№ 200
гр. Дупница, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20241510101231 по описа за 2024 година
Производството е по гл. XXIX ГПК (съдебна делба във фазата по допускането й).
Образувано е по искова молба на Г. С. А. срещу Д. С. Г.. Ищцата твърди, че заедно с
ответника са съсобственици на АПАРТАМЕНТ С ИДЕНТИФИКАТОР 68789.20.308.6.68
съгласно схема № 15-1253847-25.11.2023 г., издадена по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от
24.11.2023г., адрес на имота: гр. Дупница, ж.к. ***, бл. *** (***), вх. ***, находящ се на етаж
5 в сграда с идентификатор 68789.20.308.6, предназначение: жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.20.308, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 72,13 кв.м.,
заедно с прилежащите към обекта избено пом. № 104 от 4,36 кв.м. и 1,022 % ид.ч. от общите
части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж:
68789.20.308.6.67, под обекта: 68789.20.308.6.54, над обекта: 68789.20.308.6.82, стар
идентификатор: няма. Сочи, че процесният имот бил придобит от бащата на страните С. Г.
О. въз основа нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том III, рег. №
3693, дело № 410 от 27.11.2002г. на нотариус АР. Заявява, че С. О. е починал на 11.11.2021г.,
а страните били негови законни наследници, поради което същите са придобили по
наследяване равни дялове върху собствеността на процесния имот. Моли възникналата
съсобственост да бъде прекратена чрез съдебна делба, при равни квоти между страните.
Ответникът Д. С. Г. е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в
1
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Въвежда
възражение за придобивна давност, като поддържа, че е станал единствен собственик на
имота въз основа давностно владение в периода от 01.01.2003г. до настоящия момент. През
2003г. ответникът се бил разбрал с баща си и ищцата, че апартаментът ще остане за него,
поради което счита, че от 01.01.2003г. го владеел явно непрекъснато и необезпокоявано.
Заявява, че в периода от придобиване на имота от С. О. през 2002г. до смъртта на последния
през 2021г., в имота живеели С. О. и ответникът Д. Г., а ищцата Г. А. го посещавала рядко.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Предявява самостоятелен инцидентен
установителен иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том III,
рег. № 3693, дело № 410/2002г. от 27.11.2002г. (л. 6-7, л. 34) е видно, че Г. Г. О. и Р. Н. О.а са
прехвърлили в полза на С. Г. О. собственосттта си върху недвижим имот, представляващ
апартамет № ***, находящ се в ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***.
От приложените схеми (л. 35, л. 11) е видно, че посоченият имот е заснет в КККР като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.20.308.6.68 съгласно схема № 15-
1253847-25.11.2023 г., издадена по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 24.11.2023г., адрес на имота: гр. Дупница, ж.к.
***, бл. *** (***), вх. ***, находящ се на етаж 5 в сграда с идентификатор 68789.20.308.6,
предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68789.20.308, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент
– в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:
1, посочена в документа площ: 72,13 кв.м., заедно с прилежащите към обекта избено пом. №
104 от 4,36 кв.м. и 1,022 % ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: 68789.20.308.6.67, под обекта:
68789.20.308.6.54, над обекта: 68789.20.308.6.82, стар идентификатор: няма.
От приложеното удостоверение за наследници (л. 9) е видно, че С Д. О.а е починала на
13.05.1987г. и е оставила за свои наследници съпруга си С. Г. О. и двете си деца - Г. С. А. и
Д. С. Г.. От приложеното удостоверение за наследници (л. 8, л. 10, л. 37) е видно, че С. Г. О.
също е починал - на 11.11.2021г. и е оставил за свои наследници двете си деца – Г. С. А. и Д.
С. Г..
От показанията на свидетелите Г. О. и *** *** съдът намира за установено, че С. Г. О.,
в перода от 2003г. до смъртта му през 2021г., многократно е заявявал волята си, че след
смъртта му процесният апартамент следва да остане собственост на сина му Д.. От същите
става ясно, че тази воля е заявена от С. О. още при придобиването на апартамента през
2002г. (когато в присъствието на Г. О. заявил, че дъщеря му няма да има претенции за
2
апартамента, тъй като й е помагал по друг начин, а на самия М. заявил, че апартаментът си е
негов и той ще се грижи за него) и е поддържана през цялото време до смъртта му през
2021г. От тези свидетели става ясно и това, че С. О. е бил мотивиран да предостави
апартамента на сина си Д. с това, че е помогнал на дъщеря му Г. при ремонта на къщата, в
която тя отишла да живее през 1997г., както и с предоставените от него средства на Г. А. за
закупуване на жилище в гр. София (около 15-16 хил. лева според свид. О.). От същите
свидетели се установява и това, че през целия обсъждан период нито С. О., нито страните по
настоящото дело са имали каквито и да било разногласия по отношение на това, че
процесният апартамент е предоставен на Д. Г., а предявените от Г. А. претенции са
изненадали Д. Г. и общите им роднини.
Съдът дава вяра на обсъдените показания като намира същите за обективни,
достоверни и убедителни, като между тях няма никакви вътрешни противоречия.
Показанията на тези свидетели се отличават с позоваване на достатъчно конкретни факти,
които навеждат на извода, че същите в значителна степен са познавали отношенията между
страните, а осъществяването на тези факти е могло да бъде разколебано от ищцата при
ангажиране на подходящи доказателства, каквито не са представени. В частност по
отношение на показанията на свид. Г. О., следва да бъде отчетено и това, че освен близък
родственик на страните и техния наследодател (брат на С. О.), същият е и непосредствен
участник в сделката по придобиване на имота през 2002г. и като такъв изглежда логично да
е бил наясно с действителните намерения на приобретателя след закупуване на апартамента.
Обсъжданите показания не се разколебават по никакъв начин от тези на доведения от
ищцата свидетел - *** А.. От една страна, същата признава, че не е ходила в имота от
1993.г, като наблюденията й върху него изглеждат значително по-общи и лишени от
конкретика, съпоставени с тези на първите двама свидетели. В тази връзка същата изразява
колебание дори по отношение на това дали Д. Г. е живял и живее в процесния имот, като по
този въпрос дори не се спори между страните. От друга страна, показанията на свид. А. не са
в състояние да опровергаят изявленията на свид. О. и *** относно действителната воля на С.
О. и поради това, че в нейните показания фактически не се съдържат никакви данни по този
основен спорен въпрос между страните. В допълнение на горното при оценката на двете
групи свидетели следва да бъде отчетено и това, че Г. О. и *** *** се намират в еднаква
степен на родство с двете страни и на тази база, при липсата на други данни по делото, няма
основание да се смятат пряко заинтересовани от изхода на делото, докато свид. А.
несъмнено се намира в по-близки отношения с ищцата (бивши етърви), съпоставено с
ответника, който виждала рядко и не знаела къде живее. Освен това, свид. Г. О. е роднина на
страните по бащина линия, докато свид. *** *** е първа братовчедка по майчина линия, при
което няма причина да се смята, че показанията им са обременни от едни и същи роднински
отношения. Косвено доказателство в подкрепа на наблюденията на доведените от Д. Г.
свидетели, съставлява и представената кореспонденция (л. 85-93), която свидетелства за
затрудненията на ищцата да ангажира доказателства, опровергаващи тезата на ответника.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск за съдебна делба е с правно основание по чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 69,
ал. 1 ЗН, а предявеният инцидентен установителен иск е с правно основание чл. 212 вр. чл.
124, ал. 1 ГПК.
Съгласно цитирания чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 69, ал. 1 ЗН всеки съсобственик може,
въпреки противна уговорка да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда
друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Следователно предпоставка за възникване на правото на делба, респ. за уважаване на иска, е
установяването на състояние на съсобственост, т.е. на юридически факти, по силата на
които повече от едно лица са придобили определена ид. ч. от спорната вещ.
Преюдициалният за делбата въпрос – наличието на състояние на съсобственост между
страните – е обусловен от изхода на инцидентния установителен иск за собственост,
предявен от насрещната страна Д. С. Г.. За да е основателен този иск, е в тежест на ищеца по
него да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху имота през сочения от него период,
както и че е манифестирал пред собственика на имота, съотв. пред съсобствениците на
имота, намерението си да осъществи действия по своене на имота, в т.ч. притежаваните от
тях права върху имота. При установяване на тези обстоятелство е в тежест на ответника по
този иска да докаже наличието на обстоятелства, които водят до прекъсване или спиране на
давността.
В конкретния случай между страните не е налице спор, а и от приетата по-горе
фактическа обстановка е видно, че процесният имот е бил собственост на бащата на
страните С. Г. О., както и че същият е починал на 11.11.2021г., а докато е бил жив в имота са
живяли той и една страните по делото - Д. С. Г..
Единственият спорен въпрос между страните се свежда до това дали осъществяваната
от Д. Г. фактическа власт върху процесния имот е упражнявана като владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 ЗС, което с оглед продължителността му, да е било годно да го направи
собственик, по който въпрос съдът намира следното:
Отговорът на обсъждания въпрос е свързан с изясняването на различните хипотези на
упражнявана фактическа власт от наследник преди откриване на наследството на
наследодателя-собственик. В конкретния случай поддържаните от Д. Г. твърдения, че е
завладял имота по волята на баща му С. О. сочат на т.нар. „квазипродаване“, докато
изявленията на Г. А., че Д. Г. е бил допуснат от баща им да ползва имота, за да задоволи
жилищните си нужди навеждат на т.нар. „търпими действия“.
В съдебната практика многократно е имало повод за разграничаване на тези хипотези,
като са изяснявани и правните последици от изразената приживе от наследодателя воля да
предаде владението върху имота на свой родственик. Приема се, че ако наследодателят
приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след
смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от
4
момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с
намерение за придобиване на собствеността. Изтъква се, че т.нар. квазипродаване не е
формален акт – може да стане с конкулдентни действия, или да се изрази словестно. В този
случай действат презумпциите на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС, т.е. счита се, че имотът се владее
от владелеца за себе си и без прекъсване. Не е необходимо приживе на наследодателя тази
негова воля да се доведе до знанието на останалите наследници по закон, нито е необходимо
наследникът-владелец да демонстрира пред останалите наследници намерението си за
своене (Решение № 357 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3005/2023 г., I г. о., Решение № 32
от 08.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 4591/2015г., I ГО, Решение № 3 от 25.01.2016г. на ВКС по
гр.д. № 3973/2015г., I г.о., Решение № 60123 от 16.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 50/2021 г., II
г.о. и др).
В настоящия случай от приетата по-горе фактическа обстановка съдът намира за
доказано по несъмнен начин това, че упражняваната от Д. Г. фактическа власт надхвърля
т.нар. „търпими действия“, а е установена по волята на наследодателя С. О. с намерение
собствеността да бъде придобита от Д. Г.. Противно на поддържаното от ищцата Г. А., от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че волята на С. О. е била
манифестирана още през 2002г. (когато заявил на Д. Г., че апартаментът си е негов и той ще
се грижи за него) и е поддържана през цялото време до смъртта му през 2021г., като същата
е била известна не само на страните по делото, но и на останалите им роднини, които
останали изненадани от претенциите на ищцата. Обстоятелството, че при изразяването на
такава воля са присъствали свидетели, които я възпроизвежат пред съда удостоверява, че
фактическата власт върху имота е установена явно (Определение № 50021 от 23.01.2023г. на
ВКС по гр.д. 3167/2022г., I г.о.).
Както бе посочено по-горе, след като С. О. е бил единствен собственик на имота при
извършване на описаното квазипродаване в полза на Д. Г., то не е било необходимо нито да
доведе волята си до знанието на Г. А. (въпреки че в случая и това се установява), нито е
било необходимо Д. Г. да демонстрира пред нея намерението си да свои вещта.
Ето защо следва да се приеме, че предвид изразената през 2002г. воля на С. О., в случая
е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС, поради което упражняваната от Д. Г. през
релевантния за делото период от 2003г. до 2021г. фактическа власт върху имота има
характера на владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. При липсата на ангажирани
доказателства за спиране или прекъсване на давността, следва да се приеме, че с изтичане на
срока по чл. 79 ЗС Д. Г. е придобил по давност целия недвижим имот.
По изложените съображения, предявеният инцидентен установителен иск следва да се
уважи като основателен, а след като не е налице състояние на съсобственост,
първоначалният иск за делба подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има Д. С. Г. за следните суми: 111,53 лв. –
държавна такса и 1200 лв. – адвокатско възнаграждение. Неоснователно е искането на
5
същата страна за разноски в останалата част, касаеща извършени разходи, които нямат
характера на съдебни разноски, както и искането за адвокатско възнаграждение до пълния
предетендиран размер от 1500 лв., което съдът намира, че с оглед заявеното възражение за
прекомерност следва да бъде намалено до присъдения размер, предвид фактическата и
правна сложност на разгледания правен спор.
На основание чл. 9 от ТДТССГПК, ищцата Г. С. А. следва да бъде осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Дупница, държавна такса в
размер на 100 лв. по отхвърления иск за делба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ул. ***, ап. ***, че Д. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ж.к. „***“, бл.
***, вх. *** е собственик на АПАРТАМЕНТ С ИДЕНТИФИКАТОР 68789.20.308.6.68
съгласно схема № 15-1253847-25.11.2023 г., издадена по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от
24.11.2023г., адрес на имота: гр. Дупница, ж.к. ***, бл. *** (***), вх. ***, находящ се на етаж
5 в сграда с идентификатор 68789.20.308.6, предназначение: жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.20.308, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 72,13 кв.м.,
заедно с прилежащите към обекта избено пом. № 104 от 4,36 кв.м. и 1,022 % ид.ч. от общите
части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж:
68789.20.308.6.67, под обекта: 68789.20.308.6.54, над обекта: 68789.20.308.6.82, стар
идентификатор: няма.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ***, ап.
*** срещу Д. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ж.к. „***“, бл. 6, вх. *** иск за
съдебна делба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ С ИДЕНТИФИКАТОР
68789.20.308.6.68 съгласно схема № 15-1253847-25.11.2023 г., издадена по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект е от 24.11.2023г., адрес на имота: гр. Дупница, ж.к. ***, бл. *** (***), вх. ***, находящ
се на етаж 5 в сграда с идентификатор 68789.20.308.6, предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.20.308,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 72,13 кв.м., заедно с прилежащите към обекта избено пом. № 104 от 4,36
6
кв.м. и 1,022 % ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в
сградата - на същия етаж: 68789.20.308.6.67, под обекта: 68789.20.308.6.54, над обекта:
68789.20.308.6.82, стар идентификатор: няма.
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ***, ап. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. С. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***
сторените по делото разноски, а именно: 111,53 ЛЕВА – държавна такса и 1200 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ***, ап. *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Дупница,
сумата от 100 ЛЕВА, представляваща държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил, чрез
Районен съд - Дупница, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7