РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Русе, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520105069 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД.
Ищецът ”ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД твърди, че на 16.03.2021 г. в гр. Русе,
павирана уличка между училище "Отец Паисий" и "Градски Хали", било реализирано
ПТП, при което водачът на лек автомобил „Субару“, модел „XV“, с рeг.№ Р6096КК –
М. И. К. попаднала в необезопасена канализационна/ВИК шахта, в резултат на което
настъпили следните материални щети – предна лява гума за подмяна – „Мишелин
пилот алпин 5 225/55 R18 дот 3018“; предна лява джанта за ремонт. Причината за
настъпване на произшествието била необезопасена и неосветена дупка в асфалта на
пътя, стопанисван от Община Русе. Към датата на инцидента процесният автомил бил
застрахован при ищеца по автомобилна застраховка „Каско+“, със застрахователна
полица № 440120171012100 и срок на застраховката 04.12.2020 г. - 03.12 2021 г.
Възползвайки се от нормативно уредената възможност за извънсъдебно, доброволно
уреждане на претенции за изплащане на обезщетения за имуществени вреди, Мария К.
регистрирала такава чрез Уведомление за щета № 44011712107209. Във връзка с
депозираната претенция бил извършен оглед на увредения автомобил, съставен бил
опис № 44011712107209, в който били отразени увредените детайли. Съгласно
приложения Ликвидационен акт по щета № 44011712107209, общата сума за
покриване на щетата възлизала на 168.93 лева и била изплатена на собственика на л.а.
– Р.И.К. с платежно нареждане от 04.10.2021 г. „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД
1
изпратило регресна покана към Община Русе за доброволно изплащане на сумата от
183.93 лв., включваща: 168.93 лв. стойност на щетата и 15,00 лв. ликвидационни
разходи, като ответникът неоснователно отказал плащането на сумата с Възражение от
09.12.2021 г.
Ищецът се позовава на нормата на чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, уреждаща едно
специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно
задължение, вследствие на което встъпва в правата на увредения срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали
вреди по чл. 49 ЗЗД. Твърди, че произшествието е станало на улица в населено место,
която е участък от общински път, който съобразно §7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА е
собственост на Община Русе. По силата на чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП на ответника
било вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр.Русе, което
включвало и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения и според ищеца носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. Като собственик на улицата, на основание
чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА, общината, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС,
следва да я управлява с грижата на добрия стопанин. Налице била и обективна
възможност за обезопасяването на улицата. С оглед на това, че наличието на дупка на
пътното платно, явяваща се причина за ПТП, било резултат от бездействието на
длъжностните лица, на които Община Русе възложила изпълнението на очертаните по-
горе задължения, последната отговаряла спрямо увреденото лице на основание чл. 49
ЗЗД. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, ответникът бил задължен да
осъществява дейностите по поддържането на пътя, включително да означи съответната
неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на
участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни
препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като
юридическо лице осъществявала дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите
служители или други лица, на които възложила изпълнението. Установената дупка по
пътното платно представлявала „препятствие на пътя” по смисъла на §1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушавала целостта на пътното покритие и създавала опасност за
движението. Тази дупка не била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на
водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1
ППЗДвП/. И да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация,
ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. В настоящия
2
случай водачът - участник в ПТП се движил със съобразена скорост, като било
невъзможно да избегне процесната дупка на пътя. Необозначената и несигнализирана
дупка не представлявала предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за
да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.
Моли да бъде постановено решение, с което Община Русе да бъде осъдена да
заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, гр. София, сумата 183.93 лв., включваща:
168.93 лв. стойност на щетата и 15,00 лв. ликвидационни разходи, представляващи
регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди по л.а.
„Субару XV“, с рег.№ Р6096КК, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба, както и направените по делото разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба счита предявения иск за недопустим,
алтернативно - недоказан по основание и размер по следните съображения:
За описаното от ищеца ПТП няма издаден протокол за ПТП. Община Русе не
била пасивно легитимирана да отговаря по иска, тъй като ВиК шахтата, върху която
преминал л.а.“Субару XV“ с рег.№ Р6096КК, се стопанисвала от ВиК оператор,
съгласно Закона за водите. Въпросната ВиК шахта следвало да се счита като част от
материалните активи на "ВиК" ООД, гр.Русе. От това следвало, че за процесното ПТП,
настъпило в резултат от преминаване през процесната шахта, отговорността, съгласно
чл.126, ал.1 от ЗВ, следвало да е на ВиК операторите, а не на Общината.
Ответникът счита още, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП, който
оспорва, не е в състояние да причини описаните щети по л.а.„Субару XV“, с per.№
Р6096КК. Недоказано било, че инцидентът се е реализирал вследствие бездействието
на Община Русе, точното местоположение на твърдяната неравност, както и нейната
същност - дупка или шахта. Ответникът счита, че щетите по автомобила могат да се
реализират и по друг, различен в описания в исковата молба начин. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че инцидентьт се е реализирал вследствие
противоправното бездействие на Община Русе, счита, че е налице съпричиняване на
увреждането от страна на водача на процесното МПС. По твърдения на водача,
инцидентът станал при паркиране със скорост около 10 км/ч. Счита, че при тази
скорост водачът е могъл да съобрази пътните условия и е съществувала възможност да
управлява автомобила си така, че да избегне твърдяната неравност на пътното платно и
да не позволи реализиране на ПТП, което не било направено. Водачът е могъл да
шофира, съобразявайки неравността, което би довело до предотвратяване
реализирането на процесното ПТП.
Моли да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен и недоказан. В условията на евентуалност, моли
претенцията да бъде оценена като прекомерна и неотговаряща на реално причинените
вреди. Претендира направените в производството разноски.
3
Конституираното в производството трето лице-помагач на страната на ответника
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Русе, моли исковете като неоснователни и
недоказани да бъдат отхвърлени. Заявява, че собствеността върху водопроводната и
канализационна мрежа на територията на гр.Русе е изцяло на Община Русе, която ги е
отдала на ВиК оператора за стопанисване. Именно Общината е длъжна да осигури
безопасността на движение по пътищата, като обозначи и сигнализира всяко възможно
препятствие.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по свое
убеждение, достигна до следните фактически и правни изводи:
Приложената Комбинирана застрахователна полица № 440120171012100
установява, че за л.а.“Субару“, модел ХV, с рег.№ Р6096КК, собственост на Рангел
Ивайлов Кирилов, е имало сключена застраховка „Каско“ в „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД със срок на валидност: 04.12.2020 г. – 03.12.2021 г.
Приложено е Уведомление за щета 44011712107209/16.03.2021 г. от М. И. К. –
съпруга на собственика и водач на горното МПС, която съобщава за настъпило
застрахователно събитие на същата дата, около 7.55 ч. в гр.Русе, на павирана уличка
между училище „Отец Паисий“ и „Градски хали“: при маневра за паркиране увредила
предна задна лява гума в отводнителна шахта, която стърчала от бордюра.
На същата дата водачът на л.а.“Субару“ с рег.№ Р6096КК попълва и Декларация
по щета № 44011712107209, в който в графа „Причини за настъпване на ПТП“
собственоръчно сочи, че при паркиране предната лява гума на колата се удря в метална
отводнителна шахта, монтирана на 20 см. извън бордюра. Допълнително е представена
фактура от Център за губи „Д.а“ ООД, обект гл.Русе за заплатени ремонтни дейности
на обща стойност 357.46 лв. Въз основа на извършени от застрахователя опис-
заключение и калкулация по претенция са описани увредените детайли – гума предна
лява Мишелин пилот алпин 5 225/55 R18 дот 3018, със 70 % износване – за подмяна и
предна лява лята джанта - за ремонт. За определения размер на щетата от 168.93 лв. по
Ликвидационен акт от 01.10.2021 г., по банкова сметка на собственика на автомобила е
изплатено застрахователно обезщетение в посочения размер на 04.10.2021 г.
До Община Русе са изпратени две регресни покани от ищцовото дружество за
възстановяване на сумата 183.93 лв., включваща изплатеното обезщетение + 15
лв.ликвидационни разноски.
С писмо от 07.12.2021 г. ответникът отказва заплащането на горната сума, тъй
като по ул.“А.Х.“ няма налични шахти и твърдението за настъпване на процесното
ПТП по описания в поканата начин остава недоказано.
Водачът на увредения автомобил – М. К. е разпитана и като свидетел по делото.
Същата излага твърдения, че спукала гума при паркиране, която се удря в съоръжение,
4
монтирано на самия тротоар, с формата на елипса, което стърчало извън тротоара
около 15 см. Свид.К. го възприела като нещо, сложено да отводнява. Като видяла, че
гумата й е спаднала, свидетелката се обадила да репатрират автомобила до сервиз за
гуми „Д.а“ и техен служител се обадил на застрахователя й. Преди съдебното заседание
тя отишла до училище „Отец Паисий“ и видяла, че въпросното съоръжение било
демонтирано, като на негово място бил излят бетон.
Ответникът представя схема на разположението на вертикалната сигнализация
на кръстовище ул.“Б.В." - ул.“А.Х.“, гр.Р., актуална към м.март 2021 г., съгласно която
в началото на въпросната улица /между училище „Отец Паисий“ и „Градски хали“/ е
действал пътен знак В2 „Забранено влизането на пътни превозни средства в двете
посоки“.
За установяване механизма на настъпване на процесното застрахователно
събитие и причинените щети е прието и заключение по назначената съдебна
автотехническа експертиза. Според експерта, на посоченото място на ПТП е бил
поставен противопожарен хидрант с чугунен елипсовиден корпус, с височина и
диаметър около 25 см., който след това е премахнат. Същият е бил разположен в края
на пътното платно и частично в тротоара между улицата и оградата на училището.
Отразен е и на картата, представена от „ВиК“ ООД на л.61 от делото със знак „Х“
/спирателен кран/. При навлизане в уличката със скорост около 10 км/ч. и извършване
на маневра за паркиране плътно до тротоара, автомобилът контактува със страничния
външен борд на предната лява гума в металния корпус на хидранта, в резултат на
което, от острите му ръбове гумата е срязана, а джантата е леко огъната без пукнатини.
Пазарната стойност за ремонт на увредените детайли на л.а.“Субару ХV ІІ“ в
оторизиран за марката сервиз възлиза на 220.40 лв. Според заключението, увреждането
на процесните гума и джанта съвпада с механизма на произшествието и е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Водачът на автомобила е имал
ограничена видимост към противопожарния хидрант, но въпреки това е имал
техническа възможност при движение напред да възприеме и предотврати
произшествието,т.е. когато е влизала в улицата, свид.К. е имала пълна видимост, но не
е различила хидранта като съоръжение. В съдебно заседание вещото лице заявява още,
че въпросният кран е поставен още при изграждането на водопроводната мрежа по
наредбите, които изискват да има такъв между две големи сгради, каквито са халите и
училището. Хидрантът трябва да бъде на нивото на асфалта, но на процесното място
по-късно е изграждан тротоар, получила се е денивелация и вместо да е заработен
ниско долу, ръба на същия останал да стърчи около 20-25 см. над пътното платно.
По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД,
в тежест на ищеца е да докаже: че е сключен договор за имуществено застраховане, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
5
поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахованото лице застрахователното обезщетение до
размера на действителните вреди. В тежест на ответника е да докаже възражението си
за съпричиняване на вредоносния резултат.
Ангажираните по спора и обсъдени по-горе доказателства безспорно
установяват наличие на застрахователен договор с ищцовото дружество относно
л.а.“Субару“, модел ХV, с рег.№ Р6096КК, собственост на Р.И.К., настъпването на
застрахователно събитие – ПТП в срока на застрахователното покритие и приченени
по автомобила имуществени вреди на стойност 220.40 лв.
Относно мястото и механизма на пътния инцидент от 16.03.2021 г. са
ангажирани гласните доказателства на водача на увредения автомобил, както и
приетото заключение по автотехническата експертиза. От тези доказателствени
средства става ясно, че предната лява гума на автомобила, управляван от свид.К., е
увредена при извършване на маневра от нейна страна за паркиране успоредно и в
непосредствена близост до тротоара. Настъпва страничен контакт между гумата и
стърчащия извън тротоара хидрант.
Според чл.19 ал.1, т.4, б.“а“ и б.“б“ от Закона за водите, публична общинска
собственост са водностопанските системи и съоръжения на територията на общината:
водоснабдителните системи или части от тях, включващи мрежи и съоръжения за
отнемане, пречистване, обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез
които се доставя вода за потребителите на територията на общината, както и уличните
разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и
водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите на потребителите;
уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните
територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват
потребителите на територията на общината. Според чл.198н от ЗВ, общините възлагат
изграждането на ВиК системи и съоръжения - публична общинска собственост, в
съответствие с регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации
и инвестиционните програми към тях. ВиК операторите могат да възлагат
изграждането на ВиК системи и съоръжения, ако това им е възложено в договора за
извършване на ВиК услуги.
Чл.198о от същия закон предвижда стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията да се извършват от ВиК оператори,
като Асоциацията по ВиК предоставя на съответния ВиК оператор правото да
извършва тези дейности чрез възлагане. Третото лице-помагач по делото представя
именно такъв Договор за стопанисване, поддържане и експоатация на ВиК системите и
6
съоръженията от 17.12.2015 г., сключен между „Асоциация по ВиК“ на обособената
територия, обслужвана от „ВиК“ ООД, гр.Русе и самото от „ВиК“ ООД, гр.Русе. С този
контракт на оператора се предоставя изключителното право да стопанисва, поддържа и
експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи /водоснабдителни и
канализационни мрежи и съоръжения, пречиствателни станции и др./ в обосочената
територия.
От цитираните нормативни актове е видно, че процесният етернитов уличен
водопровод, както и изграденият над него противопожарен кран, са ВиК системи и
съоръжения – публична общинска собственост, по смисъла на ЗВ и тяхното
изграждане е възложено на общините. Ответникът в настоящия процес - Община Русе
е възложила стопанисването, поддържането и експлоатацията на тези мрежи и
съоръжения с цитирания договор от 17.12.2015 г. Въпросният кран, обаче,според
вещото лице е бил монтиран още при изграждането на водопроводната мрежа в града,
като при направата на тротоар се е получила денивелация и вместо ниско долу - до
нивото на тротоара, хидрантът е стърчал около 25 см. към улицата. Именно тези
противоправни строителни и ремонтни дейности /при изграждане на водопровода и
след това на тротоара/ на служители на Община Русе са станали причина и за
възможността гумата на пострадалия автомобил при паркиране в непосредствена
близост до бордюра да има странично съприкосновение със стърчащия хидрант и да се
спука. Поради това и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Основателно е и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на л.а.“Субару ХV“ – свид.М. К., която е навлязла в улица, в която е
забранено влизането на ППС и при движение напред е имала техническа възможност
да възприеме хидранта и да го заобиколи при паркиране на автомобила. Поради това
претендираното регресно вземане от 168.93 лв. следва да се редуцира с 50 %.
Предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД като
основателен и доказан следва да се уважи до сумата 84.47 лв., плюс обичайните
ликвидационни разходи на застрахователя в размер на 15 лв., ведно със законната
лихва, считано от 04.10.2022 г. до окончателното им плащане. Искът над сумата от
общо 99,47 лв. до претендираните 183.93 лв. подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на Община
Русе са разноските, направени от ищеца, съразмерно с уважената част от иска,
възлизащи на 317.98 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразрерно на отхвърлената
част от иска, ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 189.84 лв.
След прихващане на двете вземания, Община Русе следва да бъде осъдена да заплати
на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД сумата от 128.14 лв., представляваща направени
7
разноски в настоящото производство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, пл.“Свобода“ 6, представлявана от кмета Пенчо
Милков, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Витоша” 89Б, представлявано от
изп.директори Бистра Ангелова Василева и Коста Христов Чолаков, в производство с
участието на трето лице-помагач на страната на ответника - „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, гр.Русе, с ЕИК *********, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във
вр. с чл. 49 ЗЗД, сумата 99.47 лв., от която 84.47 лв. стойност на щетата и 15 лв.
ликвидационни разходи, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по
имуществена застраховка за вреди по л.а.„Субару XV“, с рег.№ Р6096КК, ведно със
законната лихва, считано от 04.10.2022 г. до окончателното й заплащане, както и
128.14 лв. разноски по компенсация, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата 99.47 лв. до
претендираните 183.93 лв. като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8