Решение по дело №957/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 845
Дата: 2 юли 2019 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20195300500957
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е     845

 

гр.Пловдив,01.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на първи юли,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                              ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 957 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.463,ал.1 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Турбина 2003“ООД,ЕИК-****,гр.****,В.М.Т.,ЕГН-**********,И.Л.Т.,ЕГН-********** и М.И.Т.,ЕГН-********** чрез адв.С.М. в качеството им на длъжници по изп.д.№ 378/13г.по описа на ЧСИ С.Г.,рег.№ 825 и район на действие-ПдОС против извършено разпределение от 27.03.2019г.на суми от публична продан на два недвижими имота,собственост на длъжника И.Л.Т.,представляващи: ½ ид.ч.от  ПИ с идентификатор 47295.30.77 по КККР на с.**** с площ от 3753кв.м.и ПИ  с идентификатор 47295.26.172 по КККР на с.**** с площ от  1156 кв.м.относно постъпилата от публичните продани обща сума в размер на 9649,90лв.

Поддържа се,че разпределението е незаконосъобразно,тъй като: 1.Определената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е некоректно зададена,защото в нея е включена и таксата върху законна лихва за периода 04.02.16г.-27.03.19г,която не следвало да се включва в разпределението,доколкото представлявала натрупани суми в резултат на това,че ЧСИ не бил извършил ново разпределение след отмяната на предходното с решение № 157/04.02.16г.по гр.д.№ 2371/15.по описа на ПдОС; 2.В колона Й от таблица №3 били включени обикновени такси,за които длъжниците не отговаряли-вдигане на 9 бр.запори по банкови сметки в размер на 108лв.,вдигане на възбрана в СВ **** за 12лв.,присъединяване на ТД на НАП-60лв.,180лв.,включени без посочване на основание,приключване  длъжници-120лв.,първо разпределение (отменено от съда) в размер на 36лв.; 3.Неправилно били определени размерите на вземанията с първа по ред привилегия и 4.Не било посочено сумата от 4115,51лв.,с които се погасявали задължения на  ТД на НАП-****, за кои публични задължения и за кой длъжник се отнасяли.Иска се отмяната на разпределението.Не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата-първоначалният взискател „Юробанк България“АД,ЕИК- ****,гр.****  е изразил становище за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира съдебни разноски.Прави възражение за прекомерност на разноските за адв.възнаграждение на насрещната страна.

Представени са мотиви от ЧСИ под формата на становище по чл.436,ал.3 от ГПК,според които жалбата е допустима,но разгледана по същество-неоснователна.

Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок  от легитимирани лица и съдържаща реквизитите по чл.260,т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК във вр.с чл.436,ал.4 от ГПК.

Разгледана по същество,е неоснователна.

Производството по изпълнителното дело пред ЧСИ е образувано по молба  на „Юробанк България“АД като първоначален взискател с присъединени вземания по два изп.листа от 19.03.13г.,издаден по ч.гр.д.№3110/13г.на ПдРС и от 27.02.13г.,изд.по ч.гр.д.№3109/13г.на ПдРС,и присъединен взискател-Държавата чрез ТД на НАП-**** по чл.458 от ГПК.

В хода на изпълнителното производство са проведени две публични продани относно описаните по-горе два недв.имота,собственост на длъжника И.Т.,като постъпилите суми от двете публ.продани са в общ размер на 9649,90лв.,разпределени с разпределение от 20.05.15г.на ЧСИ Г.,което разпределение е отменено с решение № 157/04.02.16г.по гр.д.№ 2371/15.по описа на ПдОС.Атакуваното с настоящата жалба разпределение от 27.03.19г.е постановено след отменителното решение на ПдОС.

В жалбата се посочва,че в таблица 1 от разпределението са посочени законни лихви,начислени към 27.03.19г.в размер на 38835,06лв. и приетите за събиране адв.възнаграждения,дължимите публични задължения,начислени такси по изпълнението и т.26 от ТТРЗЧСИ,като се твърди,че сумата е некоректно зададена,тъй като в нея била включена и таксата върху законна лихва за периода 04.02.16г.-27.03.19г.,която не следвало да се включва в разпределението,доколкото представлявала натрупани суми в резултат на това,че ЧСИ не бил извършил ново разпределение след отмяната на предходното с решение № 157/04.02.16г.по гр.д.№ 2371/15.по описа на ПдОС.Това оплакване на жалбоподателите е неоснователно.Разпределението е акт на съдебния изпълнител,с който той определя размера на  вземането на всеки един от участващите в него взискатели.Законната лихва е присъдена със законните титули,въз основа на които е образувано изп.дело.Ако  ЧСИ не е определил размера на вземането за законна лихва към момента на изготвяне на разпределението,то последното би било незаконосъобразно,тъй като неправилно ще е определен размера на вземанията на участниците в същото.Съдът намира,че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е определена правилно,като е отчетен и размерът на натрупаната законна лихва от датата на присъждането й до  датата на разпределението на постъпилите суми.

По възраженията в жалбата,че в колона Й от таблица № 3 са включени обикновени такси,за които длъжниците не отговаряли,следва да се има предвид следното: Цитираната колона Й от таблица № 3 е озаглавена „Начислени такси за ЧСИ с вкл.ДДС“,като в нея са включени всички обикновени такси по изп.дело,вкл.таксите за приключване на изп.дело и вдигане на наложените обезпечения.Посочените от жалбоподателите такси,които те считат за недължими,са описани в съответните редове,като дата на начисляване, по коя точка от ТТРЗЧСИ,в какъв размер,описание на таксата,както и дали е погасена или не.Сумата от 180лв.,за която се твърди,че е  без посочено основание-действително в колоната с описание на таксата не е  записано нищо,но описанието може да се извлече от основанието на което е наложена таксата-по т.2 от ТТРЗЧСИ за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжниците.

Относно оплакването по т.3 от жалбата-твърдяното неправилно определяне размерите на вземанията с първа по ред привилегия.По първото вземане на  първоначалния взискател по изп.лист от 19.03.13г.ЧСИ се е съобразил с дадените в отменителното решение на ПдОС указания.Разпределената сума в размер на 1790,70лв.се ползва с право на предпочтително удовлетворяване съгл.чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД,като включва предявеното адв.възнаграждение по изп.дело в размер на 1478,70лв. и заплатените такси в размер на 312лв.По второто вземане на този взискател са признати разноски в размер на 483,49лв.за адв.възнаграждение,погасени изцяло.Други разноски не са включени в този ред на привилегии съгл. Тълкувателно решение № 2/2015г.на ВКС.

Обикновените такси към ЧСИ правилно са определени като ползващи се с привилегия по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД,тъй като представляват разноски по провеждане на изпълнението и осребряване на имуществото на длъжника И.Т..Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ с вкл.ДДС е изчислена на база погасения материален интерес от всяко едно вземане,като размера на погасената част е посочен в  таблица № 3,колона Н-„погасена пропорционална такса по т.26 съобразно събраното вземане“.Видно е от  фигуриращото в колоната каква част от 1478,70лв.е  погасена за адв.възнаграждение на „Юробанк България“АД и каква част е  погасена по т.26 за вземането в размер на 483,16лв.с вкл.ДДС-40,87лв.Посочено е  и съгласно погасеното вземане на ТД на НАП-**** в размер на 4115,41лв.каква сума е усвоена  за погасяване на т.26 с вкл.ДДС.Съдът намира,че ЧСИ правилно е определил  и приел вземанията по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД,както и последващото им погасяване.

Що се отнася до оплакването,че не е посочено в разпределението сумата в размер на 4115,51лв.,с която се погасяват вземания на ТД на НАП-****,за кои публични задължения и за кой длъжник се отнася,следва да се отбележи следното:

В самото разпределение е посочено,че вземанията на всички взискатели са спрямо длъжника И.Т.,доколкото осребреното имущество е негова собственост.За част от задълженията длъжникът отговаря  солидарно с другите длъжници по изп.дело,но по отношение на вземанията на присъединения взискател И.Т. е  единствен длъжник.

С оглед на изложеното по-горе Пловдивският окръжен съд намира  извършеното разпределение за правилно и законосъобразно,а жалбата за неоснователна.

Разноски с оглед изхода на делото се дължат на взискателя „Юробанк България“АД,който ги претендира.По делото обаче не се представят доказателства за  направени разноски за адв.възнаграждение при положение,че банката е представлявана от  адвокат,поради което и такива не следва да й се присъждат.

          Водим от горното,съдът

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Турбина 2003“ООД,ЕИК-****,гр.****,В.М.Т.,ЕГН-**********,И.Л.Т.,ЕГН-********** и М.И.Т.,ЕГН-********** чрез адв.Ст.М. в качеството им на длъжници по изп.д.№ 378/13г.по описа на ЧСИ С.Г.,рег.№ 825 и район на действие-ПдОС против извършено разпределение от 27.03.2019г.на суми от публична продан на два недвижими имота,собственост на  длъжника И.Л.Т.,представляващи: ½ ид.ч.от  ПИ с идентификатор 47295.30.77 по КККР на с.**** с площ от 3753кв.м.и ПИ  с идентификатор 47295.26.172 по КККР на с.**** с площ от  1156 кв.м.относно постъпилата от публичните продани обща сума в размер на 9649,90лв.,като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ПАС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: