Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІІ брачен състав, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Кандилова
при секретаря Йоана
Петрова и в присъствието на прокурор Ива Цанова, като разгледа докладваното от председателя
гр.дело
№ 5519 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искът е с правна квалификация чл. 5 от ЗЛС.
Ищецът Н.В.И. е предявил иск за поставянето на ответника И.С.И. под
запрещение. В исковата молба се твърди, че ответникът бил диагностициран с „тежка
форма на старческа деменция“ с неуточнен произход, с наличие на дегенеративно
мозъчно заболяване, поради което не можел да разбира свойството и значението на
извършваните от него действия и да ги ръководи. Моли съда да го постави под
пълно запрещение.
Ответницата не е изразила становище по допустимостта и основателността на
иска.
Представителят на СГП изразява становище, че искът следва да се уважи.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводи, приема за установено следното:
Ищецът е съпруг на ответницата.
Представени са амбулаторни листове за прегледи на ответницата и консултация
с психиатър, с водеща диагноза – тежка
форма на старческа деменция с неуточнен произход.
Съдът, след като разпита лично ответницата по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, констатира, че същата е неориентирана за собствена личност, като изцяло е
дезориентиран за време и място, и не е наясно със състоянието си.
От кредитираните показания на св.В.И. се установява, че промените в
поведението на ответницата са с десет годишна давност, но с течение на времето
състоянието й се влошавало и към момента последната била зависима изцяло от
помощта на близките си. Ответницата не можела сама да си приготви храна, нито
да се справи с хигиената си. Не можела да пазарува, като през последните години
все по –рядко се случвало да разбира какво й се казва. С нея не можело да се води
диалог, а вече нямала ориентация за ден и място.
От заключението на приетата съдебнопсихиатрична експертиза се установява,
че при ответника е налице „F 03 Деменция, неуточнена“. Вещото лице е категорично, че това е психично
заболяване в тесния смисъл на думата и се характеризира с общи нарушения висшите
корови функции. Според вещото лице тази категория се използва, когато общите
критерии за диагнозата деменция са налице, но не е възможно да се уточни
специфичния тип, като основния синдром е деменцията. Деменцията, според
експерта, е синдром, дължащ се на болест на мозъка от хронично или прогресиращо
естество, при който се увреждат множество висши корови функции, като памет,
мислене, ориентация, разбиране, смятане, съждения и др. Деменцията предизвиква сижение на интелектуалните
функции и се характеризира с наличие на упадък на паметта /във фиксацията,
ретенцията и репродукцията на нова информация/ и мисленето. Според вещото лице,
при ответницата е налице изразено снижение на интелекта и грубо нарушение на
паметта. Тя е дезориентирана ауто и алопсихично, няма възможност за
самостоятелно справяне с проблемите на непосредствения бит, не е в състояние да
осмисля обстановката в цялост, не може да се ориентира и да взема решения, чрез
което да защити своите права и интереси. Интелектуално-паметовият
упадък на лицето носи белезите на придобито
тежко слабоумие – глобарна деменция. При ответницата, според вещото лице,
върху психичните годности за оценка на житейските ситуации и ръководене на
поведението за защита на собствените си интереси е налице болестно увреждане.
Ответницата не е в състояние сам да се грижи за себе си и не е в състояние
да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките
си, както и не може сама да защитава интересите си. Вещото лице е категорично,
че прогнозата на заболяването е неблагоприятна и засега глобарната деменция е необратим
процес.
Експертът е установил медицински показания да се обсъжда при ответника пълна недееспособност.
Предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС – поставяне на едно лице под запрещение, е
дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или
слабоумие (медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест
или слабоумие да се грижи за своите работи (юридически критерий). Двете
изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване на
дееспособността или обявяване пълната недееспособност на лицето.
Съдът приема, че при ответницата е налице слабоумие (придобито, тежко) и
поради това тя не може изобщо да се грижи за своите работи. Тези обстоятелства
се установиха от приетата съдебнопсихиатрична експертиза. Ответницата е напълно
недееспособна, като това налага поставянето й под пълно запрещение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ И.С.И.,
ЕГН **********,*** .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на органа по
настойничество и по попечителство по местоживеене на ответника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: