност"; "вирусна неуточнена инфекция";
"хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност"; "застойна сърдечна
недостатъчност"; "други видове стенокардия".
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 22 от ОУ на застрахователя изключени рискове, по отношение
на които застрахователят не носи отговорност за събития, причинени или дължащи се на:
„всички предшестващи заболявания или злополуки, освен ако не е договорено друго.“
Според т. 21 от чл. 1 – общи разпоредби на ОУ на ответника „предварително съществуващо
заболяване“ е: „заболяване/симптом, за които са били потърсени, или получени, или са били
предвидими лечение, медикаменти, консултации или диагностициране, от страна на
застрахованото лице преди началото на периода на индивидуалното застрахователно
покритие по сключения договор или чийто произход е от, или за което застрахованото лице е
знаело, че съществува преди началото на периода на индивидуално застрахователно
покритие по полицата, независимо дали са били потърсени или получени лечение,
медикаменти, консултации, или диагностициране.“ С оглед ангажираните по делото
медицински документи (вж. л. 8 – 21, както и л. 98 – 188 по делото) съдът приема, че
действително наследодателят Й. е имал предшестващо заболяване – „застойна сърдечна
недостатъчност“, отговарящо на понятието, дадено от застрахователя в т. 21 от ОУ на
ответника. Въпреки това, съдът счита, че в случая не е налице изключение от покритите със
застраховката рискове, тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав на
изключението по чл. 4, ал. 1, т. 22 от ОУ на ответника – констатираното предшестващо
заболяване на сърцето на наследодателя на ищците не е причинило и на него не се дължи
събитието (покрития риск) „смърт“ на застрахования при ответника Юлиян Й.. Наистина,
както вече се посочи, това придружаващо заболяване се е повлияло негативно (обострило се
е) от белодробния възпалителен процес, но само последният се явява самостоятелна причина
за разгръщане на патогенния процес, финалът на който се явява смъртта на лицето.
Ето защо, и предвид гореизложените доводи, съдът намира предявеният иск за
доказан в своето основание за исковата сума от 13 500 лева. Същата следва да бъде
разделена поравно между тримата ищци, като на всеки от тях се следва по 1/3 част предвид
правилата, установени в чл. 5 и чл. 9 от ЗН. Главните искове следва да бъдат уважени в
пълен размер, като всеки получи по 4 500 лева, представляваща обезщетение за Злополука и
5
рискова застраховка "Живот" за починалия общ наследодател Юлиян Атанасов Й., ЕГН
********** ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда -
15.04.2025 г. до окончателното плащане.
Акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД изисква две кумулативно дадени предпоставки
– първо основателност на главния дълг и изпадане на длъжника в забава. В случая и двете
предпоставки са налице, доколкото ответникът изрично е отказал плащане на ищците, а
както се посочи вече съдът прие основателност на главната претенция с правно основание
чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. чл. 448, ал. 1 КЗ. Искът за обезщетение за забава в размер на
законната лихва е доказан в своето основание, като в приложение на възможността по чл.
162 ГПК, съдът изчисли и неговия размер, възлизащ на екзактно претендирания 2082.25
лева. Ето защо и всеки от ищците следва да получи по 1/3 част от тази сума или по 694,08
лева за всеки от тях.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски с оглед правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК
имат само ищците. Същите са претендирали разноски, както следва 545,75 лева – държавна
такса, 254,62 лева – депозит за вещо лице и 1615 лева – възнаграждение за адвокатско
възнаграждение, платено в брой на процесуалния представител на ищците, разписка за което
е обективирана в приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
11.04.2025 г. Доколкото ищецът е доказал действителното плащане на всички претендирани
разноски, съдът следва да разпредели деликтната отговорност за тези разноски в тежест на
ответната страна за сума в общ размер на 2415,37 лева.
Същевременно се констатира, че по делото е заплатена държавна такса в размер на
540 лева (5,75 лева са такса за превода), като таксата покрива задължението за такса в
размер на 4 % от главния иск. По делото обаче не се доказа заплащане на държавна такса в
размер на 4 % от акцесорната претенция. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да
заплати по бюджетната сметка на СРС и сумата в размер на 83,29 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор А.андров“ № 117, да заплати на
основание чл. 459, вр. чл. 441, ал. 2, вр. 448, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на М. С. Й., ЕГН
**********, А. Ю. Й., ЕГН ********** и Л. Ю. Й., ЕГН ********** (действаща чрез своя
законен представител М. С. Й. – майка), всички с адрес: гр. София, ж.к. „Левски В“, бл. 10,
вх. Г, ет. 2, ап. 62 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 27, вх. Б, ет. 1, сумата
от общо 13 500 лева или 4 500 лева на всеки, представляващи обезщетение за Злополука и
рискова застраховка "Живот" за починалия на ищците общ наследодател Юлиян Атанасов
Й., ЕГН **********, съгласно от Договор за обществена поръчка № 15855, сключен на
28.12.2023 г. ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда -
15.04.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 2082,25 лева или 694,08
лева на всеки, представляващи обезщетение за забава върху главницата, начислена за
период от 05.03.2024 г. (датата на смъртта на наследодателя) до 14.04.2025 г. (датата на
завеждане на исковата молба в съда).
ОСЪЖДА Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ЕИК *********, със
6
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор А.андров“ № 117, да заплати на М.
С. Й., ЕГН **********, А. Ю. Й., ЕГН ********** и Л. Ю. Й., ЕГН ********** (действаща
чрез своя законен представител М. С. Й. – майка), всички с адрес: гр. София, ж.к. „Левски
В“, бл. 10, вх. Г, ет. 2, ап. 62 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 27, вх. Б, ет.
1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 2415,37 лева, представляваща сторени пред
СРС съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор А.андров“ № 117, да заплати по
бюджетната сметка на Софийски районен съд, сумата в размер на 83,29 лева,
представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7