Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 78 22
януари 2018 година
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, VІІІ-ми състав в открито заседание на седемнадесети януари, две хиляди и оседемнадесета година, в
състав:
Съдия: Златина Бъчварова
Секретар Б. Ч.
като разгледа
административно дело номер 2860
по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Д.Г.В., ЕГН **********,***
против заповед № 1833 от
15.09.2017 година на кмета на Община Несебър, с която, на основание чл.178,
ал.6 във връзка с чл.178, ал.1 ЗУТ, е забранено ползването на част от строеж, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР на с.Равда, Община Несебър,
апартамент №1А-13 с площ от 72.95 кв.м. с предназначение жилище-апартамент,
електрифициран и водоснабден, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор
***, представляваща част от „Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна сграда със заведение за
обществено хранене тип „Бистро”, к-с „Амара бутик”- пета
категория, изграден в поземлени имоти с идентификатори *** и ***, собственост
на В. и използван от нея без да бъде въведен в експлоатация по съответния ред.
Жалбоподателят, редовно уведомен,
не се явява и не се представлява. В жалбата твърди, че заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила
и материалния закон. Излага подробни съображения. Моли да се отмени. Не ангажира
доказателства.
Ответникът по жалбата -
кмет на Община Несебър, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата, счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представил
е административната преписка по издаване на процесната заповед. Не ангажира
допълнитени доказателства. Претендира разноски.
Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните,
съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице, което има
правен интерес от оспорването на административния акт, съдържа предвидените в
закона форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От представените в административната преписка
доказателства е видно, че с констативен акт №54 от 17.07.2017 година/л.16-18 от
делото/, съставен при проверка от служители на Община Несебър, е установен самостоятелен
обект - апартамент №1А-13, с идентификатор ****, находящ се в сграда с идентификатор *** по КККР на с.Равда, община
Несебър „Апартаментен хотел с открит бар и жилищна сграда със заведение за
обществено хранене тип „Бистро”/к-с „Амара Бутик”, с административен
адрес-с.Равда, ул. „Морски звуци” №18, изградена в ПИ с идентификатор *** и ПИ
с идентификатор ***/УПИ ІV-558 и УПИ V-558, кв.65/, който се ползва в нарушение
на нормата на чл.178, ал.1 ЗУТ, без да е въведен в експлоатация, съгласно
чл.177, ал.3 ЗУТ, от Д.В./вж. конст. протокол от 13.07.2017 г., л.21-24 от
делото/.
Констативният акт е съставен от длъжностни лица на Община Несебър, в отсъствие на жалбоподателя и му е изпратен
по пощата/л.19 и 20 от делото/. Срещу констативния акт не е постъпило
възражение /л.15 от делото/.
Въз основа на така установените
факти е издадена заповед № 1833 от 15.09.2017 година на кмета на Община
Несебър, с която, на основание чл.178, ал.6 във връзка с чл.178, ал.1 ЗУТ, е
забранено ползването на част от строеж, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор **** по КККР на с.Равда, Община Несебър, апартамент №1А-13 с площ
от 72.95 кв.м. с предназначение жилище-апартамент, електрифициран и
водоснабден, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор ***,
представляваща част от „Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна сграда със заведение за
обществено хранене тип „Бистро”, к-с „Амара бутик”- пета
категория, изграден в поземлени имоти с идентификатори *** и ***, собственост
на В. и използван от нея без да бъде въведен в експлоатация по съответния ред.
Със заповедта е наредено на дружествата-доставчици на ел.енергия и вода да
прекъснат захранването на обекта, която е предмет на оспорване в настоящото
производство.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
На първо място, заповедта е издадена от
компетентен орган - кмет на Община Несебър, съобразно нормата на чл.223, ал.1,
т.6 вр. с чл.178, ал.6 ЗУТ, подписана от зам.кмет на община Несебър, съобразно
заповед за заместване №1861 от 16.11.2015 г. на кмета на община Несебър/л.13 от
делото/ и заповед №4 от 17.08.2017 г. на председателя на Общински съвет
Несебър/л.14 от делото/. Затова са неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че заповедта е издадена от некомпетентен орган.
На
второ място, същата е издадена и в съответната писмена форма и при липса на
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Спазена е предвидената в чл.178, ал.6 ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт
на 17.07.2017 година, с който е
установено използване на обекта/строежа/ без да е въведен в експлоатация по
съответния ред-чл.177, ал.3 ЗУТ. Констативният акт е издаден в отсъствие на жалбоподателя и му е изпратен по пощата,
против констатациите на който не е подадено възражение.
На трето място, заповедта е издадена в съответствие с приложимия
материален закон.
Няма спор, че строежът, достъпът, до който е забранен с
процесната заповед е пета категория, съобразно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ ЗУТ и
чл.10, ал.1 от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи/обн.ДВ, бр.72 от 15.08.2003 г./
Съобразно
текста на чл.178, ал.1 ЗУТ
не се разрешава да се ползват строежи или
части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.
177 ЗУТ. Изключение от това правило се съдържа в ал.2 на нормата, но то касае само
строежи шеста категория, какъвто процесният строеж не е. Алинея три на чл.177 ЗУТ сочи, че строежите от
четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на
удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за
строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението
се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка
на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в
експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на
място.
Следователно, за да се издаде заповед като процесната, следва да се
установи, че строеж или част от него се ползва без да е въведен в експлоатация
по предвидения в закона ред.
Безспорно,
от събраните по делото доказателства се установява, че самостоятелен обект с
идентификатор **** по КККР на с.Равда, Община Несебър, апартамент №1А-13 с площ
от 72.95 кв.м. с предназначение жилище-апартамент, електрифициран и
водоснабден, находящ се на втори етаж в сграда с идентификатор ***,
представляваща част от „Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна сграда със заведение за
обществено хранене тип „Бистро” , к-с „Амара бутик”- пета
категория, изграден в поземлени имоти с идентификатори *** и ***, е собственост
на В. и се ползва от нея без да бъде въведен в експлоатация по съответния ред.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства,
които да оборят установените в хода на административното производство факти, а
именно ползване на строеж без да е въведен в експлоатация по съответния ред. При
установеност на ползването на жилище-апартамент, което не е въведено в
експлоатация по нормативно установения
ред с констативен акт по чл.178, ал.6 ЗУТ въз основа на проверка на място, в тежест на оспорващия е да докаже, че строежът
е редовно въведен в експлоатация, което той не е сторил.
По делото не се установява процесният строеж да е бил въведен в
експлоатация от компетентния орган по чл.177, ал.3 ЗУТ, поради което е
изпълнена хипотезата на чл.178, ал.1 с.з. А и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя.
При положение, че процесният
обект е бил ползван, без да е въведен в експлоатация по предвидения от закона
ред, правилно административният орган е
издал заповед като процесната. Забраната за ползване е законосъобразна, когато
строежът не е въведен в експлоатация по съответния ред, след като този ред е
задължителен с оглед на неговата категория, какъвто е конкретният случай.
Съгласно чл.178, ал.8 ЗУТ въвеждането на строежите в експлоатация се разрешава
след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната.
По тези съображения, заповед № 1833 от
15.09.2017 година, като
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона е
законосъобразна, а жалбата на Д.В. като
неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на спора в полза на администрацията следва да се
присъдят разноски в размер на 100.00/сто/
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/НЗПП/.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал.2 АПК, Административен съд, VІІІ- ми
състав
Р Е
Ш И :
ОХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.В., ЕГН **********,***
против заповед № 1833 от
15.09.2017 година на кмета на Община Несебър, с която, на основание чл.178,
ал.6 във връзка с чл.178, ал.1 ЗУТ, е забранено ползването на част от строеж,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР на с.Равда,
Община Несебър, апартамент №1А-13 с площ от 72.95 кв.м. с предназначение
жилище-апартамент, електрифициран и водоснабден, находящ се на втори етаж в
сграда с идентификатор ***, представляваща част от „Апартаментен хотел с открит
лоби бар и жилищна сграда със заведение за обществено хранене тип „Бистро”, к-с „Амара бутик”- пета категория, изграден в поземлени имоти с
идентификатори *** и ***, собственост на В. и използван от нея без да бъде
въведен в експлоатация по съответния ред и е наредено на дружествата-доставчици на
ел.енергия и вода да прекъснат захранването на обекта.
ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН **********,*** да заплати на
Община Несебър разноски в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението може да се обжалва в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: