Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 01. 06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 13555 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство “УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.”,
регистрирано в Унгария акционерно дружество, номер на вписване в регистъра
01-10-140174, седалище и адрес на управление Л. Офиси, *******сграда Б, Н-1103
Будапеща, Унгария (въззивник), чрез
процесуалния представител адвокат К.И. срещу решение № 173246,
постановено на 22. 07. 2019 г. от Софийския районен съд, 163-ти състав, по гр.
д. № 15818 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск за установяването на
съществуването на вземане с правно основание по чл. 7 от Регламент 261/2004 г.
на ЕО в размер на 400 евро (782 лева и 33 стотинки равностойност по фиксинг на
БНБ).
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на задължително
тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз. Заявява, че сблъсъкът с птици
всъщност е извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Регламента,
като се позовава на решението по дело С-315/15 на Съда на Европейския съюз.
Твърди, че в настоящия случай между страните е било отделено като безспорно
обстоятелството, че е налице “удар от птица”. Приема за незаконосъобразно
заключението на районния съд, че ударът от птици на самолет не представлява
извънредно обстоятелство. Поддържа, че неправилно районният съд ограничава
наличието на извънредни обстоятелства само и единствено до процесния полет,
като заявява, че подобно ограничение не се съдържа в решението на Съда на Европейския
съюз. Позовава се също така на решението по дело С-22/11 на Съда на Европейския
съюз, както и на Известие на Комисията “Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила
за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността
на въздушните превозвачи в случай на произшествия, изменен с Регламент (ЕО) №
889/2002 на Европейския парламент и на Съвета”. Оспорва заключението на
районния съд, че в разглеждания случай е можел да вземе адекватни мерки, за да
обезпечи друга машина, която да изпълни полета”. Твърди, че всъщност не е
разполагал с резервен самолет и че е предприел всички възможни адекватни мерки,
като е провел ремонтни дейности на увреденото въздухоплавателно средство без
спиране или прекъсване. Заявява, че взимането на мерки за предотвратяването на
сблъсъка с птици е от компетенциите на летищния оператор, а не на въздушния
превозвач, като се позовава на чл. 508 от Наредба № 14 от 15 октомври 2012 г.
за летищата и летищното осигуряване. По изложените съображения твърди, че
трябва да бъде освободен от отговорност за изплащане на обезщетение по чл. 7 от
Регламент (ЕО) 261/2004 г. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да постанови ново решение, с което изяло да отхвърли предявените искове.
Претендира разноските по заповедното, първоинстанционното и въззивното дело.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство П.В.К., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. “*******, съдебен адрес *** (въззиваем) чрез процесуалния
представител адвокат А.И.. Поддържа извода на районния съд, че с случая не е
налице извънредно обстоятелство по отношение на процесния полет от Брюксел до
София. Твърди, че при “верижни закъснения” превозвачът трябва да докаже
невъзможността за избягване на закъснението на последващи полети, като се
позовава на решението по дело С-294/10 на Съда на Европейския съюз. Допълва, че
превозвачи с големи флотилии задължително предвиждат “дежурни” машини, които не
са включени в графика, а са в готовност да заместят други, отпаднали в резултат
на инциденти, като заявява, че това е стандарт на авиационната индустрия.
Приема, че с въззивната жалба въззивникът имплицитно признава, че не взема
каквито и да е мерки за освобождаване от отговорност съобразно решението по
дело С-315/15 на Съда на Европейския съюз. Иска от въззивния да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира
разноските пред въззивната инстанция.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията
на страните и събраните пред първоинстанционния съд доказателства, направи
следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител.
Представен е документ за платена държавна такса в съответен размер. По тези
съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема
обжалваното решение за валидно. По отношение на допустимостта му въззивния съд
констатира, че с оглед твърденията на въззиваемия в заявлението за издаването
на заповедта за изпълнение и в исковата молба Софийският районен съд е бил
международно компетентен да разгледа делото въз основа на чл. 7, пар. 1, б.
“б”, тире второ от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета.
Обжалваното решение е допустимо. Относно правилността му приема следното.
Фактическият състав на вземането за обезщетение по чл.
7, пар. 1, б. “б” от Регламент № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета,
установяването на чието съществуване се претендира, е следният: 1) валидно
сключен договор за въздушен превóз на пътник; 2) полетът да е на
територията на Общността и да е на разстояние над 1 500 километра; 3)
закъснение за три или повече часа.
Страните не спорят, а и от представените по делото
доказателства (л. 4 от исковото производство на районния съд) се установява, че
на 25. 07. 2018 г. те са сключили договор за въздушен превóз на пътник и
багаж, по силата на който въззиваемото дружество е трябвало да осигури въздушен
превóз на въззивника на 10. 09. 2018 г. от град Брюксел (8, 30
часá) до град София (12, 05 часá) с полет “W64328”. Страните не
спорят, че разстоянието от град Брюксел до град София е повече от 1 500
километра. Освен това поради липсата на спор между страните е установено, че полетът
е закъснял с повече от три часа (според твърдяното в исковата молба от
въззиваемия полетът е бил осъществен на следващия ден; според твърдяното
отговора на исковата молба от въззивника полетът е бил осъществен същият ден,
но със закъснение от 14 часа и 6 минути при заминаването, съответно 13 часа и
57 минути при пристигането). Следователно са налице елементите на
правопораждащия фактически състав.
Спорно между страните пред първата и пред въззивната
инстанция е дали е налице извънредно обстоятелство, което да освободи
въззивника от отговорността за закъснението. Предвид представените с отговора
на исковата молба писмени доказателства, доказано е, че при изпълнение на
предходния спрямо процесния полет (предходният полет е бил от град София до
град Брюксел) въздухоплавателното средство, с което е трябвало да бъде
осъществен процесния полет, е било увредено вследствие на удар с птица.
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004
опериращият превозвач се освобождава от отговорността по чл. 7, ако може да
докаже, че отмяната на полета е била причинена от извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори и да са били взети всички необходими
мерки. Според съображение 14 от Преамбюла на Регламент № 261/2004 задълженията
на оперирарищети въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в
случаите, в които дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.
Примерно изброени са следните извънредни обстоятелства: политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач. В практиката на Съда на Европейския съюз е дадено общо
определение на понятието “извънредни обстоятелства” по смисъла на Регламент №
261/2004: събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол (решение по дело С-549/07). В същото
решение е постановено, че чл. 5, пар. 3 от Регламент № 261/2004 дерогира
принципа на обезщетение на пътниците при отмяна на полет, поради което следва
да се тълкува стриктно.
Сблъсъкът с птица и евентуално причинените от това
повреди не е присъщ на нормалното упражняване на дейността на въздушния
превозвач и се намира извън ефективния му контрол, поради което по начало може
да се приеме за извънредно обстоятелство (в този смисъл е решението по дело
С-315/15, пар. 24). В същото решение обаче се указва, че не всички извънредни
обстоятелства освобождават от отговорност и че този, който се позовава на тях,
трябва да установи, че дори и да използва всички човешки или материални ресурси
и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл - освен с цената на
непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент
- да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат
до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече
часа (пар. 28 - 29).
В настоящия случай въззивникът (ответникът) не е
представил доказателства и следователно не е установил, че дори и да използва
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага,
явно не би могъл - освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на
предприятието си към дадения момент - да избегне това сблъсъкът с птица да
доведе до закъснението при пристигането на процесния полет с три или повече
часа. В частност не е доказано твърдението, че въззивникът (ответникът) не
разполага с резервно въздухоплавателно средство, съответно че осигуряването на
резервно въздухоплавателно средство би било непоносима жертва с оглед на
капацитета на предприятието му към 10. 09. 2018 г. При това положение следва да
бъдат приложени неблагоприятните последици на тежестта на доказването (чл. 154,
ал. 1 ГПК) и да се приеме, че сблъсъкът с птица не освобождава въззивника
(ответника) от отговорността по чл. 7, пар. 1, б. “б” от Регламент № 261/2004.
Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е
анализирал наднационалното право, включително практиката на Съда на Европейския
съюз. Обжалваното решение е правилно.
Разноски. Предвид неоснователността на въззивната жалба в
полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноските, сторени във
въззивното производство. Те се свеждат до адвокатското възнаграждение.
Приложената на л. 46 от въззивното дело фактура инкорпорира договор за правна защита
и съдействие и доказва реалното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева. Въззивният съд констатира, че така уговореното адвокатско
възнаграждение е в пределите на нормативно установения минимум по приложимата
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което направеното от въззивника с молбата
от 10. 02. 2021 г. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173246, постановено на 22. 07. 2019 г. от
Софийския районен съд, 163-ти състав, по гр. д. № 15818 по описа за 2019 г.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс “УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.”, регистрирано в Унгария
акционерно дружество, номер на вписване в регистъра 01-10-140174, седалище и
адрес на управление Л. Офиси, *******сграда Б, Н-1103 Будапеща, Унгария,
да заплати в полза на П.В.К., ЕГН **********, адрес ***, ж. к. “*******, съдебен адрес ***,
сумата от 300 (триста) лева –
разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.