№ 45
гр. Габрово, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кремена Големанова
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно гражданско дело
№ 20214200500491 по описа за 2021 година
С решение № 260101 от 08.10.2021 г. по гр. дело № 709/2020 г.
Районен съд-С. е уважил главeн иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.
трето ЗЗД, предявен от М. Й. Д., против З.А. И. и Н. М. СТ., за признаване за
установено, че сключеният между ответниците, в качеството на купувачи, и
наследодателката на ищцата С. Д., в качеството на продавач, договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 10,
том VI, рег. № 13643, нот. дело №776/15.09.2019г., изготвен от помощник-
нотариус по заместване при нотариус с рег. № *** на НК, е нищожен в частта
на прехвърлените ½ идеални части от правото на собственост върху
недвижимите имоти, предмет на прехвърлителната сделка, поради
накърняване на добрите нрави – допусната нееквивалентност на уговорените
престации. Поради ненастъпване на вътрешнопроцесуалното условие –
отхвърляне на главния иск, съдът не е разгледал предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД за
прогласяване на процесната сделка за нищожна поради липса на основание.
Съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищцата сумата 2 405 лева лв.,
представляваща направените по делото разноски за заплащате на държавна
такса, възнаграждение на вещо лице, депозит за призоваване на свидетел и
адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от
ответниците чрез упълномощените процесуални представители, с които се
оспорва правилността на решението в частта, в която съдът е приел за
1
основателен предявения иск по чл. 26, ал.1 предл. трето ЗЗД, и е осъдил
ответниците да заплатят на ищцата направените по делото разноски,
излагайки аргументи, че решението е недопустимо, необосновано и
постановено в нарушение на приложимия материален закон и
съдопроизводствените правила. Посочва се, че в изложените мотиви към
обжалвания съдебен акт не са описани поставените искания и възражения от
страните, не са детайлно обсъдени и ценени събраните доказателства и
доказателствени средства по делото и не са подробно изложени направените
крайни фактически констатации при изясняване на делото от фактическа
страна. Първоинстанционният съд е обсъдил едностранно събраните
доказателства, като е основал извода си за наличие на нееквивалентност на
уговорените престации единствено на установеното съдържание на
представения нотариален акт и заключението към приетата съдебно-
техническа експертиза. Така направеният извод от съда не е съобразен с
изградените субективни възприятия на продавача по сделката и мотивите за
сключването й – настъпили финансови затруднения в семейството на ищцата.
Това обстоятелство било изяснено посредством събраните гласни
доказателствени средства при разпита на свидетел П.И.. Жалбоподателите
обосновават становище за недопустимост на предявения иск с правно
основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД поради липса на правен интерес у
ищцата да оспорва пораждането на правното действие на сделка, сключена от
друго лице. Доколкото продавачът по сделката С. Д. не е предприела
действия по оспорване на действителността на покупко-продажбата до
настъпване на смъртта си и не е дала повод за пораждане на съмнение, че
страните са съгласували условията по договора и са уговорили продажна дена
съобразно изискванията на добрите нрави. Противопоставеното възражение
за недопустимост на исковата претенция също не е било обсъдено в мотивите
на обжалваното решение. Въззивниците изтъкват, че в представената
декларация, приложена като част от изисканото нотариално дело, С. Д.
заявила, че условията по сделката не са неизгодни за нея, а продажната цена
от 9 990 лева е действителната цена, договорена между страните. От
показанията на помощник-нотариуса, удостоверил сключването на процесния
договор, се установявало, че уговарянето на продажна под данъчната оценка
на имота представлявало обичайна практика в гражданския оборот, поради
което не следвало да се приема за накърняващо добрите нрави. На следващо
място се излага теза, че дори да бъде възприет извод за наличие на
нееквивалентност на престациите, то наличието на основание за прогласяване
на нищожността поради накърняване на добрите нрави се обуславяло от
анализ на преследваната от страните цел, удовлетворяването на допустим от
закона интерес и уговарянето на почти нулева насрещна престация.
Аргументи в тази посока жалбоподателите черпят от цитираната съдебна
практика на върховната инстанция. Принципът на свободата на договаряне в
облигационните правоотношения обосновавал извод за това, че страните са
свободни да договарят параметрите по сключваните правни сделки и
2
възмездността на договора не изисквала непременно пълна еквивалентност
между насрещните престации. При така изложените оплаквания въззивниците
молят съда да обезсили обжалваното решение като недопустимо поради
липсата на правен интерес у ищцата за предявяване на исковите претенции
срещу ответниците. В случай, че не уважи искането за обезсилване на
решението, въззивните молят съда да отмени първоинстанционното решение
като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове. Претендират за присъждане на сторените съдебни
разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва основателността на въззивните жалби,
като излага подробни доводи в депозираните отговори и моли съда да
потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
Предявени са субективно пасивно и обективно евентуално съединени
искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл. 26, ал. 2,
предл. четвърто от ЗЗД. В исковата молба ищцата М.Д. твърди, че заедно с
брат си П.И. притежавали качеството на наследници на С. Д. при равни
наследствени квоти от по ½ от наследствената маса. Ищцата живеела на
съпружески начала заедно с М.А.. През 2016г. М.А. получил в заем от
ответника З. И. сумата от 10 000 евро, като в обезпечение на изпълнението на
задължението за връщане на паричната сума заемателят предоставил в залог
лек автомобил, собственост на ищцата. През 2017г. ответникът И.
предоставил в заем на А. сумата от 10 000 евро при уговорена фиксирана
договорна лихва с общ размер от 12 000 евро. Ответникът отразил част от
дължимите суми в писмена форма. Страните уговорили, че изпълнението на
поетите задължения от страна А. следвало да бъдат обезпечени чрез
предоставяне в „залог“ в полза на заемодателя на жилището на С. Д. – майка
на ищцата. Ищцата се съгласила да убеди своята майка да предостави имота
си като обезпечение по договора за заем. На 15.09.2017г. С. Д. заедно с
ищцата и ответникът И. посетили кантората на нотариус П.Д. в гр. С..
Въпреки че между страните била постигната първоначално уговорка за
учредяване на обезпечение с предмет имота на наследодателката на ищцата,
със съставения нотариален акт № 10, том VI, рег. № 13643, нот. дело
№776/15.9.2019г., изготвен от помощник-нотариус по заместване при
нотариус с рег. № *** на НК, бил обективиран договор за покупко-продажба
между С. Д. – продавач, и З.И. – купувач, с предмет процесните поземлен
имот, апартамент, с прилежащи таванско и избено помещение, и гараж, срещу
уговорена обща продажна цена от 9 990 лева. В съставения нотариален акт
било отбелязано, че данъчната оценка на имота възлиза на сумата от 36 192
лева. Впоследствие ищцата узнала за сключения договор за покупко-
продажба и отправила искане към купувача да закупи обратно имота.
Въпреки изразеното първоначално съгласие с предложението, на по-късен
3
етап ответникът И. изразил несъгласие да получи продажната по банков път и
осуетил сключването на сделката. По силата на сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 23.11.2018г. ответниците З.И. и Н.М. И.а
/съпруга на З.И./ прехвърлили собствеността върху процесните имоти в полза
на И.А.И. срещу уговорена продажна цена от 9 000 лева при данъчна оценка
на имота от 32 975,90 лева. Ищцата оспорва действителността на договора за
покупко-продажба, сключен между С. Д., от една страна, и З.И., от друга
страна, като накърняваща добрите добри поради наличието на
нееквивалентност на уговорените насрещни престации. Уговорената
продажна цена от 9 990 лева била значително занижена в сравнение с
данъчната оценка на имота от 36 129,20 лева, както и в сравнение с пазарната
стойност на имота, надвишаваща 100 000 лева към момента на сключване на
договора. При условията на евентуалност ищцата излага твърдения, че
договорът е сключен при липса на основание предвид обстоятелството, че С.
Д. нямала намерение на продава имота на ответника И., когото не познавала
преди това, а същевременно нямала необходимост от получаване на
допълнителни финансови средства чрез извършване на разпоредителни
действия с имота. Предявяват се главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-
продажба от 15.09.2019 г., поради накърняване на добрите нрави поради
нееквивалентност на насрещните престации; както и евентуален искове по чл.
26, ал. 2, предл. четвърто от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора
поради липса на основание, тъй като продавачът С. Д. сключила договора без
да има намерението и волята да прехвърли собствеността върху имота в полза
на купувача.
Ответниците оспорват изцяло предявените искове, като в депозираните
по делото отговори на исковата молба излагат становище за недопустимост
на предявените искове и доводи за неоснователност на заявените претенции.
За да се произнесе по основателността на жалбата Окръжен съд-
Габрово като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, при което намира за установено следното:
С представеното и прието като писмено доказателство Удостоверение
за наследници изх.№ ДД-1-А-07.932 от 10.06.2020г., издадено от Община С.,
се установява, че след настъпване на смъртта на С. П. Д. същата е оставила
двама наследници по закон – П.Й.И. и М. Й. Д..
С договор за продажба от 15.09.2017г., обективиран в нотариален акт
№ 10, том VI, рег. № 13643, нот. дело №776/15.9.2019г., изготвен от
помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег. № *** на НК,
продавачът С. П. Д. е прехвърлила на купувача З. АР. ИСМ. правото на
собственост върху следните недвижими имоти: 52/416 идеални части от
поземлен имот с кад. идендификатор 65927.501.3023 по КК и КР на гр. С.,
одобрени със заповед № РД-18-77/16.07.2008 на изп. директор на АККГ, с
4
адрес: гр. С., ул. „*****“ №18-** с площ от 557 кв.м. с предназначение:
урбанизирана територия; самостоятелен обект в сграда с кад. идентификатор
65927.501.3023.1.6, с адрес: гр. С., ул. „*****“ ****** със застроена площ
118.47 кв. м., с предназначение: жилище /апартамент/ , заедно с прилежащите
самостоятелен обект избено помещение №5 от 21.76 кв.м. и таванско
помещение №4 от 25.22 кв. м.; самостоятелен обект в сграда с кадастрален
идентификатор 65927.501.3023.1.11, с адрес на имота: гр. С., ул. „*****“ ****,
с площ **22 кв.м., с предназначение на имота: гараж, заедно с 12,69%
идеални части от общите части на сградата. Съгласно т. II от договора
страните уговорили дължима продажна цена за имотите в общ размер от
9 990 лева, като е посочено, че продавачът е заплатил цената в пълен размер в
брой при сключването на сделката. Данъчната оценка на имота, отразена в
съдържанието на договора, към момента на сключването му възлизала на
36 129,20 лева. При сключване на договора за покупко-продажба помощник-
нотариусът е удостоверил, че страните сключват договора по добра воля,
разбират смисъла и значението на акта, който извършват, като при
изготвянето на нотариалния акт същият е бил предварително прочетен и след
одобрението на всяка от страните е бил подписан от тях и нотариуса.
Сред документите, съдържащи се в препис от нот. дело №776 от
1.5.09.2017г. по описа на нотариус П.Д. са приложени декларации по чл. 25,
ал.8 ЗННД и чл. 264, ал. 1 ДОПК на страните, както и декларация, подписана
от С. Д., в която продавачът заявява, че условията по сделката нямат
неизгоден характер за нея и продажната цена от 9 990 лева е действително
договорената между страните.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 168,
том II, рег. № 3002, дело № 356 от 2016 г., изготвен от нотариус Н.К. с рег.№
*** при НК, З. АР. ИСМ. и Н. М. СТ. са прехвърлили на И.А.И. правото на
собственост върху гореописаните недвижими имоти при уговорена обща
продажна цена от 9 000 лева. Данъчната оценка на имотите към момента на
сключването на договора, отразена в съдържанието му, възлизала на 32 975,90
лева.
По делото е представена и приета пазарна оценка на недвижими имоти
от м. 09.2018г., изготвена от Р.Г. – независим оценител при КНОБ, с рег.№
*********, съгласно заключението на която пазарната стойност на
процесните недвижими имоти се равнява на 98 710 лева.
По делото е представен и приет препис от бележка, озаглавена
„Градим България“ 800/ЕВ, върху която с табличен вид саморъчно са
изписани различни по размер суми и математически пресмятания водещи до
тяхното крайно формиране, за която се твърди от ищцата, че отразява
предоставените в заем от ответника З. АР. ИСМ. в полза на М.А. парични
суми.
В показанията на свидетеля А.С., помощник-нотариус удостоверил
сключването на процесния договор за покупко-продажба, се заявява, че
5
обичайна практика в нотариалната кантора е предоставянето на копие от
проекта на нотариалния акт на всяка от страните с цел запознаване с неговото
съдържание. Свидетелят посочва, че в процеса на сключване на сделката той
проследявал поведението на страните и при проява на несъгласие по
отношение на елемент от сделката от страна на някой от съдоговорителите
нотариусът прекратявал удостоверителното производство. Заявява, че
необходимата документация за провеждане на нотариалното производство за
сключване на предварителен договор се отличавала от тази, необходима в
производството по сключване на окончателен договор за покупко-продажба,
поради което е оценил като невъзможна вероятността едно лице да бъде
подведено. Посочва, че когато сумата по сделката надхвърля 10 000 лева
нотариусът изисква представянето на платежно нареждане, а когато
плащането на сума под 10 000 лева е извършено в брой изрично се поставя
въпрос към страните дали действително е получена уговорената сума.
Позовавайки се на своя професионален опит свидетелят е посочил, че
страните по сделките обичайно уговорят в договорите дължими парични
суми под 10 000 лева, за да избегнат превеждането им по банков път.
В показанията на свидетеля П.И., брат на ищцата, се изтъква, че през
2017г. узнал, че жилището, собственост на С. Д., е било „заложено“. При
проведени разговори със С. Д. и ищцата М.Д. те отрекли да е сключван
договор за покупко-продажба с предмет процесния имот. Ищцата заявила, че
бил сключен предварителен договор, в отговор на което свидетелят се
позовал на получен препис от сключения договор за покупко-продажба.
Майката на свидетеля С. Д. продължавала категорично да отрича факта на
извършена продажба на имота. След сключване на договора С. Д. продължила
да обитава жилището до настъпване на смъртта си заедно с дъщерята на
ищцата. Свидетелят изпращал от чужбина парични суми на С. Д., като тя
получавала и месечна пенсия от около 600 лева. Към този момент ищцата
живеела в чужбина и управлявала собствен бизнес заедно с мъжа си.
Свидетелят посочва, че през периода 2016-2017г. ищцата имала кафене в
Белгия и по-късно се преместила в Германия, но не знаел за възникването на
затруднения в осъществяваната търговска дейност от нея.
Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвена от в. л. Р., към момента на сключването на сделката -
15.09.2017 г., пазарната цена на процесните имоти възлиза на 78 520 лв.,
както следва: 52/416 ид. части от ПИ с идентификатор 65927.501.3023 по КК
и КР на гр. С. – 1 320 лева, апартамент № 6 с площ от 118,47 кв.м. – 70 200
лева и гараж с площ от **22 кв.м. – 7 000 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания и
в обжалваната част, а служебно следва да ограничи проверката си само за
6
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът намира за
неоснователно релевираното възражение за недопустимост на обжалваното
съдебно решение поради липса на правен интерес у ищцата да оспорва
действителността на сделката.
Не може да бъде споделено становището на въззнивниците, че щом
тяхната наследодателка в качеството си на договаряща се страна е изразила
съгласие с договорената продажна цена, за наследника не възниква
възможност да установи по исков път недействителността на сделката. Искът
за установяване на нищожност на сделка е самостоятелно средство за защита
като правният интерес от него се преценява с оглед правните последици от
успешното му провеждане, в процесния случай несъмнено засягащи правната
сфера на ищцата като правоприемник на лице, чието имущество и било
предмет на разпореждане. Субективното потестативно право за позоваване на
основания, водещи до недействителност на една правна сделка, е наследимо и
може да бъде упражнено от всеки един от наследниците, съразмерно с дела
му от наследството. Именно фактът на настъпило универсално
правоприемство под формата на наследяване по закон очертава
легитимацията страните, които разполагат с правен интерес да предявят иска
да прогласяване на нищожност на сделката /така в Определение №484 от
30.12.2008г. по ч.гр.д. №1998/2008г. на ВКС, V ГО и Определение
№756/18.06.2013г. от 18.06.2013г. по гр.д. №3242/2013г. на ВКС, III ГО/.
Аргумент в посока на това са и дадените задължителни насоки в
Тълкувателно решение №5/2016г. по т.д.№5/2014г. на ВКС, съгласно които
при липса на потвърждаване на сключената сделка по чл. 42 ЗЗД на
недействителността може да се позове както лицето от чието име е действал
пълномощникът, така и неговите универсални правоприемници.
По предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от
ЗЗД за признаване за установено, че сключеният договор за продажба на
недвижим имот е нищожен поради накърняване на добрите нрави – наличие
на нееквивалентност между уговорените престации, съдът намира следното:
В обжалваното решение първоинстанционният съд след обсъждане на
възприетото в съдебната практика разбиране за същността на добрите нрави е
приел, че накърняването им би било налице при прекрачване на разумната
граница на свободата на договаряне и при съществена нееквивалентност на
насрещните престации, при която се нарушават общоприети морални норми,
въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Съдът е разтълкувал
като проявление на споменатия принцип на справедливост в гражданските
отношения и принципът за недопускане на неоснователно обогатяване в чл.
55-59 ЗЗД. Прието е, че по делото не са представени доказателства за
правооотношения между страните, оправдаващи сключването на договора
7
при наличие на значителна неравностойност на насрещните престации по
него. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е направил
математическо сравнение между установените пазарна стойност, данъчна
оценка и уговорена продажна цена за имота, за да достигне до заключение за
значителна неравностойност между насрещните престации по договора. Така
констатираната неравностойност е счетена за възможен източник на
неоснователно обогатяване за ответника в нарушение на принципа за
справедливост, поради което исковата претенция за прогласяване на
нищожността на сделката на основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД е била
приета за основателна.
Настоящият въззивен състав не споделя мотивите на
първоинстанционния съд, касаещи обсъжданите критерии за преценка на
наличието на основание на прогласяване на процесната сделка за
недействителна на основание накърняване на добрите нрави, изразяващо се в
нееквивалентност на насрещните престации.
Районният съд правилно е съобразил, че при изследване на въведеното
основание за прогласяване на нищожността на сделката следва да се отчете
съотношението между уговорената продажна цена от една страна и данъчната
оценка и пазарната стойност на имота от друга страна, актуални към момента
на извършване на разпоредителната сделка. Последните две стойности могат
да послужат като обективен критерий за преценка на равностойността на
престациите, дължими от страните по сделката, но следва да бъдат обсъдени в
светлината на принципа за автономия на волята и свободата на договаряне в
облигационните правоотношения. В чл. 9 ЗЗД е прокламирана свобода на
договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка
относно потребността от насрещни престации и тяхната взаимна
еквивалентност. Тя е ограничена от "добрите нрави" и от императивни
правила, които при продажбата определят, че държавната такса се заплаща
въз основа на данъчната оценка дори ако договорената цена е по-ниска от
нея. Законодателят допуска продажната цена на един недвижим имот да бъде
по-ниска от данъчната оценка по волята на страните. Същевременно
понятието "добрите нрави" предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за
нарушение, водещо до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1
ЗЗД. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация. В случаите на отклонение от пазарната
стойност не се налага извод за такава неравностойност на престацията, която
да съставлява "нарушение на добрите нрави" и да води до нищожност на
сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Налице е ответна парична
престация, която макар да се отклонява от обичайната, не говори за такава
недопустимост, която да прави самата сделка нищожна. В константната
практика на ВКС се приема, че само по себе си несъответствието между
пазарната цена на един недвижим имот и неговата продажна цена не е
достатъчно да обоснове извод за накърняване на добрите нрави по смисъла на
8
чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД /Определение № 104 от 09.03.2016 Г. по гр. д.. №
226/2016 г., ІІ ГО на ВКС, Решение № 452/2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г., І
ГО и Решение № 119/2011 г. по гр. д. № 485/2010 г., І ГО на ВКС/.
В утвърдената съдебна практика, в която се разглеждат обективните
предпоставки от значение за преценка на наличието на нееквивалентност на
престациите, се приема, че освен съпоставка на уговорените насрещни
престации по договора, преценката обхваща и всички останали установени по
делото обстоятелства от значение за изясняване на действителните
отношения между страните, включително мотивите на страните да сключат
договора, преследваната цел при сключването на сделката и дали
постигнатият краен резултат е съвместим с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност /така в Решение №128 от 17.01.2019г. по
гр.д.№3170/2017г. на ВКС, I ГО, Решение №268 от 12.06.2019г. по гр. д.
№1511/2018г. на ВКС, IV ГО и Определение №352 от 05.05.2021г. по гр.д.
№2021г. №640/2021г. на ВКС III ГО/.
По делото се твърди, че през 2017г. ответникът И. предоставил
парични заеми на лицето М.А., с когото ищцата се намирала във фактическо
съжителство, като за да гарантира изпълнението по договора ищцата поела
ангажимент да убеди майка си С. Д. да предостави като обезпечение своя
собствен недвижим имот – жилище в гр. С.. Изложените твърдения за
наличие на договорни отношения с ответника И., предхождащи и мотивиращи
извършването на разпоредителни действия с предмет процесните имоти, не се
потвърждават от събраните доказателства по делото. Представеният препис
от бележка, озаглавена „Градим България“ 800/ЕВ, в която са отразени
различни по размер суми и математически пресмятания, не притежава
характеристиките на писмен документ, доколкото няма посочен автор и
съдържанието не позволява установяването на възникнали права и
задължения. Същевременно от събраните гласни доказателствени средства
чрез разпита на св. П.И. не се установява съществуването на правоотношения
между ответника И. и М.А., които да са мотивирали продавачът С. Д. да се
разпореди с процесните недвижими имоти.
Въззивният съд намира, че от показанията на свидетеля на св. С.,
удостоверил сключването на процесната сделка, в достатъчно убедителна
степен се установява, че с поведението си нито една от страните не е дала
повод съмнение, относно съществуването на пълна запознатост с вида и
правните последици на договора, както и че е изразила съгласие с
предвидените условия, вписани в съдържанието на договора и разяснени от
помощник-нотариуса.
При обсъждане на размера на уговорената продажна цена въззивният
съд счита, че продажбата на вещ на цена по-ниска от пазарната стойност и
данъчната оценка не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост
и добросъвестност. Уговорената цена от 9 990 лева не е незначителна по своя
размер, като обстоятелството, че пазарната стойност на имота от 78 520 лева
9
надвишава съществено получената продажна цена не обуславя per se
заключение на явна неравностойност на насрещните престации по договора.
От събраните доказателства по делото се установи, че продавачът С. Д. е
изразила съгласие с уговорения размер на продажната цена, като
задължителен елемент от договора за покупко-продажба, като
доброволността на изявлението е било удостоверено от помощник-нотариуса,
участвал при сключването на договора. Не може да бъде пренебрегнато и
обстоятелството, установено от показанията на св. И., че след сключване на
сделката продавачът С. Д. е продължила да обитава имота до настъпване на
смъртта си, т.е. близо година и половина след прехвърлянето на
собствеността в полза на отв. И.. От съдържанието на договора за покупко-
продажба и от останалите събрани доказателства не се установяват данни за
преследване на цел, несъвместима с общоприетите морално-етични норми и
правни принципи. Дори и ако поради някаква причина едната страна е приела
обективно неизгодна за нея насрещна престация това не може да обоснове
нищожност на сключения договор поради противоречие с добрите нрави,
когато това не накърнява по явен начин общоприетите морално-етични норми
и правни принципи, какъвто е и процесният случай.
Поради така изложените съображения въззивният съд намира, че
изводите на първоинстанционния съд са неправилно формирани поради
неправилно приложение на материалния закон. При извършване на преценка
за наличие на основание за прогласяване на сделката за нищожна като
накърняваща добрите нрави районният съд не е изследвал всестранно и в
пълнота всички обективни предпоставки, обуславящи твърдяната
нееквивалентност между уговорените престации по сделката, с което е
допуснал неправилно приложение на материалния закон. Постановеното
първоинстанционно решение следва да бъде отменено в тази му част като
неправилно на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, като искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.
четвърто от ЗЗД за признаване за установено, че сключеният договор за
продажба на недвижим имот е нищожен поради липса на основание:
Поради настъпване на предвиденото вътрешнопроцесуално условие и
на основание чл. 271, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да разгледа
съединения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.
2, пр. четвърто от ЗЗД.
Ищцата излага твърдения за липса на основание при сключването на
процесната правна сделка поради липса на намерение у продавача да се
обвърже с правните последици на прехвърлителната сделка, отсъствие на
познанство между страните преди сключването на сделката, както липса на
необходимост у продавача за набавяне на допълнителни финансови средства
чрез разпореждане с имота.
Основанието е част от задължителното съдържание на каузалните
10
сделки и представлява типичната цел, която преследва всяка една от страните
при сключването й. Договорът за покупко-продажба по своите дефиниращи
правни характеристика е каузална двустранна правна сделка, при
сключването на която продавачът цели да прехвърли собствеността върху
вещта, за да получи уговорената продажна цена, а купувачът от своя страна
цели да придобие вещното право на собственост срещу заплащането на
цената. В чл. 26, ал. 2, изр. второ ЗЗД е установена оборима законова
презумция, която възлага в тежест на страната, която оспорва
действителността на сделката да проведе обратно доказване като ангажира
доказателства в подкрепа на своите твърдения за липса на правно основание.
В настоящото производство ищцата М.Д. не е ангажирала
доказателства, които да обосновават извод за липса на основание при
сключването на договора и прогласяване на неговата нищожност. Нито от
събраните писмени доказателства, нито от изслушаните свидетелски
показания не се установяват данни за съществуване на цел у продавача,
различна от присъщата на покупко-продажбата цел при сключването й или за
липсата на намерение да обвързване с правните последици на договора.
Въз основа на така изложените мотиви въззивният съд намира, че
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.
2, предл. четвърто ЗЗД е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода от спора решението на първоинстанционния съд следва
да се ревизира и в частта за разноските, като се отмени в частта, с която
такива са присъдени в полза на ищцата за сумата от 2 405 лева.
В полза на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се
присъдят разноски в размер на 800 лева – адвокатско възнаграждение,
заплатено от ответниците за предоставена правна защита и съдействие по
делото от адв. Д.. С представения списък по чл. 80 ГПК ответниците правят
искане за заплащане на сторените разноски пред първоинстанционния съд за
предоставена правна защита и съдействие от адв. Д., както следва: в полза на
З.И. – 3 000 лева и в полза на Н.С. – 800 лева. В кориците на
първоинстанционното дело не се откриват платежни документи, които да
доказват реалното извършване на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение, заплатени на адв. Д., поради което искането в тази част
следва да бъде отхвърлено.
Като съобрази вида, броя, цената на предявените искове, фактическата
и правна сложност на спора, както и обема на извършените от процесуалния
представител на ответниците действия в защита интереса на доверителите му,
съдът намира за неоснователно направеното възражение от ищцата за
прекомерност на претендираните разноски от ответниците по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК.
При този изход на производството пред въззивната инстанция
11
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивниците
сторените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ
размер от 682,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260101 от 08.10.2021 г., постановено по гр. д. №
709/2020 г. по описа на Районен съд - С., с което е прогласена по иск на М. Й.
Д., ЕГН: **********, нищожността на покупко-продажба, сключена на
15.09.2017г. между С. П. Д., ЕГН:**********, починала на 10.03.2019г. –
продавач, и З. АР. ИСМ., гр. С.,ул. *****, ЕГН:********** – купувач,
обективирана в нотариален акт №10, том VI, рег.№13643, нот. дело
№776/15.09.2017г. на нотариус П.Д. с рег.№*** на Нотариална камара, с
район на действие Районен съд – С., вписан под вх. рег. № 3709/15.09.2017г.
под рег.№ 196, том 6, дело №1232/2017г. партиди 122211, 122212, 122213 на
СВ – С., с която З. АР. ИСМ. и Н. М. СТ., ЕГН:**********, в режим на СИО,
са придобили собствеността на ½ ид. части от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
65972.501.3023.1.6 по КК и КР на гр. С., одобренИ със Заповед № РД-18-
77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. „*****“,
№** ет.3, ап.6, със застроена площ от 118,47 кв.м., с предначначение на
имота: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, състоящ се от две
спални, дневна, столова, кухня, сервизни помещения /баня-тоалетна/, мокро
помещение, килер, коридор и три тераси, при съседни самостоятелни обекти
в сградата/ на същия етаж - 65972.501.3023.1.5, под обекта - който обект
65972.501.3023.1.4, над обекта - 65972.501.3023.1.8, който обект се намира в
сграда №1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 65972.501.3023
и 65972.501.49** с прилежащите му избено помещение №5 от 21.76 кв.м. и
таван №4 от 25.22 кв. м. и на ½ идеални части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 65972.501.3023.1.11 по КК и КР на гр. С., одобрени
със Заповед №РД-18-77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, с административен
адрес на имота: С., ул. „*****“ №** с площ 20.22 кв. м., с предназначение на
имота: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 65972.501.3023.1.14; 65972.501.3023.1.13;
65972.501.3023.1.12; под обекта – няма; над обекта - 65972.501.3023.1.2, който
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 65972.501.3023 и 65972.501.49** заедно с 12.69 ид. части от
общите части на сградата – Сграда №1, поради накърняване на добрите
нрави, на основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, както и в частта за
разноските, с която в тежест на ответниците е възложена сумата от 2 405 лева,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. С.,
ул. „*****“ №** ет.3, ап.6, срещу З. АР. ИСМ., ЕГН:********** и Н. М. СТ.,
12
ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес гр. София, ул. „***“ №1, ет.2,
иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД, за прогласяване на
нищожността поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко-
продажба, сключен на 15.09.2017г. между С. П. Д., ЕГН:**********,
починала на 10.03.2019г. – продавач, и З. АР. ИСМ., гр. С., ул. „***“ №**
ЕГН:********** – купувач, обективирана в нотариален акт №10, том VI, рег.
№13643, нот. дело №776/15.09.2017г. на нотариус П.Д. с рег.№*** на
Нотариална камара, с район на действие Районен съд – С., вписан под вх. рег.
№ 3709/15.09.2017г. под рег.№ 196, том 6, дело №1232/2017г. партиди
122211, 122212, 122213 на СВ – С., с която З. АР. ИСМ. и Н. М. СТ.,
ЕГН:**********, в режим на СИО са придобили собствеността на ½ ид. части
от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
кадастрален идентификатор 65972.501.3023.1.6 по КК и КР на гр. С.,
одобрени със Заповед № РД-18-77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, с
административен адрес: гр. С., ул. „*****“, №** ет. 3, ап. 6, със застроена
площ от 118,47 кв.м., с предназначение на имота: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, състоящ се от две спални, дневна, столова, кухня, сервизни
помещения /баня-тоалетна/, мокро помещение, килер, коридор и три тераси,
при съседни самостоятелни обекти в сградата/ на същия етаж -
65972.501.3023.1.5, под обекта - който обект 65972.501.3023.1.4, над обекта -
65972.501.3023.1.8, който обект се намира в сграда №1, разположена в
поземлени имоти с идентификатори 65972.501.3023 и 65972.501.49** с
прилежащите му избено помещение №5 от 21.76 кв.м. и таван №4 от 25.22 кв.
м. и на ½ идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65972.501.3023.1.11 по КК и КР на гр. С., одобрени със Заповед №РД-18-
77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: С., ул.
„*****“ №** с площ 20.22 кв. м., с предназначение на имота: гараж в сграда,
брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – 65972.501.3023.1.14; 65972.501.3023.1.13; 65972.501.3023.1.12;
под обекта – няма; над обекта - 65972.501.3023.1.2, който обект се намира в
сграда №1, разположена в поземлени имоти с идентификатори
65972.501.3023 и 65972.501.49** заедно с 12.69 ид. части от общите части на
сградата – Сграда №1.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. С.,
ул. „*****“ №** ет. 3, ап. 6, срещу З. АР. ИСМ., ЕГН:********** и Н. М. СТ.,
ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес гр. София, ул. „***“ №1, ет.2,
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, за прогласяване на
нищожността поради липса на основание на договор за покупко-продажба,
сключен на 15.09.2017г. между С. П. Д., ЕГН:**********, починала на
10.03.2019г. – продавач, и З. АР. ИСМ., гр. С., ул. „***“ №** ЕГН:**********
– купувач, обективирана в нотариален акт №10, том VI, рег.№13643, нот.
дело №776/15.09.2017г. на нотариус П.Д. с рег.№*** на Нотариална камара, с
район на действие Районен съд – С., вписан под вх. рег. № 3709/15.09.2017г.
под рег.№ 196, том 6, дело №1232/2017г. партиди 122211, 122212, 122213 на
13
СВ – С., с която З. АР. ИСМ. и Н. М. СТ., ЕГН:**********, в режим на СИО
са придобили собствеността на ½ ид. части от недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор
65972.501.3023.1.6 по КК и КР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-
77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. С., ул. „*****“,
№** ет. 3, ап. 6, със застроена площ от 118,47 кв.м., с предназначение на
имота: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, състоящ се от две
спални, дневна, столова, кухня, сервизни помещения /баня-тоалетна/, мокро
помещение, килер, коридор и три тераси, при съседни самостоятелни обекти
в сградата/ на същия етаж - 65972.501.3023.1.5, под обекта - който обект
65972.501.3023.1.4, над обекта - 65972.501.3023.1.8, който обект се намира в
сграда №1, разположена в поземлени имоти с идентификатори 65972.501.3023
и 65972.501.49** с прилежащите му избено помещение №5 от 21.76 кв.м. и
таван №4 от 25.22 кв. м. и на ½ идеални части от самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 65972.501.3023.1.11 по КК и КР на гр. С., одобрени
със Заповед №РД-18-77/16.07.2008г. на ИД на АГКК, с административен
адрес на имота: С., ул. „*****“ №** с площ 20.22 кв. м., с предназначение на
имота: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 65972.501.3023.1.14; 65972.501.3023.1.13;
65972.501.3023.1.12; под обекта – няма; над обекта - 65972.501.3023.1.2, който
обект се намира в сграда №1, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 65972.501.3023 и 65972.501.49** заедно с 12.69 ид. части от
общите части на сградата – Сграда №1.
ОСЪЖДА М. Й. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „*****“ №**
ет.3, ап.6, да заплати на З. АР. ИСМ., ЕГН:**********, и Н. М. СТ.,
ЕГН:**********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „***“ №1, ет.2,
сумата от 800 /осемстотин/ лева – разноски за производството по гр. д. №
709/2020 г. по описа на Районен съд - С., както и сумата от 682,50
/шестстотин осемдесет и два лева и 50 ст./ лева - разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14