№ 100
гр. Варна, 06.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно
търговско дело № 20233001000069 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Лукс Билд Ц.С.“ ЕООД
чрез управителя Ц.И.С. против определение № 4436/29.11.2022 год.,
постановено по т.д.№ 1062/2022 год., с което ВОС е оставил без разглеждане
молбата на страната за възстановяване на срок по чл. 131 ГПК за подаване на
отговор на исковата молба, на основание чл. 64 ГПК.
В предявената частна жалба се излага, че срокът по чл. 64, ал.3 ГПК не
е започнал да тече, тъй като по отношение на дружеството не е извършено
нито едно редовно уведомяване. Призовките до страната са получени от лице,
което няма качеството нито на работник или служител по смисъла на чл. 50,
ал.3 ГПК, нито на търговски пълномощник. Представеното пълномощно
касае общо представителство и важи единствено за получаване на книжа от
РС – Варна. Длъжностното лице не е констатирало липса на канцелария.
Дори и да се приеме, че книжата са редовно връчени на 04.08.2022 год.,
пропускането на срока се дължи на особени и непредвидени обстоятелства.
Управителят на дружеството е бил в чужбина, поради необходимостта от
лечение на сина си. Съдебните книжа са му предадени през септември 2022
год. и това е моментът, в който адресатът е могъл да узнае за връчването по
смисъла на чл. 46, ал.4 ГПК. Изложеното е възпрепятствало своевременното
упражняване на правото на отговор.
Основателността на предявената частна жалба се оспорва в писмен
1
отговор на насрещната страна – Л. А. С..
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството по гр.д.№ 1062/2022 г. по описа на ВОС е образувано
по искова молба от Л. А. С. срещу „ЛУКС БИЛД Ц.С“ ЕООД с вписано
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Б.М.“, бл. 57, ет.6, ап.18 и
вписан представляващ – управителя Ц.И.С..
Препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответника на
16.06.2022 год. на вписания в исковата молба адрес на управление чрез
лицето Н.И.В. с отбелязването „с пълномощно“.
Идентично връчване е осъществено и на 04.08.2022 год., когато на
дружеството – ответник е връчена призовка за първото съдебно заседание,
ведно с препис от Определение№ 2774/25.07.2022 год.
Не се спори между страните, че получателят е баща на лицето, с което
Ц.И.С. живее на съпружески начала. Съобразно показанията на св. Н.В.,
домът му на ул.“Б.М.“ се ползвал като офис на дружеството. Впоследствие
/преди около 4 години/ фирмата преместила основната си дейност в София.
Свидетелят обаче продължавал да приема фирмена кореспонденция, книжа от
учреждения, вкл. призовки и уведомления от съдилища, със задължения да ги
предаде на Ц.С.. Разполагал и с пълномощно. Последното е представено по
делото и касае учредяването на представителна власт за представителство
пред РС, включваща съставяне, попълване, подаване, изискване и получаване
от името на дружеството на документи, вкл. полагане на подпис, „където е
необходимо“.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 50 ГПК предвижда специфичен, приложим само
по отношение на адресати - търговци и юридически лица, начин за връчване
на съдебни книжа. На основание чл. 50, ал.3 ГПК връчването на търговци и
юридически лица става в канцеларията им и може да се извършва на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване
на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
Разширяването на кръга на лицата, които могат да приемат съдебните книжа
от името на адресата-търговец или юридическо лице цели рационализирането
на режима на връчване, като удостоверяването на изпълнението е чрез
2
отразяване в документа по чл. 44, ал. 4 ГПК на "имената и длъжността на
получателя". Като гаранция за редовността на връчването е достатъчно
вписване на имената и длъжността - т.е. информация, съобразно която съдът
да може да извърши преценка за надлежното извършване на процесуалното
действие - че личността на получателя е установена и индивидуализирана по
посочения начин, като са обезпечени и интересите на адресата, който въз
основа на вписаните данни, би могъл да оспори, че получателят е негов
служител/работник.
Доказателствата по делото сочат, че в настоящия случай призовките
да ЮЛ са получени от лице, което е натоварено от последния да получава
фирмена кореспонденция. Доказателства за това са показанията на самия
получател, според които от 4 години същият получава цялата кореспонденция
на дружеството и я предава на представляващия. Сложилите се отношения
обуславят извода за учреден мандат за получаване на съдебните книжа по
вписания адрес на управление на търговеца. За валидността на мандатното
правоотношение не е необходим нарочен писмен акт.
Дори и да се приеме, че връчването не е редовно, защото получателят
не е работник или служител, събраните данни /че търговецът е преместил
стопанската си дейност в друг град, че вписаният адрес на управление има
жилищен характер и се обитава от трето лице с жилищно предназначение/
сочат, че търговецът е променил адреса си на управление без да изпълни
задължението си за вписване на нов в ТР. Адресът на управление на
търговеца, вписан в съответния регистър е мястото на връчване на съобщение
/чл.50 ал.1 ГПК/, като този адрес не съставлява самоцелно изискване към
регистрацията на търговеца /чл.12 ал.2 ТЗ/, а материализира задължението за
публичност на дейността и възможността за контакти, връчване на книжа и
пр. Неизползването в случая на вписания на ответника адрес в Търговския
регистър като офис, в който се помещава управлението му и чрез който се
осигурява възможност за връзка чрез негов работник или служител
съставлява фактическа промяна на този адрес, невписана в ТР, която обуславя
приложението на чл.50 ал.2 ГПК.
При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира, че
осъществените на 16.06.2022 год. и 04.08.2022 год. връчвания са редовни.
Ответникът е пропуснал срока за предявяване на отговор на исковата молба.
3
Началният момент за депозиране на молбата за възстановяване на срока е
съобщението за пропускането му. С определение № 367 от 19.06.2009 г. на
ВКС по ч. т. д. № 319/2009 г., I т. о. е прието, че началният момент по чл. 64,
ал.3 ГПК за депозиране на молба за възстановяване на срока за подаване на
отговор е редовното връчване на определението на съда по чл. 374, ал.1 ГПК
или чл. 140, ал.3 ГПК. В настоящия случай, съобщението по чл. 140, ал.3 ГПК
е връчено на ответника на 04.08.2022 год., респ. молбата за възстановяване на
срока е депозирана на 11.10.2022 год.
Като съобрази гореизложеното съдът намира депозираното искане за
възстановяване на срок за процесуално недопустимо, като направено след
изтичане на законоустановения за това едноседмичен срок /чл.64, ал.3 ГПК/.
Следва да се има предвид, че по арг. от чл. 64, ал.4 ГПК срокът за депозиране
на молба за възстановяване не може да бъде удължаван или възстановяван.
Останалите доводи на страната за продължително отсъствие в чужбина
са свързани с основателността на депозираната молба за възстановяване на
срока, а не с нейната допустимост.
С оглед на изложеното, обжалваното определение на ВОС следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4436/29.11.2022 год., постановено по
т.д.№ 1062/2022 год., с което ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4