Р Е
Ш Е Н
И Е № 1357
гр. Пловдив, 09.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VІ граждански състав в публичното заседание на 17.10.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
АННА ДЪБОВА
при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа
докладваното от съдия Писова в. гр. д. № 1717/2018 год. по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 30 865/22.05.2018
год. от С.Н.У., ЕГН ********** против решение № 1292/16.04.2018 год.
постановено по гр.д. 10 884/2017 год. на РС Пловдив, 14 гр.с., с което е признато за установено, че тя дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД сумата 711.89 лв. главница, представляваща
стойността на доставена й и неплатената от нея топлинна енергия за периода
01.11.2015 год. до 30.04.2016 год., ведно със законната лихва считано от
04.11.2016 год. до окончателното й
изплащане и сумата 50.11 лв. обезщетение за забавено плащане върху главницата,
в размер на законната лихва, за периода 04.01.2016 год. до03.11.2016 год., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8517/07.11.2016 год. по ч. гр.д. № 14 912/2016 год. на ПРС, и е осъдена
да заплати разноските пред първата инстанция и в заповедното производство в
размер на 480 лв.
В жалбата се излагат съображения, че
решението е неправилно, поради изложеното в жалбата. Иска се отмяната му като
нищожно и неправилно и осъждане на ищеца да възстанови поне 50% от надвнесените
от нея суми, взети по неправомерен начин, съобразно приложените към жалбата
документи.
Претендират
се разноски за двете инстанции.
В законоустановеният срок е постъпил
отговор на въззивната жалба. С него се иска от настоящият съд да остави без
уважение същата, като неоснователна и да
се потвърди решението на първата инстанция, като правилно и законосъобразно.
Изразява се становище, че приложените към доказателства са неотносими към
спора.
Претендират
се разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 ГПК намира следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваните части. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбите.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. То е и правилно в рамките на оплакванията в
жалбите, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално правни правила, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му изцяло.
В
допълнение към изложеното от Районния съд и съобразно доводите в жалбите е
необходимо да се посочи и следното:
Изложените
във възивната жалба доводи и съображения са предмет коментиране в отговора на
исковата молба и в писмената защита пред
първоинстанционния съд и са обсъдени в решението му.
На
базата на представените по делото доказателства и неоспорената съдебно техническа
експертиза може да се направи единствения извод, че през периода 01.11.2015
год. до 30.04.2016 год. в етажната собственост, в която се намира обекта на
жалбоподателката е била подавана топлинна енергия. За нейната собственост е
начислена такава за 3 бр. отоплителни тела, като за щранглирата в банята е
начислена такава по максималната мощност, тъй като тя не е снабдена с ИРУ.
Начисляването на топлинната енергия на битова гореща вода е извършено по
редовен отчет на водомерното устройство. Раз-пределението и начисляването на
топлинната енергия съответства на специалната методика, посочена в Наредба за
топлофикация № 16-334/06.04.2007 год., а доставката й е уредена с публично
известни Общи условия.
Представените
от жалбоподателката с въззивната жалба и допълнителната такава в съдебно
заседание писмени доказателства немогат да формират у настоящата инстанция
изводи, различни от вече направените.
Поради
това жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение. Решението на
ПРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Ответникът претендира разноски за настоящата
инстанция в размер на 300 лв., които съдът счита, че следва да се присъдят.
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1292/16.04.2018
год. постановено по гр.д. 10 884/2017 год. на РС Пловдив, 14 гр.с.
ОСЪЖДА
С.Н.У., ЕГН ********** *** Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 300 лв.
за направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: