17.05.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на шестнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№265 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.118 от Кодекс за социално
осигуряване.
Образувано е по жалба от А.И. ***, против Решение №1012-26-28-1 от 10.02.2021г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалба против Разпореждане №262-00-1360-4/11.01.2021г. на Ръководител по осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е изменено Разпореждане №262-00-1360-3/30.12.2020г. в частта относно размера и периода на отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.45а от КСО. Твърди се, че в случая според административния орган била приложима една от трите хипотези, които предвиждали по местното законодателство изплащане на обезщетение за безработица, съобразено с получаваното трудово възнаграждание, както и със срока на работа преди молбата за определянето му. В предходно възражение посочили, че не било ясно в коя от хипотезите попадал конкретния случай, а така жалбоподателят не можел да вземе отношение и да организира защитата си. Безспорно било, че жалбоподателката работила в друга държава и се осигурявала за всички осигурителни случаи, в това число и за безработица. Не била напускала по собствено желание работата си. Не разбирала езика на държавата, където работила, но знаела по какъв начин била освободена и че този начин съответствал на едностратнно прекратяване на договора по българското законодателство. При това положение считала, че неправилно бил определен срока и размера на обезщетението и че те следвало да бъдат определени като съответстващи на дохода и на срока на положения трудов стаж. Твърди се още, че било допуснато съществено процесуално нарушение , липсвали мотиви, а и по-скоро били повторени в решението тези, които били изброени в разпореждането, като това правело оспорения акт недействителен и било самостоятелно основание за отмяната му.
Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено оспореното решение, като
постановено при неправилно прилагане на материалното право и в нарушение на
процесуалните правила.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, счита решението за правилно и законосъобразно, поради което следвало
да бъде отхвърлена жалбата срещу него.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2020г. от жалбоподателката А.И.И. било
подадено Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл.54а от КСО - вх.№262-00-1360/15.09.2020г. по регистър на ТП на НОИ
Хасково, като посочва че е упражнявала трудова дейност в друга ддържава
Ирландия.
С Разпореждане №262-00-1360-3 от 30.12.2020г.,
издадено от Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Хасково,
на основание чл.54ж, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО е отпуснато парично обезщетение
за безработица, считано от 03.09.20г. до 02.01.21г. с определен размер 9,00
лева дневно. Посочено е, че последното прекратяване на осигуряването е от
03.09.2020г., а основанието за прекратяване – чл.330 от КТ. Обсъдено е
представен документ U1 с посочена причина за
прекратяване на трудовото правоотношение – уволнение по дисциплинарни причини,
което е преценено като съответстващо като основание по българското
законодателство – чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Направен е извод, че поради това
следвало да се приложи разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО, като за
жалбоподателката бъде определено да получава парично обезщетение в минимален
размер и за срок от 4 месеца, а съгласно ЗБДОО за 2020г. конкретния размер
следвало да се определи като 9,00 лева на ден.
С Разпореждане №262-00-1360-4 от 11.01.2021г.
Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Хасково на основание
чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е изменено
Разпореждане №262-00-1360-3 от 30.12.2020г. – в частта на размера и периода
на отпуснатото обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. С това разпореждане
за периода от 01.10.2020г. до 02.01.2021г. е определен минимален дневен размер
на пааричното обещетение 12,00 лева вместо определения до този момент 9,00 лева.
С оспореното Решение №1012-26-28-1/10.02.2021г., издадено
от Директор на ТП на НОИ Хасково, била отхвърлена жалбата на А.И. против
Разпореждане №262-00-1360-4 от 11.01.2021г. на Ръководител по осигуряването за
безработица, като този акт бил връчен с известие за доставяне на 22.02.2021г. –
л.47 от делото.
Жалбата е подадена на 26.02.2021г. пред
административния орган, видно от посочения входящ номер по описа.
По делото са представени доказателства за обжалване на
Решение №1012-26-17-1, с което е било потвърдено Разпореждане
№262-00-1360-3/30.12.2020г. на Ръководител по осигуряването за безработица. С
посоченото решение Директор на ТП на НОИ Хасково е отхвърлил жалбата.
Приложено е и писмо №Ц-1052-40-96/29.09.2020г. до
Директорите на териториалните поделенения на НОИ относно обнародван в ДВ бр.84/29.09.2020г.
Закон за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2020г.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането ѝ. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Оспореното решение на Директор ТП НОИ
Хасково и потвърденото с него разпореждане на Ръководител по осигуряването
за безработица при ТП НОИ Хасково са валидни актове, издадени от административни органи в
кръга на тяхната компетентност и в предписаната от закона форма, като относно
тези въпроси не е формиран спор.
Основният и единствен спорен въпрос е
правилно ли е определен променения размер на обезещението за безработица в Разпореждане
№262-00-1360-4 от 11.01.2021г. , с което е изменено Разпореждане
№262-00-1360-3/30.12.2020г., а именно: за периода от 01.10.2020г. до 02.01.21г.
– 12,00 лева.
Не е спорно по делото, че за жалбоподателката
са налице предпоставките по чл.54а, ал.1
и
ал.3 от КСО за отпускане на обезщетение за безработица по
подаденото от нея заявление. Тези
факти се установяват и от приетите по
делото писмени доказателства, като е безспорно и че съгласно ЗИЗБДОО за 2020г.
определеният размер и срок на обезщетението е следвало да бъде изменен.
Съгласно пар.1 от Закон
за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020г., обнародван в ДВ бр.84 от 29 Септември 2020г., чл.11 от
ЗДОО за 2020г. се изменя, като се определя следният дневен минимален размер
на обезщетението за безработица за 2020г.: 1./ от 1 януари до 30 септември - 9,00 лева; 2./
от 1 октомври до 31 декември - 12,00 лева. Следователно, изчисляването на паричното обезщетение
за безработица, което се отпуска на лицето, следва да се извърши при прилагане
на нормата по чл.11
от ЗДОО за 2020г. съгласно изменението в ДВ бр.84/2020г. Паричното обезщетение се изплаща с начална дата 03.09.2020г. до
30.09.2020г. в размер 9 лева дневно, а за периода от 01.10.2020г. до
02.01.2021г. минималният дневен размер е увеличен след изменението на закона от
9,00 лева на 12,00 лева, поради което именно в този смисъл е било изменено с
Разпореждане №262-00-1360-4 от 11.01.2021г. на Ръководител по осигуряването за
безработица, разгледано в оспореното решение, Разпореждане №262-00-1360-3 от
30.12.2020г. – в частта на размера и периода на отпуснатото обезщетение за
безработица по чл.54а от КСО. Периодът за
изплащане на обезщетението в съответния увеличен минимален размер се определя, тъй като срокът не е изтекъл към
датата на влизане в сила на изменението в ЗДОО за 2020г. Така в настоящия случай при определяне размера на обезщетението
и срока за неговото получаване следва да се съобрази именно датата на влизане в
сила на изменението на закона. Доколкото административният
орган е съобразил периода на отпуснатото обезщетение и датата на влизане в сила
на изменението на чл.11 от ЗДОО за 2020г., то правилно е прието от органа, че се изменя размера на
обезещетението за оставащия срок от същото след изменението на закона.
С оглед изложеното съдът намира, че
Решение №1012-26-28-1 от 10.02.2021г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, е законосъобразно – издадено е от
компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие
с материалноправните разпоредби на които се основава и пълно съответствие с целта
на закона, както и при спазване на административнопроизводствените правила.
Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поради крайния извод за неосноветелност
на жалбата, то искането за разноски на ответната страна се явява основателно и
жалбоподателката следва да заплати на ответната страна направените в настоящото
производство разноски за юрк.възнаграждение съобразно минималния размер,
определен в ЗПП и Наредбата на заплащането на правна помощ – 80,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И. ***,
против Решение №1012-26-28-1 от 10.02.2021г., издадено на основание чл.117,
ал.3 от КСО от Директора на ТП на НОИ Хасково, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН **********,***, да заплати
на ТП на НОИ Хасково разноски в размер на 80,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: