№ 65
гр. София, 02.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско
дело № 20231001000058 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 12.12.2022 г. на ищеца „Сени – 27“ ЕООД срещу
определението от 16.11.2022 г. по т. д. № 80/2022 г. на Окръжен съд – гр. Монтана, с което е
прекратено производството.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел предявеният иск по чл. 647 ТЗ за
недопустим. Сочи се, че не е съобразено ТР № 2/13.07.2020 г. на ВКС – ОСТК. Твърди се, че
ищецът бил легитимиран да предяви подобен иск, тъй като е предявил вземанията си по реда на
чл. 685 ТЗ.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
частната жалба, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Сени – 27“ ЕООД с искова молба от 15.11.2022 г.
срещу А. И. И..
В исковата молба се твърди, че „Земпродукт – 1“ ЕООД било собственик на недвижими имоти
по силата на нотариален акт № 27/11.03.2005 г., том ІІ, рег. № 2931, нот. дело № 162/2005 г. на
нотариус с рег. № ***. Част от същите имоти дружеството продало на ответника А. И. с
предварителен договор, който бил обявен за окончателен с влязло в сила решение от 29.10.2021 г.
по гр.д. № 498/2021 г. на РС Монтана, потвърдено с решение от 28.03.2022 г. по в.гр.д. № 1/2022 г.
на ОС Монтана. Твърди се, че спрямо „Земпродукт – 1“ ЕООД било открито производство по
несъстоятелност с влязло в сила решение от 27.09.2022 г. по т.д. № 18/2022 г. на ОС – Монтана,
при начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2010 г. Тъй като продажбата на имотите била
извършена след началната дата на неплатежоспособност, а стойността им значително надвишавала
заплатената сума от купувача, то това обуславяло правен интерес за ищеца от предявяване на иск
по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността
1
на тази продажба, каквото искане е формулирано в петитума.
Към исковата молба са приложени решение от 29.10.2021 г. по гр.д. № 498/2021 г. на РС
Монтана; решение от 28.03.2022 г. по в.гр.д. № 1/2022 г. на ОС Монтана; молба с вх. №
4309/13.10.2022 г. по чл. 685 ТЗ, подадена по т.д. № 18/2022 г. на ОС Монтана;
За да постанови обжалваното определение от 16.11.2022 г., с което производството е
прекратено, съдът е приел, че в исковата молба липсва изложени обстоятелства, обосноваващи
легитимацията на ищеца като кредитор на несъстоятелността на „Земпродукт – 1“ ЕООД, срещу
което дружество не е насочен искът. Прието е и, че доколкото производството по несъстоятелност
е било открито с решение от 27.09.2022 г. при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ и е спряно, то не е
започнал да тече нито срока за предявяване на вземанията, нито срокът за предявяване на
отменителен иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Поради това искът бил преждевременно предявен, липсвала
активна процесуална легитимация на ищеца като кредитор на несъстоятелността, а и обективно
невъзможно е и служебното конституиране в процеса на синдика, поради липсата на такъв
понастоящем.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Действително, разпоредбите на чл. 649 ТЗ предвиждат, че посочените отменителни искове,
свързани с производството по несъстоятелност, могат да се предявят в 1-годишен срок от
откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2
за възобновяване на производството, открито при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Легитимирани да
предявят исковете са синдикът и всеки кредитор на несъстоятелността, при задължителното
участие на синдика като съищец /чл. 649, ал.2 ТЗ/.
По принцип преждевременното извършване на дадено процесуално действия /вкл. предявяване
на иск/ не води до недопустимост на действието. До такава води само извършването му след
изтичане на срока, но не и преди момента, от който се изчислява самия срок. В тази насока
съображенията на първоинстанционния съд са несподелими.
Споделими обаче са останалите съображения. Изискването за задължително участие на синдика
като съищец предполага такъв да е назначен в основното производство по несъстоятелност. В
случай, че производството е открито при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, това условие е
неизпълнимо, което означава, че на самото исково производство по чл. 649 ТЗ не е възможно да
бъде даден ход. Задължителното необходимо другарство на синдика, ако искът е предявен от
кредитор, е процесуална предпоставка за допустимостта на процеса. След като тази процесуална
предпоставка изначално не е налице в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ, то е логично и исков процес
по чл. 649 ТЗ да не може да се осъществи. Липсата на синдик е и пречка за развитието на
процедура по предявяване и приемане на вземания, от което пък зависи активната легитимация на
ищеца по иск по чл. 649 ТЗ, ако такъв е предявен от кредитор. Ето защо при открито и спряно по
реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност не е възможно да се проведе исково
производство по чл. 649 ТЗ.
Пътят за защита в подобна хипотеза е друг и той минава през възобновяване на спряното
производството по несъстоятелност, което ще доведе до назначаване на временен синдик от съда.
Всяко заинтересовано лице, вкл. кредитор, може да инициира подобно възобновяване, като
2
заплати определените от съда разноски за тази цел. След възобновяването на производство няма
пречка да се предяви иск по чл. 649 ТЗ. Последващо спиране на производството по
несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ не влияе на исковото производство по чл. 649 – нито
на срока за предявяване, нито води до отпадане на качеството на назначения синдик, в който
смисъл са и разясненията по т. 2 от ТР № 2/13.07.2020 г. на ВКС – ОСТК. Началното спиране на
производството по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ обаче е пречка да провеждане на исково производство
по чл. 649 ТЗ по изложените съображения.
Такъв именно е и настоящия случай. Процесното производство по несъстоятелност е открито и
спряно при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ, поради което липсва назначен синдик. Преди
възобновяване на това производство не е възможно да се водят искове по чл. 649 ТЗ, поради което
и предявеният от ищеца подобен иск се явява недопустим. Ако ищецът желае до води подобен
иск, то първо следва да внесе определените от съда разноски за несъстоятелността, след което
съдът по несъстоятелността ще възобнови производството по несъстоятелност и ще назначи
синдик. Към настоящия момент това не е сторено.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 16.11.2022 г. по т. д. № 80/2022 г. на Окръжен съд – гр.
Монтана, с което е прекратено производството.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1-
седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3