Решение по к. адм. дело №211/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с § 19 от ЗИД на АПК (обн. ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. ДВ, бр. 102 от 2023 г.).

Образувано е (след изпращането му на Административен съд – Добрич с определение на ВАС по адм. дело № 4567/2025 г. поради невъзможност да бъде сформиран надлежен състав от Административен съд - Силистра) по касационна жалба на „Екопродукт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Попина, община Ситово, област Силистра, представлявано от М. А. М., подадена чрез адвокат И. А., срещу Решение №141/05.03.2025 г. по гр. д. №1871/2024 г. по описа на Районен съд – Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РД 04-400-13 от 29.08.2023 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Силистра, с която е наредено да се изземе от дружеството неправомерно ползван ПИ с [идентификатор], от който обработваеми 15, 600 дка, находящ се в землището на с. Попина, община Ситово, област Силистра, включен в ДПФ.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че районният съд не е обсъдил фактите и доказателствата по делото, нито относимите за случая правни норми. Изводите му са повърхностни и не отговарят на обективната действителност. Обстоятелството, че „Екопродукт“ ООД обработва съседните парцели, не е достатъчно, за да се приеме, че дружеството ползва част от процесния имот с [идентификатор]. Възразява се, че липсва точно описание на площта, подлежаща на изземване. Няма схема, скица или друга графична част, от която да е видно къде се намират спорните 15, 600 дка, за които се твърди, че са обработвани от дружеството. Считат се за необосновани изводите на съда, че само жалбоподателят има достъп до процесния имот. Твърди се, че един от полските пътища – имот с [идентификатор], който минава от едната страна на имот с [идентификатор], е изключен от споразумението по чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ и е оставен за ползване от всички земеделски производители, които стопанисват имоти в региона, като жалбоподателят е наел само 0, 012 дка от него съгласно договор за наем с община Ситово и приложение № 1 към него. Оспорва се заключението на съда, че именно търговското дружество е единственият възможен субект, който има достъп до спорните площи и е в състояние да ги обработва. Сочи се, че в протоколите от извършените проверки липсват обективни данни за установения към датите на проверките ползвател. Твърди се, че процесният имот е свободен и е бил на разположение на ДФЗ, като административният орган не е предприел действия по изземването му въпреки неплащането на определеното по чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ обезщетение, защото имотът не се е ползвал от дружеството. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени заповедта и да се присъдят в полза на касатора разноски за платена държавна такса.

Ответникът – директорът на ОД „Земеделие“ – Силистра, в писмен отговор по делото, оспорва основателността на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и иска да бъде оставено в сила. Сочи, че районният съд правилно е преценил доказателствата по делото и е стигнал до заключението, че земята се ползва неправомерно от дружеството. Твърди, че процесният имот е заобиколен от имоти, стопанисвани и заявени за подпомагане от „Екопродукт“ ООД, което доказва по безспорен начин, че никой друг освен жалбоподателят не би могъл да го обработва, дори и да желае това. Теренът в по-голямата си част е самозалесила се гора, като от приложената ортофотокарта се вижда ясно коя площ е обработваема и коя не, поради което заповедта за изземване е правилна и законосъобразна.

Представителят на Добричка окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Намира, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което правилно е разпоредено изземването на процесния имот.

След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, административният съд намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството пред Силистренския районен съд е образувано по жалба на „Екопродукт“ ООД срещу Заповед № РД 04-400-13 от 29.08.2023 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Силистра, издадена на основание чл. 34, ал. 1, във връзка с ал. 8 от ЗСПЗЗ, с която е наредено изземване на имот с [идентификатор], от които обработваеми 15,600 дка, находящ се в землището на с. Попина, община Ситово, област Силистра, като е дадена възможност на дружеството в 3-дневен срок от получаване на заповедта да внесе по сметка на МЗХ сумата от 1872, 00 лева, представляваща трикратния размер на средното рентно плащане от 40, 00 лева/дка за землището на с. Попина, община Ситово.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил жалбата по съображения, че оспорваната заповед е издадена при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, в т.ч. доказателства за заявени за финансово подпомагане площи и за комасиране на масиви, е приел за безспорно установено неправомерното ползване на имота от жалбоподателя, който е стопанисвал всички съседни имоти през стопанската 2022/2023 г. Изложил е мотиви, че търговското дружество е обработвало процесната земя като част от неговия земеделски масив и достъпът до нея е бил възможен единствено през неговите имоти. Самостоятелното обработване на имота от друго лице би го отграничило от съседните имоти, а и би било фактически затруднено и икономически нецелесъобразно. Направил е извод, че са налице всички предпоставки за изземването на спорния терен по реда на чл. 34, ал. 8, във вр. ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което обжалваната заповед представлява законосъобразен административен акт.

Така постановеното решение е правилно.

Обжалваният съдебен акт е повторен, след като с Решение № 1225/05.11.2024 г. по адм. дело № 200/2024 г. Силистренският административен съд е отменил първоначалното отменително решение на СРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания за събиране и оценка на доказателства по спорните обстоятелства и за разпределение на доказателствената тежест между страните. Районният съд се е съобразил с всички указания на по-горната инстанция и след като е анализирал събраните при новото разглеждане доказателства, е стигнал до правилни и обосновани фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да се преповтарят.

Регламентацията в чл. 34, ал. 8, във вр. ал. 1 от ЗСПЗЗ урежда бърза административна процедура за изземване на земеделски земи от ДПФ. Материалноправните предпоставки за нейното приложение са земеделската земя да е от ДПФ и да се ползва без правно основание. Наличието на тези предпоставки е достатъчно да се издаде заповед от директора на ОДЗ за изземване на такъв имот.

В случая правилно и в съответствие с данните по делото районният съд е преценил, че е осъществен фактическият състав на чл. 34, ал. 8, във вр. ал. 1 от ЗСЗПЗЗ.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на доказателства, че той е ползвал процесната част от имота, включен в ДПФ. Вярно е, че по административнонаказателната преписка няма преки доказателства, които да сочат, че земеделският производител е обработвал спорните площи, но са налице множество косвени доказателства, които в своята логическа взаимовръзка и последователност водят до единствения възможен и необорим извод, че именно той е действителният ползвател на земята. По делото е безспорно установено, че процесният имот е включен в ДПФ и към момента на двете теренни проверки по чл. 47, ал. 8 от ППЗСПЗЗ 15, 600 дка от него са обработени и засети със земеделски култури. Безспорно установено е и това, че съседните на тези площи имоти са ползвани и заявени за подпомагане от „Екопродукт“ ООД. На дружеството са предоставени за ползване и полски пътища, които попадат в неговия масив за стопанската 2022/2023 г. и граничат изцяло на юг и на север с процесния имот. От приложените по делото констативни протоколи и кореспонденция между ОДЗ – Силистра и МЗХ става ясно, че процесната част от имота и съседните на нея земеделски имоти са с една и съща обработка и са засети с една и съща стопанска култура. Няма отличителни белези, които да ги разграничават. С оглед на това (идентичността на засетите култури, еднаквата обработка на площите и липсата на пряк достъп на трети лица до тях) и с оглед на обстоятелството, че касаторът не е твърдял, а и не е представил доказателства съседните на обработваните от него площи да са разорани от друг земеделски производител, то правилно и законосъобразно районният съд е приел, че именно той ги е ползвал без правно основание. Житейски обосновано е становището на решаващия състав, че няма кой друг да стопанисва земята освен оспорващото дружество, защото не е възможно трети лица да преминат през неговите имоти, за да обработват терен, до който практически нямат пътен достъп. В случая не се касае за предположения, а за обосновани умозаключения, изградени на базата на надлежна преценка на доказателствата по делото съобразно правилата на логическото мислене, опита и каузалната връзка между явленията. Не се споделя възражението на касатора, че полският път с [идентификатор], минаващ от едната страна на процесния имот, е със свободен достъп и е оставен за ползване от всички земеделски производители в региона, защото от доказателствата по делото е видно, че пътят е предоставен на „Екопродукт“ ООД при условията на чл. 37в, ал. 16 от ЗСПЗЗ (полски път, включен в масива за ползване на земеделския стопанин, и нефункциониращ като такъв - не е необходим за осигуряване на пътен достъп до имотите) и от двете му страни са разположени земеделски земи, заявени за подпомагане от дружеството. Този извод не се опровергава от представения с касационната жалба договор за наем с община Ситово от 18.05.2023 г. и приложение № 1 към него. Наемането на част от имот с [идентификатор] не променя обстоятелството, че участъкът от полския път, обслужващ [имот номер], граничи само с имоти, обработвани от „Екопродукт“ ООД през стопанската 2022/2023 г. Касаторът не е оспорил факта, че процесният имот е разделен от самозалесила се гора и се намира в голям масив от имоти, стопанисвани единствено от него към релевантния момент, с оглед на което правилно и законосъобразно е определен като адресат на оспорваната заповед за изземване. В първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават фактическите констатации на районния съд относно действителния ползвател на спорните земеделски площи. Всички доказателства по делото сочат недвусмислено, че са изпълнени условията за приложение на процедурата по чл. 34 от ЗСПЗЗЗ спрямо дружеството, поради което правилно е приложен материалният закон.

Неоснователно е възражението на касатора, че липсва точно описание на претендирания за изземване земеделски имот. В заповедта по чл. 34, ал. 8, във вр. ал. 1 от ЗСПЗЗ ясно е посочен идентификаторът на имота, землището, в което се намира, както и площта на неправомерно ползваната част от него. Действително административният орган не е описал къде точно е разположена тази част, но това не е съществен недостатък, опорочаващ волята му до степен на незаконосъобразност. В диспозитива изрично е отразено, че става дума за 15, 600 обработвани декари, което е достатъчно за индивидуализиране на предмета на акта, доколкото от приложената по делото ортофотокарта от ДФЗ – СЕУ е видно коя част е обработваема и коя не, както правилно е посочено и в отговора по касационната жалба. Тази ортофотокарта заедно с текстовата част на оспорваната заповед не поражда никакви съмнения кой е подлежащият на изземване имот като местоположение и граници.

С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че изводите на районния съд почиват на доказателствата по делото и материалния закон. Обосновано е прието, че е налице основание за издаване на заповедта за изземване и жалбата срещу нея подлежи на отхвърляне. Постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касаторът няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал такива, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.

Воден от горното, както и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 141/05.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1871/2024 г. по описа на Районен съд – Силистра.

Решението не подлежи на обжалване.