№ 2115
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110106539 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.Г.Г.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша,
ул. „Рачо Петков Казанджията“ ***, срещу „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Драган Цанков“ № ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 238,20 лв., представляваща главница за стойността на месечни
абонаменти за периода от 08.12.2017 г. до 07.04.2018 г. по договор за
електронни съобщителни услуги № RNA***-*** от 26.05.2017 г., сключен
между ответника и „***” ЕАД, сумата от 1375,48 лв., представляваща
главница за стойността на месечни абонаменти за периода от 08.12.2017 г. до
07.04.2018 г. по договор за електронни съобщителни услуги № RNA***-2***
от 25.09.2017 г., сключен между ответника и „***” ЕАД, за които суми са
издадени следните фактури: фактура № **********/08.01.2018 г., фактура №
**********/08.02.2018 г., фактура № **********/08.03.2018 г. и фактура №
**********/08.04.2018 г., сумата от 49,15 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 238,20 лв., начислено за периода от 26.01.2018
г. до 12.03.2020 г., както и сумата от 276,42 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1375,48 лв., начислено за периода
от 26.01.2018 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.12.2020 г., до окончателното изплащане на задълженията, които вземания
са прехвърлени от „***” ЕАД на ищеца „С.Г.Г.“ ООД с договор за цесия от
16.10.2018 г. и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15691/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, 51-ви състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между „***” ЕАД и ответника
„К.“ ООД са сключени договор за електронни съобщителни услуги №
RNA***-*** от 26.05.2017 г. и договор за електронни съобщителни услуги №
RNA***-2*** от 25.09.2017 г., ведно с Приложения – Тарифния планове и
Параметри на мобилните услуги към всеки договор, с които са договорени
условията по тях, вкл. ползваните тарифни планове за съответните мобилни
номера и размера на месечния им абонамент. Поддържа, че за стойността на
месечните абонаменти по двата договора за отчетния период от 08.12.2017 г.
до 07.04.2018 г. са издадени следните фактури от мобилния оператор, а
именно: фактура № **********/08.01.2018 г., фактура №
**********/08.02.2018 г., фактура № **********/08.03.2018 г. и фактура №
**********/08.04.2018 г. на обща стойност 1613,68 лв. с ДДС, от които 238,20
лв. по договор № RNA***-*** от 26.05.2017 г. и 1375,48 лв. по договор №
RNA***-2*** от 25.09.2017 г. Излага, че крайният срок за плащане по всяка
фактура е определен и след изтичането му ответникът е изпаднал в забава,
поради което същият дължи и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху незаплатената стойност по всяка фактура. Твърди, че за периода
от началото на просрочието – 26.01.2018 г. до 12.03.2020 г. обезщетението
възлиза в общ размер на 325,57 лв., от които 49,15 лв. върху главницата от
238,20 лв. и 276,42 лв. върху главницата от 1375,48 лв.
Излага, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. вземанията по посочените
фактури били прехвърлени от „***” ЕАД в негова полза, за което ответникът
е уведомен.
Твърди, че за дължимите суми за главници и лихви по договорите се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
срещу която длъжникът е възразил.
По изложените аргументи по същество моли за уважаване на
предявените установителни искове и претендира разноски по делото, вкл.
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. А.Х., поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Аргументира същото с твърдения, че няма задължения
към ищеца.
В заповедното производство е подал бланкетно възражение по чл. 414
ГПК с отбелязване, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените към исковата молба договори и приложения към тях
(л. 16-26) се установява, че между „***“ ЕАД, като оператор, и ответното
дружество „К.“ ЕООД, като абонат, са сключени два договора за електронни
2
съобщителни услуги, а именно договор № RNA***-*** от 26.05.2017 г. и
договор № RNA***-2*** от 25.09.2017 г., по силата на всеки от които
страните са постигнали съгласие да бъдат включени предоставяните от
оператора мобилни услуги за определени мобилни номера в обща сметка по
съществуващ вече клиентски номер на абоната, при тарифни планове и
параметри на мобилните услуги за всеки номер, посочени в отделни
приложения към съответния договор.
Съгласно договор № RNA***-*** от 26.05.2017 г. и приложенията към
него в общата сметка са включени 26 броя съществуващи мобилни номера
при избран за всеки от тях тарифен план SmartPRO S със стандартна месечна
абонаментна цена от 6,99 лв. без ДДС и уговорена отстъпка от нея в размер
на 65 %, тоест при дължима цена за абонамент от 2,45 лв. без ДДС месечно.
Видно от съдържанието на договор № RNA***-2*** от 25.09.2017 г. и
приложенията към него, в общата сметка са включени 14 броя
съществуващи мобилни номера при избран за 13 от тях тарифен план
SmartPRO XL+ със стандартна абонаментна цена от 22,99 лв. на месец без
ДДС и уговорена отстъпка в размер на 33,33 %, както и тарифен план
SmartPRO XXL+ за един от номерата със стандартен абонамент от 32,99 лв.
без ДДС и 10 % отстъпка от него.
Всеки от договорите е сключен за срок от 24 месеца, като дължимата
стойност на потребените мобилни услуги по него е договорено да се
включват в месечни фактури, издавани от оператора на съответната дата на
фактуриране на услугите по съществуващия клиентски номер, и е платима в
срок от 18 дни, считано от издаване на фактурата. В договорите е уговорена и
идентична клауза, според която при предсрочното му прекратяване,
независимо от основанието за това, абонатът следва да възстанови на БТК
ЕАД стойността на предоставените безплатно устройство, отстъпки, бюджет
и/или субсидии по споразумението.
Приети са и издадени от „***“ АД неподписани счетоводни документи,
по които получател е ответникът „К.“ ЕООД, както следва:
- фактура № **********/08.01.2018 г. (л. 27) за отчетен период от
08.12.2017 г. до 07.01.2018 г. на обща стойност 451,18 лв. с ДДС, от която
73,50 лв. с ДДС (61,25 лв. без ДДС) за абонаментни такси по тарифен план
SmartPRO S за 25 от мобилните номера по договора от 26.05.2017 г. от по 2,45
лв. без ДДС всяка, и 184 лв. с ДДС (153,30 лв. без ДДС) за абонаментни такси
по тарифен план SmartPRO XL+ за 10 от мобилните номера по договора от
25.09.2017 г. от по 15,33 лв. без ДДС всяка, с краен срок за плащане по
фактурата на 25.01.2018 г.;
- фактура № **********/08.02.2018 г. (л. 32) за отчетен период от
08.01.2018 г. до 07.02.2018 г. на обща стойност 665,64 лв. с ДДС, от която
73,50 лв. с ДДС (61,25 лв. без ДДС) за абонаментни такси по тарифен план
SmartPRO S за 25 от мобилните номера по договора от 26.05.2017 г. от по 2,45
лв. без ДДС всяка, и 184 лв. с ДДС (153,30 лв. без ДДС) за абонаментни такси
по тарифен план SmartPRO XL+ за 10 от мобилните номера по договора от
25.09.2017 г. от по 15,33 лв. без ДДС всяка, с краен срок за плащане по
фактурата на 25.02.2018 г.;
- фактура № **********/08.03.2018 г. (л. 37) за отчетен период от
08.02.2018 г. до 07.03.2018 г. на обща стойност 565,80 лв. с ДДС, от която
73,50 лв. с ДДС (61,25 лв. без ДДС) за абонаментни такси по тарифен план
3
SmartPRO S за 25 от мобилните номера по договора от 26.05.2017 г. от по 2,45
лв. без ДДС всяка, и 184 лв. с ДДС (153,30 лв. без ДДС) за абонаментни такси
по тарифен план SmartPRO XL+ за 10 от мобилните номера по договора от
25.09.2017 г. от по 15,33 лв. без ДДС всяка, с краен срок за плащане по
фактурата на 25.03.2018 г., както и
- фактура № **********/09.04.2018 г., (л. 42) за отчетен период от
08.03.2018 г. до 07.04.2018 г. на обща стойност 217,97 лв. с ДДС, от която
18,41 лв. с ДДС (15,34 лв. без ДДС) за начислени отстъпки „65 % месечен
абонамент“ за периода 04.04.2018 г. – 07.04.2018 г. за 26 от мобилните номера
по договора от 26.05.2017 г. от по 0,59 лв. без ДДС за всеки номер, и 101,16
лв. с ДДС (84,30 лв. без ДДС) за начислени отстъпки „33,33% месечен
абонамент, 100 % отстъпка +50 International Roaming и неограничени минути“
за периода 04.04.2018 г. – 25.04.2018 г. за 10 от мобилните номера по
договора от 25.09.2017 г. от по 8,43 лв. без ДДС за всички отстъпки по всеки
номер, с краен срок за плащане по фактурата на 25.04.2018 г.
От приложения договор за цесия от 16.10.2018 г. (л. 7) се установява, че
„***“ ЕАД, в качеството му на цедент, е прехвърлило на ищеца „С.Г.Г.“ ООД
– цесионер, вземанията му, посочени в приложение № 1 към договора, ведно
с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности,вкл. и с
изтеклите лихви, ако има такива.
Видно от приобщеното извлечение от Приложение № 1 към договора за
цесия (л. 13), сред прехвърлените вземания са и тези срещу ответника „К.“
ЕООД в размер на 16197,55 лв., представляващо незаплатена главница по
договор за телекомуникационни услуги, въз основа на който са издадени
следните фактури: фактура № **********/08.01.2018 г., фактура №
**********/08.02.2018 г., фактура № **********/08.03.2018 г. и фактура №
**********/09.04.2018 г. и фактура № **********/08.05.2018 г.
Приложено е и пълномощно с нотариална заверка на подписа на
упълномощителя с рег. № 27707/24.10.2018 г. на нотариус с рег. № *** в НК и
район на действие СРС (л. 14), с което „***“ ЕАД е упълномощило цеционера
„С.Г.Г.“ ООД да го представлява пред лицата, чиито задължения са предмет
на цесията от 16.10.2018 г. при и по повод изпращане на уведомителните
съобщения по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като подписва съответни уведомителни писма.
Към исковата молба е приложено и уведомление за цесия (л. 15),
изходящо от „***“ ЕАД, действащо чрез пълномощника „С.Г.Г.“ ООД, и
адресирано до длъжника „К.“ ЕООД, с което последният се уведомява, че от
24.02.2020 г. дългът му към БТК в размер на 16197,55 лв. с ДДС, натрупан за
услуги по посочен клиентски номер, е прехвърлен в полза на „С.Г.Г.“ ООД.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 15691/2020 г. по описа на РС-
Варна е видно, че на 07.12.2020 г. е подадено заявление по чл. 410 ГПК от
„С.Г.Г.“ ЕАД срещу „К.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за
главница в общ размер на 1613,68 лв. за ползвани мобилни
(телекомуникационни) услуги – месечен абонамент за период на отчитане
от 08.12.2017 г. до 07.04.2018 г. по цедирани в полза на заявителя вземания на
БТК към длъжника по договор № RNA***-*** от 26.05.2017 г. и договор №
RNA***-2*** от 25.09.2017 г., както и лихва за забава в общ размер на
325,57 лв., по издадените от цедента фактури, както следва:
- 164,27 лв. главница по фактура № **********/08.01.2018 г., от които
73,50 лв. с ДДС по договора от 26.05.2017 г. и 90,77 лв. с ДДС по договора №
4
от 25.09.2017 г., както и законна лихва по фактурата от 31,47 лв. за периода от
26.01.2018 г. до 12.03.2020 г., от които 15,88 лв. лихва върху главницата от
73,50 лв. и 15,59 лв. лихва върху главницата от 90,77 лв.;
- 665,64 лв. главница по фактура № **********/08.02.2018 г., от които
73,50 лв. с ДДС по договора от 26.05.2017 г. и 592,14 лв. с ДДС по договора
№ от 25.09.2017 г., както и законна лихва по фактурата от 137,93 лв. за
периода от 26.02.2018 г. до 12.03.2020 г., от които 15,24 лв. лихва върху
главницата от 73,50 лв. и 122,69 лв. лихва върху главницата от 592,14 лв.;
- 565,80 лв. главница по фактура № **********/08.03.2018 г., от които
73,50 лв. с ДДС по договора от 26.05.2017 г. и 492,30 лв. с ДДС по договора
№ от 25.09.2017 г., както и законна лихва по фактурата от 112,86 лв. за
периода от 26.03.2018 г. до 12.03.2020 г., от които 14,67 лв. лихва върху
главницата от 73,50 лв. и 98,18 лв. лихва върху главницата от 492,30 лв., и
- 217,97 лв. главница по фактура № **********/08.04.2018 г., от които
17,70 лв. с ДДС по договора от 26.05.2017 г. и 200,27 лв. с ДДС по договора
№ от 25.09.2017 г., както и законна лихва по фактурата от 43,32 лв. за периода
от 26.04.2018 г. до 12.03.2020 г., от които 3,36 лв. лихва върху главницата от
17,70 лв. и 39,96 лв. лихва върху главницата от 200,27 лв.
За така заявените вземания по всеки договор (238,20 лв. главница по
договора от 26.05.2017 г. и 49,15 лв. лихва върху нея и 1375,48 лв. главница
по договора от 25.09.2017 г., и 276,42 лв. лихва върху нея) е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, която е редовно
връчена на длъжника и в едномесечен срок от получаване на съобщението
същият е подал възражение по чл. 414 ГПК, като установителните искове са
предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е
установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните
в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания, поради което е
необходимо предметът на исковите претенции да съвпада с този на
заповедното производство. При разминаване между тях исковият процес е
недопустим поради липса на правен интерес, явяващ се абсолютна
процесуална предпоставка за възникване на правото на иск, за която съдът
следи служебно, докато делото е висящо.
В настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена за главници за
незаплатени месечни абонаменти такси по два договора за
далекосъобщителни услуги, формирани като сбор от стойността на
издадените в периода от 08.01.2018 г. до 08.04.2018 г. фактури, както и
законна лихва върху тях, изтекла от датата, следваща падежа на всяка
фактура, до 12.03.2020 г.
От съдържанието на приобщените счетоводни документи се установява,
че с последната фактура № ********** от 09.04.2018 г. (а не от 08.04.2018 г.,
както е посочено в заявлението и заповедта) са начислени отстъпки,
предоставени на абоната, които са дължими при предсрочно прекратяване на
договорите. Вземанията по фактурата по същество представляват неустойки
по договорите, а не главници за месечни абонаменти, каквито са заявени.
Поради това е недопустим исковият процес за установяване съществуването
5
на предявените вземания по тази фактура, а именно за вземанията за
главница от 17,70 лв. с ДДС по договора от 26.05.2017 г. и 3,36 лв. лихва
върху нея за периода 26.04.2018 г. – 12.03.2020 г., както и главница от
200,27 лв. с ДДС по договора от 25.09.2017 г. и 39,96 лв. лихва върху нея за
същия период. Затова и производството в тази му част следва да бъде
прекратено, на основание чл. 130 ГПК.
По отношение на останалата му част - по исковете за главници по
двата договора за абонаментни такси, дължими за отчетен период от
08.12.2017 г. до 07.03.2018 г. по фактурите от 08.01.2018 г., 08.02.2018 г. и от
08.03.2018 г., както и лихва за забава върху тях за периода от 26.01.2018 г. до
12.03.2020 г. са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда
за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което исковият процес е
допустим и посочените претенции следва да бъдат разгледани по същество.
Същите възлизат в следните посочени в исковата молба размери, а
именно: общо 220,50 лв. с ДДС главница за абонаментни такси по
договора от 26.05.2017 г. (73,50 лв. по фактура № **********/08.01.2018 г.,
73,50 лв. по фактура № **********/08.02.2018 г. и 73,50 лв. по фактура №
**********/08.03.2018 г.), и 45,79 лв. лихва за забава върху нея (15,88 лв. по
фактурата от 08.01.2018 г., 15,24 лв. по фактурата от 08.02.2018 г. и 14,67 лв.
по фактурата от 08.03.2018 г.), както и общо 1175,21 лв. с ДДС главница за
абонаментни такси по договора от 25.09.2017 г. (90,77 лв. по фактура №
**********/08.01.2018 г., 592,14 лв. по фактура № **********/08.02.2018 г. и
492,30 лв. по фактура № **********/08.03.2018 г.), и 236,46 лв. лихва за
забава върху нея (15,59 лв. по фактурата от 08.01.2018 г., 122,69 лв. по
фактурата от 08.02.2018 г. и 98,18 лв. по фактурата от 08.03.2018 г.)
Основателността на тези претенции с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е обусловена от следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) наличието на валидно
възникнали облигационни правоотношения по процесните договори между
мобилния оператор и ответника, 2.) настъпила изискуемост на задължението
му за заплащане стойността на абонаментните такси за избраните тарифни
планове, при условията на които са ползвани посочените в договорите
мобилни номера, 3.) неизпълнение на същото, респ. забавата на ответника,
както и 4.) прехвърлянето на вземанията от мобилния оператор в полза на
ищеца и уведомяването на ответника за това. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания, както и техния размер. По отношение на неизпълнението, което е
отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца,
като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение, респ.
други обстоятелства, обуславящи недължимост на сумите.
От представените и обсъдени по-горе двустранно подписани договори
за електронни съобщителни услуги от 26.05.2017 г. и от 25.09.2017 г., чиято
автентичност не е оспорена в хода на производството, се доказва, че между
„***“ ЕАД, като мобилен оператор, и ответника „К.“ ЕООД, като абонат, са
налице валидно възникнали облигационни правоотношения във връзка с
6
ползването на избраните мобилни номера, включени в общата сметка по
всеки договор, и индивидуализирани в приложенията към него с посочване на
съответния номер, избран тарифен план, стандартна цена на абонамента и
размер на предоставена отстъпка от нея.
Вземанията по договорите, ведно с принадлежностите им, са
прехвърлени от оператора в полза на ищцовото дружество по силата на
сключен между тях договор за цесия от 16.10.2020 г. За да породи
прехвърлянето действие по отношение на длъжника, то следва да му бъде
съобщено от предишния кредитор – арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомяването изхожда от цедента, но няма
пречка същият да упълномощи изрично цесионера за това действие, какъвто е
и настоящият случай. Не са налице данни уведомлението да е връчено на
ответника преди завеждане на делото, поради което съдът приема, че цесията
му е съобщена на 14.06.2021 г., когато са връчени книжата по чл. 131 ГПК, в
т.ч. договора за цесия и приложението към него, уведомлението, както и
изричното пълномощно в полза на цесионера (ищец). Получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявените искове
за цедираните вземания следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.
3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. №
12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.
на ВКС и др.).
От изложеното следва, че прехвърлянето на вземанията по
процесните договори е породило действие по отношение на ответника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и ищецът се явява негов кредитор, респ. активно
легитимирана надлежна страна в процеса.
Придобитите от него вземания за главници за месечни абонаментни
такси са възникнали при сключване на договорите на 26.05.2017 г., съответно
25.09.2017 г., и действието им в процесния отчетен период от 08.01.2018 г. до
08.03.2018 г., обхванат от уговорените двугодишни техни срокове. По
договора от 26.05.2017 г. месечната абонаментна такса е уговорена в размер
на 2,45 лв. без ДДС за избрания тарифен план SmartPRO S по всеки от
включените в общата сметка 26 бр. мобилни номера (след редуциране на
стандартния абонамент от 6,99 лв. без ДДС с предоставената отстъпка от 65
%), а по договора от 25.09.2017 г. - 15,33 лв. без ДДС за избрания тарифен
план SmartPRO XL+ по 13 от включените в общата сметка 14 броя мобилни
номера (след редуциране на стандартния абонамент от 22,99 лв. без ДДС с
предоставената отстъпка от 33,33 % ) и 26,69 лв. без ДДС за тарифен план
SmartPRO XXL+ за един от номерата (след редуциране на стандартния
абонамент от 32,99 лв. без ДДС предоставената отстъпка от 10 %).
Според договорите падежът на задълженията настъпва с изтичане на 18
дни от издаване на съответната фактура. Видно от приложените фактури,
същите са издавани на осмо число, при което фактурираните задължения по
тях са падежирали на 25-то число на месеца, следващ отчетния период.
Разглежданите процесни месечни абонаментни такси са включени в
издадените от оператора три броя фактури от 08.01.2018 г., 08.02.2018 г. и
08.03.2018 г., последната от които от които със срок за плащане до 25.04.2018
г., която дата предхожда сезирането на заповедния съд със заявлението от
07.12.2020 г. Следователно е доказана изискуемостта на вземанията за
7
главници и при липса на ангажирани от ответника доказателства за
направено плащане по тях, съдът намира, че исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД са
доказани по основание.
Размерът им се установява от съдържанието на представените три броя
фактури от 08.01.2018 г., 08.02.2018 г. и 08.03.2018 г.
Остойностените с тях месечни абонаментни такси по договора от
26.05.2017 г. за целия отчетен период от 08.12.2017 г. до 08.03.2018 г.
възлизат на претендираната сума от 220,50 лв. с ДДС (по 73,50 лв. с ДДС или
61,25 лв. без ДДС по всяка фактура за 25 броя абонаментни такси от по 2,45
лв. без ДДС по тарифен план SmartPRO S), поради което този иск следва да
бъде уважен.
По договора от 25.09.2017 г. с всяка от фактурите са остойностени
абонаментни такси от по 184 лв. с ДДС или 153,30 лв. без ДДС за 10 броя
абонаментни такси по 15,33 лв. без ДДС по тарифен план SmartPRO XL+, при
условията на който са ползвани част от мобилните номера – предмет на
договора. Предявената главница по този договор включва част от доказания
размер на вземането по първата фактура, възлизаща на 90,77 лв. с ДДС, а по
останалите фактури предявените вземания надвишават доказания им размер
от 184 лв. с ДДС месечно, поради което искът следва да бъде частично
уважен, като се признае дължимостта на главницата по договора в общ
размер на 458,77 лв. с ДДС (90,77 лв. по фактурата от 08.01.2018 г. и по 184
лв. по останалите две фактури). За разликата до пълния предявен от
1175,21 лв. с ДДС претенцията подлежи на отхвърляне. Върху посочените
главници по двата договора следва да бъде присъдена и законна лихва,
считано от датата на заявлението до окончателното им изплащане.
Доколкото денят за изпълнение на посочените парични задължения е
определен на 25-то число на следващия отчетния месец, ответникът е
изпаднал в забава след изтичането му на съответното 26-то число на
фактурата и от тогава дължи обезщетение в размер на законната лихва– арг.
от чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Така дължимата лихва върху процесните главници за абонаментни
такси по договора от 26.05.2017 г. възлиза в общ размер на 45,79 лв. за
целия исков период от 26.01.2018 г. до 12.03.2020 г., изчислена от съда
посредством програмен продукт „Апис финанси“ като сбор от законната
лихва върху главницата по всяка фактура за периода от датата, следваща
падежа й, до заявения краен момент, а именно: 15,88 лв. лихва върху
главницата от 73,50 лв. по фактурата от 08.01.2018 г. за периода от 26.01.2018
г. до 12.03.2020 г., 15,24 лв. лихва върху главницата от 73,50 лв. по фактурата
от 08.02.2018 г. за периода от 26.02.2018 г. до 12.03.2020 г. и 14,67 лв. лихва
върху главницата от 73,50 лв. по фактурата от 08.03.2018 г. за периода от
26.03.2018 г. до 12.03.2020 г.
При същите условия на изчисление, лихвата за забава по договора от
25.09.2017 г. върху главницата по всяка фактура е, както следва: 19,60 лв.
лихва върху главницата от 90,77 лв. по фактурата от 08.01.2018 г. за периода
от 26.01.2018 г. до 12.03.2020 г., 38,14 лв. лихва върху главницата от 184 лв.
по фактурата от 08.02.2018 г. за периода от 26.02.2018 г. до 12.03.2020 г. и
36,71 лв. лихва върху главницата от 184 лв. по фактурата от 08.03.2018 г. за
периода от 26.03.2018 г. до 12.03.2020 г. Дължимата лихва по първата
фактура от 19,60 лв. надвишава претендираната такава от 15,59 лв. върху
8
същата главница и за същия период на начисляване, поради което
претенцията по фактурата следва да бъде уважена до посочения размер, при
което следва да бъде прието за установено съществуването на вземането за
лихва за забава по договора за целия период от 26.01.2018 г. до 12.03.2020
г. в общ размер на 90,44 лв. (15,59 лв. по фактурата от 08.01.2018 г., 38,14
лв. по фактурата от 08.02.2018 г. и 36,71 лв. по фактурата от 08.03.2018 г.). За
разликата до пълния предявен размер от 236,46 лв. искът следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане и представения списък, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за настоящото исково производство в размер на сумата
от 256,07 лв., съразмерно с уважената част от исковете, при заявени такива от
общо 608,92 лв., от които 108,92 лв. за държавна такса и 500 лв. за адвокатско
възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по
делото – договор за правна защита и съдействие от 26.11.2021 г., съдържащ
разписка за извършено плащане в брой.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 338,79 лв. От тях в тежест на ответника
следва да бъде възложена сумата от 142,47 лв., съразмерно с уважените
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е заявил претенция разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6539/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна В ЧАСТТА по предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК от „С.Г.Г.“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ ***, срещу „К.“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Драган Цанков“
№ ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 17,70 лв.,
представляваща главница за месечни абонаменти за отчетен период от
08.03.2018 г. до 07.04.2018 г. по договор за електронни съобщителни услуги
№ RNA***-*** от 26.05.2017 г., сключен между ответника и „***” ЕАД,
сумата от 200,27 лв., представляваща главница за месечни абонаменти за
отчетен период от 08.03.2018 г. до 07.04.2018 г. по договор за електронни
съобщителни услуги № RNA***-2*** от 25.09.2017 г., сключен между
ответника и „***” ЕАД, за които суми е издадена фактура №
**********/09.04.2018 г., сумата от 3,36 лв., представляваща обезщетение за
9
забава върху главницата от 17,70 лв., начислено за периода от 26.03.2018 г. до
12.03.2020 г., както и сумата от 39,96 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 200,27 лв., начислено за периода от 26.03.2018 г.
до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците , считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.12.2020 г., до окончателното
изплащане на задълженията, които вземания са прехвърлени от „***” ЕАД на
ищеца „С.Г.Г.“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г. и за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
15691/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, като
недопустимо.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове, че ответникът „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Драган Цанков“ № ***, ДЪЛЖИ на
ищеца „С.Г.Г.“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Витоша, ул. „Рачо Петков Казанджията“ ***, следните суми:
сумата от 220,50 лв., представляваща главница за месечни абонаменти за
отчетен период от 08.12.2017 г. до 07.03.2018 г. по договор за електронни
съобщителни услуги № RNA***-*** от 26.05.2017 г., сключен между
ответника и „***” ЕАД, сумата от 45,79 лв., представляваща обезщетение за
забава върху просрочената главница по същия договор, начислено за периода
от 26.01.2018 г. до 12.03.2020 г., сумата от 458,77 лв., представляваща
главница за месечни абонаменти за отчетен период от 08.12.2017 г. до
07.03.2018 г. по договор за електронни съобщителни услуги № RNA***-2***
от 25.09.2017 г., сключен между ответника и „***” ЕАД, както и сумата от
90,44 лв., представляваща обезщетение за забава върху просрочената
главница по същия договор, начислено за периода от 26.01.2018 г. до
12.03.2020 г., за които вземания са издадени следните фактури: фактура №
**********/08.01.2018 г., фактура № **********/08.02.2018 г. и фактура №
**********/08.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците ,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.12.2020 г., до
окончателното изплащане на задълженията, които вземания са прехвърлени
от „***” ЕАД на ищеца „С.Г.Г.“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г. и за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 15691/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и обезщетение за забава по договора за
електронни съобщителни услуги № RNA***-2*** от 25.09.2017 г. в частта за
разликата над уважения размер на главницата от 458,77 лв. до пълния
предявен размер от 1175,21 лв., както и в частта за разликата над
уважения размер на обезщетението за забава от 90,44 лв. до пълния предявен
размер от 236,26 лв.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Драган Цанков“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ ***, сумата от 256,07 лв. за сторените разноски в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
10
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Драган Цанков“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ ***, сумата от 142,47 лв. за сторените разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11