Р Е
Ш Е Н
И Е
град С., 24.10.2013 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН
ВОДЕНИЧАРОВ
при
секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 175
по описа на 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от „Ю.И Е. Д.Б.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц.О.” №**, ЕИК ********, представлявано
заедно от изпълнителните директори – А.Х. и П.Н.Д., чрез адв. И.Б.,*** против Н.Т.
Л. – М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „В.”, ул. ***, № * и М.Ц.М., ЕГН **********, с адрес:***, район „Л.”,
ул. „Г. П.” № *, ет. *, ап. 9 с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено, че ответниците солидарно му дължат сумата от 168 893.86
лв. по запис на заповед, издаден на 20.11.2009 г. с падеж на предявяване в срок
до 20.12.2010 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 9 от ГПК и е издаден изпълнителен лист срещу ответниците за тази сума.
Ищецът поддържа предявения иск. В исковата молба се твърди, че на 20.11.2009 г. дружеството
„П. - МН” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Н.Т. Л. – М. е издал
в полза на „Ю.И Е. Д.Б.” АД запис
на заповед, по силата на който се е задължил да заплати на „Ю.И Е. Д.Б.”
АД или на нейна заповед, без протест и разноски, сумата от 230 000 лв.,
ведно с начислена върху тази сума годишна лихва в размер на 12 %, считано от
датата на издаване на записа на заповед, с падеж на предявяване в срок да
20.12.2010 г. Ищецът сочи, че записът на
заповед е авалиран, при условията при които е издаден, от физическите лица Н.Т.
Л. - М.а с ЕГН **********, в лично качество и М.Ц.М., с ЕГН **********, в лично
качество – ответници по настоящето дело, като в конкретния случай солидарността
между двамата длъжници възниква по силата на закона - чл. 485 от ТЗ, поради
което в качеството им на авалисти двамата ответници са солидарно задължени с
издателя на записа на заповед за сумата, посочена в него. Ищецът излага също
така, че съдържанието на издадения запис на заповед съответства на всички
реквизити изброени изчерпателно в чл. 525 от ТЗ, следователно е редовен от
външна страна.
В исковата
молба се посочва, че записът на заповед е предявен за плащане на 06.04.2010 г.
на задължените по него лица, а именно - на „П.-МН” ООД и на лицето Н.Т. Л. - М.а,
в лично качество като авалист, като за предявяването на записа на заповед, от
страна на същата има отбелязване върху записа на заповед, в което изрично е
посочила, че й е предявен, в качеството й на управител на „П.-МН” ООД и в
качеството й на авалист на датата 06.04.2010 г.
Записът на заповед е предявен и
на ответника М.Ц.М., в качеството му на авалист, както и в качеството му на
управител на издателя „П.-МН” ООД. За предявяването на записа на заповед е
изпратена нотариална покана с рег. № 3611, том 2, акт 93 от 16.03.2010г. по
описа на нотариус В.В. рег. № 320 РС С., съгласно която „Ю.И Е.
Д.Б.” АД е поканило
издателя „П.-МН” ООД и авалиста М.М. да се яви в кантората на нотариуса на
06.04.2010 г., за да му бъде предявен записа на заповед и да плати дължимата
сума по него, но лицето М.Ц.М. не се е явил, видно от изготвения протокол № 49
том 3 рег. № 4620/06.04.2010 г. по описа на Нотариус рег. № 320 РС С., поради
което записът на заповед му се счита предявен за плащане на 06.04.2010 г., като
от тази дата вземането по записа на заповед е станало изискуемо и от 07.04.2010
г. задължените лица са изпаднали в забава.
В исковата
молба се излага, че тъй като не е постъпило плащане от задължените по записа на
заповед лица, ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК, образувано е гр. д. № 61591/2010
г. на СРС, ГО, 51 състав, издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист
от 14.01.2011 г. Съгласно издадените Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист ответниците са били осъдени солидарно да заплатят на ищеца
сумата от 168 893.86 лв. – главница, ведно със законна лихва върху нея от
датата на постъпване на заявлението в съда 16.12.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, 2138.94 лв. – разноски за процесуално представителство
и 3377.88 лв. – разноски за държавна такса. Заповедта да изпълнение е била
връчена на ответниците от ЧСИ Н.П., рег. № 847, като в законоустановения срок
същите са депозирали възражение срещу нея.
В тази
връзка ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат солидарно сумите,
посочени в Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, издадена по гр.д. № 61591/2010 г. по описа на СРС, ГО, 51
състав. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответниците Н.Т. Л. – М.а и М.Ц.М. оспорват
предявения иск. Поддържат че представеният запис на заповед е нищожен поради
наличието на два падежа на плащане. От една страна в записа на заповед е
посочено, че „П. МН” ООД се е задължил да заплати сумата от 230 000 лв.
при предявяването му, а от друга страна е посочено, че сумата по записа е
платима в срок до 20.12.2010 г. В тази връзка сочат, че е налице нарушение на
чл. 535, т. 4 от ТЗ, тъй като записът на заповед не съдържа един падеж,
определен по реда на чл. 486, ал. 1 от ТЗ, поради което същият е нищожен. Ответниците
излагат също така, че в записа на заповед е посочено, че сумата по него е
платима в срок до 20.12.2010 г., а заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано от
ищеца пред СРС на 16.12.2010 г., т.е. 4 дни преди изтичане на посочения срок за
плащане.
На следващо място ответниците
излагат, че качеството им по силата на авалирания запис на заповед е на
поръчители, а не на солидарни длъжници по смисъла на чл. 121 от ЗЗД, поради
което спрямо тях следва да се прилага уредбата на чл. 138 от ЗЗД, уреждаща
института на поръчителството, поради което ищецът неправилно в исковата молба
сочи, че солидарната отговорност между тях и главния длъжник – „П. МН” ООД
възниква по силата на чл. 485 от ТЗ във вр. с чл. 121 от ЗЗД. В тази връзка
считат, че кредиторът „Ю.И Е. Д.Б.” АД на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД няма
право да ангажира отговорността им като авалисти, ако не е предявил иск против
дружеството „П. МН” ООД като главен длъжник до изтичане на 6 месеца от падежа
на задължението. В случая искът е предявен чрез депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2010 г. , т.е. след изтичане на
преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД, поради което задължението им като поръчители
към този момент е било погасено и следователно задължаването им по издадената
заповед за изпълнение е незаконосъобразно. В тази връзка молят предявеният
срещу тях иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и да бъде
обезсилена заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен
лист.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен запис на заповед от 20.11.2009 г.,
видно от който дружеството „П. МН” ООД, ЕИК ********* – като издател на записа
на заповед, представлявано от Управителя Н.Т. Л. – М. се задължава безусловно
да заплати при предявяване на процесния запис на заповед на поемателя „Ю.И Е. Д.Б.”
АД или на нейна заповед сумата от 230 000 лв., ведно с начислена върху
тази сума годишна лихва в размер на 12 %, считано от датата на издаването му.
Посочено е също така, че сумата по записа на заповед е платима при „Ю.И Е. Д.Б.”
АД в срок до 20.12.2010 г.
Представеният запис на заповед е авалиран, при
условията при които е издаден от Н.Т. Л. – М.а, ЕГН ********** в лично качество
и М.Ц.М., ЕГН ********** в лично качество, като същите са положили подписи
върху лицевата част на менителничния ефект, поемайки солидарно задължението с
издателя на записа на заповед.
Видно от представеното Решение от 30.12.2010 г. на
СГС, ТО, VІ-1 състав дружеството „П. МН” ООД – издател на процесния запис на
заповед е обявено за неплатежоспособно и е открито производство по
несъстоятелност на това дружество.
Видно от отбелязването върху записа на заповед, същият
е предявен за плащане на 06.04.2010 г. на издателя „П. МН” ООД, чрез Управителя
– Н.Т. Л. – М.а, като същият й е предявен и в лично качество като авалист на
записа на заповед.
От приложената по делото нотариална покана, рег. №
3611, том 2, акт 93 от 16.03.2010 г. на нотариус В.В.на се установява, че на
ответника по делото М.Ц.М. в качеството му на Управител на „П. МН” ООД и
авалист на записа на заповед е изпратена покана да се яви на 06.04.2010 г. в
кантората на нотариуса за предявяване за плащане на дължимата по записа на
заповед сума. Приложена е разписка, видно от която на 12.03.2010 г. на адреса
на ответника М.Ц.М. е залепено уведомление за нотариалната покана. С Протокол №
49, том 3, рег. № 4620/06.04.2010 г. на нотариус В.В. е констатирано, че лицето
М.Ц.М. не се е явил в кантората на нотариуса, за да му бъде предявен процесния
запис на заповед, поради което видно от отбелязването на нотариалната покана,
същата се счита за връчена на 06.04.2010 г. при условията на чл. 47 от ГПК.
Представена е и Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, издадена на 14.01.2011 г. от СРС, І ГО, 51 състав
въз основа на процесния запис на заповед, видно от която длъжниците „П. МН”
ООД, Н.Т. Л. – М.а и М.Ц.М. са осъдени солидарно да заплатят на заявителя „Ю.и
Е. Д.Б.”
АД сумата от 168 893.86 лв. – главница, дължима въз основа на Запис на
заповед, издаден на 20.11.2009 г. за сумата 230 000 лв., с падеж на
предявяване, предявен за плащане на 06.04.2010 г., обезпечен с поръчителство,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението –
16.12.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените
разноски за държавна такса в размер на 3377,88 лв. и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК разноски за процесуално представителство в размер на 2138.94 лв. Въз
основа на заповедта за изпълнение е издаден и изпълнителен лист от 14.01.2011
г. за посочените в заповедта суми. Срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение в срок, поради което с разпореждане на съда са дадени указания на
ищеца за предявяване на иск за съществуване на вземането, който е предявен с
настоящата искова молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който
приносителят се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист. За уважаване на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, ищецът
следва да установи наличието на вземане спрямо ответника, което произтича от
документа, въз основа на който му е издадена заповед по чл. 417 от ГПК, в
случая – записа на заповед от 20.11.2009 г., който се твърди, че е авалиран от
ответниците по делото.
Безспорно се установи от
събраните доказателства по делото, че е издаден от „П.
МН” ООД запис на заповед НА 20.11.2009 г. за сумата от 230 000
лева,
платима на „Ю.И Е. Д.Б.” АД или на нейна заповед с
падеж на предявяване, като е посочен срок за предявяването - до 20.12.2010 г. Записът на заповед е авалиран, при условията при които е поет от ответниците по делото – Н.Т. Л. – М.а и М.Ц.М. като същите са положили подписи върху лицевата част на менителничния
ефект, поемайки солидарно задължението с издателя на записа на заповед.
Менителничното поръчителство (авал), се учредява чрез едностранно
волеизявление, изразено върху менителничния документ или върху прикрепен върху
него лист (алонж), където авалистът следва да се положи саморъчен подпис.
Съобразно разпоредбата на чл. 537 от ТЗ във вр. с чл. 484, ал. 2
от ТЗ
подписът на лицевата страна на менителничния документ презюмира поемане на
авал, освен ако подписът е на издателя. В случая върху лицевата страна на
записа на заповед, след менителничното волеизявление е положен подпис от името
на физическите лица Н.Т. Л. – М.а и М.Ц.М..
Съдът
намира, че е спазена установената в ТЗ форма и е възникнало валидно
менителнично поръчителство /авал/ върху
процесния запис на заповед, поето от ответниците по делото. Правните последици
от волеизявлението на авалиста са, че за него се поражда задължение, което по
вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от
обезпеченото задължение, като авалистът дължи същата по вид престация, както и
авалата (хонората).
От изявленията на страните следва, че същите не спорят
относно подписването на записа на заповед от авалистите – ответниците по иска.
Последните възразяват, че процесният запис на заповед е нищожен, поради това,
че падежът му не е определен съобразно изискванията на чл. 486 от ТЗ, а именно,
че са налице два падежа на плащане – от
една страна е посочено, че дружеството „П. МН” ООД се е задължило да заплати
сумата при предявяване на записа на заповед, а от друга страна е посочено, че
сумата по записа е платима в срок до 20.12.2010 г. В тази връзка сочат, че е
налице нарушение на чл. 535, т. 4 от ТЗ, тъй като записът на заповед не съдържа
един падеж, определен по реда на чл. 486, ал. 1 от ТЗ, поради което същият е
нищожен.
Съдът намира възражението на
неоснователно, тъй като срокът за предявяване е уговорен в съгласие с изричната
и ясна разпоредба на чл. 487, ал. 1, пр. 3 от ТЗ, която изрично допуска
издателят да определи срок, различен от законовия едногодишен такъв, уреден в
предложение първо. Предявяването е извършено чрез връчване на нотариални покани
в срока за това, уговорен в самата ценна книга, както на издателя, така и на
авалиста. По въпроса, че не е нищожен запис на заповед, в който падежът е
определен по същия начин е налице и практика на ВКС, а именно, че е допустимо
определянето в ценната книга на краен срок за предявяването й - Определение № 57/25.01.2012 г. по ч.т.д. №
822/2011 г., ІІ т.о. По този въпрос съдебната практика е в смисъл, че е
нищожен запис на заповед, който съдържа падеж на определена дата, и в него е
посочено и че е платим при предявяване, тъй като падежът следва да бъде посочен
ясно и по начин, който не буди съмнение – в този смисъл Определение № 146/23.03.2009
г. по ч.
т. д. № 125/2009 г. на
ВКС, Оперделение №
749/23.12.2009 г. по т.
д. № 857/2009 г. на
ВКС, Определение №
762/02.11.2010 г. по ч.
т. д. № 712/2010 г., в които е прието, че е нищожен запис на заповед, в който падежът е определен
едновременно по два от начините, посочени в чл. 486 от ТЗ. Процесният запис на заповед от 20.11.2009
г. съдържа реквизитите, посочени в чл. 535 от ТЗ, включително по т. 3 - падеж – със
задължението „при предявяване на записа на заповед в срок до 20.12.2010 г. да
плати сумата, издателят на записа на заповед е определил падежа на същия, като
падеж на предявяване – чл. 486, т. 1 от ТЗ, срокът до 20.12.2010 г. се
отнася за „предявяването
на записа на заповед в срок до 20.12.2010 г.”, което е допустимо съгласно чл. 487, ал. 1 вр. чл. 537 от ТЗ и
падежът на записа на заповед не е определен по начин, който не е един от
възможните начини по чл.
486, ал. 1 от ТЗ.
Във връзка с изложеното
настоящият състав приема, че процесният запис на заповед не е нищожен и отговаря на формалните
изисквания на чл. 535 от ТЗ, като в случая падежът е определен на предявяване. Освен това, доколкото настоящия състав преповтаря
проверката на съда в заповедното производство, намира, че записът на заповед
съдържа всичките необходими реквизити, поради което е действителен, респективно
установява задължително задължение за плащане на сумата, обективирана в него.
Съдът намира, че в случая е налице валидно менителнично
поръчителство /авал/ върху процесния запис на заповед, поето от ответниците по делото.
Неоснователно е и възражението,
че заявлението по чл. 417 ГПК е депозирано от ищеца пред СРС на 16.12.2010 г.,
т. е. 4 дни преди изтичане на посочения срок за плащане, тъй като видно от
записа на заповед е уговорено сумата да бъде платена в срок до 20.12.2010 г. и
това е крайният момент, до който същият следва да бъде предявен за плащане.
Както вече бе изложено, в случая падежът е определен на предявяване, а не на
дата 20.12.2010 г.. Видно от доказателствата по делото този падеж е настъпил на
06.04.2010 г., като от 07.04.2010 г. задължените лица са изпаднали в
забава, като поради неизпълнение на задължението за плащане от страна на
ответниците по делото, ищецът е подал заявление по чл. 417 от ГПК на 16.12.2010
г.
На следващо място ответниците
възразяват, че качеството им по силата на авалирания запис на заповед е на
поръчители, а не на солидарни длъжници, поради което спрямо тях следва да се
прилага уредбата на чл. 138 от ЗЗД. Възразяват също така и срещу твърдението на
ищеца в исковата молба, че солидарната отговорност между тях и главния длъжник
– „П. МН” ООД възниква по силата на чл. 485 от ТЗ във вр. с чл. 121 от ЗЗД. В
тази връзка са изложили, че кредиторът „Ю.И Е.Д.Б.” АД на основание чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД няма право да ангажира отговорността им като авалисти, ако не е
предявил иск против дружеството „П. МН” ООД като главен длъжник до изтичане на
6 месеца от падежа на задължението, като в случая искът е предявен чрез
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 16.12.2010 г. ,
т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД, поради което
задължението им като поръчители към този момент е било погасено и следователно
задължаването им по издадената заповед за изпълнение е незаконосъобразно.
Съдът намира за неотносимо в
процесния случай направеното възражение за приложимост на разпоредбата на чл.
138 от ЗЗД – уреждаща института на поръчителството, тъй като той третира
валидност на поръчителство, което се дава по менителничния ефект. То е
специално поръчителство, различно от общото по ЗЗД и има специална правна
уредба – Търговския закон /чл. 483 – чл. 485/, която дерогира общите правила.
Неоснователни се явяват
възраженията на ответниците и за преклудиране на отговорността им като
поръчители при условията на чл. 147 ЗЗД, тъй като ищецът кредитор не е предявил
иск против главния длъжник в 6 – месечен срок след падежа на задължението по
записа на заповед. Това е така, тъй като разпоредбите на чл. 146 и чл. 147 ЗЗД
не намират приложение при менителничното поръчителство, поради самостоятелния
характер на задължението на авалиста, в който смисъл има и константна съдебна
практика.
Съгласно трайно установената
съдебна практика при определяне приложимостта на правилото на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД към менителничното поръчителство следва да се съобрази самостоятелната
природа на менителничното поръчителство /авала/. Последното
е резултат единствено от едностранното волеизявление на авалиста, от което
настъпват неговите правни последици. Не е необходимо съгласие на кредитора по
ефекта за разлика от поръчителството по гражданското право, при което
правопораждащият задължението на поръчителя юридически факт е сключения между
кредитора и поръчителя договор - арг. от чл. 138, ал. 1 от ЗЗД.
Нормативен
израз на самостоятелната правна природа на авала е разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ,
според която задължението на поръчителя /авалиста/ е действително и когато
задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина,
освен поради недостатък във формата. Авалиста отговаря солидарно заедно с
всички останали задължени лица по ефекта. Поради самостоятелния неакцесорен
характер на задължението на авалиста /менителничния поръчител/ той не може да
противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето, чието задължение
се обезпечава, наименовано като авалат или хонорат би могъл да направи. От
самостоятелната правна природа на авала, установена с разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ТЗ
следва, че дори да не са налице материалноправните предпоставки за възникване
на валидно менителнично задължение за авалата като напр. пороци във волята,
недееспособност, неправосубектност и др., задължението на авалиста ще бъде
действително.
Логическото
и систематическото тълкуване на чл. 485, ал. 2 от ТЗ и чл. 461 ТЗ налага
извода за самостоятелния характер на задължението на авалиста, което от своя
страна е аргумент в подкрепа и на утвърденото в доктрината разбиране за
абстрактния характер на менителничното поръчителство. Това е една от
най-съществените специфики на авала в сравнение с поръчителството в
гражданското и търговското право.
Принципът
за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското право, установен в
разпоредбите на чл.
147 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД не намира нормативна опора в правния режим на
менителничното поръчителство /авала/, уредено в чл. 483 ТЗ – чл. 485 като
самостоятелно /неакцесорно/ от главното задължение. Единственото изключение от
този принцип на самостоятелност на авала е предвиден в чл. 485, ал. 2 in fine ТЗ, според който липсата на
редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и
на задължението на авалиста. Това произтича от обстоятелството, че за разлика
от поръчителството в гражданското право при авала един и същ документ
материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото
задължение. Ето защо недостатъците във формата са едновременно основание за
недействителност и на едното и на другото задължение.
Във връзка с изложеното следва,
че за менителничното поръчителство /авала/ не намират приложение разпоредбите
на чл. 146, ал. 3, чл. 147 ЗЗД и чл. 148 ЗЗД.
Пред вид изложените съображения
съдът намира, че по делото се установи, че е налице валиден менителничен ефект,
по който ответниците са авалисти, поради което отговарят, както издателя на
записа на заповед, като отговорността им
е солидарна съгласно чл. 513 от ТЗ. Следователно същите дължат на ищеца
заплащане на задължението, за което са поели авала, така както е по издадената
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК. Както вече бе изложено, независимо
от самостоятелния характер на задължението на авалиста, той дължи същата по вид
престация, както и хонората, освен ако не е уговорено изрично отклонение от
правилото на чл. 485, ал. 1 от ТЗ чрез ограничаване на отговорността със срок
или по отношение на част от дължимата сума, каквито данни в случая
липсват.
Във връзка с изложеното, както и
пред вид факта, че от страна на ответниците липсват основателни доводи за
недължимост на вземането по заповедта, съдът намира, че предявеният иск по чл.
422 от ГПК следва да бъде уважен, като бъде признато за установено вземането на
ищеца по делото.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно заплатената държавна такса
в размер на сумата от 3377.88 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
4593.46 лв. или общо разноски в размер на 7971.34 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответниците Н.Т. Л. – М., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., кв. „В.”, ул. ***, № 2 и М.Ц.М., ЕГН **********, с адрес:***, район „Л.”,
ул. „Г. П.” № 1, ет. *, ап. * солидарно дължат на „Ю.И Е. Д.Б.” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.О.” №**, ЕИК ********, представлявано заедно от
изпълнителните директори – А.Х. и П.Н.Д., чрез адв. И.Б.,*** сумата от
168 893.86 лв. – представляваща главница по запис на заповед от 20.11.2009
г., издаден от „П. - МН” ООД, ЕИК ********* и авалиран от ответниците по
делото, с падеж на предявяване в срок до 20.12.2010 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата постъпване на заявлението по чл. 417 ГПК –
16.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в
заповедното производство в размер на 2138.94 лв. за адвокатски хонорар и
3377.88 – платена държавна такса по издадената заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 9 от ГПК по гр.д. № 61591/2010 г. на СРС, І ГО, 51 състав от 14.01.2011 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.Т. Л. – М., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., кв. „В.”, ул. ***, № * и М.Ц.М.,
ЕГН **********, с адрес:***, район „Л.”, ул. „Г. П.” № *, ет. *, ап.* да заплатят на „Ю.И Е. Д.Б.” АД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.О.” № 14, ЕИК ********,
представлявано заедно от изпълнителните директори – А.Х. и П.Н.Д., чрез адв. И.Б.,***
сумата от 7971.34 /седем хиляди
деветстотин седемдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ разноски по
делото, представляващи заплатен адвокатски хонорар и внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: