Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ………...2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ВТОРИ състав, в
публично заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Галина Владимирова, като
разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм. дело № 1595 по описа за
2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във
вр. с чл.9б и чл.4,
ал.1 от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ).
Образувано е по жалба от С.С.С., ЕГН **********, с
адрес ***, офис 5 против Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК изх.№ МД-АУ-2564-А-1/29.12.2020 г. издаден от главен инспектор в Дирекция
„Местни данъци“ в Община Варна, с който е изменен АУЗД с изх.№
МД-АУ-2564-1/27.11.2020 г. издаден от
главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна в частта на
установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци за периода 2015- 2020 г. относно имот с идентификатор 10135.2053.** с
адрес гр. Варна, местност „****“ № **, представляващ земя и сграда, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна. Сочи се на
допуснато нарушение на материалния закон, представляващо основание за оспорване
съгласно чл.146, т.4 от АПК. Счита, че облагаемата площ на имота следва да бъде
намалена на 200 кв.м. и задълженията за ДНИ и ТБО да се определят
пропорционално на тази площ. Сочи се, че имотът не попада в строителните
граници на кв. Виница. Сочи се, че съобразно действащата кадастрална карта на
район „Приморски“ одобрена през 2008 г., имотът е с трайно предназначение на
територията – горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна
гора. Счита, че приложение следва да намери нормата на чл.10,ал.3 от ЗМДТ. Сочи
се, че е подадена коригираща декларация вх.№ 53050229012/08.10.2020 г. , с
която е следвало да се съобрази площта на имота.
Ответникът – Директорът
на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, се представлява от гл. юрисконсулт
Х., който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за нейното
отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
допустима.
По
основателността на жалбата:
Съобразно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, във
вр. с чл.4 , ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси и петитума на
жалбата , предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по
чл.107,ал.3 от ДОПК изх.№ МД-АУ-2564-А-1/29.12.2020 г. издаден от главен
инспектор в Дирекция „Местни данъци“ в община Варна, с който е изменен АУЗД с
изх.№ МД-АУ-2564-1/27.11.2020 г. издаден
от главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна в частта на
установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци за периода 2015- 2020 г. относно имот с идентификатор 10135.2053.** с
адрес гр. Варна, местност „****“ № **, представляващ земя и сграда, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна.
Издаден е Акт за установяване на задължения по
чл.107,ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2564-1/27.11.2020 г. от главен инспектор в Дирекция
„Местни данъци“ в община Варна, с който на жалбоподателя са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за
периодите 2015 г. – 2020 г. , относно имот с идентификатор 10135.2053.** ,
както следва : ДНИ- главница в размер на 410,78 лв. и лихва в размер на 114,52
лв. и ТБО – главница в размер на 759,94 лв. и лихва в размер на 211,86 лв.
/л.18-20 от адм. преписка/. За имота в гр. Варна, м. „****“ с идентификатор
10135.2053.** е образувана служебна партида № ***на основание чл.107,ал.3 от ДОПК- когато не е подадена
декларация. Характеристиките на имота са установени въз основа на Удостоверение
за търпимост № **от 05.04.2019 г. и писмо с вх.№ МД-Т20005979ВН_003ВН/03.09.2020
г. от район „Приморски“, от което е видно, че имотът попада в строителните
граници на гр.Варна от датата на влизане в сила на ОУП- 03.09.2021 г. Предвид
данните от посочените документи, служебната партида е образувана за цялата площ
на земята – 1998,00 кв.м. , собственост на ½ ид. част, търговска сграда
построена 2001 г., конструкция – монолитна, РЗП- 40,00 кв. м. Актът е получен
от С.С. на 18.12.2020 г., видно от представено известие за доставяне на л.21 от
адм. преписка.
На 29.12.2020 г. С.С. е подал жалба срещу АУЗД №
МД-АУ-2564-1/27.11.2020 г. до директора на Дирекция „Местни данъци“ при община
Варна, заведена с вх.№ МД-Т20010281ВН / л.22 от адм. преписка/. До
жалбоподателя е изпратено писмо рег. № МД-Т20010281вн_001ВН/05.01.2021 г. от
директора на Дирекция „Местни данъци“ , с който го уведомява за изпращането на
Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК изх.№
МД-АУ-2564-А-1/29.12.2020г на основание чл.133 от ДОПК 8л.26 от адм. преписка/.
Писмото е получено на 08.01.2021 г. видно от приложено на л.27 от адм. преписка
известие за доставяне. Жалбоподателят не е предприел съдебно оспорване на АУЗД
№ МД-АУ-2564-1/27.11.2020 г.
Установява се, че на 08.10.2020 г. от съсобственика на
имота И. П. П. е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ /л.32-35 от адм.
преписка/. При проверка на декларацията е установено е, че имотът попада в пета
зона спрямо строителните граници на населеното място. До И. П. е изпратено
писмо изх.№ 29012/27.11.2020 г. за отстраняване на несъответствие в подадената
декларация с вх.№ *********/08.10.2020 г., с указания, че при неявяване в срок,
декларацията ще бъде оставена без последствие /л.46 от адм. преписка/. Писмото е получено от лицето на 11.12.2020 г.
видно от приложено на л.47 от адм. преписка известие за доставяне. Видно от
приложените писмени обяснения от гл. инспектор „КРД“ в Дирекция „Местни данъци“
при община Варна, деклараторът е отказал да коригира и да впише цялата площ на
земята съгласно чл.10,ал.1 от ЗМДТ, поради което декларацията е оставена без
последствия /л.28 от адм. преписка/.
Подадена е докладна от главен инспектор КРД в Дирекция
„Местни данъци“ до директора на Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна с рег.
№ МД-Т20010193ВН/21.12.2020 г./ л.24/. С докладната е направено предложение за
изменение на АУЗД на основание чл.133 от ДОПК , тъй като съгласно писма от
район „Приморски“ за периода 2015 -2020 г. имотът не попада в границите на
организирано сметосъбиране и конструкцията на сградата е М1, а не М3.
Въз основа на докладна с рег. №
МД-Т20010193ВН/21.12.2020 г е издаден Акт за установяване на задължения по
чл.107,ал.3 от ДОПК изх.№ МД-АУ-2564-А-1/29.12.2020 г. издаден от главен
инспектор в Дирекция „Местни данъци“ в община Варна, с който е изменен АУЗД с
изх.№ МД-АУ-2564-1/27.11.2020 г. издаден
от главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ в община Варна в частта на
установените задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци за периода 2015- 2020 г. относно имот с идентификатор 10135.2053.** с
адрес гр. Варна, местност „****“ № **, представляващ земя и сграда. С актът за
изменение в оспорената част са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода
2015 -2020 г., както следва: ДНИ – главница в размер на 353,71 лв. и лихва в
размер на 101,74 лв. и ТБО- главница в размер на 169,29 лв. и лихва в размер на
40,09 лв.
По делото е работила съдебно-техническа експертиза.
По делото са приети заповеди на кмета на Община Варна
№ № 4013/27.10.2014 г., 4506/29.10.2015 г., 3864/18.10.2016 г., 0074/16.01.2017
г., 3660/30.10.2017 г., К-057/27.10.2017 г., 3989/29.10.2018 г.,
4500/24.10.2019 г. , които установяват, че процесният имот не се намира в зоните, определени от кмета на Община Варна
за сметосъбиране и сметоизвозване.
При така изложената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
По
валидността на Акта за изменение на АУЗД:
Задълженията
за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично
регламентирано в чл. 162,
ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът
за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал.2
от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането
на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В
производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на
данъчните задължения - на публични изпълнители (чл. 4, ал.3
от ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4
от ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал.5
от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган
по чл. 152, ал.2
от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община на териториален директор на НАП.
Актът за изменение на АУЗД е издаден от главен инспектор „КРД“ в дирекция
„Местни данъци“ при Община-Варна определен със Заповед № 2888/15.07.2019 г.
издадена от кмета на Община Варна в условия на заместване, съгласно заповед за
заместване № К-045/12.07.2019 г. на кмета на Община-Варна. Към датата на
издаване на Заповед № 2888/15.07.2019 г., кметът на Община-Варна е отсъствал и
не е изпълнявал задълженията си , поради ползване на платен годишен отпуск.
При извършване на задължителната проверка по чл.160,
ал.2 ДОПК, съдът констатира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган,
но при отсъствието на правно основание за издаването му.
Оспореният акт за изменение на АУЗД е издаден в процедурата по чл. 133, ал.
1 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба задължение за данъци или
задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт,
който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на
органа по приходите или по молба на ревизираното лице. Основанията за изменение
се съдържат в чл. 133, ал.
2 от ДОПК.
АУЗД с изх.№ МД-АУ-2564-1/27.11.2020 г. е издаден в хипотезата на чл.107,ал.3 от ДОПК
– не е подадена декларация. Актът е оспорен от жалбоподателя по административен
ред с жалба подадена в срока по чл.107, ал.4 от ДОПК. Към момента на издаване
на акта за изменение на АУЗД, първоначалният акт не е влязъл в сила. Посоченото
нарушение е особено съществено, тъй като актът за изменение на АУЗД е издаден
при липса на правно основание. Това особено съществено нарушение, обосновава
неговата нищожност.
Според правната доктрина незаконосъобразността има две
проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността
на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата
незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради
изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на
волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в
правната действителност. Ето защо, в административното право е въведен
принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки
един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без
ограничения във времето (арг. от чл. 149, ал.
5 АПК). Доколкото в ДОПК и АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория
са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или,
нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда целените правните последици.
Съществените нарушения на административно-производствените правила, каквито се
установиха в настоящия случай, са толкова значими, че нарушението е довело до
липса на волеизявление. В случая се установи пълната липса на предпоставките, предвидени
в приложимата процесуално-правна норма. Само това е достатъчно да се приеме, че
АУЗД за изменение на АУЗД е засегнат от най-тежкия порок, което влече неговата
нищожност.
При констатиран най-съществен порок на оспорения акт,
е безпредметно обсъждането на останалите основания съгласно чл.146 от АПК, във
вр. с пар.2 от ДОПК. В този смисъл съдът не може да се произнесе относно
наличието на основания за приложението на чл.10,ал.3 от ЗМДТ. Предмет на
оспорване в настоящето производство е само актът за изменение на АУЗД,
поради липса на жалба срещу АУЗД с изх.№ МД-АУ-2564-1/27.11.2020 г. , с
който са установени задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че Акт за
установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК изх.№ МД-АУ-2564-А-1/29.12.2020
г. издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна, с
който е изменен АУЗД с изх.№ МД-АУ-2564-1/27.11.2020 г. издаден от главен инспектор в Дирекция
„Местни данъци“ в Община Варна в частта на установените задължения за данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2015- 2020 г.
относно имот с идентификатор 10135.2053.** с адрес гр. Варна, местност „****“ №
**, представляващ земя и сграда, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
„Местни данъци“ в община Варна, е констатирано наличието на съществен порок,
дисквалифициращ оспорения АУЗД в тази му част като валиден административен акт,
същият следва да бъде обявен за нищожен.
|
При този изход на спора и предвид направеното
искане, съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото
разноски в размер на 260,00 лв., от които 10,00 лв. платена държавна такса и
250,00 лв. платен депозит за вещо лице. Воден от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо от АПК, във вр. с пар.2 от
ДР на ДОПК , съдът |
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожен по жалба на С.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, офис 5
Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК изх.№
МД-АУ-2564-А-1/29.12.2020 г. издаден от главен инспектор в Дирекция „Местни
данъци“ в Община Варна, с който е изменен АУЗД с изх.№ МД-АУ-2564-1/27.11.2020
г. издаден от главен инспектор в
Дирекция „Местни данъци“ в Община Варна в частта на установените задължения за
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2015- 2020 г.
относно имот с идентификатор 10135.2053.** с адрес гр. Варна, местност „****“ №
**, представляващ земя и сграда, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
„Местни данъци“ в Община Варна.
ОСЪЖДА Община Варна за плати в полза на
С.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, офис 5 сторените по делото разноски в
размер на 260,00 /двеста и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на оспорване на основание чл.160,ал.7 от ДОПК.
СЪДИЯ: