№ 14450
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110158840 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
ДРУЖЕСТВО, ЕИК: ******** срещу К. К. Т., ЕГН: **********, за сумата от 1 371,48 лева,
представляваща дължима сума за фактурирана при установен случай на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за което е съставен Констативен
протокол № 1024348/11.03.2020 г., за периода от 11.12.2019 г. до 11.03.2020 г., ведно със
законната лихва от 17.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 400,21 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 19206 от
02.07.2023 г. по ч.гр.д. № 14070/2023 г. по описа на СРС, 24 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът е дружество, притежаващо Лицензия за
разпределяне на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.20204 г., като е собственик на
единствената електроразпределителна мрежа на лицензионната територия. Твърди, че на
11.03.2020 г. служители от отдел „Нетехнически загуби“ към дружеството са извършили
техническа проверка на СТИ, с фабричен № 18058487, обслужващо обект - къща,
собственост на ответника, с административен адрес: АДРЕС. Същият сочи, че за посоченото
обстоятелство били уведомени и органите на МВР, чрез обаждане на телефон „112“. За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1024348/11.03.2020 г. в
присъствието на независим свидетел. Ищецът излага доводи, че потребителят не бил открит
на адреса, поради което проверката е извършена законосъобразно. Същият сочи, че по време
на техническата проверка служителите на дружеството констатирали, че липсва пломба на
щита на електрическото табло, както и промяна в схемата на свързване чрез присъединен
1
проводник преди средството за търговско измерване, като установили, че консумираната
електрическа енергия, в момента на проверката по това присъединение, не се измервала от
средството за търговско измерване и съответно не се заплащала от потребителя. В тази
връзка, били предприети действия по премахване на неправомерното присъединяване, като
измерването на електроенергията е било приведено в изправност и е било извършено ново
пломбиране на клемния блок на електромера и щита. Ответникът е бил уведомен за
извършената проверка с писмо с изх. № NTZ137209/12.03.2020 г., като му е бил изпратен и
съставения констативен протокол.
Ищецът твърди, че въз основа данните от извършената проверка, доказваща по
категоричен начин наличието на промяна в схемата за свързване на електромера, която е
довела до пълно неизмерване на потребената от абоната електроенергия в процесния обект,
е било извършено преизчисление на сметката по реда на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ за периода от
11.12.2019 г. до 11.03.2020 г. За потребената електроенергия е процесния период е била
начислена сума по фактура № **********/13.03.2020 г., съгласно изготвената „Справка за
преизчислени количества електрическа енергия“. Потребителят е бил уведомен с писмо №
**********/13.03.2020 г. за изготвената справка и издадената въз основа на същата фактура.
Ищецът твърди, че ответникът следвало да му заплати сумата от 1371,48 лв.,
представляваща стойност на процесната фактура, с оглед начислената цена за потребената
електроенергия в периода 11.12.2019 г. до 11.03.2020 г. Сочи, че ответникът му дължи и
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за периода от 31.03.2020
г. до 28.02.2023 г., в размер на 400,21 лв. За процесните вземания ищецът разполагал с
издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 14070/2023 г.
по описа на СРС, 24 състав, срещу която ответникът възразил. В тази връзка, моли съда да
признае за установено, че ответникът дължи на ДРУЖЕСТВО сумата по процесната фактура
№ **********/13.03.2020 г., в размер на 1371,48 лв., дължима за периода от 11.12.2019 г. до
11.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 17.03.2023 г. до окончателното погасяване на вземането, както и 400,21 лв. -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В преклузивния срок по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника, но по
реда на чл. 414 ГПК е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Подаденото от длъжника възражения обуславя съществуването на правото на иск на
кредитора, който при оспорване на вземането може да предяви претенцията си по исков ред.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4/2014 по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК на
ВКС длъжникът има възможност да обоснове своите твърдения и възражения срещу
претендирането вземане в рамките на производството по чл.414, ал.1 ГПК, като това
действие ще има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
2
право с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56
ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 371,48 лева, представляваща стойността на
електрическа енергия по фактура № **********/13.03.2020 г., за периода от 11.12.2019 г. до
13.03.2020 г. за имот с клиентски № 530001331151, начислена по констативен протокол №
1024348/11.03.2020 г., ведно с акцесорното притезание за мораторна лихва върху главницата
в размер на 400,21 лева за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки
(юридически факти): че ответникът е потребител на ел. енергия в процесния обект на
потребление за процесния период и реално е доставил начисленото с процесната фактура
количество ел. енергия; че е изпълнил надлежно и законосъобразно процедурата по корекция
на сметката на ответника в съответствие с предвидените изисквания в действащите към този
момент ПИКЕЕ и в тази връзка, че е налице законово основание за това; че правилно е
изчислил размера на дължимата от потребителя сума в съответствие с действащия към
процесния период цени, че потребителят е изпаднал в забава да заплати задължението си и
дължи обезщетение за забава в посочения размер.
При доказване на горните обстоятелства от страна на ищеца ответника следва да
докаже, е че е заплатил задълженията си, или са налице правоизключващи или
правопогасяващи факти, водещи до недължимост на вземанията.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи
в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от
кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и
размера на мораторната лихва за забава за процесния период.
От приложената по делото Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-
135-07/13.08.2004 г. се установява, че ищцовото дружество ДРУЖЕСТВО (с предишно
наименование „ДРУЖЕСТВО) има издадена лицензия за дейността „разпределение на
електрическа енергия“ за лицензионна територия, която включва административна област
София. С оглед на изложеното се установява, че ищецът има качеството „оператор на
електроразпределителна мрежа“. Съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ в приложимата законова
редакция след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно ответникът се явява битов клиент на електрическа енергия за
процесния имот.
Доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на битови и небитови
крайни клиенти за обекти на ниво ниско напрежение, които не са избрали друг доставчик
съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от доставчика и одобрени от КЕВР и по регулирани от комисията цени.
Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е
необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от
3
потребителя, той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за
специални условия. Електрическата енергия съгласно чл. 110, ал. 2 от ЗС е движима вещ и
един от индивидуализиращите й белези, при така предявен иск, е количеството й. Това
количество се измерва със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са
собственост на разпределителното или на преносното предприятие. Тази уредба
законодателя провежда последователно и с разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал. 5 от
Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Само по изключение
потребителят може да е собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са
подробно уредени в ЗЕ и Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи.
С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е
делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В тази
връзка са приети ПИКЕЕ, които са обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и са част от
действащата към процесния период правна уредба в сферата на енергетиката. Същите имат
характера на нормативен административен акт по смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК,
тъй като се приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, като същите имат задължителен
характер на всички адресати, за които се отнасят.
Нормите на чл. 49 – 59 ПИКЕЕ уреждат различни случаи и начини за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
като в корекционната процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на
доставената, но неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на
изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото
без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща и
обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното
количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от
задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия.
Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при
доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката му след
влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г.
/ и след влизане в сила на ПИКЕЕ – виж Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. дело №
4
1156/2016 г., ІІ т. о., ТК.
Съгласно чл. 49, ал. 1 – 3 ПИКЕЕ, при извършване на проверки по реда на правилата,
операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При
отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова
страна да го подпише, констативният протокол се подписва от представител на оператора и
свидетел, който не е служител на оператора. Според така установената процедура, клиентът
потребител следва да бъде поканен да присъства при проверката и съставеният протокол
следва да му бъде предявен. За пълнота следва да се посочи, че в решение № 124 от
18.06.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2991/2018 г., ІІІ г. о., ГК, е прието, че съдебната
процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните по спорове за грешно
отчитане на изразходвана електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да
защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да
отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни
да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните доказателства по делото.
От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по
корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следва да се изхожда и при преценката
какви са последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите
условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не
може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
Нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ регламентира хипотеза, при която констатираното
при проверката въздействие върху уреда за търговско измерване е такова, че само по
видимите му белези е ясно, че води до промяна на схемата за свързване.
По делото е приет и констативен протокол № 1024348/11.03.2020 г., съставен от
служител на ищцовото дружество в присъствието на един свидетел, съгласно който е
извършена проверка на електромер на адрес в АДРЕС с фабричен № 18058487, при която е
било установено, че липсва пломба на щита на ел. таблото, като е имало присъединяване
преди средството за търговско измерване. Описано е, че присъединението е било изпълнено
с проводник тип AL/R-16 мм2 като изхождащия нулев проводник от електромера е срязан и
присъединен към една от захранващите фазови клеми за захранващия ел. таблото клеморед,
като по този начин консумираната по присъединението електрическа енергия не се измерва
от електромера и не се заплаща. Установеното представлява промяна в схемата на свързване.
В констативния протокол е посочено, че клиентът не е присъствал на проверката е
присъствал, а е присъствал свидетел и същият е положил подписа си в протокола, заедно с
представителите на ищцовото дружество.
Констатацията за промяната в схемата на свързване се потвърждава от заключението
5
на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза, което при преценката по реда
на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране. Установените в констативния протокол нарушения
представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на
свързване на ел. измервателната система и води до неотчитане на потребената ел. енергия
през присъединяването. Според заключението преизчислението, което е извършено от
страна на ответното дружество, е на база половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа
при ежедневно 8-часово натоварване при спазване на изискванията на чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ. Вещото лице е заявило, че изчисленията са математически верни. Експертът
посочва и че е извършил проверка в ищцовото дружество и не е установил да е била
извършвана друга проверка на процесното СТИ преди съставяне на процесния констативен
протокол.
В този смисъл доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото
на ответника да коригира сметката на ищеца при неточно отчитане и/или неотчитане въобще
на потребената електрическа енергия. Следва изрично да се посочи, че крайният клиент
дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на
ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна
услуга по смисъла на т. 41б, б. "а" от ДР на ЗЕ – в този смисъл виж Решение № 50186 от
24.10.2022 г. на ВКС по гр. дело № 4372/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 137 от 12.07.2022 г.
на ВКС по гр. дело № 2578/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 85 от 27.06.2022 г. на ВКС по гр.
дело № 2528/2021 г., IV г. о., ГК, Решение № 115 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. дело №
3817/2021 г., IV г. о., ГК /така даденото разрешение се споделя от настоящият съдебен
състав.
Съгласно заключението по приетата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и
правилно, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал, общото
количество на неотчетената електроенергия се равнявана на 7 025 KWh, изчислено за
периода от 11.12.2019 г. до 13.03.2020 г., което е по-малко от 180 дни, като цената е
съобразена с приложимите за периода цени, утвърдени от ДКЕВР. Посочено е от вещото
лице, че процесната сума е определена на база половината от пропускателната
способност на присъединените съоръжения, чрез които обектът е свързан към
електроразпределителната мрежа.
Предвид констатацията на вещото лице, че изчисленията на начислените суми за
ел.енергия са математически правилни, съдът намира, че следва да се приеме за доказано по
делото, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на сума в размер на 1371,48
лева, представляваща стойност на ел. енергия, както и обезщетение за забава върху тази
главница в размер на законната лихва за сумата от 400,21 лева.
В проведеното о.с.з. на 06.03.2025 г. ищецът заявява, че направеното плащане погасява
изцяло претендираното притезание, предмет на настоящето производство, т.е. налице е
признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК. Съдът е длъжен да съобрази настъпилите в
хода на производството релевантни спрямо спорния предмет факти, арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.
6
Следователно настоящият иск следва да бъде отхвърлен, поради направено плащане, с което
се погасява изцяло твърдяното от ищеца субективно материално притезателно право.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, доколкото ответникът, макар и платил в хода на
процеса, е станал причина за образуването на настоящето производство. Ищецът има право
на разноски в размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на
правна помощ, както и 500 лева – депозит за изготвянето на СТЕ, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК (л.114)
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените от ДРУЖЕСТВО, ЕИК
********* срещу К. К. Т., ЕГН **********, положителни установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 371,48 лева, представляваща дължима сума за фактурирана при
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
за което е съставен Констативен протокол № 1024348/11.03.2020 г., за периода от 11.12.2019
г. до 11.03.2020 г., ведно със законната лихва от 17.03.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 400,21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г.
до 28.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 19206 от 02.07.2023 г. по ч.гр.д. № 14070/2023 г. по описа на СРС, 24
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, срещу К. К. Т., ЕГН **********, да
заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********* сумата от 550 лева, представляваща сторените
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7