Р Е Ш Е Н И Е № 20
гр. Сливница, 26. 06. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието
на секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 598
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Р.М.А.,
с ЕГН ********** ***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0344-000828 / 26.09.2019
г. на Началника на РУ - Сливница, с което на жалбоподателя за нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал.1, пр.1 от ЗДвП и на основание същата разпоредба е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца. В жалбата са изложени твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде
отменено. Жалбоподателят счита, че е налице неспазване на установената форма и
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и
несъответствие на фактическата обстановка. Завявява, че на посочената в АУАН и
НП дата на извършване на проверката не е управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег. № СО 4008 ВН. Не
оспорва, че се е намирал в автомобила, но се е прибрал в него и се е заключил в
опит да се защити от агресивното поведение на водач на друг автомобил, който
преди това му нанесъл удар в областта на лицето, поради възникнал конфликт. Поддържа, че не е отказал
да бъде изпробван за употреба на алкохол, но пристигналите на място полицейски
служители не са изискали от него да даде такава проба. При тези съображения
моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият
орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за
потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства (АУАН № 65997 / 04.09.2019 г., наказателно постановление № 19-0344-000828
/ 26.09.2019 г. на Началника на РУ - Сливница, заповед № 8121з – 515 /
14.05.2018 г. и № 8121К-14 / 04.01.2018 г. на Министъра на вътрешните работи,
заповед № 517з-3327/02.10.2018 г. на Директора на ОДМВР – София, актове за
встъпване в длъжност и показанията на свидетелите Станислав Емилов Найденов, А.Л.М.,
К.И.П. и Р.Т.Л.), намира следното:
На 04.09.2019 г. св. Р.Л. управлявал л.а. марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“
като се движел в гр. Сливница, по ул. „Цар Симеон Велики“, която е успоредна на
ж.п. прелеза. На кръстовището с ул. „Княз А. I Батенберг“ предприел
маневра десен завой и от лявата му страна се приближил лек автомобил, марка
„Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег. № СО 4008 ВН, управляван от жалбоподателя.
Същият се движел по ул. „Княз А. *** към ул.“Цар Симеон Велики“. Жалбоподателят
подал звуков сигнал с клаксона на автомобила, спрял го на място, слязъл от него
и се приближил до автомобила на св. Л.. Последният също слязъл от своя
автомобил. Двамата си разменили удари, в резултат на което жалбоподателят
паднал на земята. На св.Л. направило впечатление, че жалбоподателят миришел на
алкохол, залитал и видимо бил под въздействие на алкохол. Затова той подал
сигнал на спешен телефон 112. Тъй като жалбоподателят тръгнал към автомобила си
и се качил в него на мястото на водача, св. Л. се пресегнал и извадил
ключовете, за да не бъде задействан двигателя. По повод подадения сигнал на
място пристигнали полицейските служители А.Л.М. и К.И.П.. Те поканили водачите
на двата автомобила да бъдат изпробвани за употреба на алкохол и упойващи
вещества. Св. Л. бил изпробван с техническо средство, което отчело нулев
резултат. Жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство. За
установеното нарушение св. М. съставил АУАН № 65997 / 04.09.2019 г., а именно – че жалбоподателят отказва да бъде
изпробван с техническо средство „Алкотест – Дрегер 7510“ с фабр. № ARBA - 0149. Въз основа на акта било издадено атакуваното НП № 19-0344-000828 /
26.09.2019 г. на Началника на РУ - Сливница.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона
7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
НП е издадено от компетентен орган – Началник на РУ при ОДМВР – София
съгласно заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи (издадена съобразно чл.189, ал.12 ЗДвП). АУАН също е съставен от
компетентен орган – младши автокнтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл.42 ЗАНН относно описание на
нарушенията – в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които са
извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и
ЕГН.
Спазено е от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, а именно – в
издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършените
административни нарушения. От обстоятелствената част на НП е безспорно ясно
какво административно обвинение е повдигнато на въззивника и то е за това, че е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.
За това и съдът приема, че формално двата акта съдържат всички изискуеми от
закона реквизити.
Съдът счита, че нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателя, е доказано със събраните по делото
доказателства. На първо място съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В
конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се
опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита че актът е редовно
съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.
Посочените
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление поведение на жалбоподателя се установи и в хода на съдебното
производство най-вече от показанията на свидетеля А.М. и
Р.Л.. Свидетелят М., който е актосъставител и св. Л.,
са очевидци на нарушението и в съдебно заседание описват начина на извършване
на нарушението, а именно, че на 04.09.2019 г. в гр. Сливница, по ул.
„Княз А. I Батенберг“ с посока на движение от ул.“К. *** жалбоподателят е управлявал лек автомобил,
марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, с рег. № СО 4008 ВН. Съдът счита, че жалбоподателя А. е имал качеството на водач на МПС, което
го прави годен субект на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП. Съдът кредитира изцяло показанията на посочените
свидетели, тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия, същите
са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и правдиво са
възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са относими към предмета
на доказване по делото. При разпита си тези свидетели възпроизвеждат
обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено и относими именно към
факта на извършване на деянието, време и място на осъществяването му,
авторството, механизма на деянието. В показанията на останалите двама св. П. и
Найденов не се съдържат обстоятелства, относими към предмета на доказване,
поради което съдът не ги коментира.
На следващо място в НП се сочи, че жалбоподателят
виновно е нарушил и разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП. Цитираната норма посочва, че в случаите, когато
водач на МПС откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца и глоба от 2 000 (две хиляди) лева. Чл. 174,
ал. 3, пр.1 ЗДвП установява два състава на
административни нарушения, за реализирането на които законодателят е предвидил
налагането на кумулативни административни наказания, т.е разпоредбата на чл. 174,
ал. 3, пр.1 ЗДвП инкорпорира в себе си както
състав на административно нарушение (задължение на водачите да бъдат изпробвани
с техническо средство за установяване употребата на алкохол), така и вида и
размерите на административните санкции за несъблюдаване на това задължение,
респ. за осъществяване състава на това нарушение. Пр. 1 от чл. 174,
ал. 3, пр.1 ЗДвП санкционира отказа на водача да
бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол, която хипотеза е
реализирал жалбоподателят А. от състава на нарушението по чл. 174, ал. 3,
пр.1 ЗДвП.
Същият е управлявал ППС, имайки качеството „водач“,
което безспорно се установява от показанията на св. Л., като се е възползвал от
правото си да откаже да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство, което като резултат води до ангажиране на неговата
административнонаказателна отговорност.
Разписаната тук административносанкционна норма
кореспондира и със задължението на водачите, посочено в чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП да
не управляват ППС под въздействие на алкохол. В случай че горното не е било
факт, същото е било възможно да бъде установено посредством извършването на
кръвна проба. Съобразно чл. 3а от Наредба № 1/19.07.2017 г. с медицинско и
химическо лабораторно изследване се установява употребата на алкохол, когато
водачът откаже извършване на проверка с техническо средство. Следователно
законодателят е предвидил възможност водачът на МПС да откаже изследване за
употреба на алкохол, както с „Алкотест – Дрегер“, така и в кръвта като понесе
предвидената за това свое поведение административна санкция. Във всички случаи
водачът е имал възможност да даде кръвна проба за медицинско изследване, за да
бъде безспорно установено дали управлява лек автомобил след употреба на алкохол
или обратното. Законодателят е предвидил процедура, позволяваща законосъобразно
финализиране на административнонаказателното производство, а именно -
лабораторно изследване.
От субективна страна деянието е извършено виновно
при форма на вина - пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е знаел правилата,
които регламентират даването на проба с „Алкотест - Дрегер“ и въпреки това е
отказал да ги спази, като по този начин е избягнал установяването дали е
управлявал МПС алкохол в дъха или не. Нарушението е формално като законът не
изисква да са настъпили определени правни последици от реализирането му, нито
да се изследват причините за извършването му.
Видно от съдържанието на НП обаче второто наложено
на нарушителя А. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“
е наложено за по – кратък срок – 12-месечен, а не за предвидения в закона срок
от 24 месеца. Това в действителност е процесуално нарушение, но доколкото
благоприятства жалбоподателя да не търпи административно наказание в
законоустановения по-дълъг срок, според съда не е от такъв характер, че да води
до отмяна на НП в тази му част. От друга страна следва да се има предвид, че
предвид възходящата градация в нормата на чл.13, б.“в“ ЗАНН, административното
наказание „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност“ (в случая лишаване от право да управлява моторно превозно средство) се
явява най-тежкото по вид измежду предвидените за извършване на административно
нарушение. Следва да се отбележи, че нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП е
напълно доказано откъм обективните си и субективни признаци от АНО, поради
което не би могло да се стигне до извод за цялостната отмяна на НП досежно това
нарушение, тъй като жалбоподателят А. би бил толериран за неправомерното си
поведение на пътя. От друга страна е недопустимо увеличаване на срока на това
наказание от съда понастоящем с оглед съблюдаване принципа за забрана влошаване
положението на жалбоподателя, приложим съгласно чл.84 ЗАНН вр. чл.337, ал.2 НПК.
Съдът приема, че са налице безспорни доказателства,
които установяват, че именно жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение
на нормата на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП като в АУАН е описана действителната
ситуация, а АНО правилно е издал оспорваното НП № 19-0344-000828
/ 26.09.2019 г.
Актът за установяване
на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити,
изискващи се от него. Предявените факти, за които на жалбоподателя са наложени
наказания, съставляват административно нарушение и наказващият орган при
спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При издаване на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То
е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Кумулативно наложеното
административно наказание „глоба“ е съобразено с критериите
по чл.27 ЗАНН в рамките на предвидения в закона размер за нарушението на
чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП. Поради това доводите на жалбоподателя, че е налице
допуснато нарушение на процесуалните правила и несъответствие на фактическата
обстановка са неоснователни.
По изложените
съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0344-000828 / 26.09.2019 г. на Началника на РУ - Сливница, с което на Р.М.А., с
ЕГН ********** ***, за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: