№ 1609
гр. Бургас, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100500992 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частната жалба на адвокат В.Н. като
пълномощник на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК130460283, със съдебен адрес: гр.София ПК 1606
ул.“Шандор Петьофи“ №10, отправена срещу Определение №3098/06.06.22 година по ЧГД №
8695/21 г. по описа на Бургаския районен съд, с което последният е квалифицирал подадената от
заявителя частна жалба, намираща основанието си в чл. 413, ал. 1 от ГПК в частта за разноските,
като молба по чл.248 от ГПК и се е произнесъл по същата по същество.
Страната намира определението, с което молбата е разгледана по същество за процесуално
недопустимо, поради квалификацията, дадена от съда на подадената от заявителя частна жалба
против заповедта в частта за разноските, като молба по чл. 248 от ГПК, а също и за неправилно.
Поддържа, че ако съдът е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, ще е налице
непълнота, подлежаща на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК, а в конкретния случай
произнасяне е налице, обаче е непълно. При непълно или погрешно произнасяне по разноските,
заинтересуваната страна разполагала с изрично уредената в чл.413, ал.1 от ГПК възможност да
подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Не споделя основния мотив на съда, че заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване
от заявителя, а само от длъжника и само в частта за разноските, при изложени подробни аргументи
в този смисъл. След анализ на разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК, сочеща, че заповедта за
изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, жалбоподателят
обуславя извод, че обжалването е допустимо и за двете страни. Това се подчертавало и от самия
решаващ състав на БРС, отбелязал, че становището му не се споделя от осъществяващата въззивен
контрол инстанция, т.к. се касае до присъдено адвокатско възнаграждение не в пълния размер, в
който е претендирано. Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени в т.7 от ТР № 4/18.06.
2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК, разпоредбата на чл.248 ГПК намирала
приложение в заповедното производство само в хипотезата, при която заповедният съд не се е
произнесъл по искането за разноски.
В обобщение моли, въззивният съд да разгледа жалбата и да отмени Определение № 3098
по ч.гр. дело 8695/ 21 година по описа на БРС. Не ангажира нови доказателства.
Проверката на съда сочи подадената частна жалба за допустима, а разгледана по
същество тя е и основателна.
Производството по ч.гр.д.№8695/21г. по описа на БРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Йеттел България“ ЕАД, против
1
Г. ИВ. М. за суми, произтичащи от сключен между тях Договор за мобилни услуги с предпочетен
телефонен номер ++359********* и от Договор за лизинг към него за устройство XIAOMI Redmi
Note 5D 16GB Dual Gold и Договор за лизинг към него за устройство HUAWEI Mate 20 Lite Dual
Black; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер+359********* и Договор за лизинг към него; договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +******** и Договор за лизинг към него.
Със заявлението се претендират и сторените от кредитора разноски за държавна такса от
32,13лв. и адв.възнаграждение от 360лв. с ДДС, като за последното е представен договор за правна
защита и съдействие с отразяване на извършеното плащане в брой на адвокатското
възнаграждение.
По заявлението е издадена Заповед № 3678/10.12.2021г.за цялото вземане. С нея са
присъдени също разноски в размер на 32,13лв. за заплатената държавна такса и 50лв. за адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника на 21.12.21г. и поради липсата на възражение в срок, на
26.01.22г. БРС е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Последният е получен на 12.05.22г.
от заявителя, който на 16.05.22г. е подал частна жалба срещу заповедта, заради неприсъдения му с
нея пълен размер на поисканото адвокатско възнаграждение от 360 лв.с ДДС.
По тази частна жалба е образувано ч.гр.д.№759/22г. по описа на БОС, като с произнесеното
в същото производство Определение№ 1288/31.05.22г., въззивният съд е изтълкувал горната като
молба по чл.248 от ГПК за присъждане на адвокатското възнаграждение в пълен размер и я е
изпратил на компетентния БРС за произнасяне.
Предмет на настоящото обжалване е именно произнесеното от БРС определение по чл.248
от ГПК, с което молбата на „Йеттел България“ ЕАД(предишно „Теленор България“ ЕАД) за
изменение на заповед №3678/10.12.21г., издадена по ч.гр.д.№8695/21г. в частта за разноските, е
оставена без уважение, като неоснователна.
За да постанови този извод, първата инстанция е изложила пространни съображения в
насока, че възнаграждението на процесуалния представител на заявителя по делото е определено
по размер, съобразно с фактическата и правна сложност на развиващото се заповедно
производство, които са извънредно ниски. Приемайки, че минимумът по НМРАВ не намира
оправдание в тях и позовавайки се на общностното право на ЕС, съдът е уважил размер под
нормативно определения, а именно от 50лв.
Това определение не е недопустимо(както поддържа жалбоподателят), т.к. БОС в
предходно дело е постановил производството да се развива по реда на чл.248 от ГПК, а
произнасянето на БРС е в изпълнение на дадените му от въззивната инстанция указания, които
настоящият състав зачита.
Определението обаче е неправилно.
Това е така, защото в заповедното производство няма специална разпоредба, даваща
възможност на съда служебно да намалява като прекомерно възнаграждението на процесуалния
представител на заявителя. Това възнаграждение може да бъде оспорено като прекомерно само от
длъжника, но тъй като заповедното производство се развива в по-голямата си част като
едностранно, оспорването може да се осъществи процесуално не чрез възражение, а по реда на
чл.413 от ГПК, чрез жалба срещу заповедта в частта за разноските. Впрочем съдът съобразява, че и
в общата част на ГПК, приложима към всички процесуални производства няма предвидена
възможност за служебно намаляване размера на адвокатските възнаграждения, а само за
произнасяне по възражение на другата страна в процеса( така чл.78, ал.5 от ГПК). Освен това
възнаграждението не може да бъде намалено под минималния размер, визиран за съответната
правна услуга в НМРАВ.
Присъждането на адвокатско възнаграждение в едностранното заповедно производство
може да бъде отказано или поисканото намалено по размер по инициатива на съда, само ако няма
доказателства да е уговорено или платено, респективно ако е платено отчасти, но в случая има
данни за действително сторени разноски за адвокатско възнаграждение за защитата на кредитора
по ч.гр.д.№8695/21г. на БРС, в размер от 360лв. с ДДС, както е посочено в заявлението.
2
Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че размерът на това възнаграждение е
под минимума, предвиден за защитимия по делото имуществен интерес от 1606,50лв. (според чл.7,
ал.2,т.2 от НМРАВ- 342,46лв., с ДДС- 410,95лв.), следователно не би имало основание за
допълнителното му намаляване, в какъвто смисъл е и трайното становище, изразено в съдебната
практика.
Затова настоящият жалбоподател има право да му се присъдят допълнително 310 лв.
съдебно-деловодни разноски, сторени за адвокатски хонорар с начислен ДДС за проведеното пред
БРС заповедно производство.
Предвид тази констатация, обжалваното определение подлежи на отмяна и въззивният съд
следва да се произнесе по същество, като уважи молбата за допълване на издадената в полза на
кредитора заповед по чл.410 от ГПК, на основание чл.248 от ГПК, разпореждайки присъждането
на останалата част до пълния размер на заявените от кредитора разноски, след което да върне
делото на БРС за издаване на съответната заповед за това вземане.
Мотивиран от горното , Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №3098/06.06.22г., постановено по гр.д.№8695/21г. по описа на
Бургаски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Заповед №3678/10.12.21г., издадена по ч.гр.д.№8695/21г. по описа на БРС в
частта за разноските, като РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът Г. ИВ. М. с ЕГН ********** от ************ да заплати на кредитора
„Йеттел България“ ЕАД(старо наименование „Теленор България“ ЕАД) допълнително сумата от
310лв., представляваща съдебно–деловодни разноски на дружеството-заявител, сторени за
адвокатски хонорар с включен ДДС за защитата му по ч.гр.д.№8695/21г. по описа на Бургаски
районен съд.
ВРЪЩА на БРС делото за издаване на заповед по чл.410 от ГПК за горепосочената сума.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3