Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Варна, 04 април 2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, „Гражданско отделение”, първи състав, в открито
съдебно заседание проведено на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР: МАРИЯНА И.
Като разгледа в.гр.д.
№ 574 по описа на съда за 2018
година, докладвано от съдия Василев, и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано
по жалба на ОУ „Христо Ботев“ – село Н., община град Суворово, чрез адв.Б.
против Решение № 4678 от 16.11.2017 година, постановено по гр.дело № 10 041
/2017 година на ВРС, с което са били уважени исковите претенции на ищцата П.А.И. и е било признато, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за
незаконно уволнението й, извършено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ със
заповед № РД-06-756/20.06.2016г. на началника на РИО – Варна, като въпросната
заповед е била отменена, като незаконосъобразна, както и с което е била
възстановена, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ П.А.И. ЕГН ********** на
заеманата от нея преди уволнението длъжност „Директор” в ОУ „Христо Ботев” – с.
Н..
В жалбата се излага, че
атакувания съдебен акт е неправилен и като такъв следва да бъде отменен; прави
се възражение, че съдът не е обсъдил наличието на доводи за липса на допуснати
в уволнителната процедура нарушения.Излага се, че не е била нарушена
разпоредбата на чл.193 от КТ, както и че по отношение на ищцата не е била
налице предварителната закрила по чл.333 от КТ предвид качеството и на
синдикален лидер.На тази база се иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне
на исковите претенции.
В срока по чл.263 от ГПК
е постъпил отговор от страна на П.А.И., чрез адв.Г. /ПАК/, с които се настоява
съдът да потвърди решението.
По делото е била
предявена и частна жалба от страна на адв.Б., като процесуален представител на
ОУ „Христо Ботев“ – село Н., община град Суворово против Определение № 767 от
18.01.2018 година по същото дело, досежно изменение на основното решение в
частта за разноските, и с което ОУ „Христо Ботев“ е било осъдено да заплати
сумата от 1 450 лева съдебно – деловодни разноски.Оплакванията са най –
вече по посока нарушение на материалния закон, като се настоява съдът да отмени
атакуваното Определение.
В отговор на
депозираната жалба, въззиваемата И., чрез адв.Г. намира, че определението се
явява правилно и е редно да бъде потвърдено.
В съдебно заседание ОУ „Христо Ботев“, редовно
призована не се явява, представлява се от адв.П. /ВАК/, която поддържа жалбата
и моли съдът я да уважи.
Въззиваемата страна П.А.И., редовно призована, се явява
лично и чрез адв.Г. настоява съдът да потвърди решението.
В определения им срок и двете страни представят
писмени защити, в които излагат аргументи в подкрепа на процесуалната си
позиция.
След като се запозна
със становищата на страните и като съобрази материалите по делото, ВОС намери
за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното
производство е било образувано по искова молба на П.А.И.,
ЕГН ********** срещу ОУ „Христо Ботев” –
с. Н., обл. Варненска, с която се претендира да бъде признато за незаконно
уволнението й извършено със заповед № РД-06-756/20.06.2016 г. на началника на
РИО - Варна, заповедта да бъде отменена и ищцата да бъде възстановена на
длъжността, която е заемала преди уволнението – „Директор” в ОУ „Христо Ботев”
– с. Н.. Според твърденията в исковата молба преди уволнението ищцата е заемала длъжността „Директор” на
ответното учебно заведение, считано от 08.03.2005 година.С цитираната от нея
Заповед РД-06-756/20.06.2016 година на Началника на РИО - Варна трудовото й
правоотношение е било прекратено, считано от 23.06.2016г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ –
поради наложено наказание дисциплинарно уволнение.В жалбата си ищцата изброява
нарушения, касаещи законосъобразността на уволнителната процедура – сочи, че налагането
на наказанието са били поискани обяснения от работника по 63 точки с писмо от
23.12.2015 година, като му е бил даден неизпълним срок от един работен ден,
като и той не е бил спазен, тъй като от 28.12.2015г. до 23.06.2016г. вкл. /деня
на уволнението/, ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност.Ищцата
сочи още, че е депозирала молба за запознаване с копие от констативния протокол
за извършена проверка на дейността й, въз основа на който е наложено
наказанието й, но е получила отказ от страна на РИО-Варна.Излага, че са
накърнени правата и трудовото правоотношение с нея е било прекратено без да
съумее да организира защитата си.Претендира нарушение от страна на Работодателя
по реда на чл.8 от КТ или т.нар.“ Злоупотреба с право“.Освен тези нарушения
ищцата е изложила, че самата уволнителна заповед й е връчена неправилно, като
сочи, че при отказ за получаване текста на заповедта е следвало да бъде
изчетен, което не е било възможно да стане на мястото на връчване – заведение
за обществено хранене предвид съдържанието й от 18 страници.Сочи се, че
уволнението е било извършено в противоречие с чл. 333 ал. 1 т. 4 КТ по време на
ползван отпуск поради временна нетрудоспособност при липса на поискано
разрешение от ИТ. Ищцата е била член на ръководен изборен синдикален орган,
изграден на отраслов и национален принцип под който в йерархичен план има и
други подчинени звена, а именно: секретар на НСО „ОН” към Синдикат „Спартак”,
за което Началника на РИО – Варна е бил уведомен с писмо от 03.01.2016г. Освен
като незаконосъобразна поради противоречие с императивно уредената процедура,
се оспорва и верността на всички изложени в нея твърдения за извършени от
работника нарушения на трудовата дисциплина, а в евентуалност се сочи, че
тежестта им не обуславя налагането на наказание „дисциплинарно уволнение”.
Пред
ВРС е било изготвено Съдебно графологическо заключение, съобразно което
подписите, положени под „Учредители“ с
Протоколи от 03.01.2016 година и 21.06.2016 година са изпълнени от подписалите ги лица, включително
и ищцата И..
Пред
ВРС са били допуснати до разпит
свидетели – като всеки един от тях сочи релевантни за спора факти.Свидетеля
Владислав Витев уточнява обстоятелства, касаещи учредяването и участието на
ищцата в синдикат“ Спартак“, а свидетелите Белчева и Христова свидетелстват за
изпълнението на процедурата по връчване на заповедта.За да уважи искове, ВРС се
е позовал на несанируеми нарушения в уволнителната процедура.
Становището на ВОС е следното:
Спорни
от правна страна между страните са въпросите дали са налице основания да се
приеме, че са поискани обяснения по смисъла на чл.193 от КТ или че работодателя
е допуснал нарушение на уволнителната процедура, като не се е съобразил с
факта, че ищцата е заявила отпуск по болест на базата на болничен лист.Спорен
между страните е и въпроса дали се е ползвала от предварителната закрила на
чл.333 от КТ предвид функцията си на синдикален лидер или такава закрила не е
била необходима.И двете страни навеждат множество възражения.Т.к. решаващата
съдебна инстанция не е изследвала този довод, въпреки позоваването на него в
исковата молба, ВОС приема да отговори и становището му е съобразено с
нарочната практика на ВКС.Според тази
практика, установена по реда на чл.290 от ГПК с решения по гр. дело № 917/2011
г., четвърто г. о. и гр. дело № 1917/2010 г., четвърто г. о. е прието, че
обясненията на работника или служителя, които работодателят е длъжен да изиска,
трябва да са достигнали до субекта
на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание. Законът
не предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени, нито
има изискване за формално иницииране на дисциплинарното производство. Когато на
работодателят станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина, той трябва да получи от работника обяснение по тези обстоятелства,
които следва да бъдат изложени по разбираем за работника начин. Работникът или
служителят не е длъжен да даде обяснения. Достатъчно е работодателят да е
поискал обясненията и работникът или служителят да не ги е дал, за да се
освободи от последицата дисциплинарното наказание да бъде отменено, без да се
разгледа спора по същество.Съгласно чл.193 ал.3 от КТ разпоредбата на чл.193
ал.2 от КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са
били изслушани или дадени по негова вина. Нормата обхваща случаите, при които
работникът или служителят след поискване не е дал обяснения, въпреки че е
разполагал с необходимото време и възможност.Продължителният отпуск по болест
след получаване на искането за обяснения относно дисциплинарното нарушение не
лишава работника или служителя от време и възможност да даде такива обяснения
писмено и да ги изпрати до работодателя по пощата, по факс, чрез приносител или
по други начини. След като работникът или служителят не се е възползвал от
тази възможност, следва да се приеме, че обясненията не са дадени по негова
вина и работодателят е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 от КТ, поради
което разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ не се прилага. Именно такъв е и
настоящият случай. На ищцата е била връчена на 23.12.2015 година покана да се предостави
обяснения до 17.00 часа на 28.12.2015 година по повод извършени от нея
множество дисциплинарни нарушения.Според приетите по делото болнични листове от
28.12.2015 година до 25.06.2016 година ищцата е страдала от заболявания –
„Неуточнени увреждания на между прешленните дискове“, заради което и е
предписан домашно-амбулаторен режим на лечение. Определеният режим и
констатираното заболяване не са представлявал пречка за личното явяване на ищцата,
за изпращането на пълномощник на посоченото от работодателя място или за
написването и изпращането на писмени обяснения относно нарушението/нарушенията.Въззиваемата
обаче не е предприела такива действия, поради което следва да се приеме, че
обяснения не са дадени по нейна вина, следователно разпоредбата на чл.193 ал.2
от КТ не се прилага и дисциплинарното наказание не може да бъде отменено, без
спорът да бъде разгледан по същество – но
само по този пункт от въззивните доводи.
Ако
настоящата съдебна инстанция възприема резервирано доводите за допуснати
нарушения от страна на Работодателя при изискването на писмени обяснения, то
той приема, че въззивника е допуснал такова и то е свързано най – вече със срока за даването на тези
обяснения.В съответствие с Решение № 272
от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 145/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Боян Цонев, по реда на чл.290 от ГПК искането за даване на обяснения за
констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт - въведено е с оглед
осигуряване възможност на защита на работника и същевременно - с оглед
възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното
дисциплинарно нарушение. Това, дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за
нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай.
Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия
на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на
документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните
възможности на работника да ги даде.В конкретния случай искането за даване
на обяснения включва в себе си обстоятелства, изброени на 13 листа и самото то насочващо към предходни Констативни
протоколи.Запознаването с тях, предвид протичането и на Коледни и Новогодишни
празници, едва ли би позволило на ищцата да вникне и да подготви онези
обяснения, почиващи на качествено и задълбочено проучване.Същата в този период
от време не е имала възможността да си служи със справки, да се позовава на
цифри и най – вече да се защити убедително.Прави впечатление, че Констативните
протоколи за констатирани нарушения са изключително мащабни, те съдържат
множество факти, цифри, графики и в никакъв случай не е оправдано обсъждането
им или защитата по тях да се свежда до един минимален срок от време, през по –
голямата част от които са протичали Коледни празници.Ето защо, според въззивния
съд – и като отговор на наведените от двете страни възражения, отсъствието на
един „разумен“ за даването на обяснения от страна на ищцата, срок обосновава
съществено нарушение при извършване на уволнителната процедура и този порок не
би могъл да бъде саниран от съдилищата.Не без значение е и обстоятелството, че
самото искане за предоставяне на писмени обяснения препраща към предходните,
проведени от страна на РИО проверки, с които И. не е била запозната.Опитът й да
се снабди с тях, не е довел до успех.В тази връзка съдът се позовава на Решение № 349 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 1106/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева, също по
реда на чл.290 от ГПК, според което мотивирането чрез препращане към друг акт
на работодателя обуславя неговото довеждане до знанието на работника или
служителя.
Неправилни
и несъответстващи на закона са онези доводи на решаващия съд, според които е
било необходимо и предварително разрешение от страна на Инспекцията по труда за
налагане на наказанието „Дисциплинарно уволнение“.Както е посочил ВРС
разрешението е било дадено за уволнението на служител, които е започнал да
ползва разрешен му отпуск, но е по отношение на неговата временна нетрудоспособност.
При наличните данни ВРС е приел, че към момента на връчване на заповедта за
уволнение ищецът е започнал ползването на разрешения му отпуск за временна
нетрудоспособност, ползвал се е с предварителна закрила при уволнение на
основание чл.333 ал.1 т.4 от КТ, предпоставяща предварително разрешение за
уволнението от Инспекцията по труда, което изискване не е изпълнено от
работодателя.Решението по този пункт обаче, според въззивния съд, е неправилно
и е постановено в нарушение на материалния закон.Неправилен е изводът на
въззивния съд, че уволнението е незаконно от формална страна, поради неспазване
на процедурата по чл.333 ал.1 от КТ предвид обстоятелството, че към момента на
връчването на заповедта за уволнение служителят е започнал ползването на разрешен
му отпуск поради временна нетрудоспособност.Съгласно КТ - чл.333 ал.7 КТ
закрилата по този текст се отнася към
момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят може да
уволнил само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник, който
към този момент /момента на връчването на заповедта/ е започнал ползването на
разрешен му отпуск. Работникът или служителят, обаче, следва да е уведомил
работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал
ползването на отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните
си задължения.Конкретният случай не е такъв.В деня на връчване на заповедта за
уволнение 23.06.2016 година ищцата не е уведомила работодателя и не е
представил пред него издадения му болничен лист. Напротив, тя е заявила
намерението си да посетил личния си лекар след
връчване на заповедта за уволнение, но към момента на нейното връчване е
ползвала отпуск, не основан на болничен лист.Следователно по този пункт
нарушение на уволнителната процедура не е допуснато.
Т.к. решението на ВРС съдържа основно позоваване на наличието на нарушение по чл.333 от КТ предвид участието в синдикат от страна на И., ВОС също приема, че то е доказано и на тази база е следвало да се поиска предварителното разрешение от съответния Синдикат, с оглед нормата на чл.344 ал.3 и чл.333 ал.3 КТ.Установено по несъмнен начин от материалите по делото е, че въззиваемата И. е заемала длъжността „Секретар“ към Синдикат „Спартак“.Това обстоятелство, и ВРС и ВОС базират на наличните по делото писмени и гласни доказателства, а отделно и на проведената Съдебно графическа експертиза.От огромно правно значение е и обстоятелството, че далеч преди издаване на уволнителната Заповед – 20.06.2016 година, с нарочно Уведомление от 06.01.2016 година въззиваемата И. *** за участието си като секретар в Национална синдикална организация „Образование и наука“ към синдикат „Спартак“; за целта е приложила Удостоверение, както и вписването в регистъра на Ю.Л. с нестопанска цел.Възраженията, извършени пред въззивния съд, че ищцата не би могла да членува в този Синдикат или че той не е бил надлежен, не са и не могат да бъдат от компетенциите на съда.От особенно значение за изправността на уволнителната процедура е факта, че Работодателя не е съобразил изпратеното до него писмено уведомление и не изискал разрешение от въпросния синдикален орган.Правилно в отговора си против въззивната жалба въззиваемата И. се е позовала на съдебни решения, формиращи практика от стана на ВКС.Там изрично е посочено, че въпросът за това, какви са условията за членство в една синдикална организация и за разкриване на нейни структури и поделения, е въпрос на синдикална автономия. Съдът не може да контролира действията и актовете на профсъюзите, които са свързани с този въпрос, нито може да откаже закрилата по КТ на онези синдикални членове, чиито профсъюз няма структура в предприятието, в което работят. Изискването за предварително съгласие при уволнение на синдикални членове, чиито профсъюзи са страна по колективен трудов договор с такава клауза, важи и за синдикални членове, членуващи в структура извън предприятието където работят, ако в самото предприятие няма такава. В такъв случай за преодоляване на закрилата по чл.333 ал.4 КТ съгласие трябва да даде синдикалният орган на структурата, в която работникът членува самостоятелно.Също според ВКС съгласно нормата на чл.333 ал.5 от КТ
датата, до настъпване на
която предварителната закрила при уволнение трябва да бъде осъществена, е
датата на връчване на заповедта за уволнение. За да се извърши уволнението при
спазване изискванията на чл.333 КТ до тази дата съответното предварително
разрешение или съгласие трябва да бъде получено от работодателя. Следователно,
уволнението трябва да бъде предварително подготвено, като без разрешение или
съгласие, получено най-късно до датата на връчване на заповедта за уволнение,
уволнението е незаконно само на това основание и в този случай настъпват
последиците на чл.344 ал.3 от КТ.
Относно възражението по чл.8 от КТ:Съдът се отнася резервирано към наведеното още с исковата молба
позоваване на чл.8 от КТ или т.нар.“ Злоупотреба с право“ от страна на
работодателя.Злоупотреба с права от страна на
Работодателя в хипотезата на чл.8 от КТ е налице,
когато се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими
средства да постигне една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник.
Според доводите, изложени в исковата молба,
Работодателя е нарушил изискването за добросъвестност, което се презюмира по
смисъла на чл.8 ал.2 от КТ, основно защото единствената му цел е била да прекрати трудовото правоотношение с
ищцата.Доказателства обаче в тази насока, както пред решаващия съд, така и пред
въззивния съд не са посочени.Представените по делото факти не обуславят
злоупотреба с право от страна на Работодателя.Следователно той
/Работодателя/ не може да бъде критикуван в тази насока.Въпреки, че не споделя
този довод обаче, въззивния съд приема, че изложеното до тук съдържа достатъчни основания за отмяна на
уволнителната заповед, респективно за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
По частната жалба против
Определение № 767 от 18.01.2018 година:
С наличната по делото жалба се прави искане
атакуваното Определение да бъде отменено, респективно намален присъдения
хонорар.По делото е постъпил и отговор от страна на И., чрез адв.Г., с които се
настояла съдът да потвърди определението.
От материалите по делото става ясно, че с
основното решение в полза на И. е била присъдена сумата от 950 лева – извършени
съдебно – деловодни разноски през ВРС – адвокатски хонорар.В о.с.з. от
02.09.2017 година е бил представен и Анекс към хонорара за сумата от 500
лева.Съобразявайки виха и характера на делото, неговия обем и сложност, както и
броя на съдебните заседания, ВРС е присъдил допълнителната сума от 500 лева,
като е отчел че минимума е 400 лева, съобразно чл.7 ал.8 от Наредба № 1/2004
година за МРАВ.
Настоящата инстанция приема, че определението се
явява правилно, то е адекватно както на тежестта на производството и на броя на
заседанията, извършения труд и защита.Решаващия съд правилно е отчел тези
обстоятелства и по тази причина въззивния съд приема, че не са налице
основанията за отмяна на така постановеното определение.
На
основание горното, ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4678 от 16.11.2017 година,
постановено по гр.дело № 10 041 /2017 година на ВРС, четиридесети състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 767 от 18.01.2018 година,
постановено по гр.дело № 10 041/2016 година, по описа на ВРС, четиридесети
състав.
ОСЪЖДА ОУ
„Христо Ботев” – с. Н., общ. Суворово, обл. Варненска да заплати на П.А.И., ЕГН
********** сумата от 1 600 /хиляда и шестотин / лева, представляваща сторени от
нея съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар пред ВОС.
Решението подлежи на
обжалване в едномесечен срок, считано от 04.04.2018 година пред състав
на Върховен Касационен Съд на основанията по чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: