№ 17623
гр. София, 28.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110151595 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Oбразувано по искова молба, подадена от Е. Н. срещу СО, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата
от 710 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода от месец юни 2022 г. до 16.09.2022 г., вследствие на
бездействие и/или некачествено изпълнение на възложените работи от страна
на Кмета на СО и на лицата, които действат от нейно име и за нейна сметка
по повод на поддържането на пътното платно в участъка от бул. „Св.Климент
Охридски” от № 105 до първия десен завой в посока Околовръстно шосе, в
близост до спирка на градски транспорт „НЦ по Радиобиология” (отсреща на
бул „Св. Климент Охридски” № 107) в нормално експлоатационно състояние,
ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени доводи, че в процесния период ищецът е
минавал ежедневно през обсъждания пътен участък на отиване и връщане от
работа, като е имало цели пасажи от липсващ асфалт, поради което
преминаването през него с лек автомобил се е случвало изключително трудно
и бавно. Сочи се, че вместо по асфалт, леките автомобили е следвало да
преминават през пясък, съответно когато вали – през кал, които поради
издълбаването на асфалта в някои части са били дълбоки по почти половин
метър. Твърди се, че поради състоянието на пътната настилка, предвид
необходимостта от преминаване с не повече от 5 км/ч, в пиковите часове на
делничните дни се е образувала километрична опашка от леки автомобили.
1
Изложени са доводи, че вследствие на състоянието на обсъждания участък в
процесния период ищецът е претърпял неимуществени вреди, описани в
исковата молба, които оценява в размер на 710 лв. Поддържа се, че за същите
отговаря СО, тъй като съгласно разпоредбите на Наредбата за управление на
общинските пътища на територията на СО е следвало да поддържа процесния
общински път в състояние, което да позволява безпроблемно придвижване по
него, което се установява да не е сторено. Съобразно изложеното е направено
искане предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. Доводите за
основателност на предявения иск поддържа и в депозирана писмена защита
по делото.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност
на предявения иск. Оспорва наличието на виновно противоправно поведение
на служители на ответника и/или на лица, на които е възложена от него
работа, което да е в пряка причинно-следствена връзка с реализирането на
твърдените неимуществени вреди. Поддържа, че в процесния период са
извършвани дейности по поддръжка на пътя, което се твърди да е видно от
представени към отговора писмени доказателства – възлагателни писма,
двустранни сметки и др. При условията на евентуалност е релевирано
възражение за съпричиняване с аргументи, че са налице и други способи за
придвижване, освен пътуването с автомобил през процесния участък.
Претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока за депозиране на отговор на исковата молба от ответника е
предявен обратен иск срещу „ГБС-ИС” АД – лицето, на което е било
възложено извършването на текущ ремонт и поддържка на процесния пътен
участък в релевирания в исковата молба период, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
От ответника по обратния иск в указания законоустановен срок по реда
на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който е заявено становище за
неоснователност на същия.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно
разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е от ищеца срещу СО осъдителен иск с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД за сума в размер на 710 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в периода от месец юни 2022 г. до
16.09.2022 г., вследствие на бездействие и/или некачествено изпълнение на
възложените работи от страна на Кмета на СО и на лицата, които действат от
нейно име и за нейна сметка по повод на поддържането на пътното платно в
участъка от бул. „Св.Климент Охридски” от № 105 до първия десен завой в
посока Околовръстно шосе, в близост до спирка на градски транспорт „НЦ по
Радиобиология” (отсреща на бул „Св. Климент Охридски” № 107) в нормално
експлоатационно състояние.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-
2
обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
в тежест на ищеца е установи пълно и главно кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) претърпени от него неимуществени вреди, 2) в
причинна връзка с виновно и противоправно поведение на ответника –
действие или бездействие, 3) който не е изпълнил нормативно-установени
свои задължения, в качеството на собственик на общинските пътища, за
поддържане на процесния общински път, както и 4) характер на претърпените
вреди. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина на прекия извършител.
В процесния случай от представените по делото писмени доказателства
– договор от 14.06.2019 г., сключен между ответника и „ГБС-ИС” АД,
фактура № .... г., двустранна сметка № 23 от 21.05.2021 г., протокол № .... г.,
количествена сметка № .... г., акт относно фактическо приключване на СМР,
фактура № .... г., протокол № 172 от 25.03.2022 г., акт относно фактическо
приключване на СМР от 28.02.2022 г., фактура № .... г., протокол № 212 от
24.10.2022 г. за установяване на завършването на СМР в процесния учатък,
количествено-стойностна сметка № 41, акт относно фактическо приключване
на СМР на процесния участък от 26.09.2022 г., констативен протокол от
15.08.2022 г., находящи се на лист 25 и следващите от делото, които съдът
кредитира като достоверни, се установява, че във връзка с поддръжката и
ремонта на процесния участък в релевирания в исковата молба период от
ответника са предприети действия в изпълнение на нормативно установените
му задължени, предвидени в чл. 27, т. 1, чл. 28, чл. 29, чл. 30 и сл. от
Наредбата за управление на общинските пътища на територията на СО.
От посочените документи се установява, че в изпълнение на
задължението си да поддържа пътната инфраструктура СО е сключила
договор № .... г. с „ГБС-ИС”АД, съгласно който дружеството се е съгласило
да извършва дейности по поддръжка и текущ ремонт при необходимост на
общинската пътна инфраструктура, включително и на процесния пътен
участък. По време на посочения в исковата молба период от месец юни 2022
г. до 16.09.2022 г. са възложени от СО и извършвани от ответника по
обратния иск ремонтни дейности в процесния пътен участък. С възлагателно
писмо № .... г. на „ГБС-ИС”АД е възложено извършването на ремонтни
дейности на няколко пътни участъка, сред които е процесния. Срока за
завършване на ремонта е удължаван няколко пъти – поради неподходящи
метеорологични условия и авария, и е завършен окончателно на 23.09.2022 г.
Предвид изложеното, съдът намира за установено, че СО е извършила
дължимите действия за изпълнение на задълженията си по обсъжданата
Наредба за управление на общинските пътища на територията на СО във
връзка с поддръжката на участъка в годно за експлоатация състояние, поради
което не се установява да е налице противоправно поведение – действие
и/или бездействие на ответника във връзка със състоянието на процесния
пътен участък в релевирания в исковата молба период.
3
Съдът намира, че описаните в исковата молба неудобства във връзка с
преминаването през участъка по време на обсъждания период не надхвърлят
обичайните търпими такива при осъществяването на ремонт на пътен
участък. Същите не са вследствие на противоправно бездействие на
ответника, а напротив – дължат се на предприети от него действия в
изпълнение на нормативно установени негови задължения, поради което не са
налице основания за ангажиране на отговорността му във връзка с тях. На
следващо място, необходимо е да се отбележи и че за ищеца е съществувала
възможност за придвижване по алтернативни маршрути, т.е. съдът намира, че
не е доказано по делото и наличието на пряка-причинно следствена връзка
между твърдените неимуществени вреди и състоянието на процесния пътен
участък в обсъждания времеви период.
В обобщение, предвид факта, че по делото не се установи да е налице
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено извършване на някаква работа, включително и причиняване на
твърдените неимуществени вреди – при или по повод изпълнението на
възложената работа, предявената искова претенция с правно основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Съдът намира, че не е необходимо да обсъжда доводите на ищеца,
изложени в молба от 29.03.2023 г. /л. 93 от делото/, касаещи качеството на
извършения ремонт, тъй като същите не касаят относими по делото
правнорелевантни факти. В конкретния случай качеството на ремонта няма
отношение към твърдените за настъпили по време на непосредственото му
осъществяване неимуществени вреди във връзка с осъществяването на
ремонтни дейности и състоянието на пътя във връзка с тях.
Във връзка с показанията на свидетеля МИЙ съдът намира за
необходимо да посочи, че кредитира същите като логични, последователни и
достоверни, като същевременно ги цени съобразно разпоредбата на чл. 172
ГПК, тъй като свидетелката живее на семейни начала с ищеца. От същите
съдът прие за установено, че действително в процесния период ищецът е
преминавал почти ежедневно през процесния участък и е бил изнервен и
напрегнат вследствие на състоянието на пътната настилка, но не се установява
да е претърпял вреди по-големи от обичайните търпими неудобства, свързани
с преминаване през пътен участък в ремонт. От показанията на свидетеля
съдът намира за установено и че е било възможно преминаване през
алтернативни маршрути. Неполучаването на информация от СО и
непоставянето на обозначителна табела за ремонта в началото на процесния
период не са заявени като фактически твърдения в исковата молба, поради
което съдът не дължи произнасяне във връзка с евентуалната им
противоправност.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният от Е. Н. У. срещу СО
осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен, тъй като по делото не се установиха пълно и
главно предпоставките за неговата основателност.
Предвид неоснователността на главната осъдителна искова претенция,
4
по делото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане
на предявения обратен осъдителен иск срещу третото лице-помагач на
ответника, поради което съдът не дължи произнасяне във връзка с него, т.е.
същият следва да бъде оставен без разглеждане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответника СО. От последния се претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 100 лв.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски
е неоснователно.
В обобщение, по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Е. Н. У., ЕГН
**********, с адрес: град С-ИЯ, Ж.К. ...., БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ...., ап. 181, срещу
СО, с БУЛСТАТ ...., с адрес: град С-ИЯ, УЛ. ..., осъдителен иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сума в размер на 710 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от месец юни
2022 г. до 16.09.2022 г., вследствие на бездействие и/или некачествено
изпълнение на възложени работи от страна на СО и на лицата, които действат
от нейно име и за нейна сметка, по повод на поддържането на пътното платно
в участъка от бул. „Св. Климент Охридски” от № 105 до първия десен завой в
посока Околовръстно шосе, в близост до спирка на градски транспорт „НЦ по
Радиобиология”, в нормално експлоатационно състояние, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Е. Н. У., ЕГН **********, с
адрес: град С-ИЯ, Ж.К. ...., БЛ. ..., ВХ. ..., ЕТ. ...., ап. 181, да плати на СО, с
БУЛСТАТ ...., с адрес: град С-ИЯ, УЛ. ..., сума в размер на 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
ответника – „ГБС-ИС” АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни
адреси на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6