Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260317 16.05.2022 година град Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХІХ граждански състав, в публично заседание на седми април две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
при участието на секретаря Марияна Михайлова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3814 по описа на съда за 2020
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр.
с чл. 79 от ЗЗД; чл. 342 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.
к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, чрез адв. Н. против В.П.А., с адрес *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 409,81 лв., представляващи абонаментни такси и използвани услуги
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *********
и неплатени лизингови вноски по договор за
лизинг към него; със законна лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането
Притендира разноски.
В
исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги от 31.03.2017 г. с
предпочетен номер ********* за срок от 24 месеца по програма „Старт 11.99“ при стандартен месечен
абонамент в размер на 11,99 лв. За период
05.07.2017г. - 04.10.2017 г, задълженията
са в размер 358,70 лв. - абонаментни такси и използвани услуги. На същата дата е сключен и договор
за лизинг, с който е предоставено за временно и възмездно ползване устройство
марка MOBIWIRE Kosumi при обща лизингова цена в размер на 76,87 лв., дължима
чрез заплащане на първоначална лизингова вноска в размер на 15,00 лева и 23
лизингови вноски, всяка от които в размер на 2,69 лв. За отчетен период 05.07.2017 г. задължението е 51,11 лв., от които три редовни лизингови вноски по 2,69 лв. и сума от 43,04 лв, - сбор от 16 лизингови
вноски за период 05.11.2017 г. - 04.12.2017 г. Договора е изтекъл.
Устройството не е върнато. Вземанията са притендирани по чл. 410
от ГПК ч. гр. д. 17553/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив. Издадена е
заповед за изпълнение, връчена на длъжника, по чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В
предоставения срок за отговор особения представител на ответника адв. Ц.
оспорва иска.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч. гр. д. № 17553/2019 г. по описа на ПРС се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта
е връчена по реда на чл. 47 от, в резултат на което и в срока по чл. 415 ГПК
ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК. Изложеното сочи, че
установителният иск е допустим.
От представените Договори за мобилни услуги и
договор за лизинг от
31.03.2017 г., ОУ, декларация, е видно, че между страните
е постигнато споразумение на 31.03.2017 г. за предоставяне
на мобилни услуги чрез мобилен номер ********* за срок от 24
месеца при абонаментен план от 11,99 лв. на месец и е предоставено ползване на устройство марка
„MOBIWIRE“ модел „Kosumi“ на лизинг при
обща лизингова цена в размер на 76,87 лв., дължима чрез заплащане на
първоначална лизингова вноска в размер на 15,00 лева и 23 лизингови вноски,
всяка от които в размер на 2,69 лв.
От представената фактура № *********/05.08.2017 г. е
видно, че на 05.08.2017 г. ищеца е начислил на ответника задължение в размер от
338,68 лв. за отчетен период 05.07.2017-04.08.2017, от които 270 лв. за
ползвани услуги; 9,99 за абонаментна такса, 2,69 лв. лизингова вноска и 56 лв.
ДДС. От представените Фактури № *********/05.09.2017 г.; *********/05.10.2017
г.; *********/05.12.2017 г. е видно, че за отчетен период 05.08.2017-04.12.2017
г. ищеца е начислявал на ответника месечно задължения в размер от 9,99 лв. за
абонаментни такси и 2,69 лв. за лизингова вноски, както и стойности на ползвани
услуги, 05.12.2017 г. е определил като дължима и сума от 173,82 лв. неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за услуги и 43,04 лв. вноска за лизинг.
От изготвеното заключение от 28.02.2022 г. по извършената
СТЕ е видно, че начислена сума от 270 лв. касае използване на услуга-SMS-54 бр.
по 5 лв. .
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
С оглед начина на връчване на
заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 17553/2019 г. по описа на ПРС на ответника съдът намира, че предявения иск е допустим
за разглеждане.
Предвид установените факти от
събраните писмени доказателства съдът приема за доказано, че на 31.03.2017 г. между страните са сключени два
отделни валидни договори –един за предоставени мобилни услуги за срок от по 24
месеца, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника,
в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на
последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги и
абонаметна такса от 11,99 лв. с ДДС, както и втори за предоставяне ползване на
лизинг на устройство при обща лизингова цена от 76,87 лв. за
срок от две години. С оглед депозираните декларации от ответника следва да се
отбележи, че същия е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Тъй като от събраните по делото
доказателства -фактури и заключение по извършена СТЕ, което се кредитира изцяло
от съда като компетентно изготвено, безспорно се установява, че от ищеца са
издадени няколко фактури за периода на 05.07.2017-04.12.2017 г., които включват в себе си притендираните вземания в общ размер от 411,32 лв.
(за ползвани услуги в размер от 270,20 лв.; абонаментни такси-27,97 лв.,
лизингови вноски-51,11 лв. и дължимото ДДС), следва да се приеме, че за
ответника е възникнало задължение за тяхното заплащане в определения в
документите срок.
В тази
насока ответника, върху
който лежи доказателствената тежест, не ангажира и доказателства да е извършил
плащане на суми по издадените от ищеца
фактури, или за връщане на предоставеното устройство в рамките на срока на
договора или след това, следва да се приеме, че определените задължения се
явяват дължими. Ето защо предявения иск по чл. 422 от ГПК за дължимост на сума
от 409,81 лв., следва да се уважи изцяло, тъй
като притендираната сума попада в рамките на
установената такава от 411,32 лв.
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, на ищеца се дължат разноски
съобразно направеното искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства
за сторени такива в исковия процес, които възлизат на сумата от 835 лв. за
настоящето производство и сумата от 385 лв. за заповедното производството по ч.
г. д. 17553,19 г.
На
ответника разноски не се дължат поради липса на отправено искане и представени
доказателства за сторени такива.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.П.А., с адрес *** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 409,81 лв. (четиристотин и девет лева и осемдесет и една стотинки), -абонаментни
такси,използвани
услуги по договор
за мобилни услуги от 31.03.2017 г. с предпочетен
номер ********* и неплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 31.03.2017 г.; ведно със законна лихва,
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 28.10.2019 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 17553/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА В.П.А., с адрес *** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6 сумата
от 835 лв. (осемстотин тридесет и пет лева) за разноски по
настоящето производство и сумата от 385 лева (триста осемдесет и пет лева) за
разноски по заповедното производство по ч. г. д. 17553/2019 г. на ПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ