Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от
съдията Дончева въззивно гражданско дело № 457 по описа на съда за 2020 г. и
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 43 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 279/2018 г.
по описа на РС - гр. Самоков, са отхвърлени предявените от „Ч.Е.Б.” АД срещу С.Я.Ж.
с ЕГН: ********** ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на свои вземания срещу него
за сумата от 4273,50 лв., претендирана като неплатена цена на електрическа
енергия, доставена от „Ч.Е.Б.” АД до електроснабден
имот на С.Я.Ж., на адрес ***, с ИТН 310217067503, за периода от 22.06.2016 г.
до 05.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.11.2017 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр.д. № 1510/2017 г. на
РС-Самоков до окончателното й изплащане, както и за сумата 282,85 лв.,
претендирана като обезщетение за забавено изпълнение на главницата, дължимо в
размер на законната лихва върху нея за период с начални моменти от 23.08.2016
г. до 22.07.2017 г. и общ краен момент 02.11.2017 г.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца, който поддържа
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Излага съображения,
че от събраните по делото доказателства и в частност Заявление за продажба на
ел. енергия № **********/16.10.2014 г. е видно, че С.Ж. е ползвател на ел.
енергия за процесния период, като е без значение обстоятелството дали е
собственик на имота или не. Фактът, че ответникът не е деклариран имот в МДТ
Самоков, счита, че не следва да се взема предвид, тъй като това се правело, за
да се избегне плащане на данъци. Едностранчиво и непълно били разгледани
доказателствата от първоинстанционния съд – не били обсъдени процесните
фактури, които удостоверявали доставка на ел. енергия. По тези съображения се
прави искане за отмяна на решението и за постановяване на нов акт по съществото
на спора, с който предявеният иск да се уважи изцяло.Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна С.Я.Ж.,
чрез адв.А. е подал отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва по подробно изложени съображения. Счита, че фактурите
сами по себе си не представляват основание за плащане, респективно тяхната
редовност от счетоводна гл. точка не може да породи задължение за плащане. Прави
искане за потвърждаване на първоистанционното решение.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното.
Предявени за разглеждане са искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Ищецът твърди, че в периода от 22.06.2016 г. до
05.07.2017 г. доставил на ответника, в качеството му на потребител,
електрическа енергия, за което издал приложените към исковата молба фактури на
обща стойност 4273,50 лв. Ответникът не ги заплатил и изпаднал в забава, за
което дължал и обезщетение в размер на 282,85 лв., представляващо сбор от
законната лихва върху всяка главница от падежа й до 02.11.2017 г.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения особен представител
адв. Е.А. е оспорил исковете по основание и размер.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично вземане,
ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на предявеното материално
право в заповедното производство, като искът се счита за предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се цели да се установи дали
оспореното в заповедното производство вземане съществува. При уважаване на иска
заповедта за изпълнение влиза в сила и следва въз основа на нея да бъде издаден
изпълнителен лист.
В настоящия случай основателността на предявения иск за главница за
стойност на електрическа енергия зависи от установяване на обстоятелството, че
ищецът е доставил на ответника ел. енергия през посочения период в твърдените
количества и на посочената стойност. Основният довод наведен във въззивната
жалба е, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че С.Ж. не е бил
ползвател на ел. енергия.
Съгласно нормата на чл. 92 ЗЕ (изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) страни по сделките с електрическа енергия са:
обществен доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа
енергия; производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа;
оператор на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия;
доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група; оператор на
борсов пазар на електрическа енергия. Понятието "краен клиент" е
определено в § 1, т. 27г (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
като клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване, а понятието "клиент" – в § 1, т. 27б (обн. ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) като клиент на едро или краен клиент на
енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува
природен газ. Следва да се съобрази и дефиницията, дадена в § 1, т. 2а (обн.
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която "битов
клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Освен от Закона за енергетиката процесното правоотношение
се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на "Ч.Е.Б." АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) с решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г. и влезли в сила на
26.11.2007 г., изм. и допълнени с решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. Същите са представени и приети по делото
като писмени доказателства.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Общите условия на ответника,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение №
ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, потребител на електрическа енергия за битови
нужди е физическо лице-собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си.
Спорен се явява
въпросът, дали ответникът е потребител на електрическа енергия за процесния
обект по смисъла на §1, т. 2а от ЗЕ и за исковия период, респ. дали през
исковия период между страните съществуват облигационни отношения по договор за
продажба на електрическа енергия /арг.
чл.92 от ЗЕ/ и ответникът е купувач на такава. В този смисъл последният е
носител на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от
клаузите на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.”
АД (одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 059/07.11.2007г.) по арг. от чл. 298 от ТЗ.
Процесният имот, до който е доставяна ел. енергия за битови нужди се
намира в гр. С. на ул. „З.“ № 00. Със
заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди, вх. № ********** от
16.10.2014 г., до „Ч.Е.Б.” АД, С.Ж. е заявил желание за доставка на ел. енергия
за имот, находящ се в гр. С., ул. „З.“ № 00. Като основание за ползване е
посочен „договор за размяна на недвижим имот от 10.11.1991 г.“
По делото не се установява ответникът да е собственик
или ползвател на посочения от ищеца имот. Освен това в отговора на исковата
молба това обстоятелство изрично се оспорва от ответника. Не е представен от
ищеца и „договор за размяна на недвижим имот от 10.11.1991 г.“, като изрично е
заявил, че не разполага с такъв.Ето защо настоящият състав счита, че ищецът не
доказва, че между него и ответника е налице правоотношение за продажба на ел.
енергия. Само формалното вписване на ответника като
титуляр по партидата за процесния обект на
потребление, не е достатъчно да се приеме, че той е реалният консуматор на
доставяната ел.енергия за този обект, ангажиращо и отговорността му като платец
по доставката. Този извод е достатъчен за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни, поради което съдът счита за безпредметно да обсъжда останалите
доводи и възражения на жалбоподателя относно претендираната
дължимост на процесните
вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. По делото не се установи наличието на главен дълг и поради
това акцесорните искове за мораторна лихва са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Доколкото изводите на двете съдебни инстанции съвпадат напълно, то
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 от 14.04.2020 г., постановено по гр. д. № 279/2018 г. по описа
на РС - гр. Самоков.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.