Решение по дело №1400/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 707
Дата: 28 май 2021 г. (в сила от 24 февруари 2022 г.)
Съдия: Атанаска Анастасова Анастасова
Дело: 20215330201400
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. Пловдив , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанаска А. Анастасова
при участието на секретаря Анелия А. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска А. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330201400 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 16-
003114/05.02.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Пловдив /Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив/, с което на „Медицински изделия и
Ко“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Драгота“ № 3, представлявано от
А.А. - управител, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекс на труда КТ/, на основание чл.416 ал.5
вр. чл.415 ал.1 от КТ.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят „Медицински изделия и Ко“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител адв. Л.К., моли съда да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, постановено в разрез с материано-правните норми и при
процесуални нарушения. Претендира се и за присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Въззиваемата страна Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. Н.К., моли съда да остави без уважение жалбата и да
потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира се и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.09.2020г. и 23.10.2020г. била извършена проверка от служители
на Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив по спазване на трудовото законодателство на
„Медицински изделия и Ко“ ЕООД с обект на контрол цех за ортопедични
обувки в гр. Пловдив, ул. „Добротич“ № 7, във връзка с която бил съставен
Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2026765/23.10.2020г. Със същия
с оглед предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на
основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ, били дадени предписания на дружеството,
едно от които било работодателят да изплати начисленото във ведомостта за
м. август 2020г. трудово възнаграждение на Ж.П. в размер на 473,35 лв.
съгласно изискванията на чл.128 т.2 от КТ, в срок до 20.11.2020г. /т.17/.
Протоколът бил връчен на управителя на дружеството на 23.10.2020г. На
03.12.2020г. на „Медицински изделия и Ко“ ЕООД била връчена призовка по
чл.45 ал.1 от АПК, с която били изискани доказателства по изпълнението на
предписанията, дадени с Протокол изх. № ПР 2026765/23.10.2020г., които
следвало да бъдат представени в Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив на 10.12.2020г.
На 10.12.2020г. в Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив от страна на дружеството-
работодател не били представени доказателства по изпълнение на
предписанието относно изплащане на трудовото възнаграждение за м. август
2020г. на Ж.П. по някой от начините, предвидени в чл.270 ал.3 от КТ.
Предвид това било прието, че от страна на жалбоподателя в указания срок до
20.11.2020г., както и и до датата на проверката - 10.12.2020г. не е изпълнено
даденото задължително за изпълнение предписание под т.17 от Протокол изх.
№ ПР 2026765/23.10.2020г., а именно да изплати начисленото във ведомостта
за м. август 2020г. трудово възнаграждение на Ж.П. в размер на 434,55 лв.
За така извършеното нарушение срещу „Медицински изделия и Ко“
ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 16– 003114/10.12.2020г. за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ. В акта
от страна упълномощеното лице било посочено, че ще представи писмени
възражения, каквито били депозирани.
Междувременно от страна на „Медицински изделия и Ко“ ЕООД била
подадена искова молба вх. 54779/14.12.2020г. до ПРС, с която бил предявен
отрицателен установителен иск по КТ против Ж.П., а именно да се признае,
2
че дружеството не дължи, включително и сумата от 473,35 лв. трудово
възнаграждение за м. август 2020г. Във връзка с това било образувано гр.д. №
6728/2020г. по описа на ПРС, І гр.с.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП, с което
на „Медицински изделия и Ко“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, на основание чл.416
ал.5 вр. чл.415 ал.1 от КТ.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
делото писмени доказателства - АУАН № 16– 003114/10.12.2020г., Протокол
за извършена проверка изх. № ПР 2026765/23.10.2020г., призовка на
основание чл.45 ал.1 от АПК, ведомост за заплати за м. август 2020г. на
„Медицински изделия и Ко“ ЕООД, пълномощно, възражение, искова молба
вх. № 54779/14.12.2020г., молба вх. № 56290/30.12.2020г., Определение №
1343/11.03.2021г. по гр. д. № 6728/2020г. по описа на ПРС, І гр.с., писмо вх.
№ 20102441/15.12.2020г. от „Медицински изделия и Ко“ ЕООД, писмо №
21002436/19.01.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и от гласните такива - показанията на
актосъставителя Ц.Г.М. - ****** в Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив, които съдът
кредитира като обективни, логични, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства. От показанията на св. М. се
установява авторството на съставения АУАН, който същата поддържа, както
и начинът на извършване на проверката и констатациите на същата.
Установява се, че във връзка с връчената на 03.12.2020г. на дружеството
призовка по чл.45 от АПК, на 10.12.2020г. в Дирекция „ИТ“ гр. Пловдив се е
явил представител на същото, който не е представил документи,
удостоверяващи изпълнение на даденото с протокол от 23.10.2020г.
предписание по т.17, а именно изплащане на начисленото трудово
възнаграждение за м. август на Ж.П.. За констатираното неизпълнение на
предписанието, както в рамките на дадения за това срок, така и към момента
на проверката, срещу дружеството бил съставен АУАН. Наред с горното, св.
М. заявява, че към момента на проверката не са били информирани за водено
гражданско дело в тази връзка, поради което и е било дадено това
предписание, доколкото в противен случай са щели да изчакат решението на
съда.
Предвид установената фактическа обстановка и след анализ на
събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че от страна на
„Медицински изделия и Ко“ ЕООД, както в указания срок до 20.11.2020г.,
така и към датата на проверката - 10.12.2020г., не е било изпълнено
предписание под т.17 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР
2026765/23.10.2020г., а именно в качеството на работодател да изплати
начисленото във ведомостта за м. август 2020г. трудово възнаграждение на
Ж.П. в размер на 434,55 лв.
3
Действително съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ, който не
изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лв. Правомощието на
контролните органи на инспекцията по труда да прилагат принудителни
административни мерки, включително да дават задължителни предписания на
работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и такива за изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения, е регламентирано в чл.404 ал.1 т.1 и т.12 от КТ. В същото
време обаче съгласно ал.3 на посочената разпоредба, когато задължителното
предписание по ал.1 т.1 и/или т.12 се отнася до отстраняване на нарушения на
трудовото законодателство, то може да бъде дадено по искане на работника
или служителя до предявяването на иск пред съда, след което въпросът може
да бъде решен само от съда. Вярно е и това, че в настоящия случай
предписанието за изплащане на неизплатеното на Ж.П. трудово
възнаграждение и АУАН предхождат предявяването на иск пред съда,
доколкото Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2026765/23.10.2020г. е
съставен и връчен на управителя на „Медицински изделия и Ко“ ЕООД на
23.10.2020г., респ. АУАН е съставен на 10.12.2020г., а исковата молба, въз
основа на която е образувано гр.д. № 6728/2020г. по описа на ПРС, І гр.с., е
входирана в ПРС на 14.12.2020г. Доколкото обаче към момента на издаване
на обжалваното НП е бил налице спор относно дължимостта на трудовото
възнаграждение на Ж.П. за м. август 2020г., съдът намира, че същото следва
да бъде отменено, макар и формално от страна на „Медицински изделия и
Ко“ ЕООД да не е било изпълнено даденото предписание под т.17 от
Протокол за извършена проверка изх. № ПР 2026765/23.10.2020г. Логиката на
разпоредбата на чл.404 ал.3 от КТ е в случаите на предявяване на иск,
въпросът да бъде решен от съда. Административнонаказващият орган следва
да прецени както факта на неизпълнение на даденото задължително
предписание, така и задължението на дружеството за изплащане на трудовото
възнаграждение на Ж.П. за м. август 2020г., и доколкото по отношение
дължимостта на същото към момента на издаване на НП е бил налице спор,
доказателства за което се представени с депозираното срещу съставения
АУАН възражение, е следвало въпросът да бъде решен от съда. В този смисъл
всъщност е и становището, изразено в писмо № 21002436/19.01.2021г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, в което е прието, че контролният орган е действал законосъобразно,
включително и затова, защото до момента на отговора не е било известно
работодателят или работникът да са отнесли спора си решаване в съда, което
междувременно е било направено.
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН
право на разноски има жалбоподателят. Същият изрично е поискал такива и е
ангажирал доказателства за реално заплатени 350 лв. за адвокатски хонорар и
доколкото този размер се явява съответен на разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от
4
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като съдът намира, че същият не е прекомерен, справедлив е
и съответства на усилията по осъществяване на защитата по делото, то тази
сума следва да му се присъди, като разноските следва да бъдат възложени на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-003114/05.02.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на
„Медицински изделия и Ко“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на
работодател, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Драгота“
№ 3, представлявано от А.А. - управител, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекс на труда КТ/, на
основание чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ДА
ЗАПЛАТИ на „Медицински изделия и Ко“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Драгота“ № 3, представлявано от А.А. – управител сумата от 350 лв.,
представляваща разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд-Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5