Р
Е Ш Е Н И Е
№
260215
гр.
Пловдив 12.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публично заседание на двадесет
и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
с участието на секретаря Петя Цонкова, като
разгледа докладваното от младши съдия Алексова въззивно гр.д. № 1267/2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК във вр. с чл. 127, ал. 2 от Семейния
кодекс.
Производството
е образувано по въззивна жалба от Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Д.С.А., вписана в САК, против Решение № 396/05.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 15237/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд, IV-ти брачен състав. Излагат се подробни
съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение. Иска се същото да
бъде отменено и да бъде възложено, на основание чл. 127, ал.2 от СК,
упражняването на родителските права по отношение на С.С.Т., на майката Д.М.М..
Иска се още да се определи режим на лични отношения между бащата С.И.Т. и
дъщеря му, както и да бъде осъден Т. да заплаща издръжка на детето си С.С.Т. в
подходящ размер. Претендират се направените във въззивната инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение и за заплатена държавна такса.
С
цитираното Решение, Районен съд – гр. Пловдив, е предоставил упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете С.С.Т., с ЕГН **********, на бащата С.И.Т., ЕГН **********, като е определил
местоживеенето на детето в дома на бащата. Определен е режим за осъществяване
на лични отношения между майката Д.М.М., ЕГН ********** и детето С.С.Т., ЕГН **********,
както следва:
- всяка първа, трета и пета седмица от месеца,
за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с две преспивания на
детето в дома на майката;
- 45 дни през лятото, за периода от 15.06. до
31.07. на всяка календарна година;
- всяка четна календарна година по време на
Коледните празници за времето от 18.00 часа на 23-ти /двадесет и трети/
декември до 18.00 часа на 27-ми /двадесет и седми/ декември, с преспиване на
детето при майката, независимо дали посоченият период съвпада или не с режима
на лични контакти през третата или петата седмица от месеца;
- всяка нечетна календарна година по време на
Новогодишните празници, за периода от 10.00 часа на 29-ти /двадесет и девети/
декември до 18.00 часа на 1-ви /първи/ януари следващата година, с преспиване
на детето при майката, независимо дали посоченият период съвпада, или не с
режима на лични контакти през петата или първата седмица от месеца;
- всяка четна календарна година първите 3
/три/ дни от зимната ученическа ваканция, а всяка нечетна календарна година
последните 3 /три/ дни от зимната ученическа ваканция на детето, утвърдена от
МОН за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа
на последния ден, с преспиване на детето при майката;
- всяка четна календарна година първите 4
/четири/ дни от пролетната ученическа ваканция, а всяка нечетна календарна
година последните 4 /четири/ дни от пролетната ученическа ваканция на детето,
утвърдена от МОН за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден
до 18.00 часа на последния ден, с преспиване на детето при майката;
- всяка четна календарна година по време на
Великденските празници, когато те не
съвпадат с режима на лични контакти през първата, третата или петата седмица от
месеца, от 18.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Велика събота, с
преспиване на детето при майката;
- всяка нечетна календарна година по време на
Великденските празници, когато те не
съвпадат с режима на лични контакти през първата, третата или петата седмица от
месеца, от 10.00 часа на Велика неделя до 18.00 часа на понеделник, с преспиване на детето при
майката в неделната вечер;
За първа седмица от месеца се счита седмицата,
в която и събота и неделя носят дати от съответния месец. В периода от един
месец през лятото, когато бащата е планирал отпуска си с детето, майката няма
да се ползва от определения й режим на лични отношения с детето през всяка
първа, трета и пета седмица от месеца. С Решението е осъдена Д.М.М., да заплаща
на малолетното си дете С.С.Т., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.И.Т.,
месечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от влизане в сила на
решението, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други
причини, водещи до промяна или прекратяване на това задължение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното й изплащане. Допуснато е предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. Отхвърлен е предявеният от Д.М.М., против С.И.Т., насрещен иск с правна квалификация чл. 127,
ал. 2 вр. чл. 143 от СК, за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо детето С.С.Т., на майката, за определяне на подходящ режим на лични
контакти на бащата С.И.Т. с детето С.С.Т., определяне на местоживеенето на детото при
майката, както и за осъждане на бащата да заплаща на малолетното си дете, чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от датата на постъпване на насрещната искова молба – 05.12.2016г., до настъпване на законоустановена причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за периода от падежа до пълното й изплащане. Осъдена е Д.М.М. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от общо 299.60 лева, от която сумата от 80 лева -
държавна такса по иска за родителски права и режим на лични отношения и сумата
от 219,60 лева – държавна такса върху присъдената текуща издръжка. Осъдена е Д.М.М.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Пловдив, сумата от 450 лева,
заплатено от бюджета на
съда възнаграждение за вещо лице.
Въззиваемата
страна – С.И.Т.,
чрез адв. Б.Н., депозира писмен отговор, с който също излага подробни
съображения, но за това, че въззивната жалба е неоснователна, респективно
обжалваното Решение е правилно и законосъобразно. Прави се искане да се
отхвърли жалбата, както и да се присъдят разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският
окръжен съд, V-ти
въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните, приема за
установено следното:
Производството
пред районния съд е образувано по главен иск с правна квалификация чл. 127, ал.
2 от СК, предявен от С.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против Д.М.М., ЕГН **********,
с адрес: *** и насрещен такъв с правна квалификация чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143
от СК, предявен от Д.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против С.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***.
В
исковата молба, депозирана от С.Т., се твърди, че той и Д.М. са живели на
семейни начала, като от съвместното им съжителство през 2010 г. се родило
детето С.Т.. Твърди се, че поради несходство в характерите двамата се разделили
през 2016 г. Посочено е, че между Т. и М. съществувала уговорка, според която
детето следвало да живее една седмица при единия си родител и една – при
другия. Изтъква се, че детето започнало да нарича сестрата на Т. „мамо“, както
и че детето се разболявало често, особено когато било при майка си.
Аргументира, че условията при него са по-добри и месечният доход, който той
реализира, е по-висок от този на майката. Иска да му бъдат предоставени
родителските права, както и да бъде определен подходящ режим на лични контакти
на детето с майката.
Ответницата
– Д.М.М., ЕГН **********, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с
който оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че след раздялата детето е
живяло при бащата. Твърди, че в началото на връзката им Т. бил внимателен,
помагал й и я подкрепял. Сочи, че по времето, когато се запознали, Т. живеел в
Испания и тъй като отношенията им се развивали бързо, тя се преместила при него
и забременяла. По време на бременността обаче, разбрала, че същият е женен за
испанка и това било първото й разочарование, свързано с него. Твърди, че се е
завърнала в България, когато вече е била бременна в осмия месец и с Т. са
заживели отново заедно, когато детето било на една година. Изтъква, че с
времето двамата постепенно се отчуждили и между тях възниквали скандали и
разногласия, като за период от два месеца Т. я ударил три пъти. Твърди, че Т.
настройвал детето срещу нея, вследствие на което С. променила отношението си
към ответницата.
Д.М.М.
предявява и насрещен иск, с който твърди, че към момента бащата на детето й
живее с друга жена и когато детето е при него, той не й позволява да си го
вземе обратно. Сочи, че е налице спор между родителите относно това кой да
упражнява родителските права, при кого да живее детето С., както и относно
размера на издръжката. Счита, че е в интерес на детето тя да упражнява
родителските права и моли съда да предостави родителските права на нея, като
определи режима на лични контакти на детето с бащата, както и месечна издръжка
в размер на 200 лева.
В
срока за отговор, постъпва писмен такъв от С.И.Т.. Твърди, че насрещният иск е
неоснователен и недоказан. Твърди, че когато детето било при майка си, не го
гледала тя, а вместо нея го гледала нейната майка, бабата на детето. Твърди, че
детето често се разболявало и той бил принуден непрекъснато да ползва болнични.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С
протоколно Определение от 21.03.2017 г., постановено по гр.д. № 15237/2016 г.
по описа на Пловдивския районен съд, III-ти брачен състав, съдът е присъединил гр.д. № 16714/2016 г.
по описа на ПРС, III-ти
брачен състав, към гр. д. № 15237/2016 г. на ПРС, III-ти брачен състав, като е
постановил, че исковете се считат насрещни в едно производство.
В хода на
производството пред районния съд са приети и събрани следните писмени
доказателства: дубликат на Удостоверение за раждане на С.С.Т.; извлечения по
сметка на С.И.Т., за различни периоди, издадени от „Райфайзенбанк“ АД; препис
от бракоразводно Решение на Първоинстанционен съд № 24 Валенсия по
гражданскоправен въпрос № 000893/2005 г.; заверено копие на Медицинска бележка
от 23.01.2017 г., издадена от „Саунс-Педиатрик-1“ ООД, гр. Хасково, Служебна
бележка, изх. № 14/16.01.2017 г. на детска градина № 19 „Щурче“ – гр. Хасково,
Фактура от 21.08.2014 г., издадена от МЦ „Велаклиник“ ООД, три броя Квитанции №
2143/25.11.2016 г., № 2538/23.01.2017 г. и № 1563/15.07.2016 г. за платена
такса за детска градина. По делото са разпитани свидетели и на двете страни, а
именно: Н.Х.М. – майка на Д.М.; Д.А. – приятелка на Д.М.; Л.П. – сестра на С.Т.;
А.Т. – майка на С.Т.; Г.Д. – във фактическо съжителство с Д.М.; в съдебно
заседание на 15.02.2018 г. е изслушано детето С.С.Т.; изготвени са и са приети
заключенията на съдебно-психологични експертизи на родителите и на детето,
както и на допълнителни съдебно-психологични експертизи /общо шест броя/;
изготвени са съдебно-технически експертизи; изготвени са социални доклади от
ДСП – гр. Пловдив;
В хода на
производството, като писмено доказателство, е представено и прието
удостоверение за раждане на Г.Г.Д. – брат на детето на страните, от което се
установява, че майката – Д. и настоящият й партньор Г., са станали родители.
За да
постанови атакуваното Решение, Районен съд – гр. Пловдив, на първо място,
акцентира върху безспорните по делото факти и обстоятелства. Приема за
установено, че детето С.С.Т., е родено на *** г. от майка Д.М.М. и баща С.И.Т.,
както и че към момента то живее с баща си в гр. Пловдив. Аргументира, че,
следвайки интереса на малолетното дете, упражняването на родителските права
следва да се предостави на бащата. Изтъква, че от данните по делото е установено,
че детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители, както и че
двамата родители обичат детето и полагат грижи за него. Посочва, че единственият
дефицит, водещ до понижаване на родителския капацитет и при бащата, и при
майката, е невъзможността за ефективна комуникация между тях. Позовава се на
заключението на вещото лице В., съгласно което С. е добре адаптирана в своята
социална среда и една промяна би довела до нова адаптационна криза в нейното
развитие. Районният съд е приел, че С.Т., полага адекватни грижи за
възпитанието, физическото и психологично развитие на детето, както и че същият
е последователен и постоянен в ясно изразеното си желание и готовност да полага
лични усилия за отглеждането и възпитанието на детето. Посочено е, че фактът,
че детето е момиче, сам по себе си, не е достатъчен да гарантира правото на
майката да упражнява родителските права, както и че детето не е лишено от
женско присъствие, тъй като бащата разполага с подкрепата на майка си и сестра
си при отглеждането му. Изтъкнато е, че правните и обществените норми не
налагат догматична и неотменима забрана бащата да полага грижи за дете от
женски пол и че разсъждение в обратната посока, би било проява на сексизъм.
Позовава се на факта, че майката е оставяла С. сама, заедно с племенницата на
партньора си, както и че майката нееднократно си е позволявала да обижда
детето. Позовава се на използваните от майката думи и изрази, по време на
проведени между страните телефонни разговори, които районният съд не е преценил
като уместни. Предвид тези факти и обстоятелството, че бащата желае да полага
грижи по отношение на дъщеря си, първоинстанционният съд е преценил, че е в
интерес на С. да живее при баща си в гр. Пловдив, където има изградена семейна и
социална среда. По отношение на размера на издръжката, необходима за С.,
районният съд е определил, че подходящ размер се явява сумата от 280.00 лв.,
като Д.М. е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 152.50 лв.
Пловдивският окръжен съд, V-ти граждански състав, въззивна
инстанция, на основание чл. 269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси,
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Настоящата
инстанция обаче, не споделя основните изводи на районния съд.
Съгласно
Социален доклад, изх. № ПР/Д-Х/30-002/07.03.2019 г., детето С. се отглежда и от
двамата родители и поддържа емоционална връзка с всеки от тях. С. обаче, е
споделяла с майка си, че иска да живее заедно с нея и с по-малкото си братче и
разделите й с тях ставали все по-трудни и емоционални. Съгласно заключителната
част на Доклада, грижи за детето полагат и двамата родители, като съществуващата
връзка между тях не е прекратена. Посочено е, че С. е изградила силна
емоционална връзка и с по-малкото си
братче и е в интерес на децата те да израснат заедно.
Безспорно
е, че при баща си детето живее при много добри жилищни условия – апартамент в новопостроена
кооперация, който се състои от три самостоятелни стаи, като една от тях е
определена за детето, а обзавеждането е с нови, функционални мебели. Няма спор
по делото обаче, че условията, при които живее и майката, също са много добри,
като тя осигурява на детето си социална и битова среда, в която С. се чувства
добре.
Съгласно
заключението на съдебно-психологичната експертиза на С.Т., което е и прието по
делото, в интерес на детето е то да живее в среда, кореспондираща с добро ниво
на обгрижване – физическо и емоционално. Вещото лице е посочило, че с оглед
възрастта и развитийните нужди, е уместно да се вземе предвид, че от
изключително важно значение в сегашния етап, е поддържането на интензивни
контакти с връстниците и добра адаптационна среда посочено е също, че
евентуална промяна в социалната среда би довела до нова адаптационна криза.
Настоящият състав намира, че промяната на местоживеенето на детето в никакъв
случай не би довела до „адаптационна криза“. Това е така, защото преди определянето
на привременни мерки в производството, детето е живяло една седмица при майка
си и една при баща си. Следователно, средата, в която детето би живяло със
своята майка, не се явява нова за него, нито пък е среда, към която то за първи
път ще се приспособява. Напротив, съдът намира, че детето вече се е адаптирало
към тази среда и няма да е налице кардинална промяна, тъй като то вече е
свикнало с обкръжението и условията на тази среда и се чувства добре в нея.
От
показанията на свидетелите Н.М. – майка на Д.М. и Г.Д. – лицето, което се
намира във фактическо съжителство с Д.М., се установява, че понастоящем М. ***
с партньора си. Установява се още, че между детето й и Г.Д., с течение на
времето се е създала трайна връзка и двамата прекарват много време заедно,
разбират се, общуват и се приемат взаимно, като тези обстоятелства не се
оспорват и от насрещната страна. Настоящата инстанция намира, че този факт също
говори за едно предимство, което би било налице, ако детето живее с майка си.
Тъй като М. има трайна връзка с човека до себе си, съдът намира, че те, заедно,
са изградили една семейна, трайна връзка, в която очевидно и С. има своето
място. Още повече, по делото безспорно е установен и фактът, че С. обича и
по-малкото си братче, трайно привързана е и към него, като според настоящия
състав двете деца следва да се отглеждат, възпитават и израстват заедно. Това
би било от значение за изграждане на бъдещите навици на децата, тяхната
емоционална близост и връзката им на брат и сестра, която очевидно, макар и още
на толкова ранен етап от развитието на децата, вече е създадена. От
изслушването на детето С.Т. /л. 192 по делото/, също пряко се установява, че
детето желае да бъде и с двамата си родители „и с мама, и с тати ми е хубаво“
„веднъж ревах когато бях при тати, че искам в Хасково“
Въззивният
съд не споделя извода на първоинстанционния съд относно факта, че оставянето на
С. сама, заедно с племенницата на Г.Д., е поставило С. в некомфортна ситуация.
Според настоящия състав, се касае за инцидентен случай, от който не би могъл да
се направи извод за липса на родителски капацитет у майката. Още повече, се
касае за оставяне на децата за период не по-дълъг от 5 минути, което настоящият
състав не намира за неприемливо. Следва да се обсъдят и заключението на
съдебно-психологична експертиза с вх. № 39612/11.07.2017 г., съгласно което С.
има забележки към баща си относно опитите му да й бъде внушено, че майка й не я
обича, нещо, с което тя не е съгласна и което твърдение влияе негативно на
емоционалния й комфорт. Настоящият състав намира такова поведение и такива
внушения, от страна на бащата, за напълно неприемливи. Тези изказвания се
установиха и от други доказателствени материали по делото – показанията на
свидетелката Н.М. и показанията на свидетелката Д. А., от които се установява,
че детето е питало майка си „защо не е до нея и не я обича“.
Въззивният
съд не споделя и извода на районния съд, че М. си е позволявала да кълне бащата
и детето, който факт се установявал от представените за изследване разговори
между страните, които са били и обект на съдебно-техническа експертиза. Никъде
в разговорите настоящата инстанция не откри клетви или обиди, насочени към
детето. Напротив, от данните от изследван разговор, намиращ се на л. 355-357 от
делото, се установява, че детето отново желае да бъде с майка си – „ама защо,
аз искам при тебе“, „моля те мамо, искам пак“ „моля те мамо, обади му се“.
Настоящата
инстанция намира, че и двамата родители притежават възпитателски качества, като
полагат максимално усилия да общуват с детето, да изграждат навиците му, да
задоволяват образователните му потребности и интереси, правилно да го възпитават.
И двамата притежават морални качества, като не се доказа някой от тях да има
укоримо поведение, създаващо отрицателен нравствен облик на родителя. И двамата
родители след раздялата са имали нови партньори. Всеки от двамата родители се
стреми да полага грижи за детето, като бащата е този, който се е справял
успешно с това до момента, предвид факта, че детето понастоящем живее с него.
Майката също полага усилия в тази насока. Това се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели от страна на майката, както и от изготвените
социални доклади и съдебно-психологически експертизи. Що се касае до
привързаността, безспорно детето е привързано и към двамата си родители и има
изградена емоционална връзка и с двамата.
Настоящият
спор следва да се разгледа и в светлината на разрешенията, дадени с Постановление
№ 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., на Пленума на ВС, които не са
загубили сила и към днешна дата. Според същото, от значение при определяне на
мерките по упражняване на родителски права са не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, от които по-съществените
са посочени в постановлението. Съгласно, т. II, буква „е“, майката е по-пригодна от
бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и
възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и
пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в
пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма
необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. Безспорно
се установи от всички събрани по делото доказателства, че майката нито има лош
морал, нито е лишена от необходимите качества да упражнява родителските права
спрямо детето. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ако
родителските права бъдат присъдени на майката, би била налице проява на
„сексизъм“. Фактът, че детето е момиче, не е единственият, от който произтичат
съжденията на настоящия състав, че именно майката следва да упражнява
родителските права спрямо него. Напротив, отчитайки именно обстоятелството, че
и двамата родители притежават нужния капацитет, възможности и желание да
отглеждат детето, съдът намира, че от съществено значение за детето и изцяло в
негов интерес е то да живее с майка си. При положение, че останалите
обстоятелства от значение за определяне на родителските права при двамата
родители са сходни и двамата имат готовност да отглеждат и възпитават С., и
двамата имат добро социално обкръжение, много добри жилищно-битови условия,
финансови възможности за задоволяване на базовите потребности на детето, то
превес в случая, съдът дава на майката, предвид нуждата на детето от
непосредствена емоционална близост и връзка с нея.
Предвид
изложеното дотук настоящата инстанция намира, че упражняването на родителските
права следва да се предостави на майката, което налага отмяна на атакуваното
решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се уважи
предявения от Д.М. насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от Семейния
кодекс.
Следва
да се уважи и искът й по чл. 143 от Семейния кодекс, като се осъди ответникът
да заплаща месечна издръжка на С.Т.. Настоящият състав намира, че с оглед
възрастта и нуждите на детето, а и в унисон с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 и
ал. 2 от СК, необходимата сума за покриване месечните разходи на детето, е в
размер на 360.00 лв. Предвид факта, че майката има алиментни задължения и към
друго лице – детето й Г.Д., а и С. ще живее при нея, съдът намира, че от сумата
от 360.00 лв., съответната част, която Т. следва да заплаща, е в размер на
200.00 лв. Видно от приетите по делото справки за страните от ТД на НАП – гр.
Пловдив /л. 374-380/, С.Т., има сключен действащ трудов договор със СУ „Св.
Климент Охридски“ – гр. Пловдив, с посочена основна заплата в размер на 767
лева. От справка Местни данъци и такси, се установява, че на негово име има
декларирани два недвижими имота – земя и сграда, находящи се в гр. Пловдив,
като има данни и за регистрирано МПС. От приложения към исковата молба Договор
за наем на недвижим имот, се установява, че С.Т. получава и доход от отдаване
под наем на недвижим имот, в размер на 250.00 лв. Предвид тези данни, съдът
намира, че сумата от 200.00 лв. месечна издръжка не е непосилна за бащата и той
ще може да я осигурява на дъщеря си.
Относно режима на лични отношения: настоящият състав намира, че
режимът на лични контакти между бащата и детето, следва да бъде определен така:
всяка първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 19:00 часа в
неделя; 3 дни по време на Коледните празници и 2 дни по време на Великденските
празници; 1 месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на
майката; всяка година – 3 дни от зимната ученическа ваканция и 3 дни от
пролетната ученическа ваканция;
По разноските: Въззивният съд намира, че разноски
за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат. В първоинстанционното
производство, от страна на ответницата, е представено Пълномощно и Договор за
правна защита и съдействие с № 182214, по който обаче липсват доказателства
уговореното възнаграждение в размер на 400.00 лв., да е платено. Във въззивното
производство е представено единствено Пълномощно от дата 21.02.2020 г., като
липсва приложен Договор за правна защита и съдействие. Предвид липсата на
доказателства за платено адвокатско възнаграждение, съдът намира, че такова не
следва да бъде присъждано. От приложените към исковата молба документи за
платена държавна такса, е видно, че С.Т. е заплатил държавна такса в размер на
30.00 лв. за първоинстанционното производство, като настоящият състав намира,
че размерът на държавната такса следва да е 80.00 лв. Предвид това, С.Т. ще бъде
осъден да заплати сумата от 50.00 лв., представляваща остатък от определена
държавна такса за първоинстанционното производство, както и сумите от 149.80
лв. – държавна такса във въззивното производство; държавна такса, относно
определената издръжка – 200 х 36 месеца х 4 % - 288 лв. /съгласно Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, 450.00 лв. –
възнаграждение за вещо лице в първоинстанционното производство;
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 396/05.02.2020 г. на Пловдивския районен съд, IV-ти брачен състав, постановено по
гр.д. № 15237/2016 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен предявеният от
Д.М.М., с ЕГН **********, иск за упражняване
на родителски права и иск за заплащане на издръжка, както и в частта, с която е
осъдена Д.М.М., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от
299.60 лв., от които 80.00 лв. – държавна такса по иска за родителски права и
219.60 лв. – държавна такса по иска за издръжка, както и сумата от 450.00 лв.
възнаграждение за вещо лице, като
вместо това постановява:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С.С.Т., ЕГН **********
на майката Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, като определя местоживеенето
на детето в дома на майката
ОПРЕДЕЛЯ
режим за осъществяване на лични отношения между бащата С.И.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** и детето С.С.Т., ЕГН **********, както следва:
-
всяка
първа и трета седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя
-
3
дни по време на Коледните празници и 2 дни по време на Великденските празници
-
1
месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката
-
всяка
година – 3 дни от зимната ученическа ваканция и 3 дни от пролетната ученическа
ваканция
ОСЪЖДА
С.И.Т., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете С.С.Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д.М.М., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200.00 лева
/двеста/, считано от влизане в сила на
настоящото решение до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на
други причини, водещи до промяна или прекратяване на това задължение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до
окончателното й изплащане.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА
С.И.Т., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – гр. Пловдив, сумата от 487.80 лв., от които 50.00
/петдесет/ лв. – държавна такса в първоинстанционното производство по иска за
родителски права; 288 /двеста осемдесет и осем/ лв. държавна такса върху
присъдената издръжка и 149.80 /сто четиридесет и девет и осемдесет/ лв. –
държавна такса във въззивното производство.
ОСЪЖДА
С.И.Т., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, заплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.И.Т., ЕГН **********, против Д.М.М., с ЕГН **********, иск за упражняване на родителски права по отношение
на С.С.Т., с ЕГН ********** и иск за заплащане на издръжка по отношение на
същата.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в едномесечен срок от съобщаване на
страните за неговото изготвяне пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: