Решение по дело №35/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 юни 2020 г. (в сила от 9 юни 2020 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20207220700035
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    51

 

Гр. Сливен, 09.06.2020 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

                                              

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

                                                                     ИГЛИКА ЖЕКОВА

                                                                    

 

при участието на прокурора Христо Куков

и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от Иглика Жекова КАНД № 35 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1128 по описа на Районен съд гр. Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 561/16.12.2019 г., постановено по АНД № 1128/2019 г. на Районен съд гр. Сливен е потвърдено Наказателно постановление № 19-0804-001225/31.05.2019 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с което на Д.Ж.Х., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения по чл. 174 ал. 3 и чл. 100 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174 ал. 3 пр. 2 и чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на 2 010,00 (две хиляди и десет) лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено отнемане на общо 12 контролни точки.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Д.Ж.Х., който чрез упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, като в жалбата се твърди материална и процесуално незаконосъобразност на съдебния акт. Изложени са твърдения и доводи от фактическо естество. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение и потвърденото с него наказателно постановление.

В с.з. касационният жалбоподател се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Ю. П., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи.  

В с.з. ответникът по касационната жалба не се представлява. В писмено становище от упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна и са налице условия решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила.    

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.

От всички събрани по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 19.05.2019 г. около 07.50 ч. в гр. Сливен, до Спортна зала за борба полицейски служители извършили проверка на водач на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № *******, при която установили самоличността му – Д.Ж.Х., управляващ автомобила на своята м. Т. Х..  Предложена му била проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества с техническо средство Драгер Дръг тест 5000 ARJF – 0012, която Х. отказал. Издаден му бил талон за медицинско изследване, но водачът не дал кръвна проба. Във време на проверката Х. не представил пред контролните органи и СРМПС на управлявания автомобил.  Установеното било квалифицирано като административни нарушения по чл. 174 ал. 3 и чл. 100 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата в съставен на 19.05.2019 г. Акт за установяване на административно нарушение № АА8000. Въз основа на съставения акт, на 31.05.2019 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 19-0804-001225/31.05.2019 г., с което на Д.Ж.Х., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения по чл. 174 ал. 3 и чл. 100 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174 ал. 3 пр. 2 и чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП наложил административни наказания „глоба“ в общ размер на 2 010,00 (две хиляди и десет) лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР постановил отнемане на общо 12 контролни точки.

Към преписката е представена и приобщена към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция Справка за нарушител/водач, от която се установява, че срещу Х. има издадени 2 бр. наказателни постановления, както и издадена 1  заповед за налагане на принудителна административна мярка по ЗДвП и постановена една присъда на Районен съд Сливен по чл. 343б ал. 3 от НК.

За да потвърди наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:

При постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че административното нарушение е извършено, както и е установено по категоричен начин неговото авторство. Решаващият съд е приел още, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. С подробни мотиви, обосновани с приетите и кредитирани по делото доказателства и приложимите и относими правни норми, Районният съд е постановил своя съдебен акт, чиито изводи се споделят изцяло от настоящия касационен състав, при следните съображения:

От гласните и писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се установява по безспорен начин авторството на визираното в процесния санкционен акт административно нарушение. Правилно съдът е кредитирал и дал вяра на свидетелските показания на разпитаните полицейски служители като безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото. В процесния случай административнонаказателната отговорност на Д.Х. е ангажирана за извършени нарушения по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 2 от с.з. Съгласно чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. В случая е доказано, че Х. (след установено от полицейските служители управление на МПС) е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Цитираната разпоредба има и санкционен характер и правилно е приложена от наказващия орган, като съответна на установените фактически обстоятелства. Законосъобразно е приложена и следващата визирана в наказателното постановление норма на чл. 100 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, съгласно която, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Видно е от доказателствата, че Х. не е представил СРМПС при поискване от контролните органи.

Ето защо настоящата касационна инстанция намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, такива не са допуснати и от първата съдебна инстанция при постановяване на нейното решение. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

В атакуваното решение Районен съд Сливен е направил обоснован и съответен на всички доказателства извод за законосъобразност на Наказателно постановление № 19-0804-001225/31.05.2019 г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Сливен, с което на Д.Ж.Х., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения по чл. 174 ал. 3 и чл. 100 ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 174 ал. 3 пр. 2 и чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на 2 010,00 (две хиляди и десет) лева и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР е постановено отнемане на общо 12 контролни точки. По изложените съображения, обжалваното решение като  законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд Сливен

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 561/16.12.2019 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1128/2019 г. по описа на същия съд.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:1.

             

 

                                                                                      2.