Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №31

                       

                                             Гр. Видин  12.07.2018г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Видински окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  двадесети юни

ПРЕЗ  две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.                        

                                              ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                                       2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         Ил.К.                   И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                             КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

     съдия  С.С.                           гр.д.№95     ПО ОПИСА

ЗА    2018    ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Предявен е иск от П.К.М. *** чрез адв .. Б. срещу Л.Д.Й. *** с правно основание чл.127,ал.2 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.

Иска от съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 30 000лв. ,представляваща стойността на платените от него погасителни вноски посключен Договор за земеделски кредит №…. от 16.05.2008г.  и 3 000лв.- мораторна лихва  за периода  от тяхното изплащане до завеждане на иска като иска по чл.86,ал.1 ЗЗД е предявен като частичен от общо претендирана сумао в размер на 30 057,52лв.,ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното изплащане,както и направените  разноски по настоящото производство .

Твърди,че по време на брака с ответницата е погасил изцяло с негови средства усвоеният от нея кредит в качеството й на земеделски производител.Твърди,че средствата от кредита са използвани единствено за нуждите на ответницата във връзка с дейността й като земеделски производител и не са отишли за задоволяване на общи нужди на семейството,поради което отношенията между тях следва да се уредят при условията на чл.121-127 ЗЗД,а не на чл.32,ал.2 СК.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК  ответницата Л.Д.Й. чрез адв. И… В… е подала отговор на ИМ,с който оспорва иска и го смята  за неоснователен.Твърди,че тя с лични средства е погасявала заема си,но понякога ищецът физически е внасял сумите в банката поради невъзможност да отиде до клон на П…..,което не означава,че сумите са негови.Счита,че ищецът по никакъв начин не е доказал,че е внасял свои лични средства  по сметката на ответницата,нито,че те са били използвани за погасяване на кредита от ДФ“З…“.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан като й присъди разноски по делото съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

                                             От данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните,че те са бивши съпрузи като бракът е сключен на 30.10.2002г. и прекратен с решение №677 от 28.12.2016г. по гр.д. №1566/2016г. на ВРС,влязло в сила на 25.01.17г.По време на брака Л.Д.Й. в качеството й на земеделски производител е сключила договор за земеделски кредит от 16.05.2008г. за сума от 30 000лв.,който е отпуснат и усвоен изцяло.Като солидарен длъжник по договора е посочен П.К.М..

От назначената по делото счетоводна експертиза ВЛ Р. К. е представил подробно заключение с извлечения от банковата сметка на Л.Д.Й. и отговори на поставените от страните въпроси,което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно.

Според заключението на ВЛ по разкритата на името на Л.Д.Й. сметка при „П…./Б…/“ЕАД за периода 16.05.2008г. до 01.08.2011г.са извършвани редица банкови операции за сума от 107 756,26лв. като сумите постъпили от ищеца П.К.М. са в размер на 34 316,70лв. /две от вноските са направени от неговата майка Б.К./ като основанието за внасянето им е „Захранване по сметка“ и „Вноска по сметка“.З същия период ищецът е изтеглил от сметката на ответницата сума в размер на 1 600лв.По същата сметка са постъпили 30 000лв. –отпуснатият от ДФ „З…“ кредит,както и 34 757,32лв.-субсидии от ДФ „З…“ по европейски програми.По същата сметка суми са внасясяли и други лица освен П.К.М.,ответницата Л.Д.Й.,а също и Я… Е… В…,А. Т… А…,Б.Д. И.,Т. В.,М. С. Т.,както и суми от предадено мляко без уточнен вносител.

Последната вноска по кредита е направена на 05.05.2011г. и кредитът е изцяло погасен на 27.06.2011г.ВЛ не може да даде отговор дали сумите внасяни от ищеца П.К.М. са постъпвали за погасяване на кредита и за какво са били изразходвани,тъй като по тази сметка са правени и други плащания и тегления,т.е. други финансови операции,а тя не е само за обслужване на кредита.Не е спорно,че за процесния период е обслужван само този кредит и макар ответницата да е имала и други кредити през годините,то те не са били по същото време и не се засичат с процесния кредит.

По делото са събрани и гласни доказателства като свидетелите И. Ц. И.,М. П. М… и И. В. И удостоверяват,че ответницата се занимава с отглеждане на крави в с.Р…,като само тя се е занимавала с тази дейност без участието на бившия си съпруг.Според техните показания той е идвал рядко във фермата – един-два пъти е бил видян от И.Ц.И.,не е бил виждан никога да помага във фермата-свид. М. П.М., а според свидетеля  И. В. И. е идвал всеки петък до преди две години.Последния свидетел- И.В.И.- е помагал преди с машините по фермата от 2008г.,а от 1година се занимава изцяло с фермата на ответницата,която е заминала за чужбина и му е оставила пълномощно.Той не може да каже дали ответницата е давала пари на ищеца за погасяване на кредита, но свидетелства,че всеки петък той е ходил при нея и тя му е давала пари за погасяване на сметки,както е давала и на други хора да правят плащания в банката,включително и по кредита-на него самия и на Я..,който изкупува млякото.Обстояталството,че ответницата е давала пари на други хора,които да внасят по сметката и в „П.К.Б. /Б./“ЕАД поради невъзможност тя самата да остави фермата и да отиде до града,където е клона на банката се потвърждава и от другите свидетели,както и че всички приходи са идвали от дейността във фермата.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

Безспорно е установено,че кредитът от 30 000лв. е отпуснат на Л.Д.Й. в качеството й на земеделски производител и като солидарен длъжник по договора е посочен П.К.М..Кредитът е отпуснат,усвоен и изплатен по време на брака между страните по делото.В този смисъл приложими са разпоредбите на СК относно имуществените  отношения между тях,тъй като са били в режим на СИО.

От друга страна кредитът е отпуснат на ответницата в качеството й на земеделски производител с цел инвестиции,т.е. във ръзка със занятието й ,а не за семейни нужди и при това положение приложима е уредбата по ЗЗД-чл.121-127 ЗЗД-относно солидарните задължения.

Както се установи по делото от заключението на ВЛ по ССЕ по сметката на ответницата за периода на усвояване и до погасяването на кредита са правени множество финансови операции  общо на стойност от 107 756,26лв,които не са били единствено и само във връзка с този кредит,а по повод на различни други плащания и тегления.Не може категорично да се установи,че сумите,внасяни от ищеца са по повод погасяване на кредита.Не отговаря на действителносто положение твърдението на адв. пълномощника на ищеца,че сумите внасяни от доверителя му са около датите ,когато е следвало да се погасяват вноски по кредита. Напротив -от извдлечението на банковата сметка на ответницата е видно,че те са правени на различни дати без определена последователност -по 2-3 или 4 пъти на месец,което по –скоро коренспондира с показанията на свидетеля И. И.,че всеки петък ищецът е ходил при ответницата във фермата и тя му е давала различни суми за внасяне.иСумите,внасяни от ищеца са  различни по стойност - от 200лв. до 1000лв.,поради което не може да се направи извод,че те съставляват вноска по кредита от около 1000лв.Общата внесена от негово име сума е в размер ан 34 316,70лв.,т.е повече от дължимото по кредита.От същата сметка има изтеглени от ищеца суми на обща стойност 1600лв.,тъй като той е имал пълномощно да се разпорежда със средствата по тази сметка.

Като се съобрази,че за процесния период-от 16.05.2008г. до 01.08.2011г.-станите са били във брак и става въпрос за разплащателна сметка на единият от съпрузите,за която другият съпруг е имал пълномощно да се разпорежда се налага извода ,че сме изправени пред имуществени отношения между съпрузи в режим на СИО .Независимо че част от средствата са отивали за погасяване на кредит на единия съпруг в качеството му на земеделски производител от движението по сметката на ответницата не може да се установи кои точно суми за какви разходи са използвани-за семейни нужди или за погасяване на нейн личен кредит,по който солидарен длъжнике е съпругът и.Явно сумите по тази сметка са използвани както за задоволяване на семейни нужди,така и за изплащането на процесния кредит,но не може да се установи кои суми за какво са послужили.

Освен изложеното съдът в доклада по чл.146 ГПК е разпределил доказателствената тежест и това не е оспорено от страните,а именно: ищецът следваше да докаже,че внесените от него сумо са негови лични средства, а не на съпругата му или общи такива.В тази насока не са представени никакви доказателства.Нито има данни за доходите на ищеца,нито че именно тези средства са лично негови,нито пък какво е наложила той да внася лични средства по сметката на съпругата си,освен ако не са ползвали тази сметка като обща семейна.

От друга страна ответницата представи гласни доказателства,удостоверяващи,че тя е давали лични нейни пари от дейността на фермата на други лица и на съпруга си,за да бъдат внесени по личната й сметка в „П…/Б.“ЕАД за погасяване на различни задължения-ток,вода,фураж,включителтно и за отпуснатия земеделски кредит.Това се е наложило от естеството на работата по фермата и невъзможността да оставя животните често или за дълго време ,за да пътува до града,където е клона на банката.

Съдът дава вяра на събраните по делото свидетелски показания и ги кредитира в пълният им обем,а не според желанието на адв. пълномощника на ищеца-частично,тъй като същите са непротиворечиви,последователни и съдът ги преценява като обективни.

Следва да се имо предвид,че по тази сметка са постъпили средства от субсидии от ДФ“З…“ на стойност 34 757,32лв.,които са достатъчни да покрият кредита от 30 000лв.

Предвид изложеното съдът намира исковата претенция по чл.127,ал.2 ЗЗД за неоснователна и недоказана поради което следва да я отхвърли.С неуважаването на главния иск следва да бъде отхвърлен и  акцесорния иск по  чл.86 ЗЗД без да се обсъжда неговата основателност и доказаност относно претендирания размер.

Ищецът следва да  заплати на ответника направените от него разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК в размер на 2100лв.-адв. възнаграждение и депозит за ВЛ.

Водим от горното съдът

 

                             Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от П.К.М.,ЕГН ********** ***,с адрес за призоваване: гр.М…, ул.“В.Л.“№..,ет…,чрез адв. К.Б. срещу Л.Д.Й.,ЕГН ********** *** с правно основание чл.127,ал.2 ЗЗД  с цена на иска 30 000лв. и частично предявен иск по чл.86,ал.1 ЗЗД от 3 000лв. от общо претендирана сума в размер на 30 057,52лв.- мораторна лихва като неоснователни и недоказани.

                    ОСЪЖДА П.К.М.,ЕГН ********** ***,с адрес за призоваване: гр.М…, ул.“В.Л.“№..,ет..,чрез адв. Кр.Б. да заплати на Л.Д.Й.,ЕГН ********** *** от нея разноски    по делото в размер на   2 100лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                           Окръжен съдия: