Р Е Ш Е Н И Е
№ 2575/23.6.2020 г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 28.05.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 19663
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422 от
ГПК.
Производството по делото е образувано
по повод предявен от ищеца „М.Д." ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу ответника „ЕНЕРГО -
ПРО ПРОДАЖБИ" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , в качеството му на частен правоприемник на С. И. С. ЕГН **********,
както следва:
сумата в размер на 155.27лв. по фактура №*************. представляваща
корекция на сметка, начислена служебно по констативен протокол на електромер за
обект с клиентски номер ******** и абонатен номер *********, с адрес на
потребление гр. В., кв. „Т“ бл.
**, вх. *, ет. *, ап. **, за периода от 29.10.2018г. до 28.01.2019г. за
недоставена и непотребена електроенергия,
ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 01.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението , за която сума е издадена Заповед №
8473/04.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 18137/2019 г. по описа на Варненски районен съд-51 състав.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се ,че съгласно договор за цесия от 16.10.2019г. С. И. С., ЕГН: **********,***
прехвърли своето вземане от длъжника „Е.П." АД ЕИК: *********, в размер на
155.27 лева, представляващо платена без основание стойност за коригирана
потребена ел.енергия на обект с аб.№ ********** и кл.№ **********, с адрес на
потребление - гр. В, Ф, кв. „Т"
бл. № **,
вх."*", ет. * ап. **, титуляр на партидата С. И. С., ЕГН: **********, за което е
издадена фактура № ******от 03.09.2019г. за периода
29.10.2018г.-28.01.2019г. на „М.д." ЕООД, ЕИК:
*********. Уведомлението за цесия, изходящо от цедента е изпратено на
16.10.2019г.на длъжника „Енерго - Про Продажби" АД по електронната поща на
адрес: serviceffienergo-pro.bg и е получено от „Енерго - Про Продажби" АД
в 16:30 часа на същата дата.
В исковата
молба се твърди, че по силата на договор за цесия от 16.10.2019г.,
ищецът е встъпил в правата на кредитор по вземане на С. И. С. с ЕГН **********
за сумата от 155.27лв., представляваща платена без основание сума за недоставена
и непотребена електроенергия по фактура №**********/03.09.2019г. по корекция на сметка за периода от 29.10.2018г. до 28.01.2019г. Ответникът бил уведомен за
новия кредитор с уведомление.
Ищецът твърди, че вземането му произтича от извършена на 28.01.2019г. проверка
на електромера на праводателя му за обект в гр. В.,
кв. „Т“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
след което от ответното дружество е издадена фактура за корекция на сметката на
абоната в размер на 155.27лв.
В исковата молба се излага, че С. И. С. е заплатил сумата по фактурата,
за да не му бъде преустановено електроподаването въпреки, че счита, че не я
дължи на ответното дружество. На тази основа ищецът извежда
доводите си за плащане на сумата без правно основание.
В исковата
молба се излагат подробни съображения относно недължимостта на сумата по
фактурата, а именно: проверката е опорочена; оспорва съставения при
извършването и констативен протокол; в ЗЕ и договора за продажба на
електрическа енергия не е предвидена отговорност при техническа неизправност на
средството за търговско измерване; клаузата на чл. 38 от Общите условия не
представлява годно правно основание за извършване на корекция на сметка,
доколкото същата е нищожна, ответното дружество не разполага с убедителни
доказателства, че начисленото количество електрическа енергия е доставено и
потребено от праводателя на ищеца, поради което последният не дължи нейното
заплащане.
Оспорва се
обстоятелството, че по процесния електромер с клиентски №*****и абонатен №
******, с адрес на потребление: гр. Варна, Фантазия, кв.
„Трошево" бл. № 76, вх. „Г", ет. 6, ап. 71, на която
титуляр е С. И. С., ЕГН: **********, е изразходвано
твърдяното количество ел. енергия. Твърди
се, че никога на процесния обект не е имало потребление за такива големи суми в
такъв кратък период.
Оспорва се начина, методиката и основанието на фактура № **********
от 03.09.2019г. за сумата от 155.27 лева, по което е
начислена сумата по посочената партида. Същите са неправилни
и незаконни. Всички начислени по партидата суми за
периодични месечни сметки са изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че
доставчикът на ел. енергия не е представил на
ищеца конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона
за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване на
процесния адрес (СТИ)-електромери.
Твърди се, че по клиентски № ******** и абонатен № *******не следва да се дължи от
ищеца процесната сума по твърденията на ответника „за разход на електрическа
енергия". Размерът на тази парична сума е произволно
определен. Също произволно е „начислена" и
сумата, тоест без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите,
които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия
като следва да се посочи че сумата е начислена по цени за технологичен разход и
мрежови услуги на клиент на краен снабдител.
Оспорва се Констативен протокол на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР"
АД /„Енерго Про Мрежи" АД/, въз основа на който е начислена процесната
сума.
Излага се, че
в настоящия случай към датата на извършване на проверката - 28.01.2019 г., не е съществувал нормативно установен ред за коригиране
на сметката на потребителя при неточно измерване на СТИ.
Оспорва се правното основание, на което електроснабдителното дружество „Е.П." АД се
позовава, че може да извършва коригиране на сметките за количество пренесена
електрическа енергия, а именно чрез констативен протокол.
Оспорват се начина и методиката, по които е начислена сумата по
посочената партида. Същите са неправилни и незаконни.
Счита се , че не са просрочени, нито нарушени
задълженията на потребител на ел. енергия от страна на
потребителя.
Твърди се , че
не следва да се дължи процесната сума, тъй като същата е произволно начислена
за количество електроенергия, за което не става ясно дали е доставено и
съответно потребено, тоест, без каквото и да е правно основание и в нарушение
на нормите, които уреждат доставката и потреблението на ел. енергия,
както и останалите законови норми.
Излага се ,че извършената проверка, изготвения констативен протокол
и справка за корекция на сметка са незаконни.
С оглед на
изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с което да уважи
предявения иск , както и да се присъдят направените по
делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответната
страна „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, е
депозирала отговор на исковата молба , в който се изразява становище , че
предявеният установителен иск е допустим, но неоснователен, поради което се
моли същият да бъде отхвърлен.
Твърди се , че
процесната сума се дължи на основание
законосъобразно извършена корекционна процедура.
Твърди се, ищецът не
притежава активна материалноправна легитимация, защото не е титуляр на спорното
право, тъй като спорното вземане не е валидно придобито. Доколкото ищецът твърди, че по
силата на договор за цесия от 28.01.2019г. е придобил
процесното вземане от С. И. С., се
излага, че към исковата молба е представен фискален бон,
от който обаче не се доказва, че именно цедента С. И. С. е заплатил процесната
сума на ..Е.П." АД. С
оглед на това, се счита договорът за цесия е нищожен на осн. чл. 26. ал. 2 от
ЗЗД.
Излага се, че е налице правно основание
за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния
установителен иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Енерго - Про
Продажби" АД към праводателя на ищеца за потребена електрическа енергия на
стойност 247.30лв., конкретизирано по размер с фактура
№**********/03.09.2019г. и се дължи от ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на
ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север" АД, одобрени с Решение ОУ-060 на
КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение
ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР.
Не се оспорва, че между
ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по
силата, на което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество
електрическа енергия.
Потвърждава се
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката е обективиран в констативен протокол.
В резултат от направените
констатации е извършена корекция на количеството потребена електрическа енергия
в сметката на абоната, за което ответникът е издал фактура за процесната сума.
Налице е основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена електрическа енергия.
Извършена е едностранна
корекция, като е спазен реда по констатиране на неточното отчитане на
електрическа енергия. Всички предпоставки за
възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна
процедура са изпълнени като е осъществен правопораждащият фактически състав:
Излага се, че праводателят на ищеца и ответното дружество са страни по облигационно
правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД. Твърди се, че ответното
дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в
гр. В., кв. „Т“ бл. **, вх. *, ет. *,
ап. **, с клиентски номер ******** и абонатен номер
*********.
Излага се, че на 28.01.2019г. е извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение
Север" АД, в присъствието на двама независими свидетели, които не са
служители на ответното дружество, както и представител на полицията. На 28.01.2019г. от оправомощени за това служители на
„Електроразпределение Север" АД е извършена проверка на техническо
средство за измерване на електрическа енергия за обект в гр. В.,
кв. „Т“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **. Констатирано е, че СТИ е с повреден броителен механизъм. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв,
поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №1178 и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Протоколът е подписан както
от служители на дружеството, извършили проверката, така и от двама свидетели,
които не са служители на електроразпределителното дружество. В този смисъл изискванията за съставяне на
констативен протокол са спазени.
Излага се, че е
извършена експертиза от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел
- Русе. За извършената експертиза е съставен Констативен
протокол №1716/26.08.2019г. Установено е. че при подаване на Un дисплеят на електромера светва и изгася непрекъснато.
„Електроразпределение
Север" АД съставя Справка за корекция номер 5024130 от 22.03.2019г. за периода от 29.10.2018г. до
28.01.2019г. и конкретизира размера на оспореното
вземане. Поради невъзможността неотчетената част от
потребената енергия да бъде точно измерена е приложена корекционна процедура за
фикционно изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата
на проверката 90 дни. Използвана е правилната,
одобрена от ДКЕВР методика при извършените математически изчисления по чл.
38, действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение
Север" АД. На 03.09.2019г. „Е.П." АД издава
фактура №**********, с което е определена цената на електрическата енергия,
потребена от 29.10.2018г. до 28.01.2019г., а
именно 155.27лв. С писма
от „Електроразпределение Север" АД (с изх. №5024130/14.01.2019г.) и от „Енерго -Продажби" АД (с изх.
№5024130/25.03.2019г.) са приложени констативния
протокол от техническата проверка и фактурата.
Излага се, че процесното
вземане се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка
с чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север" АД, одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение
ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР.
В случай, че се приеме, че
процесната сума е платена от цедента, следва да се има предвид следното.
Видно от договора за цесия,
се прехвърля вземане в размер на 155.27лв. произтичащо от разпоредбата на чл. 55, ал.
1, предл.1 от ЗЗД, а имено, че същото представлява платена
сума при начална липса на основание за това.
Доколкото правно основание
за плащане на процесната сума е съществуващото между страните облигационно
правоотношение по продажба на електрическа енергия и извършена доставка на
такава, в полза на праводателя на ищеца не е налице вземане по първия
фактически състав на чл. 55, ал.
1 от ЗЗД.
В този смисъл ищецът не е
носител на правото, което претендира, тъй като не е придобил вземането, предмет
на производството.
Извършената цесия е нищожна
по смисъла на чл. 26, ал.
2 от ЗЗД поради липса на предмет, поради несъществуване на
прехвърляното вземане.
С оглед на изложеното се моли да бъде отхвърлен
предявения иск и сторените в производството съдебни разноски, включително и
тези за адвокатско възнаграждение.
Ø По допустимостта на производството по делото :
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 18137/2019 г. по описа на
Варненски районен съд-51 състав, се установява, че същото е образувано по
подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 01.11.2019 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 8473/04.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено длъжникът „Е.П.“ АД *** Варна Тауърс – Г ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „М.Д.“ ЕООД *** сумата от 155,27 лв. (сто петдесет и пет лева и двадесет и седем стотинки),
представляваща заплатена на 15.10.2019 г. при първоначална липса на основание
стойност на коригирана потребена електроенергия за периода от 29.10.2018 г. до
28.01.2019 г. за обект на потребление с абонатен № *****и клиентски № *******находящ се в гр. Варна, кв. „Т. “, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, с титуляр на партидата С.
И. С., ЕГН **********, за която сума е издадена фактура № **********г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева) за сторени в заповедното
производство разноски, от които 25 лв. за внесена
държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Посочено
е , че вземането произтича от следните обстоятелства: заплатена на 15.10.2019 г. при първоначална
липса на основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода
от 29.10.2018 г. до 28.01.2019 г. за обект на потребление с абонатен №********* и клиентски №*********, находящ се в гр. Варна, кв. „т., бл.
**, вх. *, ет. *, ап. *, с титуляр на партидата С.
И. С., ЕГН **********, за която сума е издадена фактура №*********.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на
присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в
настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в
негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба
по ч.гр.д.№ 18137/2019 г. по описа на Варненски районен съд-51 състав.
В депозираното заявление не е посочен период, за който се претендира
договорно възнаграждение по процесния договор за кредит.
Вследствие
на изложеното, с оглед предмета на настоящото производство и издадената заповед , съдът намира,че е налице идентитет по отношение на
предмета на установителния иск и заповедта, поради което производството по делото е допустимо и
валидно учредено, с оглед на което съдът
намира,че производството по делото е образувано по редовно предявена и
допустима искова претенция, поради което следва да се произнесе по съществото на
спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от
твърденията на страните в исковата молба и в депозирания отговор, не е спорно в
отношенията между страните факта на валидно сключения договор за продажба на
електрическа енергия при действащи Общи условия на ДПЕЕ и Общи условия на
ДПЕЕЕМ /надлежно публикувани и одобрени от регулаторен орган/, по силата на
който С. И. С. с ЕГН ********** е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление, находящ се в гр. В., кв. „Т“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
с клиентски номер ******** и абонатен номер *********.
От представения по делото Констативен протокол № 1274708/28.01.2019г. се установява, че на същата
дата длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи” АД са извършили техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца , находящ се в гр. В., кв. „Т“ бл. **, вх. *,
ет. *, ап. ** , с
клиентски номер ******** и абонатен номер *********. При извършената
проверка е констатирано, че СТИ е с повреден броителен механизъм, поради което
СТИ е подменен с нов. Констативният протокол е съставен и подписан от двама
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД , както и от двама свидетели , в отсъствие
на самия абонат-ищеца.
Видно
от представения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
1716/26.08.2019г. на Регионален отдел-гр.Русе към Български институт по
метрология , не е установена видима външна намеса в схемата на електромера.
Посочва се, че електромерът е неизправен.
Видно
от Справка № 5024130/22.03.2019г г. за корекция
при неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на електрическата енергия, е прието да бъде извършена
кореция на сметката на абоната, както следва: 2640 квтч за процесния период. Посочено е , че корекцията е извършена в
съответствие с чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ- при наличие на СТИ , но липса на конкретен измерител на
отклонението.
Представена
е справка за потреблението на С. И.
С. през последните 12/24/36 месеца.
Представена
е фактура № **********/03.09.2019 г. с
получател С. И. С. за начисляване на сумата от 155,27 лв. от ответното
дружество , представляваща незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия
за процесния обект на потребление с клиентски номер ******** и абонатен номер
********* за периода от 29.10.2018 г. до 28.01.2019 г., по посочените в справката
за корекция данни.
С Уведомителни писма, С. И. С. е уведомен за извършената
проверка на измервателната система на процесния обект с клиентски номер
******** и абонатен номер *********, като му е изпратено и копие на съставения констативен протокол № 1274708/28.01.2019г.
и е уведомен за дължимост на сумата в размер на 155,27 лв. по фактура № **********/03.09.2019
г. в срок до 04.40.2019г.
Приложени
са обратни разписки , от които се
установява,че уведомленията са връчени на С. И. С..
Представено е извлечение за фактури и плащания на абоната С. И. С. с клиентски № **********
.
Съгласно заключението на вещото лице К.М. по проведената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно и обосновано, процесният
електромер е от одобрен тип и е вписан в Държавния регистър на одобрени СТИ. Заключението на
БИМ-Русе е, че СТИ с фабр. №1115031500764029 електромер тип Carat М02 е
неизправно, следователно е налице
неотчитане на електроенергията за процесния период. Като корекционна процедура
не се е използвала изчислителна, а сравнителна методика. Корекцията от 713kw/h
ел. енергия за период от 75 дни има напълно осигурена доставимост, предвид
техническите характеристики на СТИ и инсталацията.
Представена
е Разписка от 15.10.2019г. за
изплащане на сумата от 155,27 лв. от С. И. С. в полза на ответното дружество.
Приет по делото е Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2019г.,
по силата на който С. И. С., представляван от упълномощения адвокат Красимир
Димов Тодоров, прехвърля на цесионера „Морски дюнер” вземането си от длъжника
„Енерго Про – Продажби” АД за сумата от 155,27 лв., представляващо платена без
основание стойност на начислено количество електроенергия за периода от 29.10.2018г.
до 28.01.2019г. за обект с абонатен №*******и клиентски №*********за което е
издадена фактура №*************., на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за цена от 105,27 лева.
Видно от уведомление
от 16.10.2019г. , С. И. С. чрез пълномощника адвокат Красимир Димов Тодоров,
е уведомил „Енерго Про – Продажби” АД за извършеното прехвърляне на вземането
по силата на договор за цесия от 16.10.2019г. по електронен път. В
уведомлението изрично е посочено , че към него е приложено пълномощно на
адв.Красимир Тодоров , като това обстоятелство не е оспорено от ответната
страна.
Представена е и извлечение от електронната
поща
за извършеното уведомление до ответното дружество на електронен
адрес.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По предявената
исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, в т.ч.
валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в
размер на исковата сума; валидно и съществуващо между цедента и ответника
договорно правоотношение и изправността на първия по същото; факта и момента на уведомяване на ответника
от предишния кредитор-цедента за извършеното прехвърляне на вземането; наличието на имуществено разместване между
цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото предаване на
материалното благо и получаването му от другата страна; както и размера на
претенцията. От своя страна в тежест на ответника е да установи, при условията
на пълно и главно доказване, основание, оправдаващо настъпилото разместване на
имуществени блага и точния размер на дължимата сума, в случай, че ищецът
установи разместването на блага.
Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.І от ЗЗД полученото без основание подлежи на
връщане. В конкретния случай за успешното провеждане на предявения иск, ищецът
следва да докаже факта на имуществено разместване, което в процесния случай
означава реалното плащане на процесната сума от абоната в полза на ответника,
наличието на валиден договор за цесия в полза на ищеца с предмет съществуващо
вземане към ответника в търсения размер, включително надлежно упълномощаване на
сключилото договора лице от името на цедента; факта и момента на уведомяване на
ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането и
надлежното упълномощаване на изпратилото поканата лице от цедента. Ответникът
следва да докаже, че плащането е на валидно правно основание за начисляване на
процесната сума.
Между страните не
се спори, че цедентът С. И. С. е
потребител на ел. енергия в обект на потребление с абонатен №********и
клиентски №**********, с адрес на потребление: гр. В., кв. „Т“ бл. **, вх. *,
ет. *, ап. ** и с титуляр на партидата С. И. С., а ответникът е доставчик на
ел.енергия. Следователно страните са обвързани в отношенията си от ОУ на ДПЕЕ.
Между страните не
се спори, а и видно от представените по делото доказателства, ответното
дружество е получило сумата от 155,27 лева, заплатена му от абоната С. И. С. по
фактура № ********г. , като видно от представеното по делото извлечение сумата
е заплатена на ответника.
Не е налице обаче
успешно проведено доказване от страна на ответника на наличие на основание за начисляване
на процесната сума.
Основният спорен момент между страните по настоящия спор
е въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на
доставчика на ел.енергия да извършва
едностранно корекция на потребената електроенергия за релевирания период.
Правото на електроразпределителното дружество да
изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано
неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от
12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла
на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на
основание чл. 21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено по
адм.д. № 2385/2016, по описа на Върховният административен съд на Република
България - Петчленен състав - I колегия,
са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой
98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този
акт. С решение №2315/21.02.2018г. по адм. д. №3879/2017г. на ВАС, са отменени и
останалите действащи след решение №1500/06.02.2017г. по адм.д. №2385/2016г. на
ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. С решение
№13691/08.11.2018г. по адм. дело №4785/2018г. на 5-членен състав на ВАС, е
потвърдено отменителното за ПИКЕЕ решение на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени
вече и в цялост.
Предвид изложеното
се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на средството
на търговско измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел.енергия не
съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по
разпоредбите на ПИКЕЕ, които към този момент не са били действащи. Дори и да се приеме, че същите са били
действащи, съдът намира,че от събрания по делото доказателствен материал не е
доказано, че начисленото в справката за корекция на електрическа енергия,
изготвено от ответното дружество количество електроенергия е реално доставено и
потребено от абоната. По делото не са представени никакви доказателства, от
които да се установи какво е точното количество неотчетена електроенергия за
минал период. Липсва доказателство, от което да се установи как
точно във времето и в кои часовите зони е била консумирана тази
електроенергия. Отделно от това, не е представен документ, от който да се установи,
дали процесният електромер е монтиран първоначално с нулеви показания.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение , включително
и установено авторство, установяване периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, които предпоставки не са доказани в настоящия случай.
По изложените
съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин
наличието на основание и законосъобразност на извършената корекция на сметката
на абоната, с оглед на което се явява недоказано от „Енерго – Про Продажби” АД,
че процесна сума му се следва. Следователно платената без основание сума от
абоната в полза на ответника в размер на 155,27
лева подлежи на връщане.
По отношение на
материалноправната си легитимация, ищецът я извежда от сключения с абоната
договор за прехвърляне на процесното вземане от 16.10.2019 г. Съгласно чл. 99 и
следващите от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, което в случая при
липса на данни за получаване на уведомлението адресирано до ответника следва да
се приеме, че е станало с получаването от него на преписа от исковата молба и
приложенията включващи и уведомлението за отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът намира
възраженията на ответника за нищожност на договора за цесия , поради липса на
предмет, за неоснователни. Предмет на
договор за цесия може да бъде всякакво вземане и право, стига да са
прехвърлими. Предмет могат да бъдат включително бъдещи, неизискуеми и спорни
вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на
договаряне, за което забрана в чл. 99 от ЗЗД няма. Вземането, произтичащо от
правилата за неоснователно обогатяване е също годен предмет на договор за цесия.
В случая вземането на абоната С. И. С. произтича от установената първоначална
липса на основание за плащането, което означава, че изискуемостта на връщането
му настъпва от деня на престацията /плащането/. От този момент възниква и е
определено основанието за връщане на даденото, както и размерът на сумата,
идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на
вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Следва да бъде
посочено, че съдът не се споделя възражението на ответника и в частта, с която
се сочи, че липсват по делото доказателства за учредена представителна власт в
полза на упълномощеното лице адв. Красимир Тодоров от страна на абоната на ел.
енергия да осъществява дейност по сключване на договор за прехвърляне на
вземането. При формиране на горния извод съдът съобрази обстоятелството , че
видно от приобщеното към доказателствения материал уведомление до ответника за
извършеното с договора за прехвърляне на процесното вземане от 16.10.2019 г.
прехвърляне на вземането на абоната С. И. С. изрично е посочено, че е приложено
пълномощно на адв.Красимир Тодоров. Последното обстоятелство не е оспорено от
ответната страна , поради което съдът намира, че посоченото възражение на
ответника е неоснователно.
Съдът намира, че по делото се
установи надлежно съобщаване на цесията на ответника , съобразно изискванията
на чл.99 ал.4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД, както и
задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването
следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната
уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на
лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се
счита спазено, тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по
изрично пряко упълномощаване от цедента по силата на приетото пълномощно. Не се
касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се
осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на
стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г.
по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о./ В настоящия случай , съдът намира,че от
представените по делото се установява надлежното съобщаване на цесията на
ответника. А отделно от това, уведомяване на длъжника е станало и надлежно с получаване на препис от исковата
молба и приложенията към нея от ответника.
При това положение
следва да се приеме, че искът за установяване дължимостта на вземането на ищеца
от ответника е основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца бъде
присъдена сумата.
Ето
защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният
състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните дължимостта на оспореното вземане на
ищеца по отношение на процесната сума.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи. В
списъка се претендират направените в заповедното производство разноски в общ
размер от 325,00 лв., от които за държавна такса-25,00 лв. и адвокатско
възнаграждение-300,00 лв., както и разноските в настоящото исково производство
, от които държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лв. С оглед на
изложеното , съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в
настоящото производство разноски, за които са налице доказателства за
извършването им, както следва: 25,00 лв. – държавна такса и 300,00 лв.- адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и
разноските в заповедното производство в общ размер от 325,00 лв., от които 25,00лв.
– държавна такса и 300,00 лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „М.Д."
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна
и ответника „Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер на 155,27 лв. ,
представляваща платена без основание сума по фактура №*************. представляваща корекция на сметка за периода от 29.10.2018г.
до 28.01.2019г. за обект с
клиентски номер ******** и абонатен номер *********, с адрес на потребление гр.
В., кв. „Т“ бл. **, вх. *, ет. *,
ап. **, вземането за която е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2019 г.,
сключен между цедента С. И. С. ЕГН ********** и цесионера „М.Д.“ ЕООД , ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 01.11.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението , за която сума е издадена Заповед №
8473/04.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 18137/2019 г. по описа на Варненски районен съд-51 състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ на „М.Д."
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата в
размер на 325,00 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д.№ 18137/2019 г. по описа на Варненски районен
съд-51 състав, както и сумата от 325,00
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението за постановяването
му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: