О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
………., гр. София
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ХІV-ти въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дечев
ВНЧД № 2358 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XXII
от НПК, вр. чл. 323, ал. 2 от НПК.
Образувано е по повод подаден частна
жалба от упълномощения повереник на частния обвинител Н.К. – адв. П.С., срещу
разпореждане от 27.05.2020 г. по НОХД № 4498/2015 г. по описа на СРС, НО, 2-ри
състав, с което е върната депозираната жалба от адв. П.С., повереник на частния
обвинител Н.К.К. по НОХД № 4498/2015г. по описа на 2-ри състав, СРС, НО срещу
постановената по делото присъда от 14.03.2019 г., като процесуално недопустима.
В частната жалба се излагат съображения
за неправилност на атакувания съдебен акт поради неправилно тълкуване на
разпоредбата на чл. 319 от НПК. В жалбата се излагат аргументи, че поради
неявяването на частния обвинител и повереника му в последното съдебно
заседание, което явяване не било задължително, срокът за обжалване на присъдата
не тече от обявяването ѝ публично. Според изложените аргументи нито
частния обвинител, нито повереника му са уведомени за постановената присъда,
поради което срокът за обжалване за тях не е започнал да тече. Навеждат се
доводи за прикрит стремеж на решаващия съд за отстраняването на частния
обвинител от процеса чрез непрекъснато уважаване на исканията на защитата и
превратното тълкуване на доказателствата. С тези съображения се моли
атакуваното разпореждане да бъде отменено.
Настоящата инстанция намира частния
протест за процесуално допустим, тъй
като е подаден в предвидения в чл.342, ал.1 от НПК седемдневен срок от
процесуално легитимирано лице.
Съдът в този си състав, като съобрази
изложеното в частната жалба, атакуваното определение и материалите по делото,
както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Разгледана по същество частната жалба се
явява неоснователна.
Първоинстанционният съд с Присъда от
14.03.2019 г. по НОХД
№ 4498/2015 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав е признал подсъдимият Ю.К.В., ЕГН: **********,
за невиновен в извършване на престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК, като на основание чл.304, ал.1 от НПК е оправдан по повдигнатото
му обвинение.
За съдебното заседание, на което
публично е обявена присъдата, частният обвинител Н.К.К. и повереникът му адв. П.С.
са надлежно уведомени. Видно от протокол за призоваване по телефона на
28.01.2019 г. адв. С. е бил уведомен за насроченото заседание на 14.03.2019 г.
от 10 часа, който е поел задължението да уведоми частния обвинител. Въпреки
това същите не се явяват в открито съдебно заседание от 14.03.2019 г., не са
посочили уважителни причини, нито са изпратили молба делото да бъде отложено
поради тяхното неявяване, въз основа на което районният съд е дал ход на
делото.
Срещу така постановената присъда адв. П.С.
е подал въззивна жалба чрез изпращане по пощата, поради което за дата на
депозирането ѝ се приема дата, отбелязана на пощенското клеймо, а именно
– 12.04.2019 г.
В атакуваното разпореждане от 27.05.2020
г. районният съд е приел, че съгласно чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата може да
бъде обжалвана в 15-дневен срок от датата на обявяването ѝ. Съобразявайки
разпоредбата на чл. 183, ал.2 от НПК, съдът е отчел, че срокът за обжалване е
изтекъл на 29.03.2019 г., който ден е бил присъствен (петък). Отчетено е
обстоятелството, че не е била предоставена информация относно уважителни
причини, поради което срокът е бил пропуснат, нито е било направено изрично
искане за неговото възстановяване по реда на чл. 186 НПК. С тези аргументи
първоинстанционният съд е заключил, че депозираната жалба не отговаря на
императивното изискване да е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК, поради
което същата е върната на подателя на осн. чл. 323, ал.1, т.2, във вр. с чл.
320, ал.1 НПК.
Настоящият съдебен състав намира така
постановеното разпореждане за правилно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Неоснователни са възраженията на
повереника на частния обвинител, че разпоредбата на чл. 319 от НПК е
изтълкувана погрешно от районния съд. Нормата на чл. 319, ал. 1 от НПК е
пределно ясна и в практиката не същества спор по отношение на нейното
прилагане. Съгласно чл. 263, ал. 4 от НПК във всички случай присъдата се
обявява публично, което изключва изпращане на препис от същата на неявилите
страни по делото. Това е така, тъй като проследявайки логиката на процесуалния
закон препис от актовете на съда се изпращат тогава, когато същите са
постановени в закрито съдебно заседание, съответно в случаите, когато съдът е
постановил, че ще се произнесе с решение в срок. Същевременно в частната жалба
е залегнало погрешното разбиране, че срокът за обжалване на присъдата тече от
момента на узнаване на страните за нея, когато те не са присъствали в съдебно
заседание. Подобно разбиране противоречи на разпоредбата на чл. 319, ал. 1 от НПК и е пречка за придобиване на стабилитет на постановената присъда. Съгласно
разпоредбата на чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК – присъдите влизат в сила след
изтичане срока за обжалване и протестиране, ако не е подадена жалба,
респективно протест. В случай, че присъдата не беше протестирана, то същата
щеше да е влязла в сила. Недопустимо е с оглед разпоредбата на чл. 319, ал. 1
от НПК влизането в сила на обявената публично присъда да се поставя в
зависимост от узнаването ѝ от страните, които редовно призовани и без
уважителна причина не са взели участие в съдебното заседание, на което
присъдата е публично обявена. В хипотеза, която дадена страна се е
дезинтересирала от хода на съдебното производство, влизането в сила на съдебния
акт да се постави в зависимост от уведомяването ѝ, би довело до невъзможност същият да придобие стабилитет и
да влезе в законна сила. Затова законодателят е приел, че в случаите когато
съдебният акт е обявен публично, то срокът за обжалване тече именно от
обявяването му, а не от информиране на неизправната страна.
По-нататък законосъобразно
първоинстанционният съд е дал ход на делото в съдебно заседание от 14.03.2019
г. Видно от протокол за призоваване по телефона на 28.01.2019 г. адв. С. е бил
уведомен за насроченото заседание на 14.03.2019 г. от 10 часа. Същият е поел
задължението да уведоми частния обвинител за часа и датата на съдебното
заседание, поради което той също е бил редовно призован чрез повереника си.
Въпреки редовната процедура по призоваването двамата не са се явили в открито
съдебно заседание, нито са посочили уважителни причини за неявяването си,
поради което по арг. от чл. 271, ал. 7 от НПК съдът не е имал основание да
отлага делото. Аргумент в същата насока е поведението на частния обвинител и
повереника, които системно не се явяват след проведена редовна процедура по
призоваване и не сочат причини за неявяването си. Никой не може да черпи права
от недобросъвестното си поведение, поради което законосъобразно съдът е дал ход
на делото в заседанието от 14.03.2019 г.
С оглед изложеното районният съд не може
да бъде упрекнат в своята процесуална дейност, тъй като е изпълнил задължението
си надлежно да уведомява страните и да им предостави възможност да обжалват
постановения съдебен акт. В обявената публично присъда е посочено, че същата
подлежи на обжалване в 15-дневен срок от обявяването ѝ. В този смисъл
правилно и законосъобразно районният съд е изчислил датата, на която изтича
срока за обжалване, респективно протестиране на присъдата. Обосновано
първоинстанционният съд е приел, че срокът за атакуване на постановената
присъда съгласно чл. 183, ал. 2, вр., ал. 4 НПК започва да тече за страните от
следващия ден – 15.03.2019 г. и изтича на последния присъствен ден – 29.03.2019
г. Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок по реда на глава двадесет и
първа и след като е постановена в публично съдебно заседание, не следва да се
уведомява за него неизправната страна в процеса. Самият факт, че повереникът и
частният обвинител са редовно призовани за съдебното заседание води до извода,
че същите са могли в много по-кратки срокове, респективно в срока за обжалване,
да се информират за хода на делото. Поради това обосновано районният съд е
приел, че въззивната жалба, депозирана от повереника на частния обвинител на
12.04.2019 г. е подадена след изтичане на преклузивния срок.
Не на последно място, неоснователни са
възраженията изложени в частната жалба относно стремеж на районния съд за
отстраняване на частния обвинител от процеса. Съдебното производство е
състезателно, поради което защита няма ограничения по отношение
доказателствените искания. Дали същите са били основателно уважени или не е
въпрос по същество и не подлежи на обсъждане в настоящото производство. Отделно
от това, е подаден протест, който би могъл да породи деволутивно действие и
делото да бъде пренесено за разглеждане във въззивна инстанция, където частният
обвинител също е страна по делото и ще има възможност да изрази своята позиция
в открито съдебно заседание.
С оглед на всичко гореизложено,
въззивният съд намира, за правилно и законосъобразно разпореждането от 27.05.2020
г., с което е върната като процесуално недопустима въззивната жалба от 12.04.2019
г. срещу присъда от 14.03.2019 г., по НОХД № 4498/2015 г. по описа на СРС, НО,
2-ри състав , поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
разпореждането потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
Наказателно отделение, ХІV-ти въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 27.05.2020 г. по НОХД № 4498/2015 г. по описа на СРС, НО, 2-ри
състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.