РЕШЕНИЕ

 

 

Номер………../……….

 

Година 2021                 Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На двадесет и шести януари                   Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4731 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

     Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Х.   Е."   ЕООД,   ЕИК   *********, със седалище и адрес на управление ***, предсатвлявано от Б.К.Б., депозирана чрез пълномощник- адв. Г.В.В. против Наказателно постановление №03-012180/02.10.2019г. на и.д. Директор на Дирекция „ИТ"- Варна, с което на  дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1200  лева, на осн.чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда и на осн.чл.85, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта вр. чл.81а, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, за нарушение на чл. 74л, ал.5 вр. чл.74е, ал.2, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта.    

 

     С жалбата се иска отмяната на НП или алтернативно неговото изменение в посока намаляване на наложената санкция до законоустановения минимум. В жалбата се сочи, че на 10.10.2018г. "Х.Е." ЕООД е сключило застраховка "Обща гражданска отговорност" за дейност "Осигуряване на временна заетост (застрахователна полица № 0710-900-2018-00004/10.10.2018г.) със срок на застраховката от 11.10.2018г. до 10.10.2019г. Застрахователното покритие се отнасяло до сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите представляващи вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа. Същата била представена в Агенцията по заетостта с искане за регистрация №10007227/23.10.2018г. В последствие регистрацията на дружеството била прекратена със Заповед №362/11.10.2019г. на Министъра на труда и социалната политика. Сочи се, че извършеното представлява маловажно деяние, че не са нанесени щети на бюджета и че с действията си дружеството не е целяло заобикаляне на законови разпоредби или прикриване на свои действия.

    В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована се представлява от адв.В. от ВАК, която поддържа жалбата на посочените в нея основания. По съществото на делото моли за отмяна на НП.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като сочи, че нарушението е доказано.

   С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

   През месец септември 2019 година служители на Д „ИТ“- Варна, сред които и св.Н.З.,  извършили проверка на „Х.Е.“ ЕООД по спазване на изискванията на Закона за насърчаване на заетостта при осъществяване на дейност като предприятие за временна работа. Поводът за проверката бил изпратен от Агенция по заетостта списък с дружествата, които имат неизпълнени задължения по Закона за насърчаване на заетостта. В хода на проверката било установено, че „Х.Е.“ ЕООД е регистрирано от Министерството на труда и социалната политика като предприятие осигуряващо временна работа под № 267/28.11.2018г., но същото фигурирало в списъка изпратен от Агенцията по заетостта /АЗ/, че не е изпълнило задължението си да изпрати до 30.06.2019г. копие на банкова гаранция или групова застраховка в размер на 200 000 лева за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от това предприятие за временна работа. Било установено, че дружеството има сключена групова застраховка гражданска отговорност , секция отговорност на работодател със застраховател „ОЗК –Застрахован“ АД, с покритие от 200 000 лева, с период на покритие от 11.10.2018г. до 10.10.2019г. Били изискани обяснения от упълномощеното лице, което потвърдило, че до 30.06.2019г. не било изпратено копие от застраховка в АЗ.

     С оглед горните констатации, на 26.09.2019г. св.З., на длъжност инспектор  в Д“ИТ“-Варна съставила против въззивника АУАН за нарушение по чл. 74л, ал.5 вр. чл.74е, ал.2, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта, като приела, че същото се състои в това, че дружеството не е представило до 30.06.2019г. в АЗ копие от актуална  сключена групова застраховка в размер на 200 000 лева или банкова гаранция в размер на 200 000 лева за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от това предприятие за временна работа. Приела още, че нарушението е извършено на 02.07.2019г. в гр.Варна, където се намирало териториалното поделение на АЗ.

   АУАН бил предявен и връчен на упълномощено от управителя на дружеството лице, който го подписал без вписване на възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН възражения постъпили  в Д“ИТ“. Във възраженията се излагали съображения, че не е извършено нарушение и се искало от Директора на „ИТ“-Варна да не издава НП. По възраженията становище дал юрисконсулт, които посочил, че те са неоснователни и следва да се издаде НП.

     АНО изцяло възприел фактическите и правните  констатации на актосъставителя и наложил „Х.   Е.“   ЕООД,   ЕИК   ********* административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 1 200 лв. на осн.чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда и на осн.чл.85, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта вр. чл.81а, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, за нарушение на чл. 74л, ал.5 вр. чл.74е, ал.2, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта. 

     Съдът напълно кредитира показанията на св. Н.З., депозирани в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

 

    Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото и тези събрани в с.з., тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

   Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.З., дадени с.з., АУАН,  идентификационна карта, обяснения, протокол от извършена проверка, застрахователна полица, Удостоверение за регистрация №267/28.11.2018г., Заповед №92/01.10.2019г. за прекратяване на регистрация и от останалите писмени доказателства по делото.

 

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

   Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

   Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ , разпоредбите на чл.85, ал.1 – 3 от ЗНЗ и приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

   АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

   АУАН е съставен в присъствието на упълномощено лице от представляващия ЕООД и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен субект.

  Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,  но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на  чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

   Съдът намира, че липсата на доказателства, че възз. е  бил запознат със становището на процесуалния представител на АНО по депозирани от него възражения не е съществено процесуално нарушение, тъй като дружеството се защитава срещу фактите посочени в НП,  не срещу становище на процесуалния представител на наказващия орган. Действително в НП липсват изрични мотиви защо възражението срещу АУАН не е било възприето от АНО. Горното обаче не представлява съществено нарушение на процес. правила, тъй като на първо място формалните реквизити на НП са изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН и там излагане на мотиви досежно отхвърляне на възражение не се съдържа.

  При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от   ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя –  фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

  Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

    Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 74л, ал.5 вр. чл.74е, ал.2, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта.

     В нормата на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ законодателят е регламентирал, че дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта, за която могат да кандидатстват местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, осъществяващи търговска дейност в Република България, които отговарят на изчерпателно изброени в нормата на чл.74е, ал.2 от ЗНЗ условия, като в т.7 едно от тези условия е именно наличието на сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или банкова гаранция в размер 200 000лв за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа. В разпоредбата на ал.5 пък е посочено, че срока по ал. 4 т.е. до 30.06 предприятията, които осигуряват временна работа, представят в Агенцията по заетостта заверени копия от застрахователните или банковите документи, които удостоверяват изпълнението на изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7.

   Нормата на пар.1 т. 39. От ДР на ЗНЗ пък препраща досежно легалната дефиниция на  "Предприятие, което осигурява временна работа" към § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.  Този текст от Кодекса гласи:"Предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта.“

   В санкционната норма на чл. 81а (Нов - ДВ, бр. 7 от 2012 г.), ал.1 е предвидено, че на предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение. В ал.2 на същия текст е предвидено, че на предприятие, което осигурява временна работа в нарушение на изискванията на глава осма "а", се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 5000 лв.

    Съдът, с оглед доказателствата по делото, намира че в настоящия случай не е спорно между страните, че „Х.   Е.“   ЕООД,   ЕИК   ********* е предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на параграф 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Същото към момента на проверката е притежавало регистрация в АЗ към  Министерството на труда и социалната политика като предприятие осигуряващо временна работа, като е било регистрирано под № 267/28.11.2018г. За да получи тази регистрация, в изпълнение на изискването на чл.74е, т.7 от ЗНЗ възз. дружество е представило в АЗ застрахователна полица за сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа от дата 11.10.2018г., сключена със ЗД ОЗК –Застрахован“ АД, с период на покритие от 11.10.2018г. до 10.10.2019г. Не е спорно и че в срока по чл. 74л, ал.5 вр. чл.74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ т.е. до 30.06.2019г. възз. дружество не е представило в Агенцията по заетостта заверено копие от застрахователна полица за сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа от дата 11.10.2018г., сключена със ЗД ОЗК –Застрахован“ АД с период на покритие от 11.10.2018г. до 10.10.2019г. представена в АЗ при първоначалната регистрация. Правилно АНО и актосъставителят са преценили, че нарушението принципно би било извършено на 02.07.2019г. т.к. 30.06.2019г. е неделя -почивен ден, следователно срокът за представяне на копието от горепосочения документ изтича на 01.07.2019г. –понеделник, първият присъствен ден съгласно нормите на чл.180 от НПК, приложими по препращане от чл.84 от ЗАНН. Затова и нарушението се явява довършено на 02.07.2019г. когато дружеството е в забава. За нарушение на нормата чл. 74л, ал.5 вр. чл.74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ е предвидена санкция в разпоредбата на чл.81а, ал.2 на същия закон , съгласно която на предприятие, което осигурява временна работа в нарушение на изискванията на глава осма "а", се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение - от 2500 до 5000 лв. Безспорно разпоредбите на чл. 74л, ал.5 вр. чл.74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ са в глава осма "а" от ЗНЗ, следователно за нарушение на тези текстове е предвидена санкция именно в чл.81а, ал.2 от ЗНЗ, а не както неправилно е посочил АНО - чл.81а, ал.1 от ЗНЗ. Последната разпоредба предвижда санкция за предприятие, което осигурява временна работа без регистрация. В случая видно от доказателствата по делото въззивното дружество е притежавало регистрация, което е удостоверено с Удостоверение за регистрация №267/28.11.2018г. приложено по АНП. Ето защо АНО е приложил неправилно санкционната норма на ЗНЗ. Това нарушение принципно настоящият съд като въззивен съд, би могъл да отстрани чрез изменение на НП по реда на чл.334,т.3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН/ и прилагане на закон за по- леко наказуемо деяние / в този смисъл е и константната практика та АС-Варна, например к. адм. д. № 1077 по описа за 2017 год./ Даването на грешна правна квалификация, досежно приложимата санкционна норма според настоящия състав не съставлява съществено процесуално нарушение. Жалбоподателят е запознат с фактите с предявяване на АУАН и се е защитавал срещу тях, както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното такова, видно от съдържанието на жалбата.

   Действително, в случая от формална страна е налице нарушение, тъй като възз. в срока по чл. 74л, ал.5 вр. чл.74е, ал.2, т.7 от ЗНЗ т.е. до 30.06.2019г. / респ. до 01.02.2019г. първият присъствен ден/ не е представил в териториалното поделени на АЗ –Варна заверено копие от застрахователна полица за сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа, но административно-наказващият орган не е извършил съобразно разпоредбите на ЗАНН определяне и индивидуализиране на наложеното наказание, т.е. не е съобразил, че се касае за „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

   В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК”. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството е формално, респ. от него не настъпват вреди. Съдът обаче намира, че в случая и съобразно конкретиките на настоящия казус не са били засегнати важни обществени интереси. Това е така, тъй като дружеството е получило регистрация на 28.11.2018г., като изискването за това е било изпълнено посредством сключване и представяне в АЗ на изискуемата застраховка, с изискуемото покритие. Видно от доказателствата по делото тази застраховка е с покритие до 10.10.2019г. т.е. след срока за представяне на копие в АЗ. Житейски нелогично е да се изисква от възз. дружество в срок до 30.06.2019г. да представи пред АЗ копие от застрахователна полица, която вече е била известна и налична в АЗ. Нещо повече регистрацията на дружеството е била прекратена със Заповед №92/01.10.2019г. на МТСП т.е. е прекратена дори преди изтичане на застрахователното покритие на полицата.  При тези обстоятелства, съдебният състав приема, че обществената опасност на деянието е надценена от наказващия орган. Нарушението не е следствие от целенасочено поведение, което би могло да увреди по съществен начин спазването на трудовото законодателство, което санкционните разпоредба на КТ и ЗНЗ са призвани да бранят , а е резултат от допуснат пропуск,  с оглед на което понасянето на административна санкция за него, макар и в минимален размер, би било прекомерно тежко, и по никакъв начин не би съдействало за постигане на целите в чл.12 от ЗАНН. Тук следва да бъде съобразено и обстоятелството, че регистрацията на дружеството е била прекратена на 01.10.2019г., преди издаване на НП / последното издадено на 02.10.2019г./. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че жалбата срещу НП е депозирана на 19.10.2019г., а е постъпила във ВРС, като изпратена от АНО едва на 19.11.2020г. т.е повече от една година след депозирането й. Да се наложи наказание при това положение би обезсмислило една от основните цели на адм.наказание- индивидуалната превенция на нарушението.

      Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено с оглед неправилно приложение на материалния закон.

  

       Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И :

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-012180/02.10.2019г. на и.д. Директор на Дирекция „ИТ"- Варна, с което на  „Х.   Е."   ЕООД,   ЕИК   *********, със седалище и адрес на управление ***, предсатвлявано от Б.К.Б. е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 1 200 /хиляда и двеста / лева, на осн.чл. 416 ал.5 от Кодекса на труда и на осн.чл.85, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта вр. чл.81а, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта, за нарушение на чл. 74л, ал.5 вр. чл.74е, ал.2, т.7 от Закона за насърчаване на заетостта.    

 

    Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: