Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……..12.2018г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Христина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията, търговско дело №385 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена от “Виндферм
Балчик 1” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“
гр.София, ул.“Твърдишки проход“ №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от М.Р.Х.и Р.П., “Виндферм Балчик 2“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Твърдишки проход“
№23, ет.3, офис 10-11, представлявано от управителите М.Р.Х.и
Р.П., и “Виндферм Балчик 4“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Твърдишки
проход“ №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от М.Р.Х.и
Р.П., против “Енерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама
от П.С.С., Я.М.Д.и Г. К., с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за заплащане
на остатъци от цена за продадена през 2017г., но неплатена по преференциални
цени ел.енергия от възобновяеми източници и обезщетение за забавено плащане,
както следва:
1. “Виндферм Балчик 1” ЕООД в
размер на 246049.48лв., представляваща неплатена преференциална цена, от
която 18981.96лв. по Дебитно известие №111/13.11.2017г. и 227067.52лв. по
Дебитно известие №107/13.10.2017г.;
2. “Виндферм
Балчик 2“ ЕООД в размер на 244992.02лв.,
представляваща неплатена преференциална цена, от която 11475.20лв. по Дебитно
известие №119/15.09.2017г., 223423.56лв. по Дебитно известие №121/13.10.2017г.,
9636.79лв. по Дебитно известие №125/13.11.2017г. и в размер на 386.47лв., представляваща мораторна лихва върху
сумата от 11475.20лв. по Дебитно известие №119/15.09.2017г., за периода от
08.11.2017г. до 08.03.2018г. и
3. “Виндферм Балчик 4“ ЕООД в размер на 126612.48лв., представляваща неплатена преференциална цена, от която 80575.13лв. по Дебитно известие №108/15.09.2017г. и 43323.71лв. по Дебитно известие №111/13.10.2017г. и в размер на 2713.64лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 80575.13лв. по Дебитно известие №108/15.09.2017г., за периода от 08.11.2017г. до 08.03.2018г.
В исковата и допълнителната искова молба се излага, че ищците са производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници /ВяЕЦ/, както следва: “Виндферм Балчик 1” ЕООД-ВяЕЦ “Балчик 1”, с инсталирана мощност от 4000 kW, находяща се в землището на с.Ляхово, общ.Балчик, присъединена с Договор №ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4012-ВГ-08.04.2008г., сключен на 24.04.2008г., като електроцентралата е въведена в експлоатация на 20.04.2010г. и е сключен Договор за изкупуване на ел.енергия №141/10.05.2010г.; “Виндферм Балчик 2“ ЕООД-1. ВяЕЦ “Балчик 2“, с инсталирана мощност от 2000 kW, находяща се в ПИ №44882.12.22, по плана на с.Ляхово, общ.Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор №ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4013-ВГ-08.04.2008, сключен на 24.04.2008г., като електроцентралата е въведена в експлоатация на 20.04.2010г. и е сключен Договор за изкупуване на ел.енергия №142/10.05.2010г. и 2. ВяЕЦ “Балчик 2А”, с инсталирана мощност от 2000kw, находяща се в ПИ №44882.12.22, по плана на с.Ляхово, общ.Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа с Договор №ВГ-4029-18.06.2009, сключен на 10.07.2009г., като електроцентралата е въведена в експлоатация на 23.06.2010г. и е сключен Договор за изкупуване на ел.енергия №152/02.09.2010г. и “Виндферм Балчик 4“ ЕООД-ВяЕЦ “Тригорци“ с инсталирана мощност от 2000 kW, находяща се в ПИ 73095.34.28, по плана за земеразделяне на с.Тригорци, общ.Балчик, присъединена към електроразпределителната мрежа с Договор №ДУА-866/13.06.2008-3064-ВГ-22.07.2008-4041-ВГ-06.07.2009г., сключен на 10.07.2009г., като електроцентралата е въведена в експлоатация на 06.07.2010г. и е сключен Договор за изкупуване на ел.енергия №153/02.09.2010г. Твърди се, че цените, по които следва да се изкупува произведената от процесните централи енергия, са определени с Решение №Ц-10/30.03.2011г. и Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, с което е въведено нетно специфично производство на ел.енергия. Сочи се, че с оглед горното, за произведената от всяка от централите енергия са издадени фактури и дебитни известия, както следва: 1. от ищеца “Виндферм Балчик 1” ЕООД за м.септември 2017г.-Фактура №106/13.10.2017г. по цена за излишък и Дебитно известие №107/13.10.2017г. за произведената енергия над 2000 kWh, по цена представляваща разликата между вече фактурираната цена за излишък и преференциалната цена по т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015г. в размер на 188.29лв./МWh и за м.октомври 2017г.-Фактура №110/13.11.2017г. по цена за излишък и Дебитно известие №111/13.10.2017г. за произведената енергия между 2250ч. и 2300 kWh по цена, представляваща разликата между вече фактурираната цена за излишък и преференциалната цена по т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015г. в размер на 172.95лв./МWh; 2. от ищеца “Виндферм Балчик 2“ ЕООД за месеците август, септември и октомври 2017г., при работа на централите до 2250ч.-Фактури №118/12.09.2017г., №120/13.10.2017г. и №124/13.11.2017г. по цена за излишък, а за разликата от произведената ел.енергия между 2000ч. и 2250ч.-Дебитни известия №119/15.09.2017г.; №121/13.10.2017г. и №125/13.11.2017г. по цена, представляваща разликата между вече фактурираната цена по излишък и преференциалната цена по т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2018г. в размер на 188.29лв./МWh; 3. “Виндферм Балчик 4“ ЕООД за месец август 2017г.-Фактура №107/12.09.2017г. по цена за излишък и Дебитно известие №108/15.09.2017г. за количеството енергия между 2000ч. до 2250ч., по цена представляваща разликата между вече фактурираната цена за излишък и преференциалната цена по т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015г. в размер на 188.29лв./МWh и за месец септември 2017г.-Фактура №110/13.10.2017г. по цена за излишък и Дебитно известие №111/13.10.2017г. за количеството енергия между 2000ч. до 2250ч., по цена, представляваща разликата между вече фактурираната и преференциалната по т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015г. в размер на 188.29лв./МWh. Твърди се, че с приетите решения на КЕВР за определяне цените за изкупуване на произведената от ВяЕЦ ел.енергия, се определят две преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на годишен период до достигането на посочения праг. Твърди се, че именно в съответствие с така определените стойности за изкупуване на енергията, са издадени и процесните дебитни известия, останали незаплатени от ответното дружество. Поддържа се, че ограничаването на приложението на преференциалните цени единствено до нетното специфично производство, определено за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, е неправилно и води до значителни вреди за производителите, тъй като централите могат да работят както до, така и над 2250 часа в рамките на едногодишен период. Излага се, че понятието “нетно специфично производство на електроенергия” е определено в § 1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, поради което и преференциалните цени не се прилагат за целия времеви ресурс на работа на ВяЕЦ, а само до достигане на определения максимален размер на нетно специфично производство. Ето защо, в случаите, когато вятърната централа работи до 2250 часа, произведеното от нея количество ел.енергия до 2000 kWh се заплаща по цена 189.29лв./МWh без ДДС. Когато централата надвиши предвидения срок за работа от 2250 часа, разликата между предвиденото в т.1.7 нетно специфично производство от 2000 kWh и това предвидено в т.1.8 от 2300 kWh, не следва да бъде заплащана по реда на чл.31, ал.5, т.2 от ЗЕВИ, а именно по цена за излишък на балансиращия пазар. Твърди се, че съобразно сключените договори за изкупуване на ел.енергия /чл.18, ал.4/, при достигане на 2250 пълни годишни ефективни часове на работа на централите, за следващите пълни ефективни часове до края на календарната година, преференциалната цена се определя по втората категория цена в решението на КЕВР за определяне на преференциалните цени за работа на ВяЕЦ над 2250 часа. Ето защо се поддържа, че в този смисъл е налице нарушение на чл.24 от договорите между страните, поради което са налице всички определени от закона предпоставки за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез
писмени отговори, изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Не оспорва фактите, че: 1. Ищците са производители на
електрическа енергия от ВяЕЦ, находящи се в с.Ляхово и с.Тригорци, община
Балчик, както следва: -“Виндферм Балчик 1” ЕООД на ВяЕЦ “Балчик 1”,
присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4012-ВГ-08.04.2008г. и въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване №СТ-05-484/20.04.2010; -“Виндферм Балчик 2“ ЕООД на ВяЕЦ “Балчик 2“, с обща
инсталирана мощност от 2000 kW и ВяЕЦ “Балчик 2А“, с обща инсталирана мощност
2000 kW, присъединени към електроразпределителната мрежа на основание Договор
за присъединяване на обект на независим производител
№ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4013-ВГ-08.04.2008г. и
№865/10.09.2008-3090-ВГ25.09.2008-ВГ-4029-18.06.2009г. и въведени в
експлоатация с Разрешения за ползване
№СТ-05-484/20.04.2010 и ДК-07-СИР-13/23.06.2010г.; “Виндферм Балчик 4“ ЕООД на
ВяЕЦ “Тригорци“, с обща инсталирана мощност от 2000 kW, присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия №УА-866/13.06.2008-3064-ВГ-22.07.2008-4041-ВГ-06.07.2009г.
и въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №ДК-07-СИР-17/06.07.2010г.;
2. че ответното дружество е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр
на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г.
издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение №И1-Л-139/09.12.2013год. на
ДКЕВР); 3. между страните са сключени Договори за изкупуване на електрическа
енергия №№ 141/10.05.2010г.; 142/10.05.2010г., 152/02.09.2010г. и
153/02.09.2010г., като през процесните периоди преференциалната цена, приложима
към договорите е тази, определена с Решение Ц-018/31.03.2010г. на ДКЕВР, като
на основание чл.31, ал.5 от ЗЕВИ същата е дължима до достигане на размера на
нетното специфично производство на ел.енергия, определено в Решение
СП-1/31.07.2015г.; 4. изкупените количества ел.енергия от процесните ВяЕЦ са
продадени на “НЕК” ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са
получени от обществения доставчик. Оспорват се твърденията, че е налице неизпълнение
на сключените между страните договори за заплащане на произведените количества
ел.енергия по преференциални цени. Твърди, че задължението за заплащане на
цената по договорите е изпълнено, както следва: за ищеца “Виндферм Балчик 1”
ЕООД по Фактура №106/13.10.2017г.-на 30.10.2017г.; за ищеца “Виндферм Балчик 2“ ЕООД по Фактура
№118/12.09.2017г.-на 02.10.2017г., по Фактура №120/13.10.2017г.-на
30.10.2017г.; по Фактура №124/13.11.2017г.-на 01.12.2017г.; и за ищеца “Виндферм Балчик 4“ ЕООД по
Фактура №107/12.09.2017г.-на 02.10.2017г. Поддържа се, че претенцията на ищците
за промяна на цената, обективирана в процесните дебитни известия е
неоснователна, тъй като противоречи на Решение №СП-1/31.07.2015г. и на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ, както и е в нарушение на чл.18 от договорите за изкупуване. До
приемане на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР определянето и заплащането на
преференциалните цени за изкупуване на ел.енергия, произведена от процесните
ВяЕЦ се е извършвало по различен механизъм, който е преустановен с новото
решение, считано от датата на приемането му-31.07.2015г. Твърди се, че новото
решение разделя производителите на категории, като за всяка група определя
количеството произведена енергия, което ще се заплаща по преференциални цени и
над което цената на произведената енергия ще се определя по цени за излишък.
Твърди се още, че този механизъм за заплащане е приложим им към заварените
договори, каквито са процесните, поради което предявените искове са
неоснователни. Поддържа се, че неоснователността на главните искове води до
неоснователност и на акцесорните такива за заплащане на законната лихва върху
главниците.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощник, поддържат исковата молба,
молят за уважаване на исковете и присъждане на деловодни разноски. С писмени
бележки се доразвиват доводи в подкрепа на основателността на претенциите.
Ответника, чрез пълномощник, оспорва исковете,
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на претенцията.
Трето лице помагач на
страната на ответника-“Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана
от Петър Асенов Илиев, чрез юрисконсулт е депозирало писмено становище за
неоснователност на претенциите, основано на съображения за възприемане на
тълкуването на правната уредба като изключваща ползването на двете
преференциални цени от един и същ производител за една календарна година.
Съдът, след като
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз
основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е
налице спор и от събраните доказателства се установява, че ищците са
производители на електрическа енергия от ВяЕЦ, находящи се в с.Ляхово и
с.Тригорци, общ.Балчик, както следва: -“Виндферм Балчик 1” ЕООД на ВяЕЦ “Балчик
1”, с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия №ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4012-ВГ-08.04.2008г.
и въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №СТ-05-484/20.04.2010; “Виндферм Балчик 2“ ЕООД на ВяЕЦ “Балчик 2”, с обща
инсталирана мощност от 2.000 kW и ВяЕЦ “Балчик 2А”, с обща инсталирана мощност
2.000 kW, присъединени към електроразпределителната мрежа на основание Договор
за присъединяване на обект на независим производител
№ДУА-1316/27.11.2007-3099/27.11.2007-4013-ВГ-08.04.2008г. и
№865/10.09.2008-3090-ВГ25.09.2008-ВГ-4029-18.06.2009г. и въведени в
експлоатация с Разрешения за ползване
№СТ-05-484/20.04.2010 и №ДК-07-СИР-13/23.06.2010г. и -“Виндферм Балчик 4“ ЕООД
на ВяЕЦ “Тригорци“, с обща инсталирана мощност от 2.000 kW, присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект
на независим производител на електрическа енергия
№ДУА-866/13.06.2008-3064-ВГ-22.07.2008-4041-ВГ-06.07.2009г. и въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване №ДК-07-СИР-17/06.07.2010г. Ответното
дружество е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на Лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г.,
издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо Решение №И1-Л-139/09.12.2013г. на
ДКЕВР/. Между страните са сключени Договори за изкупуване на електрическа
енергия №№ 141/10.05.2010г., 142/10.05.2010г., 152/02.09.2010г. и
153/02.09.2010г. През процесните периоди
преференциалната цена, приложима към договорите е тази, определена с
Решение №Ц-018/31.03.2010г. на ДКЕВР, като на основание чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, същата
е дължима до достигане на размера на нетното специфично производство /НСП/ на
ел.енергия, определено в Решение №СП-1/31.07.2015г. Процесните ВяЕЦ са
произвели енергия до НСП до 2000 КВтч /за работещи централи до 2250ч./ и ищците
са фактурирали съответната за него изкупна цена, като за месеца, в който това
количество е било надхвърлено /м.септември 2017г./, ищците са издали фактури за
излишък, но в последствие са допълнили това фактуриране с дебитни известия до
нормираните цени за работа над 2250 ч., като са тарифирали по тези
преференциални цени следващото производство над 2000 КВтч до достигане на НСП
2300 КВтч. За процесните периоди и централи, всеки един от ищците е издал
фактури за доставените на ответника количества ел.енергия, чиято стойност е заплатена,
както следва: за ищеца “Виндферм Балчик 1” ЕООД по Фактура №106/13.10.2017г. на
30.10.2017г.; за ищеца “Виндферм Балчик 2“
ЕООД по Фактура №118/12.09.2017г. на 02.10.2017г., по Фактура №120/13.10.2017г.
на 30.10.2017г. и по Фактура №124/13.11.2017г. на 01.12.2017г. и за ищеца
“Виндферм Балчик 4“ ЕООД по фактура №107/12.09.2017г. на 02.10.2017г.
Изкупените количества ел.енергия от процесните ВяЕЦ са продадени на “НЕК” ЕАД,
в изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени от обществения доставчик.
Няма спор, че ответникът е заплатил само фактурираните количества по цени за
излишъци /без дебитните
известия за съответните месеци, коригиращи същите количества по преференциални
цени/.
По делото е прието заключение на КССч.ТЕ, което се кредитира от съдът
като компетентно дадено и неоспорено от страните. Според посоченото заключение
пълните 2250 часа ефективна работа за всички процесни генератори по отделно,
настъпва през месец септември 2017г. и в същият производството продължава.
Вещите лица са дали заключение /в табличен вид/ за цената на произведената от
всяка от електроцентралите електроенергия за месеците август, септември и
октомври 2017г. поотделно, като произведеното до 2000 kWK нетно специфично
производство е остойностено по т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011г., надхвърлящо
2000 kWh е остойностено първоначално по цена на излишък, а при достигане работа
на електроцентралата над 2250 ч. произведеното между 2000 kWh и 2250 ч. е
преизчислено съобразно т.8 от Решение №Ц-10/30.03.2011г. и произведеното над
2250 ч. до 2300 kWh е остойностено по т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011г., като
са установили, че е налице аналогия с издадените от ищеца счетоводни документи.
Според вещите лица плащанията от страна на ответника съответстват на горе
описаната методологията по издадените от ищеца фактури, но не и на издадените
към тях дебитни известия.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В разглеждания
казус спорният по делото въпрос, който е и от значение за основателността на
претенциите, е дали съществува нормативно ограничение в рамките на едногодишен
период ВяЕЦ да попадат едновременно в две ценови категории определени с решение
на КЕВР. Според настоящия съдебен състав, отговора на този въпрос е положителен.
По силата на чл.31, ал.1 от ЗЕВИ, ответникът, като краен снабдител на
ел.енергия, е задължен да изкупува електрическата енергия, произведена от
възобновяеми източници по преференциалната цена, действала
към датата на съставяне на констативен акт за завършване изграждането на
енергийния обект, съгласно чл.176, ал.1
от ЗУТ. Наред с това според ал.4 на посочената правна норма цената
на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на
договора за изкупуване по ал.2, освен в случаите по чл.32, ал.4, като след
изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят. Съгласно
изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ /в сила от 24.07.2015г./ обществения
доставчик, съответно крайните снабдители, са задължени да изкупуват произведената
ел.енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, като за определяне
на количествата ел.енергия, се използва критерият-“нетното специфично
производство на ел.енергия“. В §1, т.29 от ДР на ЗЕВИ е дадено легално определение на “нетно специфично производство на
електрическа енергия“,
а имено това е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW
инсталирана мощност,
съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане
на собствените нужди. На основание § 17 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране
приема решение, с което установява нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон. В
изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение №СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР, като в т.1.7 и т.1.8 на същото е посочено нетното специфично производство на електрическа енергия за
вятърни електрически централи /каквито са централите на ищцовите дружества/ в
размер на 2000 kWh при централи работещи до 2250 часа с определена цена от
188.29лв./MWh, без ДДС и в размер на 2300 kWh при централи работещи над 2250
часа с определената цена от 172.95 лв./MWh, без ДДС. Въведеното, с изменението на чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ, ограничение на количеството ел.енергия
произведена от възобновяеми източници, което общественият доставчик, съответно
крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена,
определено въз основа НСП на ел.енергия, е прието с цел охраняване на
обществения интерес, в резултат
от което разпоредбата е от императивен порядък. Този извод се подкрепя от
изложеното в мотивите към законопроекта за изменение на въпросната
норма от ЗЕВИ, където изрично е
записано, че замяната на понятието “средногодишна
продължителност на работата“ с “нетно специфично производство на ел.енергия“
цели да създаде условия по преференциални цени да бъдат изкупувани, само онези количества ел.енергия, “които
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи
на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със
съответните решения на КЕВР“. Очевидно целта на изменението на закона е да се постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните. Съгласно чл.18, ал.1 от еднотипните
договори за изкупуване на ел.енергия сключени между всеки от ищците и
ответника, цената за изкупуване на ел.енергия е регулирана и се определена от
КЕВР, като в ал.4 е заложен праг от 2250 пълни ефективни часове на работа
годишно, при който произведената ел.енергия ще се изкупува по максимална
преференциална цена, след което заплащането става по занижена цена. Поначало
правата и задълженията на страните по договора се определят съобразно закона,
действащ в момента на сключване на сделката, ако обаче новият закон е
императивен, за в бъдеще правата и задълженията се определят от него. Тук е
мястото да се посочи, че в случая не се касае за обратно действие на закона, а
за действие спрямо заварени правоотношения възникнали на основание
гражданскоправни сделки, които се преуреждат за в бъдеще от повелителните норми
на закона. Следователно, след влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ договорите за продажба на ел.енергия, са изменен от императивната
разпоредба на закона и издаденото на основание §17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, в частта относно условията за определяне на
подлежащото на изкупуване количество ел.енергия на конкретно определена преференциална цена. На следващо
място следва да се има предвид, че промяната, наложена от законодателя с
въвеждането на понятието “нетно специфично производство“, не съставлява промяна
на критериите, въведени с Решение Ц-13/2006г. на ДКЕВР за определяне на две групи
преференциални цени. Посоченото решение определя преференциална цена за
продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни централи,
съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на ветровите
генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна
производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните
пълни ефективни часове на тяхната работа, които се определят на база прогнозно
количество ел.енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана
мощност на ветровата централа. В България, тези ефективни часове на работа на
ветровите генератори трябва да са съобразени с изследванията на БАН за
потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка райони на
страната. Съгласно тези изследвания, България може условно да бъде разделена на
две ветрови зони: зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите
генератори до 2250 часа включително; зона с пълни ефективни годишни часове на
работа на ветровите генератори над 2250 часа. Въз основа на горните показатели
в решението се определят два вида преференциални цени за ел.енергията, произведена
от ветрови генератори-за ветрови генератори с пълни ефективни годишни на работа
до 2250 часа и за такива с пълни ефективни годишни на работа над 2250 часа.
Изложеното сочи, че подхода на законодателя е принципен и се ръководи от
параметрите на централата и възможността ѝ за ефективна работа, поради
което извода, че една вятърна централа може да попада едновременно в две
тарифни групи, е неприемлив. Освен това този извод противоречи на формалната
икономическа логика, тъй като ако централа работеща по принцип до 2250 часа
може да преминава за разликата над 2000 kWh до 2300 kWh в следващата тарифна
група, то тя винаги би била
по печеливша от централа поначало работеща над 2250 часа, предвид значителната разлика в цената за първите
2000 kWh. Наред с това този подход
за определяне на изкупната цена би обезсмисли
наличието на две тарифни групи, доколкото ако се следва довода, за преминаване
при достигане на съответния праг, в следващата тарифна група, то не би следвало да има различни изкупни цени за вятърните централи, независимо от възможността им за определена ефективна годишна часова работа или НСП, а следва
да е налице еднаква начална цена за всички, като тези от тях които преминат
прага от 2250 часа и 2000 kWh да получават заплащане по другата тарифа. В тази връзка следва да се има в предвид, че както се
посочи по-горе въвеждането на
преференциални изкупни цени и НСП, целят осигуряване на изкупуването на
количествата ел.енергия, които да осигуряват приходи на производителите от
възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост, с
оглед приоритетното развитие на този вид производство на енергия.
В заключение съдът
намира, че с заплащането от ответника на всеки от ищците цена за произведената от тях ел.енергия от ВяЕЦ
за разликата над 2000 kWh до 2300 kWh, по цена за излишък на
балансиращия пазар, същия надлежно е изпълнил договорните си задължение, поради което предявените претенции се явяват неоснователна и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
неоснователността на плавните претенции иск, неоснователни се явяват и акцесорните
такива за заплащане на мораторна лихва.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника се дължат
деловодни разноски, според доказателствата за извършени такива и списъка на
разноските.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Виндферм
Балчик 1” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“
гр.София, ул.“Твърдишки проход“ №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от М.Р.Х.и Р.П., за
осъждане на “Енерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама
от П.С.С., Я.М.Д.и Г. К., да заплати
сумата от 246049.48лв., представляваща сбор от неплатена преференциална
цена на произведена през месеците септември и октомври 2017г. ел.енергия над
2000 kWh до 2300 kWh по преференциални цени за ВяЕЦ, работещи над 2250
ефективни часа годишно по т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, от която
18981.96лв. по Дебитно известие №111/13.11.2017г. и 227067.52лв. по Дебитно
известие №107/13.10.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Виндферм Балчик 1” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр.София, ул.“Твърдишки
проход“ №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от М.Р.Х.и
Р.П., да заплати на “Енерго Про
Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано от
всеки двама от П.С.С., Я.М.Д.и Г. К., сумата
от 7752лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Виндферм Балчик 2“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Твърдишки проход“ №23, ет.3, офис
10-11, представлявано от управителите М.Р.Х.и Р.П., за осъждане на “Енерго Про Продажби“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав
Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д.и
Г. К., да заплати сумата от 244992.02лв.,
представляваща сбор от неплатена преференциална цена на произведена през
месеците август, септември и октомври 2017г. ел.енергия над 2000 kWh до 2300
kWh по преференциални цени за ВяЕЦ, работещи над 2250 ефективни часа годишно по
т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, от която 11475.20лв. по Дебитно
известие №119/15.09.2017г., 223423.56лв. по Дебитно известие №121/13.10.2017г.
и 9636.79лв. по Дебитно известие №125/13.11.2017г., и сумата от 386.47лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата от 11475.20лв. по Дебитно известие №119/15.09.2017г., за периода от
08.11.2017г. до 08.03.2018г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Виндферм
Балчик 2“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Твърдишки проход“ №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от
управителите М.Р.Х.и Р.П., да заплати на “Енерго Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик” №258, Варна
Тауърс-Е, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д.и Г. К., сумата от 7716лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Виндферм
Балчик 4“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Твърдишки проход“ №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от М.Р.Х.и Р.П., за
осъждане на “Енерго Про
Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано от
всеки двама от П.С.С., Я.М.Д.и Г. К., да
заплати сумата от 126612.48лв. представляваща
сбор от неплатена преференциална цена на произведена през месеците август
и септември 2017г. ел.енергия над 2000
kWh до 2300 kWh по преференциални цени за ВяЕЦ, работещи над 2250 ефективни
часа годишно по т.1.8 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, от която
80575.13лв. по Дебитно известие №108/15.09.2017г. и 43323.71лв. по Дебитно
известие №111/13.10.2017г. и за сумата от 2713.64лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата от 80575.13лв. по Дебитно известие
№108/15.09.2017г., за периода от 08.11.2017г. до 08.03.2018г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА “Виндферм Балчик 4“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Твърдишки
проход“ №23, ет.3, офис 10-11, представлявано от М.Р.Х.и
Р.П., да заплати на “Енерго Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, представлявано от всеки двама
от П.С.С., Я.М.Д.и Г. К., сумата от 4884лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: