№ 447
гр. Пловдив, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20235001000646 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №206 от 21.06.2023 г.,постановено по т.д.№109/2022 г. по
описа на Окръжен съд-С. З.,са отменени на осн. чл. 74, ал.1 от ТЗ като
незаконосъобразни решенията, взети в протоколно Решение от 14.03.2022 г.
на “Р. - **С” ООД, ЕИК *********, с нотариална заверка на подписите с рег.
№***/******** г. и нотариално удостоверяване на съдържанието на
документа с рег. № ***, том *, акт: ** от 14.03.2022 г. на Нотариус Д. Г., е рег.
№ *** на НК, р-н на действие: РС - С. З., както следва:
1. Изключване на Б. Г. У. като съдружник в “Р. - **С” ООД.
2. Освобождаване на Б. Г. У. като управител на дружеството;
3. Т. Г. У. взима решение да поеме дружествените дялове на изключения
съдружник;
4. Избиране за Управител на дружеството съдружника Т. Г. У..
Със същото решение е осъден ответника “Р. - **С”ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С. З., ул. "Д. Н." № **, ет. *, да
заплати на ищеца Б. Г. У., ЕГН **********, с адрес: гр. С. З., ул. "Ц. И. Ш." №
**, ет. *, ап. **-чрез адв. М. Р.,сумата 2000 лв./две хиляди лева/ разноски по
делото.
1
Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство- “Р. - **С”ООД-гр.С. З.,с ЕИК
*********,чрез пълномощника адв. Н. Т..В същата и изложено
становището,че обжалваното решение е неправилно и е постановено при
съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване на правото на
защита на дружеството-жалбоподател.Твърди се,че е нарушена нормата на
чл.50 от ГПК за връчване книжа на търговец,тъй като съдът е връчил препис
от исковата молба на адвокат без пълномощно да представлява дружеството
по т.д.№109/2022 г. по описа на ОС-С. З..По-конкретно се твърди от
жалбоподателя,че исковата молба е изпратена от съда на адвокат Д. Г. от АК-
Х.,който не е бил упълномощен да представлява дружеството по посоченото
дело към момента на образуването му и към момента на връчване на исковата
молба.В продължение на изложеното жалбоподателят заявява,че предвид
нередовното връчване на препис от исковата молба,не е пропуснат срока за
отговор на същата,а първоинстанционният съд,приемайки,че връчването на
същата молба е редовно,е допуснал съществено процесуално
нарушение,което е лишило ответника от представените с отговора писмени
доказателства и съществено е нарушило правото му на защита.
Освен горните съображения,в жалбата са изложени и такива за
обосноваване твърдението на жалбоподателя за неправилност на атакуваното
първоинстанционно решение.Жалбоподателят счита за неправилен извода на
първоинстанционния съд,че съдружникът-ищец Б. У. не е извършил
нарушения, свързани с неплащане на ел. енергия и вода, представляващи
разноски по поддръжка на недвижимите имоти, собственост на
дружеството.В тази насока счита за неправилен и извода,че ищецът е платец
по представените от него фактури и касови бележки за заплатена ел. енергия
и вода за **** г.,като твърди,че тези разходи са заплащани от дружеството,а
не от ищеца.Наред с това намира,че съдът неправилно е приел за доказано
твърдението на ищеца,че е съдействал на дружеството-ответник и е извършил
ремонт на собствена на дружеството сграда след възникнал пожар в същата
през м. май **** г.Заявява,че ремонт след пожара е бил извършен от
дружеството “С. и.”ООД и че този факт се е установил по делото от
показанията на свидетелите,разпитани по искане на ищеца.Според
жалбоподателя,Б. У. не е участвал лично във възстановяване на щетите от
пожара.
И на база горните съображения,дружеството-жалбоподател моли да бъде
отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно,като се
постанови ново решение,с което да бъде отхвърлен иска с правно основание
чл.74 от ТЗ като недоказан.
Въззиваемият Б. Г. У. е подал в законния срок писмен отговор на
въззивната жалба,чрез пълномощника си адв. М. Р..В отговора си заявява,че
счита решението на ОС-С. З. за валидно,допустимо и правилно,а жалбата
намира за неоснователна.Оспорва като неоснователно твърдението на
жалбоподателя за допуснато от съда процесуално нарушение,изразяващо се в
неспазване на чл.50 от ГПК за връчване на книжа на търговци.Заявява,че това
твърдение не кореспондира с действителната обстановка и процесуалните
2
действия на съда.Конкретни обстоятелства и доводи в тази връзка излага в
писмения отговор.Оспорва като неоснователни и доводите на
жалбоподателя,свързани с позицията му за неправилност на
първоинстанционното решение,като и в тази насока въззиваемият излага
подробни съображения в отговора на въззивната жалба.В обобщение моли
същата жалба да се остави без уважение,а атакуваното с нея решение на ОС-
С. З. да се потвърди като правилно и законосъобразно.Моли да му се
присъдят всички сторени в настоящия процес разноски.
Във въззивната жалба са заявени доказателствени искания да бъдат
допуснати до разпит трима свидетели и да бъдат приети писмените
доказателства,представени от ответника-жалбоподател с отговора на исковата
молба.Тези искания са оставени без уважение от въззивния съд с протоколно
определение, постановено в откритото съдебно заседание,проведено на
29.11.2023 г.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на
обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със
събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от
лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно
решение и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по
чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и
преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че
същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен
съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в
изискуемата от чл.235,ал.4 от ГПК писмена форма,решението е
подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива
на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната
допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд
намира,че решението е процесуално допустимо и че съдът се е произнесъл по
иска,с който е сезиран по конкретното дело,а самият този иск също счита за
допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно
законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд
е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки
оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският
апелативен съд приема следното:
С процесния иск,предявен по т.д.№109/2022 г. по описа на ОС-С.
З.,ищецът Б. Г. У. е поискал на основание чл.74 от ТЗ да бъдат отменени като
незаконосъобразни и противоречащи на дружествения договор всички
решения на ответното дружество “Р. - **С”ООД-гр.С. З.,с ЕИК
*********,обективирани в протокол от 14.03.2022 г. с нотариална заверка на
3
подписите с рег. №***/******** г. и нотариално удостоверяване на
съдържанието на документа с рег. № ***, том *, акт: ** от 14.03.2022 г. на
Нотариус Д. Г., е рег. № *** на НК, р-н на действие: РС - С. З..
В исковата молба се твърди,че към момента на взимане на оспорените
решения,т.е. към датата 14.03.2022 г.,ищецът е съдружник в ответното
дружество заедно с Т. Г. У.,като всеки от двамата притежава по 50 % от
капитала на дружеството.Твърди се още,че решенията,чиято отмяна се търси
с предявения иск,са взети самостоятелно от съдружника Т. Г. на общо
събрание,проведено на същата дата,и тези решения са със следното
съдържание:
1.Изключване на Б. У. като съдружник в “Р. - **С”ООД с ЕИК
********* с посочено правно основание за изключването му-
чл.126,ал.2,т.1,т.2 и т.3 от ТЗ;
2.Освобождаване на Б. У. като управител на дружеството;
3.Т. Г. У. взима решение да поеме дружествените дялове на изключения
съдружник;
4.Избиране за управител на дружеството съдружника Т. Г. У..
Ищецът заявява в исковата си молба,че с оспорените решения са
нарушени повелителни норми на закона /чл.126 от ТЗ/,а така също и клаузите
на дружествения договор,тъй като не са били спазени предпоставките за
изключването му като съдружник,както и не са били налице
основанията,посочени в закона и дружествения договор /чл.19,б.”в” от
дружествения договор/,за изключването му като съдружник.
Твърди,че на 28.02.2022 г. е получил нотариална покана,с която другият
съдружник-Т. У. му отправя предупреждение и насрочва общо събрание на
съдружниците в “Р. - **С”ООД при следния дневен ред,а именно-
изключването на Б. Г. У. като съдружник.На 14.03.2022 г. било проведено
ОСС,в което обаче ищецът участвал единствено по отношение на излагане на
своето становище за липса на основания за изключването му като
съдружник.Твърди,че в адресираното до него предупреждение за
изключването му като съдружник,обективирано в нотариална покана за
свикване на ОС,не е посочено конкретно основание за изключването му,а така
също и кои конкретни негови действия/бездействия водят до предприемане на
най-тежката санкционна мярка срещу него.Поддържа и довода,че не може да
се направи обоснован извод за наличието изобщо на предупреждение,тъй
като в нотариалната покана се твърдяло за извършени от ищеца
нарушения,но нито му се предоставял срок,нито му се указвало да
преустанови някакви действия/бездействия.Счита,че по своята същност
“предупреждението” в нотариалната покана наподобява по-скоро на
обявление за вече взето решение за изключването му като съдружник.Излага
и аргумента,че не става ясно в какво си качество е действал/бездействал по
отношение на дружествените интереси и финансовото състояние на
дружеството.Според ищеца,част от твърденията по-скоро биха били отнесени
като действия/бездействия на управител,а не на съдружник.И в този контекст
посочва,че според практиката на върховния съд,когато действията,респ.
4
Бездействията,на управителя,който е съдружник,се обхващат от фактическия
състав на чл.126,ал.3,т.1-т.3 от ТЗ,те не могат да бъдат основание за
изключването му като съдружник,а би могло единствено да се ангажира
договорната му отговорност като управител при евентуални вреди за
дружеството.
Ищецът излага и твърдението,че е заплатил данъци на дружеството със
свои лични средства преди получаване на покана за свикване на ОС на
дружеството и счита,че тези му действия не би могло да му бъдат вменени
като действия против интересите на дружеството,както и като
дезинтиресираност към финансовото състояние на дружеството,още повече за
някаква форма на бездействие по отношение на финансови и други
ангажименти на дружеството,каквито безпочвени и недоказани твърдения
били изложени от г-н Т. У..Оспорва е изложеното в предупреждението
твърдение,че Т. У. е заплащал всички разходи за комунални услуги,свързани с
дружеството.Заявява,че това не отговаря на действителната обстановка и
твърди,че той също е плащал такива разходи,за което посочва,че представя
доказателства с исковата молба.Наред с това оспорва и друго съдържащо се в
предупреждението твърдение,че е препятствал сключването на договор за
наем с дружеството-ответник и заявява,че това също не отговаря на
истината.В обобщение поддържа,че упоменатите в предупреждението
действия и бездействия не са били извършвани от него,нито в качеството му
на съдружник,нито в качеството му на управител.
И на следващо място,ищецът твърди,че тъй като съдружникът Т. У. не е
имал основание,а така също и незаконосъобразно е взел решение за
изключването му като съдружник,то и незаконосъобразно е взел и останалите
решения по т.2-4,чиято отмяна също претендира.Позовава се и на това,че
същите решения не са били обявени в дневния ред.
Ответникът “Р. - **С”ООД,чрез управителя си Т. Г. У.,е подал отговор
на исковата молба с вх.№4878 от 12.05.2022 г.,изпратен по пощата на датата
10.05.2022 г.,както е видно от пощенското клеймо върху плика,приложен на
л.46 по първоинстанционното дело.С разпореждане №535 от 17.05.2022 г.
окръжният съд е приел,че постъпилия отговор на исковата молба е депозиран
след законоустановения 2-седмичен срок и с оглед на това е разпоредил,че
този отговор не следва да се взема предвид от съда при изготвяне на доклада
по делото.Констатация за подаването на отговора извън законния срок е
направена от първоинстанционния съд е в определението му по чл.374,ал.1 от
ГПК,постановено на 29.11.2022 г.,с оглед на което съдът е приел,че не дължи
произнасяне по направените от ответното дружество възражения и
искания.Ответникът е подал възражение срещу това определение,което е
прието от съда за неоснователно с разпореждане №24 от 05.01.2023 г.
В откритото съдебно заседание,проведено на 25.01.2023 г. по
първоинстанционното дело,ответникът чрез пълномощника си адв. Д. Г.,е
изложил становище по иска,като е заявил,че го оспорва.В същото заседание
съдът е дал възможност на ответника да представи в следващото съдебно
заседание доказателства във връзка с твърдението му,че дружеството е
заплатило разноските във връзка с отстраняване на щетите и извършване на
5
съответните СМР на имота в община П.,собственост на дружеството.
Както по-горе се отрази,в процесната въззивна жалба,подадена от
ответника “Р. - **С”ООД,чрез адв. Н. Т.,се поддържа възражение за
допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване на правото на защита на ответното дружество.В тази
връзка жалбоподателят е изложил твърдението,че първостепенния съд е
нарушил нормата на чл.50 от ГПК за връчване на книжа на
търговец.Конкретните посочени от него обстоятелства за обосноваване на
това твърдение са,че исковата молба е била изпратена на адвокат Д. Г. от АК-
Х.,който не е бил упълномощен да представлява дружеството-ответник по т.д.
№109/2022 г. на ОС-Хасково към момента на образуване на делото и
връчването на исковата молба.И позовавайки се на нередовно връчване на
същата,ответникът счита,че не е пропуснал срока за отговор на исковата
молба,а съдът приемайки,че връчването й на ответника е редовно,е допуснал
съществено процесуално нарушение,което е лишило ответника от
представените с отговора писмени доказателства и е предизвикало
съществено нарушаване правото му на защита.
Твърдяното от ответника процесуално нарушение не е налице.Препис от
исковата молба е връчен редовно на ответното дружество на актуалния му
към датата на връчването адрес на управление,вписан в търговския регистър,а
именно на адреса в гр.С. З.,ул.”Д. Н.”№ **,.Както настоящият състав
констатира при извършена служебна проверка по партидата на дружеството-
жалбоподател в ТР,това е вписаният в регистъра адрес на управление на
дружеството от датата 11.04.2016 г. и до настоящия момент.Наред с това е
видно от разписката към съпроводителното съобщение,изпратено на
ответника заедно с препис от исковата молба и находящо се на лист 35 по
първоинстанционното дело,че съобщението и преписа са получени от Т. Г. в
качеството му на управител на дружеството.При тези фактически данни е
очевидно,че не отговарят на действителността твърденията на
жалбоподателя,че исковата молба /т.е. преписа от същата/ е била изпратена и
връчена на адв.Д. Г.,който не е бил упълномощен като процесуален
представител на дружеството-ответник към момента на връчването.Всъщност
фактически е вярно твърдението,че към същия момент адв. Г. не е бил все
още пълномощник на ответното дружество /това е станало в по-късен
момент/,но това е без значение за преценката на коментираното възражение
на ответника-жалбоподател,тъй като фактически препис от исковата молба не
е бил изпращан и връчван на ответника чрез този адвокат,а е връчен на адреса
на управление на дружеството и получател на преписа е Т. Г.,който е един от
вписаните в регистъра управители на дружеството към онзи момент.
Предвид така изложените обстоятелства и съображения,въззивният съд
намира за неоснователно заявеното във въззивната жалба възражение за
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение,свързано с
нарушаване реда по чл.50 от ГПК за връчване на съдебни книжа на
търговец.Този ред е спазен и по-конкретно,връчването на преписа от ИМ е
редовно извършено на адреса на управление на дружеството съгласно
чл.50,ал.3 от ГПК,а физическото лице-получател на преписа попада в кръга на
6
лицата,които според същата разпоредба,могат да получат адресирано
търговеца съобщение,призовка или други съдебни книжа.С оглед на това се
налага и извода,че от датата на връчване на преписа от ИМ-15.04.2022 г. е
започнал да тече предвиденият в закона /в чл.367,ал.1 от ГПК/ и указан в
съобщението до ответника двуседмичен срок за подаване на отговор на
исковата молба.Както по-горе се посочи,ответникът е подал такъв отговор,но
той е изпратен на съда на датата 10.05.2022 г. /като това е меродавната дата на
подаването му/ и е видно,че към този момент законния срок по чл.367,ал.1 от
ГПК е бил изтекъл /същият е изтекъл на датата 29.04.2022 г./.Ето защо е
правилна констатацията на първоинстанционния съд,че подадения от
ответника отговор на ИМ е просрочен,а щом това е така,то този отговор
следва да се счита за неподаден и да не се разглеждат заявените в него
възражения и доказателствени искания,респ. да не се приемат приложените
към отговора писмени доказателства.По такива съображения и въззивният
съд,с протоколно определение от 29.11.2023 г. е оставил без уважение
заявените във въззивната жалба доказателствени искания да бъдат допуснати
до разпит трима свидетели и да се приемат представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства.
По съществото на спора и по навадените други аргументи на
жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение,
въззивният съд приема следното:
Решенията,които ищецът Б. У. атакува с предявения от него иск по
чл.74,ал.1 от ТЗ,са взети от общото събрание на съдружниците на “Р. -
**С”ООД на датата 14.03.2022 г. и са обективирани в изготвен протокол от
същата дата,който е с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието,извършени едновременно.Т.е. протокола отговаря на
формата,изискваща се в случая съгласно чл.137,ал.4 от ТЗ,доколкото в същия
протокол е обективирано решение на ОСС за изключването на съдружник.А в
конкретика обективираните в протокола от 14.03.2022 г. Решения на ОСС на
“Р. - **С”ООД са следните:
1.Изключване на основание чл.126,ал.2,т.1,т.2 и т.3 от ТЗ на съдружника
Б. Г. У. /настоящия ищец/;
2.Освобождаване на Б. Г. У. като управител на дружеството;
3.Съдружникът Т. Г. У. поема дела на изключения съдружник;
4.Избиране на Т. Г. У. за управител на дружеството.
Ищецът не оспорва факта,че е получил покана за проведеното на
14.03.2022 г. общо събрание на съдружниците и е заявил,че такава му е
връчена на датата 28.02.2022 г.,а видно от съставения протокол от 14.03.2022
г. ищецът е и присъствал лично на събранието.Тази покана заедно с
отправено до ищеца предупреждение за изключването му като съдружник,са
обективирани в нотариална покана от ******** г. с рег. № ***, том *, акт ***
по описа на Д. Г.-нотариус с район РС-С. З. и с рег.№*** на Н. к..Същата
нотариална покана е представена в заверено копие по първоинстанционното
дело и е приета като писмено доказателство.Видно от съдържанието й /в
частта,представляваща покана за ОС/,обявеният в поканата дневен ред е
7
следният:Вземане на решение за изключване на съдружника Б. Г. У. на
основание чл.126,ал.2,т.1,т.2 и т.3 от ТЗ.Наред с това са посочени мястото и
датата на провеждане на свиканото от управителя /и съдружник в
дружеството/ Т. У. извънредно общо събрание на съдружниците в “Р. -
**С”ООД.При съпоставка на взетите на 14.03.2022 г. решения с обявения в
поканата за свикване на общото събрание дневен ред е видно,че взетите
решения по т.2,т.3 и т.4 не са били предварително обявени като точки от
дневния ред на общото събрание.С други думи,вземането на тези решения не
е включено в дневния ред на насроченото /и впоследствие проведено/ на
датата 14.03.2022 г. общо събрание на съдружниците и на този отрицателен
факт ищецът се е позовал в исковата си молба,сочейки,че решенията по т.2-
4,чиято отмяна се иска,са незаконосъобразни не само поради
незаконосъобразността на решението по т.1-ва,но и поради
обстоятелството,че същите решения не са били обявени в дневния ред на
събранието.Така констатирания отрицателен факт е достатъчен сам по себе
си,за да се приемат за незаконосъобразни и да се отменят като такива горните
решения по т.2,т.3 и т.4 от протокола за ОСС,проведено на 14.03.2022 г.Това е
така,защото императивната разпоредба на чл.139,ал.1,изр. второ от ТЗ
изисква в поканата за свикване на общото събрание да се посочи дневния ред
на същото,като е недопустимо вземането на решения по дневен ред,необявен
в поканата.В случая са взети решения,които са извън обявения в поканата
дневен ред,който съдържа само една точка и касае вземане на решение за
изключването на ищеца Б. У. като съдружник.Предвид изложеното се налага
извода,че горните решения по т.2,т.3 и т.4 подлежат на отмяна като
незаконосъобразни,дори и без да се изследва връзката им с взетото решение
по т.1-ва,отнасящо се до изключването на ищеца като съдружник в ответното
дружество.
На следващо място,по отношение на взетото по т.1-ва решение,ищецът
се позовава на неспазено изискване на чл.126 от ТЗ относно отправеното му
предупреждение за изключването му като съдружник,твърдейки,че в същото
предупреждение /съдържащо се,както се посочи по-горе,в нотариалната
покана от ******** г./ не е посочено конкретно основанието/ята за
изключването му като съдружник,а така същи и кои конкретни негови
действия/бездействия водят до предприемане на най-тежката санкционна
мярка срещу него,а именно-изключването му като съдружник.Поддържа
още,че в предупреждението не му е предоставен срок,нито му е указано да
преустанови някакви действия/бездействия,а и не е ясно в какво качество е
действал/бездействал по отношение дружествените интереси и финансовото
състояние на дружеството.Тези твърдения на ищеца са отчасти
основателни.Действително предупреждението съдържа в една част общи и
неконкретизирани твърдения за нарушения на ищеца,като дезинтересираност
от дейността на дружеството,липса на интерес към финансовото състояние на
дружеството,липса на принос за изпълнение на финансовите и други
ангажименти на дружеството,липса на инициатива от страна на ищеца и
непредприемането на каквито и да било действия с цел осъществяване на
предмета на дейност на дружеството и реализиране на приходи от него.Това
8
действително са много общо и неконкретни формулировки на допуснати
нарушения,чрез които не може да се изпълни предназначението на
предупреждението по чл.126 от ТЗ-да укаже на съдружника,до който е
отправено,какви са констатираните негови нарушения като съдружник
спрямо дружествените работи и във връзка с кои конкретни нарушения
дружеството има намерение да предприеме изключването му като
съдружник.Но в коментираното предупреждение се сочат и конкретни
действия и бездействия на ищеца,мотивирали ответното дружество,чрез
другия му съдружник и управител-Т. Г. У. и относно тях следва да се извърши
преценка доказва ли е извършването им,или-не,още повече,че ищецът е
оспорил осъществяването на тези нарушения в исковата си молба.Касае се за
следните посочени в предупреждението за изключване нарушения:
Неизпълнение на решение на общото събрание на съдружниците,взето
на 17.08.**** г.,съгласно което ищецът в качеството му на съдружник в “Р. -
**С”ООД е следвало до 31.12.**** г. Да заплати половината от сумата за
данъци,такси и лихви към община П.;неплащането на разноски по
поддържката на недвижимите имоти,собственост на дружеството и по-
специална на разходи за електроенергия и вода и на следващо място
възпрепятстване дейността на дружеството,изразяващо се в това,че ищецът е
провалил подготвена сделка по отдаване под наем на целия недвижим
имот,собственост на ответното дружество,находящ се в гр.П..Именно по
повод на тези сочени в предупреждението нарушения са събирани
доказателства в първоинстанционното производство.Ищецът е представил
писмени доказателства-приложените на л. 18 по първоинст. дело платежни
нареждания от 24.02.2022 г.,от които се установява,че е заплатил част от
данъците,дължими от ответното дружество към Община П. за недвижим
имот,собственост на същото дружество и с това се опровергава соченото в
предупреждението за изключването му като съдружник нарушение,че ищецът
не е изпълнил взетото от общото събрание на съдружниците решение от
17.08.**** г. /обективирано в приложения констативен протокол на нотариус
Д. Н./ за персонално заплащане от всеки от двамата съдружници на дължими
данъци към посочената община.
Освен горното,по първоинстанционното дело са представени от ищеца и
писмени доказателства-фактури и касови бонове,за заплатени през **** г. и
**** г. разходи за ел. енергия и вода,начислени на ответното дружество,като е
заявил,че платеца на тези разходи е именно той,а ответникът не е
противопоставил никакви доказателства,от които да се установява тези
плащания да са осъществени от някой друг.Междувпрочем,по
първоинстанционното дело липсват и доказателства,от които да стане ясно на
какво основание ищецът е следвало да заплаща разходи,начислени на самото
дружество-ответник и във връзка с имущество,собственост на
дружеството.При начислени на дружеството разходи,резонно е да се
предположи,че те следва да се заплащат от самото дружество,а не персонално
от съдружниците му и ако за сочените в предупреждението данъци има
изрично взето решение от 17.08.**** г. те да бъдат поети поравно от двамата
съдружници в “Р. - **С”ООД,то за разходите за електроенергия и вода не са
9
представени доказателства,чрез които да се които да установява
необходимостта самите съдружници и в частност-ищеца Б. У. да е имал
задължение да заплаща такива разходи на дружеството.Все пак всяко
търговско дружество е самостоятелен правен субект и не може автоматично
да се предполага,че начислени за негово имущество разходи следва да бъдат
поемани и заплащани от самите членуващи в дружеството съдружници.По
тези съображения настоящият съд приема за недоказано соченото в
предупреждението за изключване нарушение на съдружника-
ищец,изразяващо се в неплащането на разходи за ел. енергия и
вода,начислени за имущество на ответното дружество /настоящ
жалбоподател/.
И на следващо място,при лежаща върху него доказателствена
тежест,ответникът-жалбоподател не установява соченото в предупреждението
нарушение на ищеца,изразяващо се в препятстване от страна на последния
сключването на договор за наем д трето лице относно недвижим
имот,собственост на дружеството.Напротив,от показанията на разпитания по
първоинстанционното дело свидетел П. Б. се установява,че до сключването на
такъв договор за наем не се е стигнало не по вина на ищеца,а по причина,че
кандидат-наемателя е искал да бъде поставен басейн,но някои от
собствениците на апартаменти в сградата не са искали да има басейн в
двора.И наред с това следва да се подчертае,че така коментираното
нарушение,дори и да бе установено,че е било допуснато от ищеца,т.е. дори и
да бе доказано,че именно по негова вина не е бил сключен сочения в
предупреждението договор за наем,то това би съставлявало нарушение на
ищеца в качеството му на управител на дружеството-ответник,доколкото
поначало управителите като органни представители на дружествата с
ограничена отговорност могат да въздействат върху определени
преддоговорни или договорни отношения на дружествата с трети
лица.Обаче,както правилно е прието и в обжалваното съдебно
решение,съгласно установената съдебна практика,когато действията, респ.
бездействията на управителя, който е съдружник, се обхващат от фактическия
състав на чл. 126, ал. 3, т. 1- т. 3 от ТЗ, те не могат да бъдат основание за
изключването му като съдружник, а следва единствено да се ангажира
договорната му отговорност като управител при евентуални вреди за
дружеството, каквито в случая не са възникнали.
Въз основа на горните съображения въззивният съд счита за
неустановени тези от описаните в предупреждението за изключване
нарушения на ищеца,по отношение на които има фактическа конкретизация,а
за тези,които са съвсем общо формулирани,без посочване на определени
факти,поначало няма място за преценка дали са били извършени,а и такава е
невъзможна именно поради твърде общата им формулировка.В крайна
сметка,по гореизложените съображения се налага извода,че общото събрание
на съдружниците в ответното дружество /в лицето на единствения гласувал
съдружник Т. Г. У./ е взело незаконосъобразно решение за изключването на Б.
У. като съдружник в “Р. - **С”ООД,а като последица от това са
незаконосъобразни и останалите решения по т.2-4 от протокола за общото
10
събрание на дружеството,проведено на 14.03.2022 г.Наред с това,както по-
горе се коментира,решенията по т.2-4 са незаконосъобразно и поради
невключването им като точки от дневния ред на събранието в поканата за
свикване на същото.
В обобщение се налага крайния извод,че всяки атакувани с процесния
иск по чл.74,ал.1 от ТЗ решения на ОСС на ответното дружество “Р. -
**С”ООД са незаконосъобразни и като такива подлежат на отмяна.До този
краен извод е стигнал и първоинстанционния съд в обжалваното съдебно
решение №206 от 21.06.2023 г. и същото решение като правилно следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,дружеството-
жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия Б. У. сумата
от 2000 лв. Разноски за въззивното производство,представляващи платено в
брой адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и
съдействие от 15.10.2023 г.,сключен между въззиваемия и адв. М. Р..
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №206 от 21.06.2023 г.,постановено
по т.д.№109/2022 г. по описа на Окръжен съд-С. З..
ОСЪЖДА “Р. - **С”ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С. З.,ул.”Д. Н.”№ **, да заплати на Б. Г. У. с ЕГН ********** с
адрес:гр.С. З.,ул.”Ц. И. Ш.”№ **, ет. *, ап. ** и със съдебен адрес: гр.София,
ул.”А.”№**, ет. *, ап. *-чрез адв. М. Р.,сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/
разноски за въззивното производство по възз.т.д.№646/2023 г. по описа на
Апелативен съд-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11