РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Бургас, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500794 по описа за 2021 година
С Решение № 260047 от 02.03.2021г., постановено по гр. дело №
419/2020г. по описа на Районен съд – Несебър е осъден А. З. да заплати на ЕС
на жилищен комплекс Рич сума в размер на 1 839, 28 лева, дължими за
апартамент * от които – 138, 20 лева – вноска Фонд „Ремонт и обновяване“ за
2016/2017г., 559, 01 лева – вноски за 2017/2018г. за Фонд „Ремонт и
обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, 662, 66 лева -
вноски за 2018/2019г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и
поддържане на общите части, определени с Решение на ОС в ЕС от
29.03.2019г. и 478, 81 лева – вноски за 2019/2020г. за Фонд „Ремонт и
обновяване и за управление и поддържане на общите части, определени с
Решение на ОС на ЕС от 25.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 17.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като
е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 2 845, 18 лева, включващ
вноски за 2015/2016г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и
поддържане на общите части и вноска за управление и поддържане на общите
части за 2016/2017г., определени с Решение на ОС на ЕС от 29.03.2019г., а а
1
основание чл. 86, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 183, 05 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 01.05.2019г. до 17.06.2020г., като е отхвърлен иска до
пълния размер от 298, 73 лева. С цитираното решение е осъдена и И. Б. да
заплати на ЕС на жилищен комплекс Рич сума в размер на 1 839, 28 лева,
дължими за апартамент * от които – 138, 20 лева – вноска Фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2016/2017г., 559, 01 лева – вноски за 2017/2018г. за Фонд
„Ремонт и обновяване“ и за управление и поддържане на общите части, 662,
66 лева - вноски за 2018/2019г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за
управление и поддържане на общите части, определени с Решение на ОС в ЕС
от 29.03.2019г. и 478, 81 лева – вноски за 2019/2020г. за Фонд „Ремонт и
обновяване и за управление и поддържане на общите части, определени с
Решение на ОС на ЕС от 25.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 17.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като
е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 2 845, 18 лева, включващ
вноски за 2015/2016г. за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за управление и
поддържане на общите части и вноска за управление и поддържане на общите
части за 2016/2017г., определени с Решение на ОС на ЕС от 29.03.2019г., а а
основание чл. 86, ал. 1 от ЗУЕС сумата от 183, 05 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 01.05.2019г. до 17.06.2020г., като е отхвърлен иска до
пълния размер от 298, 73 лева.
Против първоинстанционното решение в частта относно
отхвърлянето на иска за заплащане на следните суми – вноските за
управление и поддръжка на общите части за периода 2016/2017г. в общ
размер от 840 лева или от по 420 лева за всеки един от ответниците и вноска
за управление и поддръжка на общите части за периода 2015/2016г. в общ
размер от 472, 51 лева или от по 236, 26 лева за всеки един от ответниците и
се претендира решението на РС – Несебър в тази му част да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с
което тези претенции да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че по вноските
за управление и поддръжка на общите части за периода 2016/2017г., че
решенията на ОС, с които са приети и утвърдени таксите за поддръжка и
управление на вноските по Фонд „Ремонт и обновление“ не са обжалвани по
реда на чл. 40 от ЗУЕС и са влезли в сила, а претендираните суми са дължими
и следва да се заплатят. По отношение на вноските за управление и
поддръжка на общите части за периода 2015/2016г. в жалбата се посочва, че
2
предмет на гр. дело № 10/2018г. по описа на БОС са други суми и не е налице
припокриване на тези претенции. Посочва се, че решението, с което е
утвърден размера на тази вноска не е обжалвано пред съда.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски и
пред двете инстанции.
Ответната страна по въззивната жалба – А. З. и И, Б. депозират по
делото писмен отговор на въззивната жалба и сочат, че решението на
първоинстанционния съд в атакуваната му част е правилно и
законосъобразно, правилно и обосновано. Посочва се, че същото не страда от
посочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено. Против
първоинстанционното решение в частта, в която ответниците – А. З. и И, Б. са
осъдени да заплатят на ЕС конкретни суми, дължими за апартамент * е
депозирана въззивна жалба от тяхна страна, с която претендират то да бъде
отменено в тези му части и вместо него да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което претенциите на ЕС да бъдат отхвърлени. В
жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно, постановено е в
противоречие със закона и е необосновано. В жалбата се посочва, че съдът е
допуснал процесуално нарушение, като не е указал на ответниците да
представят превод на конкретни документи под страх от изключването им
като доказателства по делото, поради което и пред настоящата инстанция се
представят три писма, които са с превод на * език.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски и
пред двете инстанции.
Ответната страна по въззивната жалба – ЕС на жилищен комплекс
Рич 1, бл. 1, находящ се в гр. Несебър, м. Акротиря в сграда с идентификатор
51500.510.122.1 депозират по делото писмен отговор на възззивната жалба и
сочат, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъда отхвърлена. В
писмения отговор се посочва, че решенията на ОС, с които са приети и
утвърдени таксите за поддръжка и управление и вноските по Фонд „Ремонт и
обновление“ не са обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС и са влезли в сила,
няма постъпили възражения от ответниците и приетите по тези решения
такси са дължими и следва да се заплатят. Посочва се, че проверка на
3
законосъобразността на взетите решения на ЕС в настоящото производство е
изключена, като заявените възражения, изложени в отговора на исковата
молба пред първата инстанция и във въззивната жалба са недопустими.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Отправя се искане да бъдат присъдени направените разноски във
въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна – ищец в
първоинстанционното производство – Етажната собственост на комплекс
„Рич 1“ – гр. Несебър чрез своя процесуален представител поддържа своята
въззивна жалба и оспорва жалбата на въззивниците – ответници в
първоинстанционното производство. Претендира да бъде уважена
депозираната от Етажната собственост въззивна жалба и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в останалата му част.
В съдебно заседание въззивната страна – ответници в
първоинстанционното производство депозират писмено становище чрез своя
процесуален представител, в което поддържат своята въззивна жалба и
изразяват становище по същество на спора.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и
твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са шест обективно съединени иска от Етажната
собственост на жилищен комплекс „Рич 1“, бл. 1, находящ се гр. Несебър, ул.
„Акротиря“ – сграда с идентификатор 51500.510.122.1 против А. Ю. З. и
против И. А. Б., с които се претендира да бъдат осъдени всеки един от
двамата ответници да заплатят на етажната собственици следните суми:
- 585, 91 лева – дължима вноска за апартамент * за периода
2015/2016г.;
- 558, 80 лева – дължима вноска за апартамент * за периода
2016/2017г.;
- 559, 01 лева – дължима вноска за апартамент * за периода
2017/2018г.;
4
- 662, 66 лева – дължима вноска за апартамент * за периода
2018/2019г.;
- 478, 81 лева – дължима вноска за апартамент * за периода
2019/2020г.
С исковата молба се претендират и обезщетения за забавено
плащане на претендираните суми от датата на техния падеж до датата на
предявяване на исковата молба, както и от датата на предявяване на исковата
молба – 17.06.2020г. до окончателното плащане.
В исковата молба се посочва, че на 29.03.2019г. е проведено Общо
събрание на Етажната собственост на жилищен комплекс „Рич 1“, бл. 1, гр.
Несебър с дневен ред, посочен в Протокола от проведеното общо събрание и
с решение по т. 4 от дневния ред на ОС са определени и приети идеалните
части, припадащи се на всеки самостоятелен обект и съответно за апартамент
№ * това са 0, 800% ид.ч. от общите части на сградата. В исковата молба се
посочва, че съгласно взетите решения са определени размери на припадащите
се на всеки самостоятелен обект суми, както и сроковете за тяхното плащане.
Посочва се, че с решения по т. 7 и по т. 8 от проведеното Общо събрание се е
определил и утвърдил размера на дължимата сума за самостоятелния обект за
периода от 2015г. до 2019г. общо за апартамент * за Фонд „Ремонт и
обновяване“ и такса за „Управление и поддържане на общите части“ .
Посочва се, че на 25.10.2019г. се е провело ново ОС на ЕС и съгласно взетите
решения по т. 9 и по т. 10 от дневния ред са определени дължимите суми за
периода 2019/2020г.
В исковата молба се посочва, че двете решения не са обжалвани и
са задължителни за всички собственици на самостоятелни обекти същите
следва да се изпълняват от тях.
В исковата молба се посочва и обстоятелството, че за периода от
01.05.2015г. – 10.07.2015г. ответниците са заплатили сума в размер на 526
лева.
Ответната страна по предявения иск – А. З. и И. Б. са депозирали
писмен отговор на исковата молба в първоинстанционното производство, в
който се посочва, че приетите решения от проведеното ОС на ЕС от
29.03.2019г. не представляват годно основание за претендираните суми, тъй
5
като в ЗУЕС не е предвидена възможност за приемане на решения на ОС на
ЕС за определяне размера на паричните вноски за разходите за управление и
поддържане на общите части на сградата за минали периоди.
При взимане на решенията от 29.03.2019г. ОС на ЕС е
надхвърлило своята компетентност поради което решенията изначално не са
породили действие и са нищожни и на проведеното ОС не са взети решения,
от които да произтича претенцията на ищцовата ЕС за осъждане на
ответниците за заплащане на посочените в исковата молба суми.
По отношение на дължимите суми за 2015/2016г. и за 2016/2017г.
се сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като е налице процесуална
пречка за водене на производството – сила на присъдено нещо между същите
страни и по отношение на същия спор, тъй като между страните е
постановено влязло в законна сила Решение № 25 от 17.08.2018г.,
постановено по гр. дело № 10/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
По отношение на претендираните суми за 2015/2016г. и за
2016/2017г. е изтекла тригодишната погасителна давност.
Посочва се, че не е ясен начина, по който са изчислени посочените
в приложение № 7 процент идеални части.
По отношение на претендираната сума за периода 2019г./2020г. се
посочва, че не е взето решение по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, тъй
като решението по т. 9 от дневния ред не представлява действие по
„определяне“, а по „утвърждаване“ на размер на вноските, тъй като смисълът
на термина „утвърждаване“ е стабилизиране на нещо вече прието, а такава
информация липсва.
Въпреки изложеното – в отговора на исковата молба се посочва,
че ответниците не са пребивавали в етажната собственост повече от 30 дни в
рамките на календарните години – 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и
2020г. и като доказателство се сочи уведомление от 01.02.2016г., 22.10.2017г.,
25.12.2017г., 14.11.2018г. и от 25.04.2020г.
Предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд е длъжен
служебно да провери валидността и допустимостта на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. В тази връзка настоящата инстанция намира,
че решението на БРС е валидно и допустимо, тъй като при въззивния контрол
6
не се установиха пороци, които да дават основание то да бъде квалифицирано
като нищожно или недопустимо.
По отношение на съображенията за неправилност на
първоинстанционното решение, съдът съобрази следното:
По делото не се спори, а и от представения по делото Нотариален
акт № 98 от 19.05.2011г. се установява, че А. З. и И. Б. са собственици на
следния недвижим имот – апартамент № *, находящ се на втори етаж в
сграда, състояща се подземен гараж, партерен етаж, шест етажа, два
терасовидни етажа – 51500.510.122.1.28
По делото е представено копие от Протокол от проведеното на
29.03.2019г. Общо събрание на Етажната собственост на комплекс Рич 1,
сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър, от който е видно, че по т. 4 е взето
решение, с което се определят идеалните части от общите части на Етажната
собственост за всеки самостоятелен обект, считано от сезон 2016/2017г.
съгласно Приложение № 1. Видно от представения протокол на основание т. 8
е взето решение, по силата на което Общото събрание на ЕС е утвърдило
конкретните размери на необходимите суми за 2015г./2016г., за 2016г./2017г.,
за 2017г./2018г. и за 2018г./2019г. за всеки самостоятелен обект в Етажната
собственост за парични вноски във Фонд „Ремонт и обновяване“ и паричните
вноски за управление и поддържане на общите части на Етажната собственост
съгласно Приложение № 7.
Към представения Протокол от проведеното на 29.03.2019г. Общо
събрание на Етажната собственост е представена Таблица (Приложение № 1
към Протокол от 29.03.2019г. – лист 50 от първоинстанционното
производство), от която е видно, че за апартамент № * е определен 0, 8%
идеални части от общите части на сградата или 10, 49 кв.м. ид.ч., а общата
площ на апартамента възлиза на 68, 80 кв.м.
Към представения Протокол от проведеното на 29.03.2019г. Общо
събрание на Етажната собственост е представена Таблица (Приложение № 7
към Протокол от 29.03.2019г. – лист 62 от първоинстанционното
производство), от която е видно, че за апартамент № * е определена сума в
размер от 1 225, 31 лева, представляваща вноска във Фонд „Ремонт и
обновяване“ и сума в размер на 472, 51 лева, представляваща разходи за
7
управление и поддръжка на общите части – общо сума в размер на 1 697, 82
лева за периода 2015/2016г. Видно от представеното приложение за периода
2016г./2017г. е определена сума в размер на 277, 61 лева, представляваща
вноска към Фонд „Ремонт и обновяване“ и сума в размер на 839, 99 лева,
представляваща разходи за управление и поддръжка на общите части – общо
– сума в размер на 1 117, 60 лева. За периода 2017г./2018г. за апартамент * е
определена вноска в размер на Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 155,
04 лева и сума в размер на 962, 98 лева – разходи за управление и поддръжка
на общите части – общо – сума в размер на 1 118, 02 лева. За периода
2018г./2019г. за апартамент * е определена вноска във Фонд „Ремонт и
обновяване“ в размер на 281, 60 лева и сума в размер на 1 043, 72 лева –
разходи за управление и поддръжка на общите части – общо – сума в размер
на 1 325, 32 лева.
По делото е представено копие от Протокол от проведеното на
25.10.2019г. Общо събрание на Етажната собственост на комплекс Рич 1,
сграда с идентификатор 51500.510.122.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Несебър, от който е видно, че по т. 9 е взето
решение, по силата на което са утвърдени конкретни размери на
необходимите е взето решение, с което се определят идеалните части от
общите части на Етажната собственост за всеки самостоятелен обект, считано
от сезон 2016/2017г. съгласно Приложение № 1. Видно от представения
протокол на основание т. 8 е взето решение, по силата на което Общото
събрание на ЕС е утвърдило конкретните размери на необходимите суми за
периода 2019г./2020г. за всеки самостоятелен обект в Етажната собственост
за парични вноски във Фонд „Ремонт и обновяване“ и паричните вноски за
управление и поддържане на общите части на Етажната собственост съгласно
чл. 50 – чл. 51 от ЗУЕС.
Към представения Протокол от проведеното на 25.10.2019г. Общо
събрание на Етажната собственост е представена Таблица (Приложение № 5
към Протокол от 25.10.2019г. – лист 52 от първоинстанционното
производство), от която е видно, че за апартамент № * е определена сума в
размер от 112 лева, представляваща вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“
и сума в размер на 1 066, 05 лева, представляваща разходи за управление и
поддръжка на общите части – общо сума в размер на 1 178, 05 лева за периода
8
2019/2020г.
По делото е представена Справка за консумирана енергия по
отношение на недвижим имот, собственост на А. З., съставена от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, от която е видно, че за процесния
недвижим имот за периода от месец май – 2016г. до месец април – 2020г. има
консумация на електроенергия през месеците – април, май, юни и юли –
2018г., а през останалия период от време няма консумация на електроенергия
за посочения недвижим имот.
По делото е представена и Справка от 22.01.2021г., изд. от Главна
дирекция – „Гранична полиция“, от която е видно, че за периода от
01.01.2015г. до 21.01.2021г. няма запис на данни за преминавания, през ГКПП
на Република България, за лицата А. З. и И. Б..
На основание чл. 6, ал. 1, т. от ЗУЕС собствениците са длъжни да
изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост,
заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен
ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване и вноските, определени за Фонд „Ремонт и
обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, да заплащат и
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
На основание чл. 50, ал. 1 от ЗУЕС Общото събрание на
собствениците или на сдружението създава и поддържа Фонд „Ремонт и
обновяване“. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба средствата във
фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер,
определен с решение на Общото събрание съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-
малко от един процент от минималната работна заплата за страната и от
други източници.
На основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на
техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. На основание ал.
2 от цитираната разпоредба не се заплащат разходите по ал. 1 за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и
обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
9
рамките на една календарна година.
Следва да се отбележи, че по делото не се спори, че взетите
решения на проведените две Общи събрания на Етажната собственост на
29.03.2019г. и на 25.10.2019г. не са оспорени, не са отменени и са влезли в
сила. По делото няма данни тези две решения да са обжалвани, респективно –
да са отменени от съда, а е безспорно, че влезлите в сила решения на
проведените Общи събрания на Етажната собственост са задължителни за
всички собственици и следва да бъдат изпълнявани от тях, включително и от
тези, които не са съгласни с решенията. Законът е предоставил правна
възможност на етажните собственици, които не са съгласни с приетите
решения или считат, че същите са незаконосъобразни да ги оспорят и да
претендират тяхната отмяна, но ответниците по делото не са се възползвали
от тази законова възможност, поради което и са задължение да изпълняват
така приетите решения по начина, по който са взети от ОС на ЕС. При това
положение, настоящата инстанция намира, че взетите решения от Общото
събрание на Етажната собственост подлежат на изпълнение и са
задължителни са етажните собственици, които принадлежат на тази Етажна
собственост – комплекс „Рич 1“ – сграда с идентификатор 51500.510.122.1.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид взетите решения на
двете събрания на Етажната собственост, настоящата инстанция намира, че са
определени следните задължения за ответниците, собственици на
самостоятелен обект с идентификатор – 51500.510.122.1.28:
- за 2015г./2016г. – сума в размер на 1 225, 31 лева за Фонд
„Ремонт и обновяване“ и сума в размер на 472, 51 лева – разходи за
поддръжка и управление;
- за 2016г./2017г. – сума в размер на 277, 61 лева за Фонд „Ремонт
и обновяване“ и сума в размер на 839, 99 лева – разходи за поддръжка и
управление;
- за 2017г./2018г. – сума в размер на 155, 04 лева за Фонд „Ремонт
и обновяване“ и сума в размер на 962, 98 лева – разходи за поддръжка и
управление;
- за 2018г./2019г. – сума в размер на 281, 60 лева за Фонд „Ремонт
и обновяване“ и сума в размер на 1 043, 72 лева – разходи за поддръжка и
10
управление;
- за 2019г./2020г. – сума в размер на 112 лева за Фонд „Ремонт и
обновяване“ и сума в размер на 1 066, 05 лева – разходи за поддръжка и
управление.
С оглед на приетото в Решение № 60181 от 20.10.2021г.,
постановено по гр. дело № 86/2021г., ІV г.о. по описа на ВКС на РБ съгласно
чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС разходите за управление и поддържане на общите части
на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Изключения за лицата
(собственици, ползватели и обитатели), във връзка със задълженията им за
разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната
собственост, са предвидени в хипотезите на чл. 51, ал. 2 и 3 от ЗУЕС. ВКС на
РБ в своето решение посочва, че тълкуването на нормите на чл. 51, ал. 2 и 3
от ЗУЕС е еднозначно – решенията по управлението и поддържането на
общите части по правило се вземат от Общото събрание на етажната
собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на
дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения. Общото
събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане
на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат
да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са
ограничени от повелителния характер на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС,
според която собствениците, ползвателите и обитателите са освободени от
задължение за внасянето на парични вноски за управление и поддържане на
общите части, ако пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година, т. е. пребиваващите в етажната
собственост лица в хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени изцяло от
всички разходи (разноски и такси), във връзка с дейности по управлението и
поддържането на общите части на етажната собственост, без да е необходимо
вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на
управление на общите части (арг. от чл. 2, ал. 2 ЗУЕС). С разпоредбата на ал.
2 се урежда изключение от общото правило на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за
разпределение на разходите между собствениците, ползвателите и
обитателите, и членовете на техните домакинства, поради което следва да се
11
тълкува стеснително, а взетите от общото събрание решения в нарушение на
тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в
етажната собственост, тъй като е извън правомощията на общото събрание да
определи кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите части. ВКС
на РБ изрично посочва, че на поставения материалноправен въпрос следва да
се отговори, че независимо дали е било взето решение на общо събрание на
етажните собственици, лицата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС са освободени от
задължението да участват в разходите по управление и поддържане на
общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с императивен
характер.
При това положение, съдът намира, че с оглед наведените
възражения в отговора на исковата молба ответниците носят тежестта на
доказване да установят фактите относно ползването на собствения си имот, за
да се приеме, че са освободени от задължението да заплащат разходи
(разноски и такси), във връзка с дейности по управлението и поддържането на
общите части на етажната собственост.
Следва изрично да се отбележи, че по делото са представени
няколко уведомителни писма, изпратени от ответниците до Етажната
собственост, че имотът не се ползва, но предвид императивния характер на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не е необходимо да се депозира
заявление в посочения смисъл, а следва обективно да бъде установено
обстоятелството дали имотът е ползван или не и за какъв период от време.
По отношение на претенцията от по 585, 91 лева за всеки един от
ответниците за 2015/2016г. – общо – сума в размер на 1 171, 82 лева, съдът
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за
посоченият период изцяло. Приел е в своите мотиви, че вноските за този
период са определени с влязъл в сила съдебен акт, предвид воденото между
страните съдебно производство и следва да се заплащат съобразно
определеното в него. Съдът е приел, че тези претендирани суми се дължат по
силата на това постановено и влязло в законна сила съдебно решение, а не по
силата на решението на ОС на ЕС, на което ищцовата страна основава своята
претенция.
Въззивна жалба е депозирана от страна на Етажната собственост,
12
като се претендира атакуваното решение да бъде отменено в тази му част и
претенцията в размер на 236, 26 лева, дължима от всеки един от
съсобствениците – общо – сума в размер на 472, 51 лева, представляваща
такса за управление и поддържане на общите части да бъде уважена. Във
въззивната жалба се сочи, че при воденото предходно съдебно производство
претенцията е включвала единствено Фонд „Ремонт и обновяване“, Фонд
„Непредвидени разходи“ и Фонд „Резервен“, а настоящия предявен иск
включва съвсем друга сума, а именно – вноска за управление и поддръжка на
общите части, която е гласувана и приета едва на проведеното на 29.03.2019г.
ОС на ЕС.
Както бе посочено по-горе – от събраните по делото
доказателства се установява, че определената от страна на ОС на ЕС вноска за
Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015г./2016г. възлиза на сума в размер от
1 225, 31 лева, а определената такса за поддръжка и управление възлиза на
сума в размер от 472, 51 лева – общо – сума в размер от 1 697, 82 лева, от
които в исковата молба се претендира заплащането на сума в размер от 585,
91 лева от всеки един от ответниците или сума в общ размер от 1 171, 82
лева, тъй като в исковата молба се посочва, че ответниците са заплатили
единствено сума в размер от 526 лева от всички дължими суми. Въз основа на
направени математически изчисления, съдът намира, че ищцовата страна е
отнесла заплатената сума от 526 лева именно към този период – 2015г./2016г.,
поради което и не претендира пълния размер на сумата от 1 697, 82 лева, тъй
като 1 697, 82 лева (определения размер на дължимите такси въз основа на
взетите решения) – 1 171, 82 лева (претендирания размер на дължимите суми
за периода 2015г./2016г.) е равно именно на 526 лева (сумата, за която се
признава, че е заплатена от страна на ответниците в исковата молба.)
По делото е представено Решение № ІІ-25 от 17.08.2018г.,
постановено по гр. дело № 10/2018г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с
което е отменено първоинстанционното Решение № 131 от 15.08.2017г.,
постановено по гр. дело № 467/2016г. по описа на Районен съд – Несебър и
вместо него е постановено ново решение, по силата на което са осъдени А. З.
и И, Б. да заплатят на ЕС – главница в размер на 213, 22 лева общо –
неизплатена част от задълженията им за сезон 2015/2016г. като собственици
на от по ½ ид.ч. от самостоятелен обект – ап. *, произтичащи от решенията по
13
т. 13 и т. 14 на ОС на ЕС на сграда с идентификатор 51500.510.122.1 с адрес –
гр. Несебър, включващи вноските по Фонд „Ремонт и обновяване“, Фонд
„Непредвидими разходи“, както и за разходи за управление и поддръжка на
общите части на сградата. Изрично в своите мотиви, Окръжен съд – Бургас е
приел, че общо дължимата съгласно приетите решения по ОС от 10.07.2015г.
от ответниците сума е 739, 22 лева, както следва – 45 лева – Фонд „Ремонт и
обновяване“, 173, 10 лева – Фонд „Непредвидими разходи“ и 521, 12 лева,
представляваща такса за поддръжка и управление на Етажната собственост,
като от нея съдът е приел, че следва да бъдат приспаднати безспорно
платените от ответниците 526 лева, поради което е и достигнал до извода, че
ответниците дължат на ищеца сумата от 213, 22 лева и за този размер е
уважена претенцията. Изрично в диспозитива е посочено, че присъдената
сума в размер на 213, 22 лева представлява неплатена част от задълженията за
сезон 2015г./2016г., произтичаща от решенията по т. 13 и т. 14 от ОС на ЕС на
сграда с идентификатор 51500.510.122.1, проведено на 10.07.2015г.,
включваща вноските по Фонд „Ремонт и обновяване“, Фонд „Непредвидени
разходи“, както и за разходи за управление и поддръжка на общите части на
сградата. Настоящата инстанция не споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд, че вноските за този период са определени с влязъл
в сила съдебен акт и следва да бъдат заплащани съобразно определеното в
него. При положение, че е постановено ново решение на ОС на ЕС, с което се
определят нови размери на разходите за управление на Етажната собственост
– безспорно е налице нов факт, който следва да бъде зачетен в отношенията
между страните, но следва да се отчете и факта, че за този период от време по
отношение на ответниците вече има постановено осъдително съдебно
решение и за присъдените суми не съществува пречка Етажната собственост
да се снабди с изпълнителен лист и да събере тези суми по принудителен
начин. При това положение, настоящата инстанция намира, че от
установената по делото сума – общ размер на задължението в размер на 1 697,
82 лева следва да бъде приспадната сумата в размер на 526 лева, за която в
исковата молба се сочи, че е заплатена от страна на ответниците за периода
2015г./2016г. и остава задължение в размер на 1 171, 82 лева. От остатъка в
размер на 1 171, 82 лева следва да бъде приспадната и присъдената с
цитираното по-горе влязло в законна сила съдебно решение - сума в размер на
213, 22 лева и остава за плащане общо задължение в размер на 958, 60 лева,
14
тоест – сума в размер на от по 479, 30 лева за всеки един от ответниците. По
делото няма данни тези суми да са заплатени, поради което и настоящата
инстанция не може да направи извод, че тези задължения са погасени.
Мотивиран от изложеното, съдът достига до различни изводи от
тези, които е направил първоинстанционния съд в своето атакувано решение,
поради което и същото следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлена претенцията за периода 2015г./2016г., но за сумата от по 236, 26
лева за всеки един от ответниците, предвид заявеното във въззивната жалба,
тъй като съдът не би могъл да присъди повече от поисканото. За останалата
част от претенцията, а именно – за сумата над 236, 26 лева до претендирания
размер от 585, 91 лева предявените искове са отхвърлени и не са атакувани,
поради което и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията от по 558, 80 лева, претендирана от
всеки един от ответниците за 2016/2017г. – общо – сума в размер на 1 117, 60
лева, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е уважил частично претенцията – по
отношение единствено на сума в размер от 138, 80 лева за всеки един от
ответниците, представляваща вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“. За
сумата над 138, 80 лева до претендирания размер от 558, 80 лева – тоест за
сума в размер на 420 лева за всеки един от ответниците, представляваща
претендираната такса за поддръжка и управление, съдът е отхвърлил
претенцията. В своето решение, съдът е приел, че по делото няма данни
ответниците да са преминавали границите на Република България през 2017г.,
поради което са доказани предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС и
ответниците не дължат цялата такса за поддръжка и управление за този
период от време – тоест отхвърлена е претенцията за цялата претендирана
такса за поддръжка и управление за този период от време – сума в размер на
839, 99 лева – сума в размер от по 420 лева, претендирана от всеки един от
ответниците.
Въззивна жалба е депозирана от страна на Етажната собственост,
с която се претендира решението, в частта, в която е отхвърлена претенцията.
Въззивна жалба е депозирана и от страна на ответниците в
първоинстанционното производство в частта, в която е уважена претенцията
на Етажната собственост за сума в размер от 138, 80 лева, представляваща
15
вноска във Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 2016г./2017г.
Както бе посочено по-горе – от събраните по делото
доказателства се установява, че определената от страна на ОС на ЕС вноска за
Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2016г./2017г. възлиза на сума в размер от 277,
61 лева, а определената такса за поддръжка и управление възлиза на сума в
размер от 839, 99 лева – общо – сума в размер от 1 117, 60 лева.
Видно от представената Справка за консумирана ел. енергия по
отношение на имота, собственост на А. З. се установява, че за периода от
месец май – 2016г. до месец април – 2018г. се установява, че в обекта не е
консумирана никаква електроенергия, което недвусмислено свидетелства, че
до месец април – 2018г. няма данни за ползване на имота, поради което и
съдът намира, че за календарната 2017г. не се установява ползване на обекта в
Етажната собственост от страна на собствениците или на трето лице, поради
което и етажните собственици не дължат разходи за управление и
поддържане на общите части съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод относно дължимостта
на тези суми. За процесния период от време, ответниците следва да заплатят
единствено вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на общо – 277, 61
лева или сума в размер на от по 138, 80 лева за всеки един от тях. Поради
съвпадане на направените фактически и правни изводи от настоящата
инстанция, съдът намира, че атакуваното решение в тази му част, а именно –
по отношение на периода 2017г./2018г. следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията от по 559, 01 лева, претендирана от
всеки един от ответниците за периода 2017г./2018г. – общо – 1 118, 02 лева,
съдът намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е уважил изцяло претендираната сума
и я е присъдил в пълен размер, като е приел, че по делото не се установяват
предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ГПК и възражението на ответниците в тази
насока е недоказано и неоснователно.
Въззивната жалба е депозирана от страна на А. З. и И, Б. по
отношение на пълния размер от присъдената сума, дължима за 2017г./2018г.
Както бе посочено по-горе – от събраните по делото
доказателства се установява, че определената от страна на ОС на ЕС вноска за
16
Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г./2018г. възлиза на сума в размер от 155,
04 лева, а определената такса за поддръжка и управление възлиза на сума в
размер от 962, 98 лева – общо – сума в размер от 1 118, 02 лева.
В отговора на исковата молба е направено възражение от страна
на ответниците, че за претендирания период имотът не е ползван от тяхна
страна и в съответствие с нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не дължат
претендираните от тях суми.
В съответствие с изложеното по-горе, настоящата инстанция
намира, че са неоснователни наведените от страна на въззивниците
възражения във въззивната жалба – взетите решения на проведените ОС на
ЕС създават за етажните собственици задължения, които те са длъжни да
спазват.
От събраните по делото доказателства - Справка за консумирана
ел. енергия по отношение на имота, собственост на А. З. за периода от
началния период на справката – 16.05.2016г. до 16.04.2018г. се установява, че
в обекта е консумира електроенергия, което недвусмислено свидетелства за
ползване на имота за месеците април, май, юни и юли – 2018г. – тоест – за
период повече от 30 дни, поради което и следва да се приеме, че ползването
на процесния имот е станало за повече от 30 дни в рамките на календарната
година, поради което и направеното в отговора на исковата молба
възражение, че ответниците не са ползвали имота за този период от време
повече от 30 дни е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното – настоящата инстанция намира, че за
периода 2017г./2018г. по делото се установява обстоятелството, че
ответниците дължат сума в размер от 155, 04 лева, представляваща дължима
вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г./2018г. и определената такса
за поддръжка и управление възлиза на сума в размер от 962, 98 лева за същия
период от време – общо – сума в размер от 1 118, 02 лева – тоест – от по 559,
01 лева за всеки един от ответниците. По делото няма данни тези суми да са
заплатени от страна на ответниците, поради което и настоящата инстанция не
може да направи извод, че възникналите задължения са погасени.
Първоинстанционният съд е уважил тази претенция изцяло и поради
съвпадане на направените фактически и правни изводи от настоящата
инстанция, съдът намира, че атакуваното решение в тази му част, а именно –
17
по отношение на периода 2017г./2018г. следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията от по - 662, 66 лева за всеки един от
ответниците за периода 2018г./2019г. – общо – сума в размер от 1 325, 32
лева, съдът намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е уважил изцяло претендираната сума
и я е присъдил в пълен размер, като е приел, че не са налице предпоставките
на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС и от събраните доказателства по делото не може да се
направи извод, че имотът е ползван не повече от 30 дни от календарната
година, а напротив – установява се ползване от страна на ответниците за
повече от тридесет дни в рамките на календарната година.
Въззивна жалба е депозирана от страна на А. З. и И, Б. по
отношение на пълния размер от присъдената сума, дължима за 2017г./2018г.
Както бе посочено по-горе - от събраните по делото доказателства
се установява, че определената от страна на ОС на ЕС вноска за Фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2018г./2019г. възлиза на сума в размер от 281, 60
лева, а определената такса за поддръжка и управление възлиза на сума в
размер от 1 043, 72 лева – общо – сума в размер от 1 325, 32 лева.
В отговора на исковата молба е направено възражение от страна
на ответниците, че за претендирания период имотът не е ползван от тяхна
страна и в съответствие с нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не дължат
претендираните от тях суми.
В съответствие с изложеното по-горе, настоящата инстанция
намира, че са неоснователни наведените от страна на въззивниците
възражения във въззивната жалба – взетите решения на проведените ОС на
ЕС създават за етажните собственици задължения, които те са длъжни да
спазват.
Настоящата инстанция намира, че е основателно направеното
възражение от въззивниците А. З. и И. Б. относно правилността на изводите
на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2
от ЗУЕС за посочения период. Видно от представените по делото
доказателства – Справка за консумирана ел. енергия по отношение на имота,
собственост на А. З. за периода след 16.07.2018г. до посочения в справката
краен период – 16.04.2000г. се установява, че в обекта не е консумирана
18
никаква електроенергия, което недвусмислено свидетелства, че след месец
август 2018г. няма данни за ползване на имота, поради което и съдът намира,
че за календарната 2019г. при положение, че не се установява ползване на
обекта в Етажната собственост от страна на собствениците или на трето лице,
то етажните собственици не дължат разходи за управление и поддържане на
общите части съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. Първоинстанционният съд е
направил погрешен извод – неподкрепен от представените по делото
доказателства и е приел, че са налице данни, че апартаментът е ползван.
При това положение, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск – за заплащане на такса за управление и поддръжка на
етажната собственост – обща сума в размер на 1 043, 72 лева или – от по 521,
86 лева за всеки един от етажните собственици е неоснователна и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане на направените фактически и правни изводи
на настоящата инстанция с изводите на първоинстанционния съд, Окръжен
съд – Бургас намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която е уважена претенцията за сумата над 140, 80 лева за всеки
един от ответниците, представляваща такса за управление и поддръжка на
общите части за периода 2018г./2019г. и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което претендираната сума над 140,
80 лева за всеки един от ответниците до присъдената сума от 662, 66 лева –
тоест – за сума в размер от 521, 86 лева (вноската за управление и поддръжка
на общите части) да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията от по - 478, 81 лева за периода
2019/2020г. – общо – сума в размер на 957, 62 лева, съдът намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е уважил изцяло претендираната сума
и я е присъдил в пълен размер.
Въззивна жалба е депозирана от страна на А. З. и И. Б. по
отношение на пълния размер от присъдената сума, дължима за 2019г./2020г.
Както бе посочено по-горе – от събраните по делото
доказателства се установява, че определената от страна на ОС на ЕС вноска за
Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2019г./2020г. възлиза на сума в размер от 112
19
лева, а определената такса за поддръжка и управление възлиза на сума в
размер от 1 066, 05 лева – общо – сума в размер от 1 178, 05 лева. Следва да се
отбележи, че разделена на всеки един от ответниците за този период възлиза
на сума в размер от 589, 03 лева, а претенцията на ищцовата страна е в размер
на 478, 81 лева, като се посочва, че тази сума включва както дължимата
вноска за Фонд „Ремонт и обновление“, така и дължимата такса за
управление и поддържане на общите части, но правилно съдът не е присъдил
повече от поисканото, за да не излезе извън пределите на заявеното с исковата
молба.
В отговора на исковата молба е направено възражение от страна
на ответниците, че за претендирания период имотът не е ползван от тяхна
страна и в съответствие с нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не дължат
претендираните от тях суми.
В съответствие с изложеното по-горе, настоящата инстанция
намира, че са неоснователни наведените от страна на въззивниците
възражения във въззивната жалба – взетите решения на проведените ОС на
ЕС създават за етажните собственици задължения, които те са длъжни да
спазват.
Настоящата инстанция намира, че е основателно направеното
възражение от въззивниците А. З. и И. Б. относно правилността на изводите
на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2
от ЗУЕС за посочения период. Видно от представените по делото
доказателства – Справка за консумирана ел. енергия по отношение на имота,
собственост на А. З. за периода след 16.07.2018г. до посочения в справката
краен период – 16.04.2000г. се установява, че в обекта не е консумирана
никаква електроенергия, което недвусмислено свидетелства, че след месец
август 2018г. няма данни за ползване на имота, поради което и съдът намира,
че за календарната 2019г. и за календарната 2020г. при положение, че не се
установява ползване на обекта в Етажната собственост от страна на
собствениците или на трето лице, то етажните собственици не дължат
разходи за управление и поддържане на общите части съгласно чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС. Първоинстанционният съд е направил погрешен извод – неподкрепен
от представените по делото доказателства и е приел, че са налице данни, че
апартаментът е ползван.
20
При това положение, настоящата инстанция намира, че
предявеният иск – за заплащане на такса за управление и поддръжка на
етажната собственост – обща сума в размер на 1 066, 05 лева е неоснователна
и предявеният иск следва да бъде отхвърлен. За процесния период от време –
ответниците дължат единствено вноски по Фонд „Ремонт и обновяване“ –
обща сума в размер от 112 лева или от по 56 лева за всеки един от тях и
предявеният иск е основателен за претенцията за 2019г./2020г. до размера от
по 56 лева за всеки един от ответниците.
Поради несъвпадане на направените фактически и правни изводи
на настоящата инстанция с изводите на първоинстанционния съд, Окръжен
съд – Бургас намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която е уважена претенцията за сумата над 56 лева за всеки един от
ответниците, представляваща такса за управление и поддръжка на общите
части за периода 2019г./2020г. и вместо него да бъде постановено ново
решение по съществото на спора, с което претендираната сума над 56 лева за
всеки един от ответниците до присъдената сума от 478, 81 лева – тоест – за
сума в размер от 422, 81 лева (вноската за управление и поддръжка на общите
части) да бъде отхвърлена.
По отношение на претендираното обезщетение за забавено
плащане, настоящата инстанция намира, че същото е основателно и следва да
бъде уважено, като на основание чл. 162 от ГПК намира, че за периода от
01.05.2019г. до 17.06.2020г. обезщетението върху уважената част на
претенцията – 1074, 87 лева възлиза на сума в размер от 123, 51 лева, а за
периода от 01.12.2019г. до 17.06.2020г. обезщетението върху уважената част
на претенцията – сума в размер на 56 лева обезщетението възлиза на сума в
размер на 3, 11 лева – тоест – ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят сума в размер на от по 126, 62 лева за всеки един от тях. С оглед на
гореизложеното и първоинстанционното решение следва да бъде отменено за
сумата над 126, 62 лева до присъдения размер на обезщетение от 183, 05 лева
и вместо него да бъде постановено ново решение, с което претендираното
обезщетение за забавено плащане за сумата над 126, 62 лева до присъдения
размер от 183, 05 лева да бъде отхвърлено. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде присъдено и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху присъдените суми за
21
двамата ответници. Присъденото обезщетение е общо като сбор от всички
уважени претендирани суми от ответниците.
Предвид обстоятелството, че и двете въззивни жалби са уважени
частично, то настоящата инстанция намира, че направените по делото
разноски пред настоящата инстанция следва да останат така, както са
направени от страните.
По отношение на присъдените разноски в първоинстанционното
производство, настоящата инстанция намира, че с оглед прецизност
атакуваното решение следва да бъде отменено в тази му част и разноските да
бъдат определени с настоящото решение. При това положение – с оглед
уважената част на претенцията, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцовата Етажна собственост сума в размер на от по 136 лева за
всеки един от тях, а съобразно размера на отхвърлената претенция, ищцовата
Етажна собственост следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сума в
размер на 180 лева, представляваща направените в първоинстанционното
производство разноски или от по 90 лева на всеки един от тях.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК предвид обстоятелството,
че се касае за предявени обективно съединени искове, всеки от който с цена
под 5 000 лева, настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260047 от 02.03.2021г., постановено по гр.
дело № 419/2020г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е
отхвърлен предявения иск от Етажната собственост на жилищен комплекс
„Рич 1“, бл. 1, находящ се в гр. Несебър в сграда с идентификатор
51500.510.122.1 против А. Ю. З. за сума в размер на 236, 26 лева за периода
2015г./2016г., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за
заплащане на обезщетение за забавено плащане от датата на падежа на
задължението до предявяване на исковата молба, както и за периода от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
22
ОСЪЖДА А. Ю. З. – гражданин на Р. Ф., роден на ***г. с Булстат
********* и адрес, заявен в страната – гр. Н., комплекс „Р. *“, бл. *, м. А., ет.
*, ап. *, с адрес в Р.– Р. Ф. гр. М., ул. „В. П.“, дом *, корп. *, кв. * да заплати
на Етажната собственост на жилищен комплекс „Рич 1“, бл. 1, находящ се в
гр. Несебър в сграда с идентификатор 51500.510.122.1 сума в размер от 236,
26 (двеста тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
за периода 2015г./2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху
посочената главница за периода от датата на предявяване на исковата молба –
17.06.2020г. до окончателното плащане на задължението.
ОТМЕНЯ Решение № 260047 от 02.03.2021г., постановено по гр.
дело № 419/2020г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е
осъден А. Ю. З. да заплати на Етажната собственост на жилищен комплекс
„Рич 1“, бл. 1, находящ се в гр. Несебър в сграда с идентификатор
51500.510.122.1 за периода 2018г./2019г. сума над 140, 86 лева до присъдения
размер от 662, 66 лева, както и в частта, в която е осъден ответника да заплати
за периода 2019г./2020г. сума над 56 лева до присъдения размер от 478, 81
лева, както и в частта, в която е присъдено обезщетение за забавено плащане
за сумата над 126, 62 лева до присъдения размер от 183, 05 лева, както и в
частта, в която е присъдено обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху посочените главници до окончателното плащане на
задължението и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Етажната собственост на
жилищен комплекс „Рич 1“, бл. 1, находящ се в гр. Несебър в сграда с
идентификатор 51500.510.122.1 против А. Ю. З. – гражданин на Р. Ф., роден
на ***г. с Булстат ********* и адрес, заявен в страната – гр. Несебър,
комплекс „Р. *“, бл. *, м. А., ет. *, ап. *, с адрес в Р.– Р. Ф. гр. М., ул. „В. П.“,
дом *, корп. *, кв. *, с който се претендира да бъде осъден ответника да
заплати за периода 2018г./2019г. сумата над 140, 86 (сто и четиридесет лева и
осемдесет и шест стотинки) лева до претендирания размер от 662, 66 лева
(тоест - за сума в размер от 521, 86 лева, представляваща претендираната за
този период от време такса за управление и поддръжка на общите части на
етажната собственост, както и предявения иск за сумата над 56 (петдесет и
шест) лева до претендирания размер от 478, 81 лева (тоест – за сума в размер
на 422, 81 лева, представляваща претендираната за 2019г./2020г. такса за
23
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост), както и в
частта, в която е присъдено обезщетение за забавено плащане за периода от
01.05.2019г. до 17.06.2020г. за сумата над 126, 62 (сто двадесет и шест лева и
шестдесет и две стотинки) лева до присъдения размер от 183, 08 (сто
осемдесет и три лева и осем стотинки) лева, както и присъденото обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 17.06.2020г. до окончателното плащане върху отхвърлените
размери на главниците.
ОТМЕНЯ Решение № 260047 от 02.03.2021г., постановено по гр.
дело № 419/2020г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е
отхвърлен предявения иск от Етажната собственост на жилищен комплекс
„Рич 1“, бл. 1, находящ се в гр. Несебър в сграда с идентификатор
51500.510.122.1 против И. А. Б. за сума в размер на 236, 26 лева за периода
2015г./2016г., както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за
заплащане на обезщетение за забавено плащане от датата на падежа на
задължението до предявяване на исковата молба, както и за периода от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното плащане и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. А. Б. – гражданка на Р. Ф., родена на **г. с Булстат
********* и адрес, заявен в страната – гр. Н., комплекс „Р. *“, бл. *, м. А., ет.
*, ап. *, с адрес в Р.– Р. Ф. гр. М., ул. „В. П.“, дом *, корп. *, кв. * да заплати
на Етажната собственост на жилищен комплекс „Рич 1“, бл. 1, находящ се в
гр. Несебър в сграда с идентификатор 51500.510.122.1 сума в размер от 236,
26 (двеста тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
за периода 2015г./2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху
посочената главница за периода от датата на предявяване на исковата молба –
17.06.2020г. до окончателното плащане на задължението.
ОТМЕНЯ Решение № 260047 от 02.03.2021г., постановено по гр.
дело № 419/2020г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която е
осъдена И. А. Б. да заплати на Етажната собственост на жилищен комплекс
„Рич 1“, бл. 1, находящ се в гр. Несебър в сграда с идентификатор
51500.510.122.1 за периода 2018г./2019г. сума над 140, 86 лева до присъдения
размер от 662, 66 лева, както и в частта, в която е осъден ответника да заплати
за периода 2019г./2020г. сума над 56 лева до присъдения размер от 478, 81
24
лева, както и в частта, в която е присъдено обезщетение за забавено плащане
за сумата над 126, 62 лева до присъдения размер от 183, 05 лева, както и в
частта, в която е присъдено обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху посочените главници до окончателното плащане на
задължението и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Етажната собственост на
жилищен комплекс „Рич 1“, бл. 1, находящ се в гр. Несебър в сграда с
идентификатор 51500.510.122.1 против И. А. Б. – гражданка на Р. Ф., родена
на **г. с Булстат ********* и адрес, заявен в страната – гр. Н., комплекс „Р.
*“, бл. *, м. А., ет. *, ап. *, с адрес в Р.– Р. Ф. гр. М., ул. „В. П.“, дом *, корп.
*, кв. *, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати за
периода 2018г./2019г. сумата над 140, 86 (сто и четиридесет лева и осемдесет
и шест стотинки) лева до претендирания размер от 662, 66 лева (тоест - за
сума в размер от 521, 86 лева, представляваща претендираната за този период
от време такса за управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост, както и предявения иск за сумата над 56 (петдесет и шест) лева
до претендирания размер от 478, 81 лева (тоест – за сума в размер на 422, 81
лева, представляваща претендираната за 2019г./2020г. такса за управление и
поддръжка на общите части на етажната собственост), както и в частта, в
която е присъдено обезщетение за забавено плащане за периода от
01.05.2019г. до 17.06.2020г. за сумата над 126, 62 (сто двадесет и шест лева и
шестдесет и две стотинки) лева до присъдения размер от 183, 08 (сто
осемдесет и три лева и осем стотинки) лева, както и присъденото обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 17.06.2020г. до окончателното плащане върху отхвърлените
размери на главниците.
ОТМЕНЯ Решение № 260047 от 02.03.2021г., постановено по гр.
дело № 419/2020г. по описа на Районен съд – Несебър в частта, в която са
присъдени разноски за първоинстанционното производство и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Ю. З. – гражданин на Р. Ф., роден на ***г. с Булстат
********* и адрес, заявен в страната – гр. Н., комплекс „Р. *“, бл. *, м. А., ет.
*, ап. *, с адрес в Р.– Р. Ф. гр. М., ул. „В. П.“, дом *, корп. *, кв. * да заплати
на Етажната собственост на жилищен комплекс „Рич 1“, бл. 1, находящ се в
25
гр. Н. в сграда с идентификатор 51500.510.122.1 сума в размер от 136 (сто
тридесет и шест) лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство съразмерно с уважената част на
претенцията.
ОСЪЖДА И. А. Б. – гражданка на Р. Ф., родена на **г. с Булстат
********* и адрес, заявен в страната – гр. Н., комплекс „Р. *“, бл. *, м. А., ет.
*, ап. *, с адрес в Р.– Р. Ф. гр. М., ул. „В. П.“, дом *, корп. *, кв. * да заплати
на Етажната собственост на жилищен комплекс „Рич 1“, бл. 1, находящ се в
гр. Н. в сграда с идентификатор 51500.510.122.1 сума в размер от сума в
размер от 136 (сто тридесет и шест) лева, представляваща направените по
делото разноски в първоинстанционното производство съразмерно с
уважената част на претенцията.
ОСЪЖДА Етажната собственост на жилищен комплекс „Рич 1“,
бл. 1, находящ се в гр. Н. в сграда с идентификатор 51500.510.122.1 да
заплати на А. Ю. З. – гражданин на Р. Ф., роден на ***г. с Булстат *********
и адрес, заявен в страната – гр. Н., комплекс „Р. *“, бл. *, м. А., ет. *, ап. *, с
адрес в Р.– Р. Ф. гр. М., ул. „В. П.“, дом *, корп. *, кв. * и на И. А. Б. –
гражданка на Р. Ф., родена на **г. с Булстат ********* и адрес, заявен в
страната – гр. Н., комплекс „Р. *“, бл. *, м. А., ет. *, ап. *, с адрес в Р.– Р. Ф.
гр. М., ул. „В. П.“, дом *, корп. *, кв. * сума в размер на 180 (сто и осемдесет)
лева – общо или от по 90 лева на всеки един от тях, представляваща
направените по делото разноски в първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260047 от 02.03.2021г.,
постановено по гр. дело № 419/2020г. по описа на Районен съд – Несебър в
останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26