Определение по дело №345/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№2918/28.05.2014 г., подадена от Д. Х. Д., с ЕГН:*, с постоянен адрес: гр. Б., ул.”М. К.” №20, с адрес за призоваване: гр. Б., ул.”С. С.” №1, .2, офис 4 против Определение №3352 от 09.05.2014 г., постановено по гр.д.№741/2013 г. по описа на Районен съд Б.. Сочи се в нея, че при непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, с което е причинено увреждането. В тази връзка ищецът се позовава и на разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Ето защо иска да бъде отменен атакуваният съдебен акт и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от страна с право и интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията за редовност формулирани в разпоредбите на чл.275, ал.2 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК.

Преценена по същество жалбата е основателна. Съображения :

С разпореждане № 2978/22.04.2014 г. БлРС е констатирал, че искова молба вх.№ 2062/11.04.2014 г., подадена от Д. Х. Д., ЕГН *, постоянен адрес Г., У. К. № 20, .4, по която е образувано гражданско дело № 741/2014 г., е нередовна и я е оставил без движение. На ищеца е било указано, че трябва да прецизира срещу кого насочва претенциите си, да посочи ЕГН на ответниците, да изчисли и посочи размера на лихвата, която претендира за периода от 02.09.2013 г. до 10.04.2014 г., да внесе съответната държавна такса върху тази лихва и да представи изцяло нова, поправена искова молба, с екземпляри за връчване на ответниците.

В срок е постъпила поправена искова молба, в която са коригирани нередовностите само относно индивидуализацията на ответниците. Тъй като не е бил посочен размерът и периодът на лихвата, съдът е счел, че следва да прекрати делото в тази част.

Така постановеното определение е незаконосъобразно.

Не намира опора в наложилата се последователна съдебна практика, становището на първоинстанционния съд, че претенцията за лихва върху обезщетение от непозволено увреждане следва да бъде посочена самостоятелно за период от увреждането до предявяването на исковата молба с конкретизация на размера й и внасяне на държавна такса като за отделен иск. Това тълкуване произтича от разпоредбата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД, според която при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. когато претендира лихва не е нужно да обосновава от кой момент се дължи и кога длъжникът е изпаднал в забава, защото тя винаги се дължи от увреждането. Поради това настоящият състав приема, че ищецът Д. Д. е формулирал коректно искането си за присъждане на законна лихва от датата на деянието, което твърди , че му е причинило непозволено увреждане до окончателното репариране на същите.

Ето защо, първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен и делото върнато на БлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №3352 от 09.05.2014 г., постановено по гр.д.№741/2013 г. по описа на Районен съд Б..

ВРЪЩА делото на БлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :