РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Пазарджик, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20245200900009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.557,ал.1 и сл. от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД и
чл.68 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявена искова молба от om М. Д. Ц., ЕГН **********, адв. Г. Й.,
член на САК. срещу „Гаранционен Фонд“,гр. София 1000, представлявано от М. К. - председател на
управителния съвет с посочено правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД и цена на исковете 60 000
лв. (шейсет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 927,08 лв. (две
хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 08 ст.) - обезщетение за имуществени вреди; ведно със
законните лихви до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 08.02.2023 г., около 08:30 часа, в гр. В., на
кръстовището между ул.“Д. Б." и ул. “Д-р Д.”, е настъпил пътен инцидент при който л.а. марка
“Пежо”, модел “307”, с per. № , управляван от К. В., при извършване на маневра “десен завой", не
пропуска и блъска пресичащата пешеходка М. Ц.. Преди да настъпи инцидента ищцата е
преминала половината от платното за движение, като ударът е настъпил поради проявеното
невнимание от страна на водача на л.а.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол с пострадали лица № 2023-1037-
55/08.02.2023 г.. по описа на РУ на МВР Велинград. За процесния пътен инцидент е образувано ДП
№ 8/2023 г, по описа на РУ на МВР Велинград.
Вледствие на пътния инцидент тежко е пострадала доверителката му , откарана по спешност в
“М. - ВЕЛИНГРАД” - ЕООД, където била хоспитализирана за периода от 08.02.2023 г., до
14.02.2023 г. След като била прегледана лекарите установили, че пострадалата е получила следните
травматични увреждания: Счупване на тазобедрена става вляво; Поради полученото тежко
счупване на таза, на 18.08.2021 г., пострадалата била подложена на оперативна интервенция, при
1
която е извършена кръвна репозиция и фиксация на фрактурата. След изписването й от лечебното
заведение пострадалата продължава лечението и възстановяването си в домашни условия. За
период от 4 месеца доверителката му е напълно обездвижена. на легло, като за нея се грижели
нейните близки. Поради множеството фрактури, пострадалата е подложена на интензивна
антитромботична профилактика. Вследствие на получените счупвания, пострадалата страдала от
поС.ни болки областта на таза, придружени с изтръпване в областта на слабините и крайниците.
След първите четири месеца, ищцата започнала да се придвижва, но единствено с помощни
средства. При изправяне и продължително движение същата изпитва изключително силни болки в
областта на тазобедрената става, със слабост в целия крайник.
Това налага близките й да я обслужват и съдействат денонощно, дори и в елементарните
битови и физиологични нужди. Влошеното й здравословно съС.ие налагало да бъде ангажирано
медицинско лице, което ежедневно (в продължение на един месец след изписването от болница) да
й инжектира - противосъсирващ медикамент.
На 27.04.2023 г., пострадалата била хоспитализирана В “МБАЛ- ВЕЛИНГРАД” ЕООД, където
била подложена на нова оперативна интервенция, при която частично е извадена поставената
метална остесинтеза. Ищцата преминала тежко през втората интервенция, тъй като била седирана
единствено с местна упойка, от което усещала много силни болки повреме и след операцията.
На 01.06.2023 г., доверителката му била приета в “С. - НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС'’ ЕАД,
Ф.. При постъпването й в болничното заведение, лекарите установили, че ищцата страда от силни
болки и ограничени движения в лява колянна става, затруднена походка, особено при натоварване
и оток в областта на счупването. В болничното заведение пострадалата била подложена на
комбинирана физикална терапия.
Към днешна дата пострадалата се придвижва с помощта на патерица, тип
“Канадка".Ежедневно изпитва болки в областта на счупването както при статично, така и при
динамично натоварване.
Процесният инцидент и получените от пострадалата травми се отразили негативно на
психическото съС.ие на ищцата. Първиият месец след инцидента, постралата страдала от безсъние
и и се налага да употребява обезболяващи и сънотворни медикаменти. След инцидента била
потисната, оплаквала се от понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и
вниманието, нежелание да разговаря с хора, цялостна отпадналост на организма, изживявала тежко
безпомощното си съС.ие, тъй като трудно приемала факта, че се налага поС.но да ангажира
близките си. във връзка с битовите си нужди. Положението й се влошило допълнително, предвид
обстоятелството, че съпругът й заболял от тежка болест, която налагало да бъде обслужван и да
бъдат полагани грижи, които се поели от доверителката му.
Всичко това създава за ищцата чувство за несигурност и безизходица. Страх я е. че няма да се
възстановя напълно, ще остане инвалидизирана и ще прерасне от опора в тежест за семейството
си.
Във връзка с процесния пътен инцидент, пострадалата е направила разходи в размер на 2
927,08 лв. (две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 08 ст.), за заплащането на проведените
оперативни интервенции, болничния и възстановителния престой на пострадалата.
Видно от приложения Констативен протокол с пострадали лица № 2023- 1037-55/08.02.2023
г., по описа на РУ на МВР Велинград, и от Справка с Из. № 24-01-5/05.01.2024 г., л.а. марка “Пежо",
2
модел “307", с per. № към датата и часът на пътния инцидент 08.02.2023 г.. около 08:30 часа, няма
валидна застраховка "Гражданска отговорност".
С Молба с Вх. № 24-01-138/21.03.2023 г., доверителката му е завела писмена претенция, на
основание чл. 380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от
ответника.
Въпреки, че предвидения в КЗ. тримесечен срок за окончателното произнасяне по
претенцията, изтече на 21.06.2023 г., към настоящия момент ответното дружество не е заплатило
дължимото се от пострадалата обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Моли да се осъди „Гаранционен Фонд“, Булстат *********, да заплати на М. Д. Ц.,
застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. (шейсет хиляди лева), ведно със законната
лихва от 21.03.2023 г., датата на която е отправена доброволната покана до застрахователя, по реда
на чл. 380 КЗ, до окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от нея
неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на
процесното ПТП ,както и застрахователно обезщетение в размер на 2 927,08 лв. (две хиляди
деветстотин двадесет и седем лева и 08 ст.), ведно със законната лихва от на завеждането иа
настоящата искова молба, до окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от нея
имуществени вреди.
На основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, на страната се оказва безплатна
адвокатска помощ. Това мотивира искането по чл.38 ал.2 от ЗА , в случай че ответната страна бъде
осъдена за разноски, съдът да определи на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, при
условията на същия законов текст, адвокатско възнаграждение. Представя банкова сметка на
пострадалата:
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника ГФ“Булстрад“ гр.София
,чрез юрк.Д.Я.. Прави възражение по чл.369, ал.1 ГПК,като счита, че настоящия спор следва да се
разглежда по общия ред, тъй като не е налице спор, свързан с търговска сделкаОспорва изцяло
исковите претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени и моля същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.Липсват доказателства, установяващи механизма,
причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на
участниците в него.При условията на евентуалност оспорва изцяло твърдения от ищците
механизъм, въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно
механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален
документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя
издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същия
няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.
Въпреки, че е официален документ Констативният протокол с пострадали лица в частта
относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, съставен изцяло по данни само на
пострадалите, няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв,
тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на
пострадалите пред длъжностното лице-издател. Поради това, същият няма и материална
доказателствена сила за настоящия съд. В протокола не е описан механизъм и причини за
настъпване на ПТП. Така съставен документът не може категорично да установи дали въобще е
настъпило ПТП и дали вина за него има посочения от ищеца водач.Съгласно трайно утвърдената
практика на ВКС, обобщена с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. на ВНС
3
протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на
документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства,
когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Твърди,че протоколът
притежава единствено формална доказателствена сила, която би обвързала Съда и той да приеме,
че автор на протокола е лицето, сочено за негов съставител. Не са представени доказателства с
оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и
обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на
пострадалите.При условията на евентуалност, в случай, че бъдат отстранени нередностите в
исковата молба оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.Твърди, че в
процесния случай не са налице основание за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд
поради наличие на случайно събитие по отношение на твърдения водач на МПС, тъй като М. Д. Ц.
е пресякла внезапно коридора му на движение, без да е изпълнил изискванията на ЗДВП, се е
явявала непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от
страна на водача на л.а./т.а. В тази връзка смятам, че съобразно постановките, дадени в т. 5, б. "б"
от Тълкувателно решение № 106/1982 г. на ОСНК на ВС, водачът на моторно превозно средство не
носи наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на моторното превозно средство
бъде увредено лицето, което е създало опасността. В тази връзка е и посоченото в т. 5 на
Тълкувателно решение № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС, където изрично е посочено, че когато един
водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не
следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че не
са налице доказателства за водача на МПС, да е реализирал виновно и противоправно поведение, в
резултат на което да е причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищеца.
Отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД възниква тогава, когато
пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на едно конкретно
лице, са настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени, в патримониума на увреденото
лице. Фактическият състав на деликтната отговорност включва четири кумулативни елемента -
противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се
предполага до доказване на противното. Не споря, че при деликтната отговорност, вината се
презюмира, за да се ангажира отговорността на неустановения водач, но при условията на
евентуалност оспорвам, че в случая неговото поведение е противоправно.
При условията на евентуалност, счита, че вина за процесното ПТП има и М. Д. Ц. , която,
пресичайки коридора на движение на л.а. и се е движела неправилно по пътното платно.
В случай, че се приеме, че вина за процесното ПТП няма М. Д. Ц. , то прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, която се е движела неправилно по пътното платно и е
предприела пресичане на неопределено за целта място, както и не е съобразила с приближаващите
4
се пътни превозни средства в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. М. Д. Ц. е
имала възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприела пресичането на
пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно да премине безопасно;
предприела е пресичането на пътното платно при силен трафик, на необезопасено и необозначено
място, на място, на което е забранено пресичането на пешеходци, без да се огледа и да съобрази
действията си с интензитета на движението, с разС.ието и посоката на движението на превозните
средства. Ако М. Д. Ц. не бе предприела подобно пресичане удар не би настъпил. Предприето
движение от страна на пострадалата по платното за движение не е било безопасно по начин, място
и време. Пешеходецът има установени в закона задължения. В случай, че не се изследва наличието
на виновно поведение от страна М. Д. Ц. , смятам, че е от значение причинно следствената връзка
на личното й поведение с настъпването на вредоносния резултат.
Оспорва твърденията на ищцовата страна, че М. Д. Ц. търпи болки и страдания. Посоченото в
исковата молба е твърде общо и без конкретика. Не са представени никакви доказателства в
подкрепа на тези твърдения. Не съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да
презюмпира действително претърпените неимуществени вреди. При непозволеното увреждане
вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира
обезщетение, в случая - ищците. Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни,
да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не е обвързван от
твърденията на ищците, нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно
техния размер.
Оспорва твърдението на М. Д. Ц., че същата страда от психологически проблеми, има
дискомфорт в ежедневието си, има тревожност, нарушения на паметта и вниманието. Твърдените
проблеми, свързани с психичното й здраве не са подкрепени с никакви писмени доказателства до
кога са продължили, дали и кога е проследявано съС.ието им. Посочените характеристики на
емоционалното съС.ие на М. Д. Ц. са твърде общи и без конкретика. Ищцовата страна не
предоставя никакви писмени доказателства в защита на твърдените тежки увреждания на
психиката си.
Оспорва размерите на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същите за
прекомерно и неоснователно завишени съобразно претърпените от ищците вреди, социално-
икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на
увреждането по настоящото дело.
В случай, че ищеца докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на
виновното поведение на водач, чиято отговорност се покрива от Гаранционен фонд, то твърди че
видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност
претендирания от ищците размер. В предявените размери исковете са прекомерно завишени с оглед
принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия,
стандарт на живот, степента на увреждане на ищците и трайната съдебна практика за процесната
2023 година на ПТП. Считам, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е
прекомерно - да е в размер, който деморализира и ненужно обогатява ищците и който смущава
общественото нравствено чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016 г по т.д.№ 3568/2015
5
г на ВКС,ТК, I Търговско отделение).
Твърди, че ищцовата страна не е представила документация, удостоверяваща, че всички
разходи, претендирани с приложените фискални бонове и фактура са сторени от самата нея и/или
във връзка с лечение й.
Гаранционен фонд, към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и
по образуваната претенция № 23210047/21.03.2023г., са уведомили ищцата, че следва да представи
доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2,
б. "а" от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не са представени в ГФ по щетата, а и
по настоящото дело. На самостоятелно основание, счита, че не са налице основания за ангажиране
отговорността на ГФ, тъй като процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при
преимуществен принос от страна на М. Д. Ц. . Твърди, че е налице самоувреждане, тъй като
приносът на пострадалия за настъпване на вредите, надвишава 50%. Преимущественият принос на
пострадалия за настъпване на произшествието, респ. вредата - изключва изобщо отговорността на
водача на процесното МПС, а оттам на ГФ.
При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие има водачът на процесното МПС, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която се е движела неправилно
по пътното платно и е предприела пресичане на неопределено за целта място, както и не е
съобразила с приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2,
чл. 113 и 114 от ЗДвП.
М. Д. Ц. е допринесла значително за настъпване на вредоносния резултат. Съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Достатъчно е с поведението си пострадалият обективно да
способства за настъпване на този резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици.
Принос за настъпване на вредата е налице и когато пострадалият не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. Съпричиняването
обичайно се свързва с извършването на нарушение, без да е нужно същото да е виновно, но може
да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото
му игнориране.
Поведението на М. Д. Ц. следва да се определи като рисково според дефиницията, че на
„всяко съзнателно или несъзнателно контролирано поведение с възприемана несигурност относно
неговия резултат и/или относно възможните ползи или разходи за физическото, икономическото
или психологическото благосъС.ие на себе си или на околните"; рисковото поведение е социално
неприемливо волево поведение с отрицателен резултат, при което не са взети предпазни мерки.
Съгласно приложените доказателства от ищеца може да бъде направен обоснован извод, че
пострадалия действително е предприел пресичане на необозначено за целта място и внезапно е
пресякла коридора на движение на процесното ПТП.
Оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията,
предвид акцесорния й характер. Неоснователността на главните искове води и до неоснователност
на исковете за присъждане на законна лихва.
Претенциите пред Фонда са отправена на 21.03.2023г.
Фондът не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а
6
изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при
спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание чл.558,
ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията
на увреденото лице.
Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок (писмо с изх. № 24-01-
138/15.06.2023г.). Съгласно посоченото в исковата молба и от молбата до ГФ, както и от писмата
до ищеца, не са били представени необходимите документи, за да може да бъде определено
обезщетение. От всичко гореизложено следва да се направи извода, че ГФ е бил поставен в
обективната невъзможност да се произнесе по предявените претенции. Фондът е уведомил ищеца,
че следва да представи необходимите доказателства, от които да е установено основанието за
определяне на обезщетение, които не бяха представени, а напротив заведена е настоящата искова
претенция. Ищецът е имал възможност да предяви нова претенция с приложени необходимите
документи, след което УС на ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе решение, но не го е
направил.
Фондът е учреден по силата на закон и е юридическо лице със специална цел - гарантиране
изплащането на застрахователни обезщетения в определение със закон случаи и поради тази цел
разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение при осъществяване
на посочения и най-подходящ способ, но не и да заплаща напълно ненужно голям размер на
законната лихва.
Съгласно Чл. 380 ал. 3 от КЗ - Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409. В тази връзка Гаранционен фонд е посочил на М. Д. Ц.
по претенцията пред Фонда, че следва да предостави банкова сметка, но същият не го е сторил. В
тази връзка е и посоченото от мен писмо с изх. № 24-01- 138/15.06.2023г.
В тази връзка оспорва началния момент на законната лихва и моля, Гаранционен фонд да се
счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда - 15.01.2024г., а в случай на
евентуалност от 15.06.2023г. - датата на постановения от ГФ отказ.
Моли, да се отхвърлят предявените искове и да се присъди на Гаранционен фонд всички
сторени в хода на производството разноски вкл. и не само юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 450.00 лева.
Моли на основание чл. 219, ал.1 от ГПК да конституирате в качеството на трето лице -
помагач на страната на Гаранционен фонд по настоящото дело: К. С. В., ЕГН: **********, с адрес
гр. В., ул. Б. М., № , - посочен за виновен от страна на ищеца за настъпването на процесното ПТП.
Твърди,че гаранционен фонд има интерес от привличането на прекия и непосредствен
причинител на вредите от процесното ПТП като подпомагаща страна, предвид обвързване от
доказателствената сила на мотивите при евентуално осъдително решение срещу Фонда, ако такова
бъде постановено. Съгласно чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховането след изплащане на
обезщетение, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение
и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му и има право на регресен иск срещу
виновния за ПТП или неговите наследници за възстановяване на изплатеното вместо него/тях
обезщетение за нанесените вреди.
Изразява становище по направените доказателствени искания от ищцовата страна.Сочи
7
доказателства.
В срока по чл. 372 от ГПК, не е постъпила допълнителна искова молба.
На осн.чл.219 от ГПК е конституирано като трети лице помагач на страната на ответника по
делото К. С.В. от гр.В. от който не е постъпило становище.Не сочи доказателства.
Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,
писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Предявеният иск е с правно основание 557,ал.1 и сл. от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр.
с чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:
На 08.02.2023 г., около 08:30 часа, в гр. В. на кръстовището между ул. “Д. Б." и ул. “Д-р Д.”, е
настъпил пътен инцидент при който л.а. марка “Пежо”, модел “307”, с per. № управляван от К. В.,
при извършване на маневра “десен завой", не пропуска и блъска пресичащата пешеходка М. Ц..
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол с пострадали лица № 2023-1037-
55/08.02.2023 г.. по описа на РУ на МВР Велинград. За процесния пътен инцидент е образувано ДП
№ 8/2023 г, по описа на РУ на МВР Велинград.
Вледствие на пътния инцидент тежко е пострадала М. Ц. , откарана по спешност в “М. -
ВЕЛИНГРАД” - ЕООД, където била хоспитализирана за периода от 08.02.2023 г., до 14.02.2023 г.,а
след извършен преглед се установило, че пострадалата е получила следните травматични
увреждания: Счупване на тазобедрена става вляво; Поради полученото тежко счупване на таза, на
18.08.2021 г., пострадалата била подложена на оперативна интервенция, при която е извършена
кръвна репозиция и фиксация на фрактурата.
На 27.04.2023 г., пострадалата била хоспитализирана В “МБАЛ- ВЕЛИНГРАД” ЕООД, където
била подложена на нова оперативна интервенция, при която частично е извадена поставената
метална остесинтеза, преминала тежко през втората интервенция, тъй като била седирана
единствено с местна упойка, от което усещала много силни болки повреме и след операцията.
На 01.06.2023 г., М. Ц. била приета в “С. - НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС'’ ЕАД, Ф.. При
постъпването й в болничното заведение, лекарите установили, че ищцата страда от силни болки и
ограничени движения в лява колянна става, затруднена походка, особено при натоварване и оток в
областта на счупването. В болничното заведение пострадалата била подложена на комбинирана
физиакална терапия.
Към този момент същата се придвижва с помощта на патерица, тип “Канадка".и ежедневно
изпитва болки в областта на счупването както при статично, така и при динамично
натоварване.Процесният инцидент и получените от пострадалата травми се отразили негативно на
психическото съС.ие на ищцата. Първиият месец след инцидента, постралата страдала от безсъние
и се налагало да употребява обезболяващи и сънотворни медикаменти.
Във връзка с процесния пътен инцидент, пострадалиата е направила разходи в размер на 2
927,08 лв. (две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 08 ст.), за заплащането на проведените
оперативни интервенции, болничния и възстановителния престой на пострадалата.
От приложения Констативен протокол с пострадали лица № 2023- 1037-55/08.02.2023 г., по
описа на РУ на МВР Велинград, и от Справка с Из. № 24-01-5/05.01.2024 г. по отношение на л.а.
8
марка “Пежо", модел “307", с per. № се установи,че към датата и часът на пътния инцидент
08.02.2023 г.. около 08:30 часа, няма валидна застраховка "Гражданска отговорност".
С Молба с Вх. № 24-01-138/21.03.2023 г., М. Ц. е завела писмена претенция, па основание чл.
380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ответника.
Съществуват доказателства за произнасяне от страна на ГФ за представяне на допълнителни
доказателства съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ, както и окончателно произнасяне по заявената
претенция след изтичането на тримесечния срок
В предвидения в КЗ. тримесечен срок за окончателното произнасяне по претенцията, изтече
на 21.06.2023 г. и към настоящия момент ответното дружество не е заплатило дължимото се от
пострадалата обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
По делото са представени – цялата медицинска документация касаеща лицето М. Д. Ц.
приета за лечение в МБАЛ „Здраве „ЕООД –Велиград за периода след 08.02.2023г. и пълна
медицинска документация от проведено болнично лечение в „СБР-НК“ЕАД гр.Велинград на М.
Д.Ц. за периода -01.06.2023г. до 08.06.2023г.
В настоящия случай е представено влязло в сила споразумение, което е задължително за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. От същото установено ,че по НОХД №186/24г. по описа
на РС Велинград с подсъдим К. С. В. от гр.В. е осъден за извършено престъпление по
чл.343,ал.1,б.“б“ от НК ,във вр. с чл.342,ал.1 от НК във вр. с чл.5, ал.2,т.1 от ЗДвП ,чл., чл. 20, ал. 1
и 2 от ЗДвП ,чл.116 от ЗДвП по непредпазливост е блъснал М. Д.Ц. от гр.В. и е причинил средна
телесна повреда.
По делото е допуснатата и изслушана КСМАвТЕ от която се установи,че най вероятния
механизъм от техническа гледна точка на произшествието е следния -на 08.02.2023г. в светлата
част на денонощието автомобил марка „Пежо“ модел „307“ с рег.№управляван от К. С. В. движейки
се от ул. „Д. Б.“ извършва маневра „завой на дясно" по ул. „Д. Д.“. Пешеходката М. Д. Ц. движейки
се по западния тротоар на ул. „Д. Д.“ предприема пресичане на платното за движение. В момента в
който пешеходката навлиза по платното за движение на ул. „Д. Д.“, автомобила отстои на 13,68
метра от зоната на удара, и все още не е навлязъл по платното за движение на ул. „Д. Д.“. Имайки
пряка видимост, водача на автомобил не възприема пешеходката и навлиза по платното за
движение на ул. „Д. Д.“ в посока Юг със скорост от около 10 км/ч. Траекториите на автомобила и
пешеходеца се пресичат и настъпва удар. Удара е между преден десен калник на автомобила и
лявата страна на пешеходката. След удара от създалия се ударен импулс, пешеходката „полита“
напред в посока Югозапад, след което губи равновесие и пада на лявата си страна. След удара
автомобила продължава движението си и навлиза по ул. „А. К.“. В следствие от удара М. Д. Ц.
получава счупване на лявото бедро
В заключението си в.л.П.К. е установило,че причината за произшествието е това, че водача
на автомобила не е възприел пресичащия пешеходец своевременно.
Произшествието е било предотвратимо при условие, че водача възприеме опасността на
разС.ие не по-малко от разС.ието на дължината на зоната на пълния спирачен път т.е. на разС.ие не
по-малко от 3,67 метра. Т.е че водача К. С. В. възприеме пресичащия пешеходец своевременно,
пропусне го, след което продължи движението си.
Установено е,че произшествието е станало в светлата част на денонощието, при суха и чиста
настилка без неравности и деформации.. Не е имало зрителни прегради които биха попречили на
водача на автомобила да възприеме пътната обстановка. Не са установени данни за ограничаване
на видимостта за водача на автомобила и за пешеходеца
Също така е установено,че в момента в които пешеходеца е навлязъл по платното за
движение на ул. „Д. Д.“ автомобила все още не е бил навлязъл по платното за движение на ул. „Д.
Д.“ , и е отстоял на около 13,68 метра от зоната на удара , а Водача на автомобила е имал
9
техническата възможност и пряка видимост (От мащабната скица) да възприеме пешеходеца преди
управлявания от него автомобил да навлезе по платното за движение на ул. „Д. Д.“ и преди
пешеходеца да навлезе по платното за движение на същата улица? Няма данни и на предоставения
видеозапис не се наблюдава внезапно навлизане на пешеходеца по платното за движение на ул. „Д.
Д.“. В.л.П.М. установява също ,че контакта е между преден десен калник на автомобила и лявата
страна на тялото на М. Д. Ц.,като няма промяна на траекторията на движение на пешеходката. Хода
на движение е поС.ен т.е. поС.на скорост отговаряща на спокоен ход на човек в тази възрастова
група.Пострадалата е приета по спешност Отделението по ортопедия и травматология на "М. -
ВЕЛИНГРАД" - ЕООД, където пролежава до 14.02.2023 г. След извършените прегледи, консултации
и изследвания се установило, че Ц. е получила пертрохантерна фрактура на лявата бедрена кост. В
деня на постъпването, пострадалата е оперирана с обща анестезия, като е извършено открито
наместване и вътрешна фиксация на счупената бедрена кост с интрамедуларен пирон с дължина
180мм и 11 мм дебелина и заключване с един главичен винт с дължина 90 мм и два дистални
заключващи винта с дължина 40мм.
В.л установява,че следоперативният период протича гладко и пострадалата е изписана, за да
продължи лечението в домашна обстановка, като са предписани медикаменти за антитромботична
профилактика и обезболяващи.
В края на месец април пострадалата е хоспитализирана повторно в ОТО на лечебното
заведение, като е извършено оперативно премахване на един от кортикалните винтове.
В периода от 1.6.2023 г. до 8.6.2023 г., ищцата е провела специализирано комплексно
физиотерапевтично лечение в "С. НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС" ЕАД- Ф. за подобряване на обема
движения, мускулната сила на левия крак и възможностите за справяне в ежедневието. В.л.
установява,че Пертрохантерна бедрена фрактура е резултат от нискоенергийна травма и е често
счупване при падане върху бедрения трохантерен масив. Директен механизъм- удар с твърд тъп
предмет е рядък, като обикновено се получават фрактури на диафизата на костта.От заключението
се установи,че описаните травматични увреждания са получени в резултат на настъпилото ПТП по
механизъм на блъскане на движещ се с неголяма скорост лек автомобил в тялото на пешеходец.
В.л. установява,че непосредствено след травмата, по време на транспорта, медицинските
изследвания, ранния следоперативен период, пострадалата е търпяла твърде силни болки в
областта на лявото бедро с тежко нарушена способност за самообгрижване. По време на
повторната операция и рехабилитационните процедури пострадалата е изпитвала силни болки.
Възстановяването на движенията с левия долен крайник е било съпроводено с болки и
необходимост от ползване на чужда помощ и помощни средства.
Същото установява,че пълно възстановяване на мускулната функция, нормализиране на
походката и подобряване на качеството на живот изискват период от 8-9 месеца. При ищцата е
проведено хирургично лечение на счупването, което е метод на избор и което е дало много добър
функционален резултат.
Болки, страдания и нарушена функция на крайника има с намаляващ интензитет в посочения
по-горе срок. В първите 3,5-4 месеца използването на помощни средства и чужда помощ в
ежедневните дейности е необходимо. Ранната рехабилитация, включително самостоятелна такава и
изключително важна.
По отношение на извършените разходи в размер на 2 927.08 лв. (две хиляди деветстотин
двадесет и седем лева и 08 cm.), същите са били необходими с оглед лечението и възстановяването
на пострадалия, по повод на процесното ПТП в каквато насока в по делото на името на ищцата са
представени фактури , свързани с лечението и възстановяването и след получените от ПТП травми
на стойност 2851,48 ст.,като Фактура № **********/01.06.2023 г., издадена от "СБР НК " ЕАД, на
стойност 75.60 лв., е на името на Б. И. Ц.
По делото е допуснат и разпитан като св..Б. Ц. който установи,че бил в къщи когато,
колежката й се обадила да отидат да пият кафе.По-късно, дошла една комшийка и казала, че жена
му е припаднала пред кафето,той не знаел, че е инцидент. Веднага извикал сина им, запали колата
и тръгнали, обаче тя била вече вдигната, пищяла на улицата. От кафето са излезли всички хора и са
питали „Кой беше, кой беше“. И жена му и той, никой не е казал кой е блъснал жената.Те отишли в
10
болницата когато я изправяли на рентгена да я снимат имала страхотни болки. Даже искали
лекарите да отложат операцията за утре, веднага я оперираха след 2 часа. Счупване на двете кости
на левия крак. Десетина дни денонощно снаха му и синът му се сменяли там да я гледат, понеже
той е с операция на сърцето и само ходел да я вижда. Тези 10 дни била неподвижна. Всичко под
нея в болницата, още първия ден жената на В. и снахата му отишли да я видят там. След
изписването в къщи я докарала линейка. Извикали комшията и сина му да могат да я пренесат в
къщи, защото има седем стъпала, но тя не можеше нито да стъпи. Един месец адски мъки, снахата
непрекъснато помагала. Синът му като се върне от работа и той помагал, и той там. Помощта е
при нужда да се сменят памперсите, да се изхвърлят мръсотиите, в такъв смисъл помощ. Един
месец почти била неподвижна на леглото. Даже не могла да се обърне нито на едната, нито на
другата страна. Всичко било под нея. След един месец почнали процедурите за раздвижване, у
дома се правели. Това се правел от един пазарджиклия, в болницата работил във В., той идваше да
прави процедурите. Те бяха съвсем елементарни, разместване на крака. Идвал всеки ден 15 дни.
Една процедура траела горе долу около един час. Тя изпитвала много болки и сега изпитва болки.
След 15-тата процедура с проходилка, но пак те я вдигали с рехабилитатора и по една две крачки,
той я учел как да прави и повече не могла. Близо месец тя ползвала тази проходилка, след това
започна с патерици. След това ходили в санаториума във В.на процедури, една седмица там, на
раздвижване също. Те писали, че излиза с подобрение, но никакво подобрение, същата работа си
било, а там отиде с две патерици. Това се случило февруари месец, ние били на санаториума юни и
след юни може би още един два месеца ползвала патериците. Към настоящия момент не могъл да
каже, че малко не се е възстановила, възстановила се е, но изпитвала голяма трудност при
ставането, не може да седне на малък стол, на земята ако евентуално падне не може сама да стане.
Чорапите не можела да си обуе, той я обувал. Ноктите не може да си изреже, той го прави това.
Самостоятелно се придвижва на къси разС.ия, а иначе с едната патерица. Преди инцидента тя
нямала никакви здравословни проблеми. Всеки ден с нея ходели три километра и три - шест, до
Билата и се връщали. Нервната и система и е съсипана, за всяко нещо в къщи крещи. Преди това не
било така. Към днешна дата излиза навън, обаче все с него, страх я е да пресича улицата и всичко
вече. Преди инцидента не е ходила с бастун. Сега ако е по-за кратко без бастун, ако е малко по-дълго
разС.ие е с бастун. Ако мине някъде към 300 - 400 метра трябва да седне за почивка. Не е търсила
лекарска намеса за нервите, „Невробекс“ взимала. Втората операция й направили, за да извадят
нещо желязо от крака и тогава били също страшни болки. Колко са си свършили работата лекарите
не може да каже.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България., на територията
на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съобразно изложеното от съществено значение в случая е наличието или не на валидно
сключена застраховка " Гражданска отговорност" за увреждащия автомобил, а както се установи по
безспорен начин в процеса л. а.марка " Пежо", модел "307" с рег.№не е бил застрахован, което е
обстоятелство ангажиращо отговорността на ГФ за обезщетяване на пострадалия от ПТП-то.
Съгласно чл. 558, ал. 2 от КЗ за определянето и изплащането на обезщетенията от ГФ
съответно се прилагат Глава четиридесет и шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ. Претенцията
обаче, с оглед изискването на чл. 558, ал. 5 от КЗ, увреденото лице може да предяви пред съда при
наличието на следните хипотези: ако ГФ не е платил в срока по чл. 496 от КЗ; ако ГФ откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
11
като се прилага и чл. 380 от КЗ.
В случаят е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си пред Гаранционния фонд, но
обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди не й е изплатено.
Недоказано е възражението на ответния ГФ, че ищцата не е изпълнила в съответния срок дадените
от него указания за представяне на допълнителни доказателства във връзка с претенцията й. Няма
спор, че същата е заведена на 21.03.2023 г. В този смисъл се налага извода, че е налице хипотезата
на чл. 496 от КЗ.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай е налице влязло в сила споразумение, което е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Установено е, че К. С. В. при управление на МПС е
нарушил правилата за движение, а именно чл. 5, ал. 12 от ЗДВП, чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП ,чл.116 от
ЗДвП по непредпазливост е блъснал М. Д.Ц. от гр.В. и е причинил средна телесна повреда.
С пълно и пряко доказване ищцата доказа и наличието на останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане - настъпилите за нея болки и страдания от
причинените й вреди, техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им
причинна връзка с деянието.
Поради изложеното съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява
всички признаци на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, като презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
оборена, а тежестта за оборване на това законово предположение е за ответника.
Следователно отговорността на Гаранционния фонд по чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. "a" от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
При условията на чл. 52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от
пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от една страна, и доколко е
налице и в каква степен съпричиняване на вредоносния резултат от същата предвид направени в
процеса възражения за наличието на предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от ответния ГФ.
Така, за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът
съобрази задължителните указания дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
съгласно които за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера
и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията
и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
Наред с горното от значение при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл.
52 от ЗЗД е и икономическата конюнктура в страната. Последната е в основата на непрекъснато
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие и към момента на настъпването на
процесното ПТП, при което е пострадало едно лице, съгласно чл. 492 от КЗ застрахователната сума
е в размер на 10 420 000 лева.
12
Предвид изложените до тук съображения и от приетото за установено от фактическа страна
относно вида и интензитета на търпените болки при получената травма съдът счита, че
справедливият размер на застрахователното обезщетение е 40 000 лева.
Горният извод се основава на приетото за установено от фактическа страна, а именно, че
получените от ищцата при процесното ПТП травматични увреждания имат характер на средна
телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в е получила пертрохантерна
фрактура на лявата бедрена кост, като е извършено открито наместване и вътрешна фиксация на
счупената бедрена кост с интрамедуларен пирон с дължина 180мм и 11 мм дебелина и заключване с
един главичен винт с дължина 90 мм и два дистални заключващи винта с дължина 40мм.
Следоперативният период протича гладко и пострадалата е изписана, за да продължи
лечението в домашна обстановка, като са предписани медикаменти за антитромботична
профилактика и обезболяващи.
В края на месец април пострадалата е хоспитализирана повторно в ОТО на лечебното
заведение, като е извършено оперативно премахване на един от кортикалните винтове.Лечението е
преминало оперативно, като в следоперативния период е продължило медикаментозно и е
преминало без усложнения. Предвид тежестта на увреждането ищцата е търпяла изключително
силни болеви усещания- непосредствено след травмата, по време на транспорта, медицинските
изследвания, ранния следоперативен период, пострадалата е търпяла твърде силни болки в
областта на лявото бедро с тежко нарушена способност за самообгрижване. По време на
повторната операция и рехабилитационните процедури пострадалата е изпитвала силни болки.
Възстановяването на движенията с левия долен крайник е било съпроводено с болки и
необходимост от ползване на чужда помощ и помощни средства. В първите 3,5-4 месеца
използването на помощни средства и чужда помощ в ежедневните дейности е необходимо,като
ранната рехабилитация, включително самостоятелна такава е изключително важна. Болки,
страдания и нарушена функция на крайника има с намаляващ интензитет в посочения по-горе
срок.Същото установява,че пълно възстановяване на мускулната функция, нормализиране на
походката и подобряване на качеството на живот изискват период от 8-9 месеца. При ищцата е
проведено хирургично лечение на счупването, което е метод на избор и което е дало много добър
функционален резултат.
Към днешна дата оздравителния и възстановителен процес при ищцата е приключил, като се
наблюдавали леки остатъчни явления, които не са необичайни при едно такова счупване.
Безспорно се доказа в процеса, че през целият период на оздравителния процес ищцата е
изпитвала значителен физически дискомфорт, тъй като не е могла да се справя сама с ежедневните
си грижии др. нужди, което обстоятелство ангажирало грижата и на нейните близки. Всичко това е
дало отражение и върху психичното й съС.ие – била подтисната и депресирана. Изцяло бил
нарушен обичайният й начин на живот и социалните й контакти през целия период на
възстановяване от травмата.
Съдът прима за неоснователно направеното от ответния ГФ възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата поради нарушения на правилата за движение – неправилно движение по
пътното платно и пресичане на неопределено за целта място ,както и не се е съобразила с
приближаващите се ППС.В този смисъл от заключението на допуснатата и изслушана по делото
САвТЕ се установи че произшествието е станало в светлата част на денонощието,рри суха
видимост и чиста настилка без неравности и деформаций, не е имало зрителни прегради,които
биха попречили на участниците в движевнието дза възпримет пътната обстановка.Също така в
момента в който пешеходката е навлязла по платното за движение лекия автомобил все още не е
бил навлязъл по платното за движение на ул. „Д. Д.“ ,а в близост до зоната на произшествието няма
13
пешеходки пътеки. Пешеходеца не е имал възможност да предотврати произшествието. В.л. е
допълнило,че произшествието е било предотвратимо при условие, че водача К. С. В. възприеме
пресичащия пешеходец своевременно, пропусне го, след което продължи движението си. Ето защо
съдът прави горният извод за неоснователност на възражението на ответника.
Всичко изложено до тук относно вида и интензитета на търпените болки при получената
травма,психологически пролеми без установена необходимост от приемане на лекарствени
средства както и обстоятелството, че здравословното и съС.ие е възстановено в значителна степен
макар при определени движения да изпитва затруднения и болки, мотивира съда да приеме, че
справедливият размер на застрахователното обезщетение е 40 000 лева. В останалата част за
разликата от 40 000 лева до 60 000 лева предявеният главен иск .като неоснователен ще следва да
се отхвърли.
Досежно имуществените вреди:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2 б. "а"от КЗ ГФ покрива отговорността на застрахования за
причинени неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно увреждане или смърт и
вредите причинени на чуждо имущество от МПС, за което няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В настоящият процес наред с
претендираните неимуществени вреди са заявени и имуществени такива, представляващи
направените от ищцата разходи за проведеното лечение, Ответният Гаранционен фонд не оспорва
така предявените претенции по основание, но възразява относно размера им.
Основателна е и следва да се уважи и претенцията за присъждане на имуществени вреди,
представляващи стойността на заплатените разходи за вакупуване на медицински
консумативи,лекарства,потребителски такси и медикаменти относими към лечението и и които са
в размера на 2851,48 лева. В този смисъл съдът приема за безспорно доказано от приетите
писмени доказателства и СМЕ, че тези разноски са сторени от ищцата и са били във връзка с
лечението й от претърпяната травма и следва да бъдат присъдени до този размер ,като до р-ра на
претендзираната сума 2 927,08 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора по главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва за забава при спазване разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, която е
приложима в случая. Съгласно така цитираната законова норма законната лихва върху
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се дължи от по ранната дата измежду
двете - изтичането на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от
КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателствата, поискани от ГФ по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В случаят ищцата е
поискала от ГФ изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди на 21.03.2023 г. Съществуват доказателства за произнасяне от страна на ГФ
за представяне на допълнителни доказателства съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ, и липса на
окончателно произнасяне по заявената претенция след изтичането на тримесечния срок. Поради
това началният момент на дължимата лихва трябва да се определи при спазване разпоредбата на чл.
497, ал. 1, т. 1 от КЗ ,или считано от 21.06.2023 г. Неоснователно е искането за заплащане на лихва
за забава от датата на уведомяването, предвид изрично предвидения срок за произнасяне по
претенцията визиран в чл. 496 от КЗ във вр. с чл. 588 от КЗ.
Относно акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава поради
неизплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди , съдът съобрази, че в
процеса ответникът е в забава с депозиране на исковата молба, поради което такава се дължи за
14
посочения период,считано от предявяване на исковата молба в съда ,а именно считано от
15.01.2024г.
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК имат и трите
страни, като присъждането им е своевременно поискано, както и са представени списъци на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски в производството на основание чл.
83, ал. т. 4 от ГПК, поради което и не е направила съдебноделоводни такива. Процесуалното й
представителство е осъществявано от адвокат Г. Й. от САК, като видно от договор за правна защита
и съдействие е уговорено предоставянето на правна помощ при хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв,
като така и е поискано. Ето защо съдът приема, че следва да присъди възнаграждение в полза на
процесуалния пълномощник, а размера да определи при спазване изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената
част на исковите претенции, а именно сумата 3 850 лева, която ответният ГФ ще следва да бъде
осъден да й заплати.
Гаранционният фонд, съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер на 1600 лева
и разноски в размер на 551, 67 лева – платено възнаграждение на вещо лице с оглед уважените
искове, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Установените по делото разноски на ответния фонд са в размер на 890 лева от които
депозити за в.л. в р-р на 850лв. и 40лв. депозит за свидетел, както е поискано от адв. М.Н.
съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съразмерно с отхвърления размер на
иска за вреди и липсата на изплатен депозит на свидетел в р-р на 40лв. на ответника се следват
разноски общо в размер на 340 лева изчислени по компенсация, които ищецът следва да заплати.
Воден от горното и на основание чл. 236 ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2 да заплати на М. Д. Ц., ЕГН
**********,, от гр.В., ул. "Д.Б." №на основание на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" от КЗ, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 ( четиридесет хиляди) лева представляващи претърпени
от ищцата болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП, станало на
08.02.2023 г.,, ведно със законната лихва за забава, дължима от 21.06.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, КАТО за разликата от 40 000 лева до 60 000 лева , ведно със законната лихва
за забава, дължима от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата ОТХВЪРЛЯ иска в тази
му част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2 да заплати на М. Д. Ц., ЕГН
**********, от гр. В.., ул. "Д.Б. " № на основание на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" от КЗ имуществени
вреди, представляващи стойността на заплатените разходи за предвидени оперативни
интервенций,болничния и възстановителния престой на пострадалата в размер на 2 851,48 лева,
ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба 15.01.2024г. до окончателното
15
изплащане на сумата, като за разликата от 2 851,48 лева до 2 927,08 лева,ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба 15.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ иска в тази му част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2 да заплати на адвокат Г. Й., член на
САК, със съдебе адрес: гр. С., бул. "Е. и Х. Г. " №,ет.,ап. на основание чл. 38 от ЗАдв. сумата 3 850
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по делото .
ОСЪЖДА "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2 да заплати държавна такса в размер
на 1600 лева и разноски в размер на 551, 56 лева – платено възнаграждение на вещо лице с оглед
уважените искове, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен
съд, както и 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Д. Ц., ЕГН **********, от гр.В. , ул. "Д.Б. " № да заплати на "ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н Средец, ул.
Граф Игнатиев № 2 разноски в размер на по 340 лева, изчислени по компенсация съобразно
отхвърления размер на исковете и представляващи съдебно-деловодни разноски изплатени
депозити за вещи лица.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника по
делото–К. С. В.,ЕГН:********** от гр.В. ул.“Б. М.“№,
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
16