РЕШЕНИЕ
№ 956
Хасково, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на първи
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260700929 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на СД Ара-91
Андонови и Сие-Х., срещу Решение №179 от 14.06.2023г., постановено по анд №379
по описа за 2023г. на Районен съд Хасково. Твърди се, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. Описаното в потвърденото от районния съд наказателно
постановление не представлявало административно нарушение по смисъла на
Валутния закон. За заличената регистрация по реда на чл.10, ал.1, т.3 от
Наредба №4/09.08.2003г. на Министерството на финансите жалбоподателят не бил
уведомяван по нито един от описаните в чл.10, ал.2 от Наредбата начини, поради
което нарушението не било извършено виновно. Липсата на уведомяване за
заличаването на регистрацията водела до незнание от страна на дружеството и
съответно не можело да се твърди, че деянието било извършено при условията на
пряк умисъл. Нарушението не било установено по безспорен начин, поради което не
била спазена разпоредбата на чл.53 от ЗАНН. Оспорват се доводите на Хасковския
районен съд, че дружеството осъществило изпълнителното деяние на нарушението.
Не била налице т. нар. „груба небрежност“. Съдът си противоречал в изводите,
тъй като приел, че служебната дерегистрация на търговеца била извършена на
21.10.2021г. и за това съществувал протокол. За тази служебна дерегистрация
никой от представителите на дружеството не бил уведомяван, въпреки изричното
предвиждане в това отношение в разпоредбата на чл.10, ал.2 от Наредбата. Такова
уведомяване било извършено едва на 19.12.2022г., приблизително два месеца след
установяване на нарушението. Неправилно било обяснението на районния съд, че
регистърът на лицата, осъществяващи дейност като обменно бюро бил публичен и
дружеството жалбоподател могло да провери за заличаването си. Действително този
регистър бил публичен и всеки заинтересован можело да извърши необходимата
справка, но това не игнорирало задължението на административните органи за
уведомяване на съответното лице. Такова уведомяване щяло да формира
субективното отношение на дееца към извършваното от него административно
нарушение. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с
него НП, както и присъждане на деловодни разноски.
Ответната страна – Директор на ТД на НАП
Пловдив, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено в
съответствие с материалноправните разпоредби, с изложени в него подробни
мотиви, съобразени с доказателствата по делото. Изтъква се, че уведомяването по
чл.10, ал.2 от Наредба №4/09.08.2003г. на МФ не е елемент от фактическия състав
на нарушението по чл.3, ал.1 от Валутния закон. Заличаването на дружеството от
съответния регистър било на основание наложена санкция през последните две
години. След влизането в сила на НП за тази санкция, следвало лицето да очаква
заличаване на основание чл.10, ал.1, т.3 от Наредбата, респ. да не извършва
дейност след това заличаване. Освен това доводите на жалбоподателя за
неуведомяване не можело да бъдат споделени, тъй като компетентният
административен орган положил необходимите усилия за известяване на лицето,
като по делото били представени доказателства за изпратено съобщение, което
било върнато като неполучено със съответното отбелязване. След като дружеството
не се намирало на известния за трети лица адрес следвало да декларира друг
адрес за съобщения. Претендират се разноски по делото, представляващи
юрк.възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
на пълномощника на жалбоподателя.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното
решение и НП да бъдат отменени. Дружеството не било уведомено за
дерегистрацията, поради което не можело да се направи извод, че поведението му
било виновно.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково е
потвърдил Наказателно постановление №693766-F688697/01.03.2023г., издадено от
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което за нарушение по чл.3, ал.1 от Валутния
закон, на основание чл.18, ал.4 от ВЗ, на СД Ара-91 Андонови и сие – Х., е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, и на
основание чл.18, ал.9 от ВЗ е приложена принудителна административна мярка
запечатване на обект за срок от 1 месец, а на основание чл.19, ал.8 от ВЗ –
лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 1 месец.
За да постанови решението си районният съд
приел, че обменното бюро на дружеството в [населено място] е извършвало сделки
с валута в наличност по занятие и било вписано в публичния регистър на лицата,
извършващи сделки като обменно бюро, като установил, че на 21.10.2021г.
обменното бюро било заличено служебно от регистъра. След това заличаване – на
13.09.2022г., обектът продължавал да работи и извършвал сделки с валута в
наличност по занятие, което се установило при извършената контролна покупка от
проверяващите органи, представляваща обмяна на валута в размер на 20 евро, за
които били получени 39 лева в брой. Представен по делото бил протокол за
служебното заличаване от 18.10.2021г., в който било записано обменното бюро,
находящо се в [населено място] на бул.***. Налице било и съобщение за служебно
прекратяване на вписването в публичния регистър – съобщение
изх.№М-24-15-1074/21.10.2021г., което било връчено на управителя на дружеството
на 19.12.2022г., след извършване на проверката на 13.09.2022г. Съдът установил,
че към момента на проверката жалбоподателят не бил уведомен, че обменното бюро
било със служебно прекратена регистрация съгласно чл.10, ал.2 от Наредбата.
Това обстоятелство обаче приел, че не било тъждествено на липса на субективна
страна на нарушението по две причини. Първата се отнасяла до това, че
регистърът на лицата, извършващи дейност като обменно бюро бил публичен и
достъпен он-лайн за всеки, поради което по всяко време можело да се направи
справка дали едно обменно бюро било вписано в регистъра. На второ място,
съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, въззивната инстанция посочила, че не само
извършените с пряк умисъл деяния били административни нарушения, но и
непредпазливите, като ал.2 на чл.7 от ЗАНН предвиждала, че непредпазливите
деяния не се наказвали само в изрично предвидените случаи. В този смисъл съдът
счел, че в конкретния случай жалбоподателят не действал умишлено, а
непредпазливо - при условията на груба небрежност. Имал възможност да провери и
следи статута на обменното си бюро в публичния регистър на лицата, извършващи дейност
като обменно бюро, но не го сторил. Според съда нямало предвидено изключение за
непредпазливо нарушение по чл.3, ал.1 от ВЗ, което означавало, че то било
наказуемо и при непредпазливост. По тези съображения съдът приел за установено
извършването на административното нарушение по чл.3, ал.1 от ВЗ. Обсъдил и
наложеното наказание, като посочил, че същото било определено в минимален
размер.
Така постановеното решение е неправилно.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал. 2 от АПК и
с оглед правомощията на касационната инстанция настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на
Районен съд Хасково, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу НП за
налагане на глоба, който акт подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред съда
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на решението по
отношение изводите за безспорна доказаност на нарушението, за което е издадено
НП №693766-F688697/01.03.2023г., като сочи, че не е уведомен за заличената
регистрация, поради което е продължил да извършва дейността и към момента на
извършената проверка.
По делото фактите са установени безспорно между страните – при
проверката обменното бюро извършило обмяна на валута на 13.09.2022г., т.е.
осъществявало дейност, както и няма спор, че регистрацията на дружеството в публичния
регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро била заличена преди
това, считано от 21.10.2021г. Безспорно от събраните доказателства въззивният
съд е установил и че заличаването е извършено служебно съгласно Протокол от
21.10.2021г., за което жалбоподателят не е уведомен към датата на нарушението –
13.09.2022г., а уведомяването е извършено след проверката - на 19.12.2022г.
Съгласно чл.10, ал.2 от Наредба №4 от 08.08.2003г. за условията и
реда за вписване в регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра
следва да има писмено уведомяване за отказа или за заличаването на вписването,
като е предвидено уведомяването да може да се извърши и на посочения от лицето
електронен адрес чрез използване на квалифициран електронен подпис. Но в случая
от представените по делото доказателства не се доказва жалбоподателят да е
уведомен от НАП за служебно заличаване на извършено вписване в публичния
регистър на лице, извършващо дейност като обменно бюро. Обстоятелството, че е
правен неуспешен опит за уведомяване не може да бъде приравнено на изискването
съобразно наредбата лицето да е уведомено, както не може да се приеме и че тъй
като регистърът е публичен, то именно дружеството следва да извършва проверки и
да следи за своя статут. Няма доказателства към датата на проверката за
дружеството жалбоподател да е било известно или да е било уведомено по реда на
чл.10, ал.2 от Наредба №4 от 8.08.2003 г. за условията и реда за вписване в
регистъра и изискванията към дейността на обменните бюра за направеното
служебно заличаване на извършено вписване в публичния регистър на лице,
извършващо дейност като обменно бюро по преписка №М-24-15-1074/ 18.10.2021г.,
считано на 21.10.2021г. В този смисъл изводът на въззивната инстанция, че се
доказва дружеството да е извършило описаното в НП нарушение е неправилен. Тъй
като дружеството не е било уведомено за служебното заличаване от регистъра, то
няма извършено нарушение и наложената с обжалваното наказателно постановление
санкция е незаконосъобразна. Действително страните не спорят и относно
наложените преди това санкции на дружеството, като в процесното наказателно
постановление са описани няколко НП, част от които са влезли в сила преди
датата на заличаване, а другите – след датата на заличаване. Но фактът на
издадени и влезли в сила наказателни постановление не влече след себе си
автоматично прекратяване на регистрация, а се изисква действие от страна на
административния орган, както и уведомяване за това на лицето, извършващо
дейността, за настъпилите промени, с които то трябва да съобрази занапред
своята дейност. При наличието на посочените наказателни постановление не може
да се приеме възражението на административнонаказващия орган, че дружеството е
следвало да съобрази дейността си с влизането в сила на наказателно
постановление и след като то му е било връчено да престане да осъществява
дейност. Влизането в сила на наказателно постановление /административнонаказващият
орган не сочи и кое от посочените няколко НП счита, че е породило задължението
на лицето да престане да осъществява дейност/ не изключва задължението на НАП
да уведоми жалбоподателя по реда на Наредба за извършеното служебно заличаване
и именно след сигурния факт на уведомяването, то за дружеството ще възникне
задължение да не извършва занапред дейност по обмяна на валута. Поради
последното касационната инстанция не споделя и довода на
административнонаказващия орган, че редовното уведомяване не е елемент от
фактическия състав на нарушението, т.е. че не е необходимо да бъде доказано
уведомяване след заличаването, за да се приеме, че има извършено нарушение.
Задължението да докаже явно и несъмнено всеки един от признаците на нарушението
е изцяло в тежест на административнонаказващия орган. Липсата на доказателства
за уведомяване на дружеството за извършеното заличаване е основание обжалваното
НП да бъде определено като незаконосъобразно, поради което и следва да бъде
отменено. Изводите на въззивната инстанция и на административнонаказващия орган
относно установеното деяние и без да бъде уведомено дружеството за заличаването
се явяват са неправилни. Не може да се приеме, че вмененото на касатора
административно нарушение е безспорно установено и доказано, а като е приел
противното, районният съд е постановил акта си в несъответствие със събраните
по делото доказателства, респ. в нарушение на материалния закон.
По изложените съображения решението на районният съд следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, отменящо НП, като следва да
бъде уважено искането на касационния жалбоподател да му бъдат заплатени
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции – по 800 лева, като
следва да се има предвид, че адв.възнагражедние е определено съобразно минимума
предвиден по чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба за № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред. ДВ
бр.88/2022г.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№179/14.06.2023г., постановено по анд №379/2023г. по описа на РС Хасково, като
вместо него постановява.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №693766-F688697/01.03.2023г., с което на СД Ара-91 Андонови и сие
– Х., е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева, и на основание
чл.19, ал.8 от ВЗ – лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от
1 месец, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД НАП Пловдив да заплати на СД Ара-91 Андонови и сие – Х.,
[ЕИК], направените по делото разноски пред въззивната и касационна инстанции –
общо 1600 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
|
Председател: |
|
|
Членове: |