Р Е Ш Е Н И Е
№ 2011 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,второ
отделение, ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 18.Х. 2011 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Е.В.
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.дело № 1771 по описа
на съда за 2011 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.54 ал.2
от ЗКИР във вр. с пар.4”к”
ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е образувано по жалба на В.Л.С.,против заповед № КД-14-03-1001/2.08.2010 г. на Началника на СГКК-Варна в частта й,с която се изменя одобрената КК по
отношение границите между ПИ с идентификатори 10135.2520.6202 , 10135.2520.3225
и 10135.2520.3224. С подробно развити в жалбата доводи за материална незаконосъобразност на оспорения акт се иска отмяна в
обжалваната част и присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от упълномощения процесуален представител.
Ответникът Началника на СГКК-Варна в приложено на л.7 писмено становище,изразява
такова за недопустимост на жалбата,а в условията на евентуалност за отхвърлянето й като неоснователна.
Заинтересованите страни Г.И.Б. и З.Х.Д.,чрез
упълномощените от тях процесуални представители изразяват становище за основателност
на жалбата,като първият от тях претендира и заплащане на разноските по делото.
Заинтересованата страна В.В.К.,чрез
упълномощения от него процесуален представител изразява становище за
недопустимост на жалбата,а в условията на евентуалност за отхвърлянето й като
неоснователна.
Заинтересованите страни П.Х.А.,П.Х.Р.
и А.Х.З.,изразяват становище идентично с това на заинтересованата страна В.В.К..
Заинтересованите страни Д.В.К. и С.А.К.
не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства,съдът намира за установено от фактическа страна следното : С
договор за покупко-продажба по НА *****/, З.Х.Д. придобива по време на брака си със жалбоподателя В.Л.С. правото на собственост върху недвижим
имот,находящ се в землището на гр.Варна,местност “М.”,представляващ
имот пл.№ 3225 по КП на “Т.”,землище кв.В., с площ от 600 кв.м.. В регистъра
към влезлия в сила план на новообразуваните имоти за СО “Т.” /л.59/ ,като
собственик на този имот е вписана единствено заинтересованата страна З.Х.Д.. С
подадено до Кмета на Район “Приморски” заявление вх.№ УТ-943-22/22.02.2007
год. /л.80/,З.Х. Д. е поискала изменение в одобрения план на новообразуваните имоти,с
цел отстраняване на непълноти и грешки относно границите между притежавания от
нея имот №3225 и съседните на него имоти № 3224 и 6202. С подадено до Кмета на Район “Приморски” заявление вх.№ УТ-94-ІІ-57/4.02.2008
г. /л.61/,заинтересованата страна П.Х.А. в качеството си на наследник на Х.К. Д.
/л.37/ и претендираща на това основание права върху имот № 6202 е поискала отстраняване на непълноти и грешки
в одобрения план на новообразуваните имоти по отношение на същият имот № 6202.
За образуваното по тези две искания административно производство,от страна на
Дирекция “Общинска собственост” при община Варна са уведомени Г.И.Б. –
собственик на имот № 3224 /л.84/ ,както и Д.В.К.,В.В.К. и С.А.К. /л.85/ ,явяващи
се съсобственици на имот № 6202 в качеството им на наследници на В. Д.К..
Останалите претендиращи съсобственически права върху
имот № 6202 наследници на Х.К. Д.,а именно П.Х.Р. и А.Х.З. не са изрично
уведомявани за така започналото административно производство. За разглеждане на
преписките по изменение на ПНИ на местности : “З.”, “А.” , “Т.”, “Д.Ч.” и “А.” ,от страна на Областен управител-Варна
е назначена със заповед № РД-08-7706-111/23.04.2008
г. комисия в състав : М.Г. – Председател , инж. Й. А. – Зам.Председател,членове
- И. Д.,инж.Ю. Х.,Р. Е.,В.Р. и Е. Р.М.. С решение по т.8 от протокол №
89/30.Х.2008 г. /л.20-25 / комисията уважава подадените от З.Х. Д. и П.Х.А.
заявления,като приемайки формално наличието на основания по пар.4”к”
ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ ,каквито всъщност не са съществували,допуска
промяна в границите между ПИ № 3224,3225 и 6202 при запазване на тяхната площ и в съответствие
с действителното правно положение допуска промяна в регистъра относно
собствеността на имот № 6202,заличавайки като съсобственици наследниците на А.Й.Ж.
и вписвайки като такива наследниците на Х.К. Д.. Въз основа на това решение на
комисията,Началника на СГКК-Варна издава заповед № КД-14-03-1001/2.08.2010 год. за изменение на одобрените със
заповед № РД-18-92/14.Х.2008 г. на ИД на АГКК-София кадастрална карта и кадастрален регистър на
гр.Варна ,като изменя КК по отношение границите между ПИ № 3225,3224 и 6202
притежаващи идентификатори съответно 10135.2520.3225 , 10135.2520.3224 и
10135.2520.6202,както и КР за имот № 6202 от който се заличават като
собственици наследниците на А.Й.Ж. и като такива се вписват за 72 кв.м. ид. части
наследниците на Х.К. Д.. Заповедта е съобщена на З.Х.Д. на 9.08.2010 год.
/л.16/,а до нейният съпруг В.Л.С. съобщение не е изпращано. Обявяването на
заповедта е извършено и чрез поставяне на съобщение на 10.08.2010 г. на таблото
за съобщения в СГКК-Варна,откъдето то е свалено на
25.08.2010 год. / л.17/. Узнавайки
впоследствие за заповедта,на 25.03.2011 год. В.Л.С. предприема съдебното й
обжалване.
При така установените обстоятелства
жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна,срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА. От приложеното на л.129 удостоверение за
граждански брак е видно,че от 18.08.2004 год. жалбоподателят
В.Л.С. е съпруг на вписаната в регистъра като собственик на имот № 3225 З.Х.Д.. След като имота е придобит на 27.Х.2005 г.,т.е. по време на брака видно
от нотариален акт № 8/2005 г. и на възмездно основание,то съгласно
презумпцията на тогава действащата норма на чл.19 СК / сега чл.21 от СК / този
имот се явява съпружеска имуществена общност,поради което независимо от
вписването в регистъра,вещни права по отношение на него притежава и жалбоподателят С.. Така притежаваното от жалбоподателя право на собственост върху засегнат от изменението на КК имот,придава на
същият качеството на заинтересувано лице по смисъла на пар.1т.13
от ДР на ЗКИР,а това от своя страна обуславя наличието за него на правен
интерес както от участие в административното производство,така и от обжалването
на постановения в същото производство административен акт. Налице е и другата положителната
процесуална предпоставка за допустимост на подадената от С. жалба,а именно спазването на срока за оспорване
– по делото не е спорно,че жалбоподателят не е участвал в административното
производство, по която причина на него не му е изпращано съобщение за издадения
засягащ правата му административен акт,а при липсата на такова съобщение срока
за оспорване не е започвал да тече и съответно винаги следва да се счита за
спазен. Поставеното от органа съобщение на таблото за което е съставен протокол
от 27.08.2010 г.,не установява редовно съобщаване на заповед № КД-14-03-1001/2.08.2010 год. на жалбоподателя
С.,тъй като не са налице необходимите за това предпоставки на нормата на чл.61
ал.3 от АПК,която допуска приложимост на този ред само в случаите когато адреса
на заинтересуваното лице е неизвестен,което по отношение на жалбоподателят
не е било налице – неговият адрес е бил известен и както вече се посочи той изобщо не е бил търсен от органа.
Разгледана по същество жалбата е
основателна. Видно от съдържанието на обжалваната заповед,органът приема като
свои мотиви за допуснатото изменение на одобрената КК,тези съдържащи се в
решението на комисията по пар.4”к” ал.12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ,което е обективирано в т.8 от протокол №89/30.Х.2008
год.. Така възприети, мотивите съдържат фактическото и правното основание
послужили за издаването на оспорения
административен акт,като от цитираната норма на пар.4”к”
ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извлича фактическото основание за допуснатото
изменение на КК,а именно наличието на съществени непълноти или грешки в
помощният план,въз основа на който е изработен влезлият в сила план на
новообразуваните имоти. При съдебното обжалване, на проверка съгласно чл.170
ал.1 от АПК подлежат единствено посочените в административният акт фактически
основания,а не такива които тепърва се сочат чрез събраните по делото
доказателства.Във връзка с последното,законосъобразността на заповед № КД-14-03-1001/2.08.2010 год. следва да бъде преценявана именно
от гледна точка на посоченото в нея фактическо основание за наличието на
съществени непълноти или грешки в помощният план. Видно от заключението на
вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза,помощният план въз
основа на който е изработен влезлият в сила
план на новообразуваните имоти,не съдържа съществени непълноти или
грешки. Това заключение на вещото лице,което съдът намира за правилно и
обосновано, не е оспорено от страните по делото, като установеният чрез него
отрицателен факт по отсъствието на съществени непълноти или грешки в помощния
план,дава достатъчно основание за материална незаконосъобразност
на допуснатото изменение на влезлия в сила ПНИ,тъй като не са били налице необходимите за това предпоставки
регламентирани с нормата на пар.4”к” ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,респективно като е допуснал на основание пар.4”к” ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ изменение на одобрената КК въпреки тяхното
отсъствие,органът е постановил обжалваната заповед в противоречие с материалния
закон,което е основание по чл.146 т.4 от АПК за нейната отмяна в оспорената
част. Тази част не касае промяната на КР
/същата не се обжалва / ,съгласно която вместо наследниците на А.Й.Ж. като
съсобственици на имот № 6202 се вписват наследниците на Х.К. Д.,а обхваща
единствено промяната в границите между имоти № 3225,3224 и 6202,която в
комбинираната скица към експертизата /л.160/ е нанесена в червен цвят. Независимо от това,че при така сложилите се
обстоятелства, останалите основания по пар.4”к” ал.8
т.2-5 от ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на влезлия в сила ПНИ,се явяват ирелевантни,то и те не са налице,включително не е налице
съгласие на всички пряко заинтересувани собственици – видно е,че искане за
изменение не е подавано от Г.И.Б.,който е
собственик на имот № 3224. При отсъствието на основания за изменение на
ПНИ,въпросните граници между процесните имоти следва
да останат така, както са определени при интегрирането на този план в
одобрената със заповед № РД-18-92/14.Х.2008 г.
кадастрална карта,които видно от заключението по СТЕ напълно съответстват на
съществуващите на място материализирани граници,поради което отмяната на
обжалваната заповед не предполага връщане съгласно чл.173 ал.2 от АПК на преписката
за ново разглеждане от органа. При така установеният порок за унищожаемост на обжалваната заповед е безпредметно
обсъждането на другия такъв,изразяващ се
в нелегитимността на комисията
постановила решението по т.8 от протокол №89/30.Х.2008 год.,която следва от
назначаването й в противоречие с разпоредбите на пар.4”к”
ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28”в” от ППЗСПЗЗ
не от компетентния орган,какъвто се явява кмета на общината,а от
областния управител – дори да бе налице легитимност на комисията,то това обстоятелство
не би променило крайния правен извод за материална незаконосъобразност
на обжалваната заповед в оспорената й част. При този изход на спора,ответникът
дължи съгласно чл.143 ал.1 от АПК заплащане на сторените от жалбоподателя
разноски по делото,които са в размер на 410 лв.,включващи 10 лв. държавна такса, 200 лв. адвокатско
възнаграждение съгласно приложения на л.163 договор за правна защита и
съдействие и 200 лв. възнаграждение за вещо лице. Що се касае до претенцията на
заинтересованата страна Г.И.Б. за заплащане на сторените по делото разноски,то
същата е неоснователна,тъй като разпоредбите на чл.143 ал.3 и 4 от АПК дават на
тези страни право на разноски единствено в случаите на отхвърляне на
оспорването,а когато оспорения акт е отменен,какъвто е в конкретният
случай,разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК дава право на разноски единствено на жалбоподателя – аналогичен е регламента на чл.78 ал.10 от ГПК относно разноските на третото лице помагач в гражданския процес. Предвид
изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ заповед № КД-14-03-1001/2.08.2010 г. на
Началника на СГКК-Варна в частта,с която се изменя одобрената
със заповед № РД-18-92/14.Х.2008 г. на ИД на АГКК-София кадастрална карта на гр.Варна относно
границите на поземлени имоти с идентификатори 10135.2520.6202, ,
10135.2520.3225 и 10135.2520.3224.
ОСЪЖДА Началника на СГКК-Варна ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.С. за разноски по делото сумата от 410 лв..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията на заинтересованата
страна Г.И.Б. за заплащане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :