№ 604
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20211001000634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 24.03.2021 г., подадена по пощата на 22.03.2021 г., на
ответника „Балканика Имоти“ АДСИЦ /в несъстоятелност/ срещу решението от 23.02.2021 г. по
т.д. № 1534/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-23 състав, с което:
е признато за установено на осн. чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, че държавата, представлявана от
Националната агенция по приходите, притежава срещу ответника публични вземания в общ
размер на 11 193,46 лв., от които главници в размер на 6 111,86 лв. и лихви до 13.01.2020 г. в
размер на 6 111,86 лв., които вземания са били изключени от списъка на приетите вземания с
определение от 24.07.2020 г. по т.д. № 182/2019 г. на СГС, VІ-12 състав;
ответникът е осъден на осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ да заплати държавна такса в размер на 111,93
лв.
Във въззивната жалба се твърди, че неправилно СГС е уважил исковете, въпреки, че в молбата
за предявяване на процесните вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ не се съдържало позоваване и към нея
не било приложено процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки №
1247/30.10.2013 г., съобразно изискването на чл. 685, ал. 2 ТЗ. Поради пропускане на преклузивния
срок, то и искът по чл. 694, ал. 2 ТЗ се явявал недопустим, а евентуално – неоснователен. По този
1
начин в исковото производство недопустимо било изменено и основанието на претендираните от
НАП вземания в сравнение с това, на което са предявени по реда на чл. 685 ТЗ.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и
да отхвърли предявения иск, както и да му присъди направените разноски по делото.
Въззиваемата Национална агенция за приходите – ищец по иска – не взема становище по
жалбата.
Синдикът на „Балканика Имоти“ АДСИЦ, участващ в производството на осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ,
редовно уведомен, не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СГС. Във въззивната жалба по същество се повтарят същите
аргументи, които вече са били изтъкнати от ответника в първата инстанция, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното:
1. Основното оплакване на ответника е, че процесното постановление за налагане на
обезпечителни мерки № 1247/30.10.2013 г. не било посочено в молбата за предявяване на
публичните вземания, подадена от НАП в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, и не било приложено
като доказателство към нея. Това обстоятелство е вярно, но то не води нито до
недопустимост, нито до неоснователност на предявения положителен установителен иск по
чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ. Противно на доводите на ответника самото постановление не е част от
основанието на предявените вземания, а такова основание са само правопораждащите им
факти, обосноваващо дължимостта на данъчните и осигурителни вземания по ЗДДФЛ, КСО
и ЗЗО, които не са били оспорвани във възражението по чл. 690 ТЗ и в настоящото исковото
производство от ответника. То не е част и от основанието на заявената привилегия по чл.
722, ал. 1, т. 1 ТЗ, срещу която не е било подадено възражението по чл. 690 ТЗ. По тази
причина и в обжалваното решение съдът не се е произнесъл с каква привилегия по чл. 722
ТЗ са установените вземания, за които искът е уважен. Предметът на предявения иск по чл.
2
694 ТЗ също не е привилегията на вземанията, а единствено тяхното съществуване. Ето защо
няма разлика между основанието и предмета на вземанията, предявени по реда на чл. 685 ТЗ,
и предмета на иска по чл. 694 ТЗ, поради което и искът е допустим.
2. Процесното постановление от 30.10.2013 г. е представено единствено като доказателство в
подкрепа на твърдението на ищеца, че процесните вземания не са погасени по давност /както
е прието в определението по чл. 692 ТЗ/ с оглед основанието за спиране давността по чл.
172, ал. 1, т. 5 ДОПК. Преклузивните срокове за предявяване на вземания по чл. 685 и чл.
688, ал. 1ТЗ се отнасят до предмета на самите заявени вземания, привилегия или
обезпечения, а не и за доказателствата за тях. Такива доказателства са допустими на общо
основание и в исковото производство по чл. 694 ТЗ в рамките на преклузивните срокове по
ГПК. Настоящото постановление от 30.10.2013 г. е представено с исковата молба, поради
което не се явява преклудирано с оглед изискванията на ГПК.
3. В жалбата липсва оспорване по същество на изводите на СГС относно правното значение на
постановлението с оглед чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК, която разпоредба предвижда, че
погасителната давност за публични вземания спира с налагането на обезпечителни мерки.
Въззивният съд също не намира неправилност в тази насока. Наложените с процесното
постановление от 30.10.2013 г. обезпечителни мерки са довели до спиране на давността за
процесните вземания, поради което те не се явяват погасени по давност към момента на
предявяването им по реда на чл. 685 ТЗ с молба от 16.01.2020 г. Ето защо положителните
установителни искове са изцяло основателни.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявените искове въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
При този изход на спора право на присъждане на разноски има само ищецът НАП, който обаче
не е заявил искане за присъждане на такива за въззивното производство.
На осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ ответникът – жалбоподател следва да бъде осъден да заплати върху 1/4
от спорните вземания държавна такса за въззивното производство – в размер на 55,97 лв. (при цена
на иска 11 193,46 лв.).
Настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване с оглед ограничението по
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на отделните искове по чл. 694 ТЗ и обстоятелството, че се
касае до търговско дело по чл. 365, т. 4 ГПК.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.02.2021 г. по т.д. № 1534/2020 г. на Софийския градски съд,
VІ-23 състав.
ОСЪЖДА „Балканика Имоти“ АДСИЦ /в несъстоятелност/ с ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район „Триадица“, бул. „Арсеналски“ № 7, ап. 8,, да
заплати на осн. чл. 694, ал. 7 от ТЗ по сметка на Софийския апелативен съд държавна такса в
размер на 55,97 лв., дължима за въззивното производство по търг. дело № 634/2021 г. на
Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4