Р Е Ш Е Н И Е
№………… 11.06.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на
двадесети май
две хиляди и двадесета
година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
Секретар: ДАФИНКА БОРИСОВА
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 130 по описа за 2020 година,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №2367/27.11.2019 г.,
Пл.РС по гр. дело № 5702/2019 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.178,ал.1,т.3 вр.чл.179,ал.1 от ЗМВР ***
–Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, да заплати на М.И.Д., ЕГН **********,
от гр. Белене, следните суми:
-сумата от 2 954,51 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 год. до 30.08.2019 год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на депозиране на исковата молба- 30.08.2019 год., до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата
от 422,48лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба, и
-сумата
от 490, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Осъдил
е *** гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул. „***” ***, да заплати
по сметка на Пл.РС държавна такса върху уважените искове в размер на 135,08 лв.
Постъпила е въззивна жалба от *** – Плевен,
представлявана от Впд Директор В.В. чрез гл. юрк. П.Ф. против горепосоченото
решение на Пл.РС, като в жалбата се излагат подробни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Твърди се, че РС неправилно е приложил
материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да
бъде преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/НСОРЗ/. За процесния период, за който се
претендира заплащане на допълнителни суми, като главница и лихви за положен
нощен труд, който следва да бъде преобразуван към дневен труд със съответния
коефициент, са действали няколко наредби за реда за организацията и
разпределянето на работното време: Наредба № 8121з–407/11.08.2014 г. /в сила до
02.08.2016 г./, Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г. /в сила от 01.04.2015 г.,
отменена с решение на ВАС по АХД № 5450/2016 г./ и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016
г.В тези специални за МВР наредби липсва
текст,който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1,143.
В жалбата се излагат доводи, че ищецът е
държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и
неговите служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР. В чл.178 ал.1
от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се
изплащат на държавните служители. В чл.179 ал.1 от ЗМВР е посочено какви
допълнителни възнаграждения се изплащат на държавните служители, вкл. за
полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал.2 на същия
член е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни
възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а
техния размер с негова заповед. Поради спецификата на работата на полицейските
органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР, който е
различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите
на общото законодателство – КТ и ЗДсл. В конкретния случай, не е налице нито
закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. Във въззивната жалба се
излагат подробни доводи относно полагането на нощен труд от полицейските
служители, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и
изчисляване.
В жалбата се твърди,че РС е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила като след изменяване на предявените
искове от страна на ищеца по реда на чл.214
от ГПК,Пл.РС е следвало да прекрати делото за горницата над
2 954,51лв. до първоначално предявената сума като главница в размер на
2990,99лв. и да присъди разноски в полза на ***,поради което обжалва
постановеното решение и в частта за присъдените разноски и определена ДТ.
Въззивникът счита, че не са налице
законовите предпоставки за уважаване на предявените искове, като главница и
лихви, поради което моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното решение на
Пл.РС, като неправилно и необосновано и по съществото на правния спор да
постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Алтернативно
в жалбата се излагат доводи в случай,че не се възприемат изложените съображения
за недължимост изцяло на претендираните суми от ищцовата страна, исковата
претенция да бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018г.,
за който период извънредният труд следва да се отчита без превръщане на нощните
часове в дневни, съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време,почивките
и отпуските.Претендират се съдебни разноски.
Постъпил е писмен отговор по подадената
жалба от въззиваемата страна,чрез адв.В.П. ***.Излагат се доводи за
неоснователност на жалбата.Представено е допълнително Становище от адв.В.П. *** и
Списък на разноските по чл.80 от ГПК-адв.хонорар в размер на 300лв.
Представено е допълнително писмено
Становище от въззивната страна ***-Плевен,чрез пълномощника Гл.юрк.Ф.,в което
се излагат съображения по съществото на спора,прави се възражение за
прекомерност на адв.хонорар на пълномощника на насрещната страна адв.П. на
осн.чл.78,ал.5 от ГПК. Представен е Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция не се е явил процесуален представител на въззивника *** – Плевен.
Въззиваемият М.Д. не се е явил пред
ОС,както и неговия процесуален представител адв.П. .
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната
жалба е частично основателна.
Не се спори по делото, че ищецът М.И.Д., ЕГН **********, от
гр. Белене за процесния период -01.09.2016
г. до 30. 08. 2019 г. е работил на длъжност „***“ и „***“,група „***“ в ***.Трудовата си дейност
ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи,при режим на труд на
смени/дневна и нощна/,с продължителност 12 часа,при сумарно изчисляване на
работното време съгл.чл.187,ал.3 от ЗМВР.
В исковата си
молба, ищецът твърди, че за процесния период е положил нощен труд,както
следва:за 2016г.-314ч.,за 2017г.-1026ч.,за 2018г.-994ч. и за 2019г.-654ч.,или общо 2988 часа нощен труд.Общо положените 2988
часа нощен труд ищецът твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от
1,143, съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата за преобразуване на нощния труд към дневен труд, което води
до разлика от 427,284 часа, представляващи извънреден труд. Този труд следва да
бъде заплатен от работодателя допълнително в размер на 2 990,99лв., ведно със
съответната лихва за забава в размер на 350лв. на осн.чл.86 от ЗЗД, считано от
датата на забавата до датата на подаване на исковата молба ,както и ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба-
30.08.2019 год., до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание на 14.11.2019г. е допуснато
изменение на предявените искове относно техния размер на осн.чл.214 ,ал.1 от ГПК и съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза,като главният иск е с цена 2954,51лв.,а искът за мораторни лихви-в
размер на 422,48лв.
В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени
доказателства, както и е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Изготвено е заключение от вещото лице Т.И.. От заключението на вещото лице се
установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта от 22,00ч. до 06.00ч. ,като отработеното време
се е изчислявало сумарно.Положените часове през процесния период,преизчислени с
коефициент 1,143,разликата в часове,неплатени от ответника, неизплатените суми
като главница и лихви за периода,са посочени в изготвена таблица за всеки месец
и за тримесечие. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира,че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,а за
работещите на 8-,12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период.За
периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от
11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като
съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през
нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е
регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е
извършило преизчисляване на нощните часове към дневни, с коефициент 1,143,
съобразно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. При извършените изчисления вещото лице е дало заключение, че
неизплатената сума за извънреден труд за процесния период е 2954,51лв.,а
лихвата за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за периода от
изискуемостта до датата на подаване на исковата молба е в размер на
422,48 лв.
РС е уважил изцяло предявените искове, като е приел, че
следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат
приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в
МВР, поради празнота в правната уредба. Независимо от обстоятелството, че
липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от
ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно
работно време със съответния коефициент от 1,143.
Въззивната инстанция споделя изложените доводи от РС
досежно приложението на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата и съответно преизчисляването на положения нощен труд от
ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и
неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно
чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В чл.144
от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден труд в
изрично определени случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на
извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и
06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане
на 50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2
от ЗМВР.
Както се посочва във въззивната жалба и в мотивите на
РС, за процесния период по исковата молба са действали няколко наредби, като в
чл.3 ал.3 от Наредбата от 25.05.2015 г., Наредбата от 11.08.2014 г. и Наредбата
от 29.07.2016 г., които са аналогични, се предвижда, че за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22,00 часа до
06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично правило, аналогично на чл.31
ал.2 от Наредбата от 11.08.2014 г., съгласно което при сумарно отчитане на
отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент
1,143.
При липсата на специално правило, което
да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в
дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
В този смисъл, са правилни изводите на
РС досежно основателността на исковите претенции по тяхното същество.
Въззивната инстанция счита, че въззивната
жалба е частично основателна досежно размера на дължимите суми, като
обезщетение за положен извънреден труд от страна на ищеца като главница, ведно
с лихвата за забава, считано от датата на изискуемостта до датата на подаване
на исковата молба, тъй като за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е
действала разпоредбата на чл.9Г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските. На 01.01.2018г. е влязла в сила горепосочената норма, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд
по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда, без превръщане на нощните
часове в дневни. Следователно, за периода на действие на правилото на чл.9Г
от НРВПО извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни.
В случая се касае за две тримесечия от процесния период, а именно от 01.01.2018
г. до 31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., когато следва да
намери приложение разпоредбата на чл.9Г от НРВПО. Същата разпоредба не следва
да намери приложение за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г., тъй като
тези дни и съответно положените часове нощен труд не попадат в отчетния период,
предвид сумарното отчитане на работното време на тримесечен период.
В мотивите към обжалваното решение Пл.РС
е изложил доводи,че горепосочената норма на чл.9Г от НРВПО в посочената си
редакция касае отчитането на извънреден труд
пред Инспекцията по труда,но не променя характеристиката на труда и след като
установи положен извънреден труд,независимо от начина на отчитането
му,работодателят следва да го заплати изцяло.
Тези изводи на РС не се споделят от въззивната
инстанция.
Следва да бъдат намалени дължимите суми, като главница
и лихви, съобразно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, като за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018
г. следва да бъдат приспаднати сумите, получени от вещото лице чрез
преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като
предявеният иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява неоснователен и недоказан за сумата над 2 440,68
лв. до 2 954,51лв. и следва да бъде
отхвърлен в тази си част/за сумата в размер на 513,83лв./.
По отношение на претенцията за лихва за забава, същата
се явява основателна и доказана за сумата от 354,80лв., като за разликата до 422,48лв.
/за сумата в размер на 67,68лв./ искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено
обжалваното решение на Пл.РС в частта му, в която *** – Плевен е осъдена да
заплати на М. И. Д.,
ЕГН **********, от гр. Белене сумата над
2 440,68лв. до пълния предявен размер от 2 954,51лв., представляващи дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез
преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.09.2016г.-
30.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба, в частта му, в която *** – Плевен е осъдена да заплати на ищеца
лихва за забава върху неизплатената главница за периода от падежа на всяко
плащане до подаване на исковата молба за сумата над 354,80лв. до претендирана
мораторна лихва в размер на 422,48 лв., както и в частта му относно присъдените
деловодни разноски и ДТ върху уважения размер на предявените искове на
основание чл.78 ал.6 от ГПК,като вместо него и по съществото на правния спор,
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни предявените от М. И. Д.,
ЕГН ********** искове срещу *** – Плевен
за сумата от 513,83лв., представляваща разликата над сумата от 2440,68лв. до пълния
предявен размер от 2954,51лв.,представляваща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд за процесния период, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата от 67,68лв. –мораторна лихва,
представляваща разликата над 354,80лв.
до претендирана мораторна лихва в размер на 422,48лв. за процесния период от
време.
Следва да бъде потвърдено решението на Плевенски
районен съд в останалата му обжалвана част.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена *** –
Плевен да заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 147,63лв.
на основание чл.78 ал.6 от ГПК/97,63лв.+50лв./,вместо
присъдената от Пл.РС ДТ в размер на 135,08лв.
На
осн.чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена *** – Плевен да заплати
направените деловодни разноски по компенсация от М.Д.,съобразно уважената и
отхвърлена част от предявените искове и представените от страните Списъци на
разноските по чл.80 от ГПК,както следва:
-за първата
инстанция в размер на 388,40лв.
/дължими разноски
на ищеца в размер на 405,62лв. съобразно
уважената част от предявените искове,дължими разноски на ответника *** -17,22лв.
съобразно отхвърлената част от предявените искове –по компенсация дължими
разноски от *** в размер на 388,40/,
-за въззивната
инстанция в размер на 202,27лв.
/дължими разноски на ищеца и въззиваем в размер на
248,34лв. съобразно уважената част от предявените искове и дължими разноски на
ответника и въззивник-*** от 46,07лв.- по компенсация деловодни разноски, дължими
от *** в размер на 202,27лв./.
Направеното възражение от *** за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на адв.В.П. в размер на 300лв. за настоящата инстанция по реда
на чл.78,ал.5 от ГПК е неоснователно,тъй като се касае за трудов спор с
материален интерес,където намира приложение чл.7,ал.2 вр.ал.1,т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА Решение № 2367/27.11.2019г.
на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 5702/2019 г. по описа на същия
съд в частта му, в която *** – Плевен е осъдена да заплати на М. И. Д., ЕГН **********, от гр. Белене,а сумата над 2440,68лв. до пълния предявен размер
от 2954,51лв., представляващи дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от
1,143 към дневен труд за периода 01.09.2016г.- 30.08.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, в частта му,
в която *** – Плевен е осъдена да заплати на ищеца лихва за забава върху
неизплатената главница за периода от падежа на всяко плащане до подаване на
исковата молба за сумата над 354,80лв. до претендирана мораторна лихва в размер
на 422,48 лв., както и в частта му относно присъдените деловодни разноски
и дължимата ДТ върху уважения размер на
предявените искове на основание чл.78 ал.6 от ГПК,като вместо него и на
основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. И. Д., ЕГН **********, от гр. Белене против *** –гр. Плевен ,
иск с правно основание чл.178 ,ал.1 ,т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ,ал.1 от ЗМВР вр.
чл.143 от КТ за заплащане на сумата от 513,83лв., представляваща разликата над
сумата от 2440,68лв. до пълния предявен
размер от 2954,51лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016г.-30.08.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. И. Д., ЕГН **********, от гр.
Белене против *** –гр. Плевен , иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 67,68лв.-мораторна лихва, представляваща
разликата над 354,80лв. до претендирана мораторна лихва в размер на 422,48лв.
върху неизплатена главница за периода от падежа на всяко плащане до датата на
подаване на исковата молба,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК *** –
гр. Плевен да заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер
на 147,63лв./97,63лв.+50лв./ върху
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА
на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ***
–гр. Плевен да заплати направените деловодни разноски по компенсация от М. И. Д., за първата
инстанция в размер на 388,40лв., както и за въззивната инстанция в размер на
202,27лв. по
компенсация, съобразно уважената и
отхвърлена част от предявените искове и представените от страните Списъци на
разноските по чл.80 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на
Плевенски районен съд в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: