№ 2895
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110119576 по описа за 2022 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, съдът намира възражението на ответника за
неоснователно, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищците В. П. П. – П. и Л. П. П. твърдят, че са наследници по закон на П.К.Б.,
починал на -----------г., който е бил собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******, който обект съставлява *******, заедно с прилежащото му
******** с полезна площ 4,59 кв.м., и припадащи се 1,114% ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, който имот е придобит от наследодателя им в съсобственост с
ответницата М. Ш.Х.. Твърдят, че няколко часа преди да почине, наследодателят им
сключил с ответницата Х. договор за доброволна делба, по силата на който й е прехвърлил
своята идеална част чрез пълномощник срещу 9000лева, които са заявени, че са платени
предварително. Твърдят, че баща им бил изписан на 28.11.2016г. от болница, като на
30.11.2016г. се оказва, че е подписал пълномощно с н.з.на подпис и съдържание, извършени
извън канцелария на нотариус, в което се твърди да са посочени необичайни изявления,
включително относно условията на сделката, като на 2.12.2016г., при същия нотариус е
сключен договора за делба. Считат както пълномощното, така и договора, за нищожни,
поради липса на съглание на наследодателя им за извършването им, тъй като преди
1
подписването на пълномощното, здравословното състояние на баща им било изключително
тежко, той не е бил в състояние да формира воля, да разбира свойството и значението на
извършеното, като не е разбирал значението на акта. При условията на евентуалост, считат
пълномощното и договора за унищожаеми, на основание чл.31,ал.2 ЗЗД, тъй като от
пълномощното и от договора си личи, че изявленията в тях не могат да бъдат направени от
лице, което може да разбира значието на извършените от него правни актове, включително и
поради изявлението, че ½ ид.ч. ще се прехвърли срещу сумата 9000лева, която твърде малка
сума за дела, и защото с изявлението се цели заобикаляне на правилата за заплащане на суми
по банков път. Предявяват иск за признаване на пълномощното за нищожно, поради липса
на съгласие, съединен обективно с иск за признаване договора за доброволна делба за
нищожен, поради липса на съгласие, и поради заобикаляне на закона, съединени при
евентуалност, с иск за унижожаване на пълномощното и договора за делба, тъй като са
сключени от дееспособно лице, което не е могло да разбира свойството и значението на
извършеното.
Ответницата М. Ш.Х., в срока за отговор, е подала писмен отговор по чл.131 ГПК, в
който оспорва исковете, като сочи, че за да е нищожен договорът на соченото основание,
следва страната да не може да има правно валидна воля, защото е малолетна, поставена под
пълно запрещение или да не е имал възможността да има своя воля, по причина извън
слабоумие, душевна болест или старческо слабоумие. Липсата на воля следва да е
съзнателна. Твърди се, че П.П. не е бил в такова състояние нито към момента на подписване
на пълномощното, нито към момента на сключване на договора. По иска за нищожност на
договора, поради заобикаляне на закона, се сочи, че неясно е кой закон се заобикаля, като се
сочи, че липсата на воля и заобикалянето на закона се изключват взаимно, тъй като при
втората хипотеза страните следва да съзнават, че заобикалят закона. Искът по чл.31 ЗЗД се
оспорва, защото ищците не твърдят да са поискали поставянето под запрещение на
наследодателя им, преди смъртта му, нито се сочат аргументи за недееспособността му.
Прави се възражение за погасителна давност, на основание чл.32 ЗЗД. Прави се възражение,
че ½ ид.ч. е придобита по давност от ответницата, въз основа на добросъвестно владение,
придължило от сключването на договора за доброволна делба.
С разпореждане № 73770/12.8.2022г., СРС указа на ищците да насочат иска , с който
се оспорва упълномощаването, към пълномощника, което беше сторено с молба от
30.8.2022г.
Ответникът И. И. Ф., с отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК,
оспорва допустимостта на производството против нея. Сочи, че не е страна в отношенията
на ищците и ответницата, П.П. й бил близък, като сочи, че е запозната с болестите му. П. й
споделил, че иска да уреди собствеността върху жилището, в което живее, като иска тя да
му е пълномощник, за да подпише тя от негово име и да удостовери пред нотариус, че е
получил от Х., сумата 9000лева. Сочи, че ползвал парите за лечение. Сочи, че нотариусът го
е посетил в дома му, като П. я информирал по телефона затова. Сочи, че П. разбирал
2
свойството и значението на извършеното, искал да подпише договора за делба.
По искането за прекратяване на делото против Ф. – оспорва се упълномощаването й,
поради което Ф. следва да бъде страна в производството, в противен случай производството
е недопустимо. Искането е неоснователно.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са: установителен иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 и 2 ЗЗД за
признаване нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от
30.11.2016г.; съединени при евентуалност с конститутивен иск с правно основание
чл.31,ал.1 ЗЗД за унищожаване на същите.
Предявено е правопогасяващо възражение за погасителна давност по чл.32,ал.2 ЗЗД.
Относно правоизключващото възражение за придобиване на имота от Х. по силата на
добросъвестно владение, същото е допустимо, тъй като е направено своевременно, но не
следва да се приема за разглеждане в настоящото производство – не е предявен иск за
собственост, поради което и възражението не е годно да отблъсне заявените искови
претенции.
ІІІ. Разпределение на доказателствена тежест.
Безспорни факти. Безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между
страните е, че към 30.11.2016г.Х. и П.П. били съсобственици на апартамента при квоти от по
½ ид.ч., че П.К.Б. е починал на 3.12.2016г., като е оставил свои наследници по закон – двете
ищци, негови деца, че на 30.11.2016г. П.П. е подписал пред нотариус, извън кантората му,
пълномощно с нотариална заверка на подписа на П. и съдържанието на пълномощното, в
което е вписано, че П. упълномощил ответницата Ф. да прехвърли ½ ид.ч. от имота на Х.
срещу сумата 9000лева, която е вписано, че е получена от него, че на 2.12.2016г., П.,
представляван от Ф. по силата на пълномощното, е сключил договор за доброволна делба с
Х., по силата на който е прехвърлил на Х. собствената си ½ ид.ч., като в нотариалния акт е
вписано, че сумата 9000лева е била заплатена от Х. преди сключването на договора, за
уравнение на дела на П.. Безспорно е вписването в н.а., че към прехвърлянето, данъчната
оценка на целия имот е 20371,70 лева.
УКАЗВА на ищците, че носят тежестта да докажат: правен интерес от предявяване на
исковете си: твърдението си, че към 30.11.2016г. П.П. е бил в здравословно състояние,
което не му позволявало да формира воля, да разбира свойството и значението на
извършеното, като не е разбирал значението на акта – упълномощаване; нито е желаел
сключване на договор за доброволна делба; Твърдението си, че със сключване на
пълномощно и договор за доброволна делба, при посочване на сумата 9000лева, е налице
заобикаляне на закона; което е съзнавано от упълномощителя / относно пълномощното/ и
страните / относно делбата/, както и че сумата 9000лева е по – ниска от действителната
3
стойност на дела.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдението си за здравословното
състояние на П. – искани са свидетели, но по преценка на съда, доколкото ищците сочат
престояване в болнично заведение и тежка болест, то за същите следва да са съставени
медицински документи, като на собствено основание, нито страните, нито съдът има
специални знания, за да посочи, кое заболяване, от което евентуално е страдал
наследодателят, е годно да причини състояние, да не разбира свойството и значението на
извършеното.
УКАЗВА на ответницата Ф., че носи тежестта да докаже по делото твърдението си, че
П. е разбирал свойството и значението на извършеното, желаел е прехвърлянето на имота на
Х., включително е желаел да изрази волята си затова чрез нея.
УКАЗВА на ответницата Х., че носи тежестта да докаже по делото
правопогасяващото си възражение за погасителна давност.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на Х. писмени документи,
като писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото на лист 21 от делото съдебно удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Х. за допускане до разпит на
двама свидетели, за възражението за придобивна давност, с оглед приетото по - горе.
УКАЗВА на ищцовата страна и ответника Х., в едноседмичен срок от получаване на
определението с писмена молба да посочат за кои факти и обстоятелства от тяхна тежест
сочат свидетели, в противен случай исканията ще бъдат оставени без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницат Ф. да бъде разпитана като
свидетел – страните по делото, на основание чл.176 ГПК, дават обяснения за конкретни
факти и обстоятелства от правния спор, но по искане на насрещна страна, тъй като
обяснения по почин на страната, която следва да ги даде, съставляват твърдения, а не
доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
4
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Лъчезар Насвади на тел. 8955423 и ел. адрес mkdve2@abv.bg, а след
01.03.2010 г. и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул.
„Патриарх Евтимий” No. 2, ст. 7.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
9.3.2023г. г., от 11.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените
по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5