О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./11.09.2023 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 11.09.2023 г., в
състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО
ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1154
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е молба вх. № 264415 от 25.08.2023 г. от адв. Т., лично и като пълномощник на Е.П.Ф. и Г.Н.П. за
допълване на определение № 260138, постановено на 18.08.2023 г. по гр. д. №
1154 по описа за 2019 г. на ВОС, ХІІ-ти състав чрез присъждане разноските на ответниците и адвокатско възнаграждение на пълномощника.
Ищецът оспорва исканията.
Излага, че причина за отказа от иска е тълкуването,
дадено с ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК и намира, че
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което
няма право на разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата намира
следното:
Производството е прекратено, поради отказ от
искането.
Присъждането на разноски е поискано още с отговора и
поддържано за прекратяването на 25.02.2022 г. (л. 279).
В съдебната практика се приема, че когато отказът е породен от факти, настъпили след
предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си,
отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на него не
се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина
за предявяването на иска (определение № 843 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК).
Повдигането на обвинението е повод за предявяване
на искането.
Към момента на предявяване на искането съдебната практика
допуска трайно предявяване на искания за отнемане на имущество, което не е
налично.
Тълкуването в обратния смисъл е дадено едва с решение №
263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК.
Разрешаването на противоречието в практиката с ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК
в този случай има действие занапред (така мотиви ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС
по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК).
Поради това в процесния
случай ответниците нямат право на разноски, а адвокатът – на възнаграждение
за оказаната безплатно помощ.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПРИШИЕ КЪМ ДЕЛО становище вх. № 264511 от 05.09.2023
г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 264415 от 25.08.2023 г. от адв. Т., лично и като пълномощник на Е.П.Ф. и Г.Н.П. за
допълване на определение № 260138, постановено на 18.08.2023 г. по гр. д. №
1154 по описа за 2019 г. на ВОС, ХІІ-ти състав чрез присъждане разноските на ответниците и адвокатско възнаграждение на пълномощника, на
основание чл. 248 ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на преписи на
страните пред ВАп
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: