Определение по дело №4/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260009
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20215310200004
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 гр. Асеновград, 13.01.2021 г.

 

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори  наказателен състав в закрито заседание на тринадесети януари  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ : ИВАН БЕДАЧЕВ

 

след  като се запозна с докладваното от съдията ЧНД 4/2021 г.  по описа на АРС, за да се произнесе взе  в предвид следното:

         Производството е по реда на чл.244  ал.5 от НПК.

Постъпила е жалба от А. Ш. Р. и Е.А.Р. в качеството им на пострадали, подадена чрез повереника им. Адв. Н.П., срещу Постановление от 22.12.2020 г. на РП-Асеновград, с което наказателното производството по ДП № 567/2020 г. по описа на РУ - Асеновград водено за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК е било спряно,  на основание чл.244 ал.1 т.1, вр. с чл. 25 ал.1 т.6 от НПК, вр. с чл. 218в ал.1 т.1   от НК.

           Недоволни от това, жалбоподателите твърдят, че постановлението за прекратяване на РП-Асеновград е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилно приемане и обсъждане на доказателствата по делото, довело до непълно установена фактическа обстановка и съответно до неправилни изводи от материално-правна страна относно приложението на чл. 218в ал.1 т.1 от НК и  дисквалифициране на деянието като престъпление от общ характер. Искането към съда е за пълната му отмяна и връщане на делото на РП-Асеновград за продължаване на разследването със задължителни указания по правилното прилагане на закона и привличане на обвиняем към наказателна отговорност за престъпления по чл. 216 ал.1 от НК. 

          Жалбата е допустима, подадена е от надлежно легитимирани  процесуални  субект и в законоустановения срок и форма. Разгледана по същество същата  e неоснователна.

           В рамките на проверката по чл. 244 ал.5  от НПК съдът, след като провери изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление  намери за установено следното от фактическа и правна страна:

          В прекратителното постановление  установената  въз  основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изложена по отношение на съществените и елементи и се извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за установени от прокурора фактически положения са достатъчни, за да обосноват правния извод, отразен в постановлението за прекратяване, че действително са налице данни за престъпно деяние извършено от Г.И., което обаче не подлежи на наказателно преследване по общия ред, а по частно-правен ред чрез тъжба на пострадалия.

         По отношение на престъплението по чл. 216 ал.1 от НК, Съдът намира, че изводът на прокурора, за това че същото представлява маловажен случай на деяние и следва да се квалифицира по чл. 216 ал.4 от НК е правилен.  В тази връзка, прокурорът е изложил достатъчно подробни съображения за това, които се споделят и от състава на съда.

         За да се квалифицира като маловажен случай едно деяние следва да се съобразят критериите, фиксирани в легалната дефиниция по чл. 93 т.9 от НК, определящи маловажността на случая и съответно водещи към квалифициране на престъплението по чл. 216 ал.4, във  вр. с ал.1 от НК.

          В случая стойността на причинените щети е 554 лева, т.е. под стойността на една минимална работна заплата за страната към момента на причиняването им. Т.е. от гледна точка на този критерий, може да се приеме, че са налице незначителни вредни последици от деянието. За да се приеме незначителност на вредните последици, който е основния критерий на легалната дефиниция по чл. 93 т.9 от НК за маловажност на случая следва да се прецени и обстоятелството, че скоро след деянието деецът Г.И. сама и добросъвестно е предприела действия изцяло да обезвъзмеди пострадалите  за причинените им  имуществени вреди, като им е превела изцяло и в пълен размер сумите определени от автооценъчната експертиза, като реална пазарна равностойност на причинените щети по автомобилите, с което на практика е направила всичко зависещо от нея да елиминира вредните последици от деянието, поради което и следва да се приеме, че в случая те липсват или са незначителни. Ето защо, възражението в жалбата, че до настоящия момент не са възстановени щетите по автомобилите не отговаря на истината и на данните по делото, а факта, че пострадалите сами са отказали да приемат  приведените суми по никакъв начин не може да се тълкува във вреда на дееца и не може да компрометира извода за липса на вредни последици от деянието поради възстановяването им. Налице са и други смекчаващи обстоятелства, които обуславят извода, че извършеното престъпление се отличава с по-ниска степен на обществена опасност отколкото типичните престъпления от същия вид. Видно е при анализа на доказателствата, че  първопричината за извършване на деянието от Г.И., която е непосредствено свързана с подбудите и съответно с мотива за извършването на деянието се корени именно в личните интимни отношения между дъщеря й и сина на пострадалата, за които има данни, че същата е била обиждана, заплашвана и унижавана  от св. Гьокхам Р. и които житейски логично обясняват, че конфликтът и реакцията на дееца Г.И. е била провокирана именно от майчинското й чувство и съпричастност към състоянието на дъщеря й. Следва да се прецени и факта, че Г.И. не е осъждана и е с добри характеристични данни, които по принцип я характеризират като деец с не висока степен на обществена опасност. В този случай правилна и съобразена с материалния закон и с доказателствата по делото е и последващата преценка на прокурора да спре наказателното производство, тъй като нормата на чл. 218в т.1 от НК императивно предвижда, че за престъпление с горната квалификация, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, когато предмет на престъплението е частно имущество.

Ето защо при липса на престъпление от общ характер логично прокурорът се е произнесъл с постановление за спиране, като е приложил нормата на чл. 25 ал.1 т.6 от НПК, тъй като образуваното наказателно производство от общ характер е безпредметно да продължава да се развива, а е налице друг частно правен наказателен ред за защита на пострадалите.

          С  оглед на изложеното съдът намира, че прокурорският извод за наличието на основание за спиране, вследствие на който е спрял наказателното производство е правилен и обоснован с оглед наличните доказателства, поради което следва постановлението за спиране да бъде потвърдено.

          Поради горните съображения и на основание чл.244 ал.5, Съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за спиране на наказателното производство от 22.12.2020 г. на РП-Асеновград /понастоящем РП-Пловдив ТО-Асеновград/, с което наказателното производството по ДП № 567/2020 г. по описа на РУ – Асеновград, водено за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК е било спряно, на основание чл.244 ал.1 т.1, във вр. с чл. 25 ал.1 т.6 от НПК, във вр. с чл. 218в ал.1 т.1 от НК.

 

         Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО-Асеновград и на жалбоподателите А. Ш. Р. и Е.А.Р., на посочения в жалбата адрес.

 

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: