№ 49210
гр. София, 28.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следН.
състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.А
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М.А Гражданско дело №
20241110110276 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба на . срещу С. С. К., П. С. К., Р. С. К., С. М. С., С. С. С. и
М. С. С..
По делото е постъпила молба на ищеца от 19.11.2025г. чрез процесуалН. му
представител – служител с юридическо образование К. П. (с изрично пълномощно по
смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК) за оттегляне на предявените искове и прекратяване на
производството по делото. С молбата ищецът заявява, че е получил плащане на
претендираните вземаН. в цялост след образуване на съдебното производство, с оглед на
което моли за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба
без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.
В настоящия случай заявеното оттегляне на исковете е направено от ищеца чрез
изрично упълномощен за съответното дело процесуален представител, поради което изхожда
от легитимирана страна и предвид диспозитивното начало в гражданския процес има за
последица десезиране на съда с предявените искове и прекратяване на производството по
делото. Съгласието на ответника не е нужно, тъй като оттеглянето е заявено преди
провеждането на първото по делото заседание.
Съдът намира, че в случая, независимо от прекратяване на делото поради заявеното
оттегляне на исковете, разноски за производството се дължат на ищеца, тъй като ответникът
е станал повод за завеждане на делото, като не е платил на падежа свои изискуеми вземаН., а
е погасил същите в хода на настоящото производство (което не е спорно между страните и за
който факт са представени доказателства – споразумение от 27.02.2025г. и фискален бон от
27.02.2025г. и от 03.11.2025г.), което е довело до десезирането на съда от страна на ищеца.
ПоследН.т е бил защитаван в производството от юрисконсулт и е претендирал заплащане на
1
юрисконсултско възнаграждение, поради което такова му се дължи, като съдът определя
неговия размер на сумата от 50 лв., която следва да му се присъди на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, като тези разноски бъдат възложени изцяло върху ответника С. М. С., признал
исковете в цялост и сключил споразумение с ответника и предвид събраните доказателства,
че ответниците С. С. К., П. С. К. и Р. С. К. нямат дял в съсобствеността на имота.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. № 10276/2024г. по
описа на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. . да заплати на ., ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. ., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
сумата от 50 лв., представляваща разноски за производството за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2