№ 750
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен М.
ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Милен М. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221100602726 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда от 19.01.2021 г.., постановена по НОХД № 3499/2017 г.,
СРС, НО, 9-ти състав, е признал подсъдимия Т. Ю. Р., роден на **** г. в гр.
София, българин, български гражданин, основно образование /грамотен/,
трудово ангажиран като таксиметров шофьор, неосъждан, съсед на
пострадалата Л.Б.М., без родствени отношения и без дела със страните, с
адрес: гр. София, кв. „****“, ****, an. 1, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в
това, че на 25.10.2016 година, около 12:00 часа в гр.София, ж.к.”****”, на
улица, пред блок № 68, чрез нанасяне на удар с ръце в областта на лявото
рамо и последващо блъскане, с което е извел от равновесие Л.Б.М. и същата
паднала на земята й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в:
счупване на шийката на лявата бедрена кост, като това телесно увреждане -
костно счупване е реализирало медико- биологичния квалифициращ признак:
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник, за срок по-дълъг
от 30 дни, при ненастъпили усложнения в оздравителния период - ортопедо-
травматологично, съдово, неврогенно, инфекциозно-ендогенно или друго
1
естество, като е налице причинно-следствена връзка между нанесения удар,
падането и причинената средна телесна повреда.
Със същата присъда на основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът е
постановил направените по делото разноски да останат в тежест на
държавата.
Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при СРП, с който се
прави искане за отмяна на оправдателната присъда на СРС, признаване на
подсъдимия за виновен и налагане на съответното наказание
В закрито заседание 15.09.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица, като е допуснал изготвяне
на съдебно-графична експертиза.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура
иска съда да отмени атакуваната присъда като неправилна и
незаконосъобразна. Излага становище, че обвинението се доказва безспорно
от доказателствената маса. Сочи, че свидетелите Ф.Я. и Н.Я. пряко са
възприели нанесения от подсъдимия удар, като счита, че изложеното от тях,
анализирано заедно с данните от СМЕ, води до извод, че подс. е реализирал
престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
Защитникът на подс. Р. – адв. Н., моли първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена, като е на мнение, че същатата е изключително
мотивирана и кореспондира със събраните доказателства. Твърди, че
сочените от прокуратурата свидетели очевидци, разпитани пред СРС са
заявили, че не са видели какво се е случило, като тези техни показания
кореспондират с изложеното от подсъдимия и единствения свидетел, който не
е в роднинска връзка с пострадалата.
Подсъдимият Р. поддържа заявеното от неговия защитник и в
последната си дума моли съда да потвърди присъдата на СРС.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, като и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на
първоинстанционния акт, като установи следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
2
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събрания доказателствен материал по
делото. Въз основа на пълен, обективен и всестранен анализ на достъпните и
възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до
единствен, непротиворечив и правилен извод относно недоказаност на
повдигнатото обвинение. При самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна
на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Т. Ю. Р. е роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, основно образование /грамотен/, трудово ангажиран
като таксиметров шофьор, неосъждан, без родствени отношения и без дела
със страните, с адрес: гр. София, кв. ****, ЕГН **********.
Пострадалото лице Л.Б.М., починала в рамките на образуваното ДП на
26.11.2016 г. по данните от извлечение от акт за смърт № 1131/27.11.2016 г.
на СО, район „Люлин“, е родена на **** г., с ЕГН **********. Тя живеела на
адрес гр.София, ж.к. „****“, ****, ****. Имотът представлявал къща на два
етажа, като на първия етаж живеела Л.М.Б., заедно с дъщеря си С.Д.Д. и
нейния съпруг С.Я.Д.. Вторият етаж от къщата се ползвал от свидетеля
Ф.Д.Я. (син на Л.Б.М.) и съпругата му - свидетеля Н.С.Я..
Пострадалата Л.Б.М. била с общо увредено здравословно състояние. В
дясната й става на 11.11.2003 г., съгласно епикриза от 24.11.2003 г. и епикриза
КП 215 от 17.09.2012 г., чрез ендопротезиране, алопластика и чрез
реендопротезиране на 19.09.2012 г. били имплантирани ортопедични протези.
Десният й крайник бил скъсен, външно ротиран с нарушена функция. Трудно
се придвижвала и затова ползвала помощни средства - патерици, бастун.
Медицинските препоръки към лицето М. били да спазва стационарен режим,
да извършва ограничено натоварване на оперирания десен крайник с тежести
и движение, да осъществява рехабилитация и да ползва патерици.
Подсъдимият Т. Ю. Р. живеел срещу пострадалата в гр. София, кв.
„****“, ****, ап. 1. Към 25.10.2016 г. на място пред и до двора на имота на
Л.Б.М. бил разположен голям камък (тротоарен бордюр), ползван за цепене
на дърва, а в близост до това място - павилион. Подсъдимият Р., ползвал като
място за паркиране на таксиметровия си автомобил част от място до пътното
платно, разположено пред имота на Л. М. в гр.София, ж.к. „****“, ****, ****.
3
На същата дата 25.10.2016 г. около 12.00 часа на обяд, подсъдимият Р. искал
да паркира таксиметровия си автомобил на това място. Той забелязал че
камъкът му пречи да паркира, поради което спрял автомобила си и излязъл от
него. Тогава подсъдимият Р. видял да преминава момче от квартал ****, на
около 14-15 години и подсъдимият го помолил да премести камъка върху
самата улицата, за да паркира. През това време и на същото място, Л.Б.М.
видяла вдигането на камъка пред имота й, се развикала на подсъдимия Р..
Между тях последвал спор за камъка по повод на паркирането на
таксиметровия автомобил. Словесният конфликт се изразявал във взаимно
говорене на висок тон между подсъдимия Р. и пострадалата М.. В този
момент свидетелят А.А.Е., съсед от съседен имот на Л. М., и живеещ на адрес
гр.София, кв. „****“, ****, ап.4, чул словесният спор от дома си, погледнал в
тяхната посока и се приближил към спорещите.
Пострадалата М. поискала да знае защо се мести камъка. Започнала да
се кара не само на подсъдимия Р., но и на момчето, което искало да помогне
за тази цел. Пострадалата М. тръгнала към момчето, като в този момент
същата била обута с чехли и не носела бастун или патерица. Пострадалата М.,
докато се движела по посока на момчето, се спънала в чехъла си и паднала на
земята, след което успяла да се изправи до седнало положение. Свидетелят
А.А.Е. видял падането й и се насочил към пострадалата М., за да й помогне да
стане, но тя отказала.
Свидетелите Н.С.Я. и съпруга й Ф.Д.Я., намиращи се на втория етаж от
къщата в гр.София, ж.к. „****“, ****, ****, чули словесния конфликт между
подсъдимия Р. и пострадалата Л. М. и излезли навън, но това се случило след
момента в който пострадалата била паднала на земята. На мястото имало вече
събрали се хора, а пострадалата била преместена на стол. Същата се
оплаквала от болка в областта на лявата й тазобедрена става. Свидетелката
С.Д.Д. сигнализирала на телефон 112, пристигнала линейка за оказване на
медицинска помощ и откарала Л.Б.М. в УМБАЛ „Пирогов“ гр.София. Там
пострадалата била прегледана и й била поставена диагноза „счупване на
бедрената шийка, закрито - ляво“. Била извършена операция на стойност
1749.00 лева. Предписана била и медикаментозна терапия. В УМБАЛ
„Пирогов“, пострадалата престояла 14 дни, а възстановителният период от
датата събитието до датата на смъртта на пострадалата бил повече от 30 дни.
4
Според заключението на приетата от СРС СМЕ, телесните увреждания,
получени от пострадалата - счупване на шийката на лявата бедрена кост
представлявала по медико-биологичните си признаци средна телесна
повреда, с оглед трайно затруднение на левия долен крайник за срок повече
от 30 дни.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, ценени и обсъдени от районния съд, които са
следните:
писмени - справка за съдимост, медицински документи за
здравословното състояние на Л.Б.М. и разходи за лечението й, акт за смърт от
29.11.2016 г. и удостоверение за наследници от 29.11.2016 г. както и
заключение на съдебно-графична експертиза с вещо лице Г. И. М., прието от
въззивния съд.
гласни - показанията на свидетеля А.А.Е. и от обясненията на
подсъдимия Т. Ю. Р. , показанията на свидетелите Н.С.Я. (частично), Ф.Д.Я.
(частично), С.Д.Д. (частично) и К.Д.Я. (частично).
Настоящият съдебен състав намира, че при извеждане на
фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, като в дейността на
първата инстанция по оценка на доказателствата и доказателствените
средства не се наблюдават нарушения. Изводите за релевантните
обстоятелства и факти отразяват обективната истина по делото и са
формирани в точно съответствие с информацията от събраните
доказателства, като доказателственият анализ на съда съответства на
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Мотивите на първоинстанционната
присъда съдържат подробни съображения досежно доказателствената
съвкупност, които въззивният съд възприема като правилни и обосновани,
поради което се солидизира напълно с преценката на доказателствения
материал, дадена от СРС.
Основен въпрос по делото е дали подсъдимият Р. е осъществил
описаните в обвинителния акт удар с ръце и последвало блъскане спрямо
пострадалата Л. М., което да е довело до инкриминираната телесна повреда,
5
респективно доказан ли е посочения в обвинението механизъм на извършване
на деянието и авторството му в лицето на подсъдимия.
В тази настоящият състав прецени, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи категоричен извод, че подсъдимият Р. е
извършил описаното в обвинителния акт инкриминирано деяние.
В показанията на свидетелите, в които се откриват данни в тази
насока, са налице многобройни противоречия, както между разказите на
отделните свидетели, така и между тези, дадени от един и същ свидетел в
различни фази на производството, а са налице и взаимоизключващи се
твърдения в рамките на някои от отделните разпити. Необходимо е да се
отбележи и че при проверка на показанията на тези свидетели се установява,
че нито един от тях не се явява пряк очевидец на падането на пострадалата
М., довело до инкриминираната телесна повреда.
Същевременно и малкото доказателства, носещи информация за
извършването на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия, се
оборват от неговите обяснения, както и от показанията на свидетеля Е., които
се допълват взаимно и за разлика от останалите гласни доказателствени
средства са непротиворечиви, хронологично подредени и правдоподобни,
като свидетелят Е. се явява и единствен пряк очевидец на случилото се.
Съдът не открива нито едно доказателство, сочещо пряко, че
подсъдимият Р. е извършил описаните от прокуратурата действия, като
единствените данни в тази насока се съдържат в показания, дадени в хода на
досъдебното производство, които свидетелите на по-късен етап от
производство не подкрепят, като някои от тях сочат и че не са чели
протоколите за разпит от досъдебното производство преди да ги подпишат.
По отношение на установените противоречия в доказателствената
маса, съдът намира за необходимо да посочи основните такива, макар и
същите да са констатирани и подробно коментирани от първостепенният съд
в доказателствения му анализ. Такива съществени противоречия се съдържат
в показанията на свидетелите Н.С.Я., Ф.Я., С.Д. и К.Я., за които следва да се
отбележи и че са били в роднинска връзка с пострадалото лице.
Така например свидетелят Ф.Я., син на пострадалата, в разпита си в
хода на досъдебното производство първо разказва, че лично е видял от
прозореца на къщата си как подсъдимия Р. бута пострадалата М., като по-
6
късно в същия разпит твърди, че слизайки пред къщата е разбрал от
събралите се пред нея хора, че подсъдимия Р. е повалил М. чрез бутане.
Свидетелят Я. е разпитан двукратно в хода на досъдебното производство,
като в единия разпит сочи, че пострадалата е паднала назад на дясната си
страна, а в другия – че е паднала върху лявата си страна. Разпитан по-късно от
СРС, свидетелят заявява, че не е видял Т. Р. да прави нещо спрямо постр. М.,
не поддържа дадените по-рано пред орган на досъдебното производство
показания и твърди, че не е прочел протоколите за разпит, преди да ги
подпише, като поддържа единствено показанията си, дадени по-рано пред
друг състав на СРС, в които също заявява, че не е видял подсъдимия Р. да
бута пострадалата.
По отношения на показанията на св. С.Д., на първо място следва да се
отбележи, че същата възпроизвежда случилото се косвено, доколкото в нито
един момент свидетелката не твърди, че е наблюдавала пряко процесния
конфликт, като защитава тезата, че по това време е била на работа и след това
е заварила майка си пред дома й. В разпита й пред орган на досъдебното
производство свидетелката описва подсъдимия като много агресивен и изнася
данни, че е разбрала от св. Н.Я. за случилото се, която я е уведомила, че
подсъдимият Р. е бутнал майка й и тя е паднала. Тук е мястото да се
отбележи, че св. Н.Я. не е очевидец, доколкото същата сочи, че е била на
работа по време на развилите пред дома на постр. Л. М. събития. Разпитана на
по-късен етап пред съда св. С.Д. сочи, че е разбрала от майка си за бутането,
когато я е открила седяща пред дома й, но в рамките на същия разпит разказва
как майка й съжалява за дадени срещу подсъдимия показания и не искала да
води дело срещу него. В този разпит описва подсъдимия като добър съсед и
като неагресивен човек.
Свидетелят Н.Я., разпитана от орган на досъдебното производство,
излага данни, че е видяла подсъдимия да бута пострадалата, като сочи, че
същата е паднала на дясната си страна, което е в логическо противоречие с
установените увреждания в левия крак на постр. М.. Разпитана на по-късен
етап пред съда, свидетелката не поддържа дадените в хода на досъдебното
производство показания, като категорично заявява, че не е чела това, което
подписва и твърди, че не е видяла нищо и е когато е слязла долу,
пострадалото лице вече е била паднала, тъй като си била настъпила чехъла.
7
Свидетелката К.Я. за разлика от коментираните дотук свидетели,
поддържа показанията си, депозирани в различните фази на производството и
заявява, че ги е прочела преди да ги подпише. В нейните показания обаче не
се откриват преки данни за извършване на инкриминираното деяние от страна
на подсъдимия. Свидетелката сочи, че е била в дома си на процесната дата,
като отишла в „Пирогов“ след като сестра й – св. С.Д., я е повикала. В
показанията си от досъдебното св. К.Я. разказва, че е разбрала в болницата от
сестра си, че подсъдимия Р. е бутнал майка и Л. М., като тук съдът
констатира, че св. С.Д. в нито един момент не твърди, че очевидец на
деянието. Същевременно в тези си показания К.Я. сочи, че майка й –
пострадалата М., й е казала единствено, че е паднала и си е счупила крака. В
обобщение в показанията на К.Я. се откриват данни за деянието единствено в
частта им относно разказаното от св. С.Д. в болницата, като последната обаче
не е свидетел очевидец и освен това в хода на съдебното следствие се отказва
от дадените по-рано показания.
След като извърши самостоятелен анализ на показанията на
свидетелите Ф.Я., С.Д., Н.Я. и К.Я., въззивният съд намери, че от същите не
се доказва, че на процесната дата и място между подсъдимия и пострадалата
изобщо е осъществен физически контакт. Тези свидетели не са очевидци на
деянието, в показанията им са налице многобройни противоречия, които
будят съмнение в цялостната им достоверност, още повече, че свидетелите
сами не подкрепят тези свои показания, в които изобщо се откриват данни за
описания от прокуратурата механизъм на деянието.
От друга страна единственият разпитан по делото свидетел очевидец
– А.А.Е., разказва, че е видял лично как пострадалата е паднала сама,
спъвайки се докато се е приближавала към момче, което подсъдимият е
помолил да премести камък пред къщата й, като свидетелят е категоричен, че
не е видял подсъдимият да блъска пострадалата или да осъществява какъвто и
да е физически контакт с нея. Разказът на Е. е последователен, а описаният от
него механизъм на падане е логичен с оглед на влошеното здравословно
състояние и ограничената мобилност на пострадалата. Следва да се отбележи,
че освен очевидец Е. е и единственият свидетел, който не се е намирал в
роднински отношения с постр. М., поради което за съда не е налице
основание да се съмнява в неговата обективност.
8
Изложеното от св. Е. се подкрепя и от обясненията на подсъдимия,
доколкото Р. също твърди, че не е имал никакъв контакт с подсъдимата на
процесните дата и място, а същата е паднала сама, спъвайки се, докато е
вървяла към въпросното момче. Подсъдимият описва подробно и логично
случилото се, като изнесеното от него кореспондира с показанията на св. Е. и
не се оборва от останалите свидетелски показания, на които съдът не се
довери в частта им относно механизма на деянието и авторството му в лицето
на Р..
Предвид изложените дотук съображения, съдът намира, че от
доказателствената маса по делото не се установява подсъдимият да има
съпричастност към престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Единствените доказателства в тази насока са показания, депозирани в хода на
досъдебното производство, от свидетели, които не са очевидци на деянието и
които са в роднинска връзка с пострадалата, в които показания се откриват
многобройни противоречия и от които самите свидетели се отказват на по-
късен етап, твърдейки, че не са чели протоколите за разпит, преди да ги
подпишат, а освен това тези данни се оборват от разпита на единствения
свидетел очевидец по делото и от обясненията на подсъдимия, на които съдът
се довери, доколкото са последователни, подробни, не противоречат на
житейската логика и се подкрепят взаимно.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед изложеното въззивният съд прие за установено, че от
обективна страна е недоказано авторството на деянието в лицето на
подсъдимия Р., както и съпричастността му към изпълнителното деяние, за
което е ангажирана неговата наказателна отговорност. Описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка не се извежда от анализа на
доказателствената съвкупност, като липсват стабилни и еднопосочни
доказателства, сочещи, че подсъдимият Р. е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение.
С оглед липсата на обективна съставомерност на инкриминираното
деяние е безпредметно обсъждането му от субективна страна.
По аргумент от чл. 303, ал. 1 от НПК присъдата не може да почива на
предположения. Когато са извършени всички възможни процесуално –
следствени действия за разкриване на обективната истина, но въпреки това
9
крайните изводи относно даден съставомерен признак от престъплението са
колебливи и не са подкрепени убедително от наличната по делото
доказателствена маса, то крайният акт на съда може да бъде единствено с
оправдателен диспозитив. При липсата на доказателства, които да обосноват
извън всякакво съмнение престъпната деятелност на подсъдимия, както това е
в разглеждания случай, съпричастността на подсъдимия Р. към
престъплението, за което е предаден на съд, остава единствено една
недоказана версия за случилото се. В този случай обаче е приложима
забраната на чл.303, ал.1 НПК.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че доказателственият
стандарт за постановяване на осъдителна присъда не може да бъде покрит по
настоящото дело, поради което единственият възможен изход от него е
подсъдимият Р. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението да е
извършил престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което
първостепенният съд е сторил.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови
своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл.
338 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 19.01.2021г., постановена по
НОХД № 3499/2017 г., СРС, НО, 9-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11