Р Е Ш Е Н И Е
№593
Гр. Перник, 24.04.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05454/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-Перник“ АД срещу
Д.К.К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 652,99
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 31.07.2015 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се в ***,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.04.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 209,74 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014
г. до 26.03.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 02331/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, ГО, I-ви състав е
издадена Заповед № 1913 от 16.04.2018 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК.
Ищецът „Топлофикация – Перник“ АД твърди, че
между него и ответника Д.К., в качеството му на потребител – клиент за битови
нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия в
размер на сумата от 652,99 лв. и на падежа, нито към момента на депозиране на
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката
и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответникът като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 209,74 лв. за периода от
08.07.2014 г. до 26.03.2018 г. С тези съображения ищецът отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.К.К.
не е депозирал писмен отговор. В производството по ч. гр. дело № 02331/2018 г.
по описа на Районен съд – Перник същият не е подал писмено възражение по чл.
414 ГПК с обосновани оспорвания на вземанията, като препис от заповедта за
изпълнение му е връчен по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази,
че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, установителните искове са предявени в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 92, том XXIII, дело № 5660 от 20.12.1997 г. на нотариус Николай
Златанов при Районен съд – Перник третото за процеса лице С. М. С., действащ
със съгласието на законните си представители и разрешение на ПРС, в качеството
си на продавач, е прехвърлило на Д.К.К. /настоящият ответник/, в качеството му
на купувач, собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 4,
находящ се ***
Изяснява
се, че с договор за замяна, обективиран в Нотариален акт № 107, том I, рег. № 2721, дело №
073 от 24.07.2015 г. на нотариус М. М. в замяна на получен недвижим имот от
страна на другите заменители по сделката – третите за процеса лица Бисер
Драгомиров К. и Р. А. К., ответникът по делото Д.К.К. е прехвърлил на същите
собствеността върху притежавания от него до този момент апартамент № 4 с
административен адрес: *** /процесният имот/. В нотариалния акт сред
документите, представени пред нотариуса за установяване правата върху имотите,
е описан и Нотариален акт № 92, том XXIII, дело № 5660 от
20.12.1997 г.
С
Декларация с вх. № 10514/22.10.2015 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижим имот третото лице Бисер Драгомиров К. *** правото на собственост върху
процесния недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в ***, с посочено придобивно
основание – „покупка“ въз основа на акт № 107, том I,
рег. № 2721, дело № 073 от 24.07.2015 г. /върху лицевата част на декларацията е
вписано „замяна“/. В последната е отразено, че имотът е в режим на съсобственост
между декларатора и лицето Р. А. К. при дялове по ½ идеална част.
От
така събраните доказателства следва изводът, че през една част от процесния
период, а именно за времето от 01.05.2014 г. до
23.07.2015 г. ответникът Д.К.К. е бил собственик на процесния имот по силата на
покупко-продажбата от 20.12.1997 г., обективирана в Нотариален акт № 92, том XXIII, дело № 5660/20.12.1997 г., като идентичността на
двата имота не е оспорена по делото, а и следва от отразените документи,
представени при изповядването на по-късната по време сделка със същия имот.
Считано
от 24.07.2015 г. собствеността върху процесния апартамент № 4, находящ се
в *** е била придобита
от третите за процеса лица Б Д. К. и Р. А. К. по силата на транслативния ефект
на договора за замяна от 24.07.2015 г. – арг. чл. 223 ЗЗД.
Предвид
изложеното, през периода от 24.07.2015 г. до 31.07.2015 г., включен в процесния,
ответникът не е притежавал права върху имота и между него и ищцовото дружество
не е възникнало облигационно правоотношение. На това основание исковата
претенция за тази част от периода се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
За
времето от 01.05.2014 г. до 23.07.2015 г. ответната страна Д.К. *** АД са се
намирали в облигационноправна обвързаност, поради което и на това основание К.
дължи заплащане на цената на доставеното количество топлоенергия – арг.
клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
Последното
в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142, вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя
между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два
основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление. По силата на чл. 142,
ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост, изчислена като разликата между общото количество топлинна енергия
за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода,
включва три основни елемента – топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, по всеки от които се определя и индивидуално дължимата от
потребителя сума.
Съдът
намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – Перник“
АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната
цена.
Фактът
на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението
на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички
поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е
отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи,
изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение като
трето, неучастващо по делото лице, конкретно „Техем Сървисис“ ЕООД. Системата
за дялово разпределение е била въведена в СЕС през месец септември 2002 г. Между
ФДР и ищеца има налично споразумение в тази насока, обективирано в Договор № 97/30.11.2011
г. От заключението се установява, че монтираното в абонатната станция средство
за търговско измерване – топломер е преминало през задължителните периодични
метрологични проверки, съответства на одобрения тип и е годно да се използва за
търговско измерване, като показанията му могат да се считат за достоверни. Отразено
е, че през процесния период технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите
са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за
разпределение само нетната топлоенергия. От заключението следва, че през
релевантния период в имота на абоната е имало работещо едно отоплително тяло –
щранг-лира в помещението баня, без ИРУ, за което по изчислителен път е
начисляван разход за топлинна енергия като за тяло, работило непрекъснато, а
след провеждане на годишното отчитане от ФДР този разход е съобразен с направените
преизчисления. Начислен е и разход за битова гореща вода на база на брой
обитатели в имота – 1 с дневен разход по 140 л. поради липсата на монтиран уред
за измерване на количеството топла вода. Този разход е преизчислен след
годишното отчитане, прогнозно начислените суми са сторнирани и разликата – отразена в индивидуалните сметки. Изяснява
се, че отоплителните тела в помещенията кухня и дневна са демонтирани и за
същите не е начисляван разход на топлинна енергия. Такъв е начислен за
енергията, отдавана от сградната инсталация, пропорционално на обема на
отоплявания имот по проект – 128 м3 и само през зимния отоплителен
период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Ежемесечно
са начислявани суми, представляващи вноски за предоставяната услуга „дялово
разпределение“ в общ размер от 5,40 лв. Не е разпределяна топлоенергия и не са
начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата
няма работещи такива. В заключението е отразено,
че начислените суми по партидата на абоната са в съответствие с действащата
нормативна уредба. Експертизата достига до извод, че общата дължима сума за целия
процесен период от 01.05.2014 г. до 31.07.2015 г. е на стойност от 652,99 лв. При
съобразяване с данните, отразени в експертизата относно конкретно начислените
суми през съответните месеци от периода, както и на тези, съдържащи се в
приетото по делото извлечение от сметка за абонатен № **********, следва, че за
времето от 01.05.2014 г. до 23.07.2015 г. /за която част между страните е
съществувало облигационно правоотношение/ стойността на доставената до имота
топлинна енергия възлиза на сумата от 666,05 лв. или същата е в по-висок размер
от претендираната от ищеца.
Предвид
това, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ се
явява основателен за целия предявен размер от 652,99 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г.
до 23.07.2015 г. и следва да бъде уважен, като се постанови отхвърлителен
диспозитив единствено за периода от 24.07.2015 г. до 31.07.2015 г.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл.
410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му
характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното
вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено
доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в
този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в
качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната
лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. От
приложеното по делото извлечение от сметка /останало неоспорено от ответника/
следва, че размерът на законната лихва за забава на месечните плащания, начислена
за периода от 08.07.2014 г. до 26.03.2018 г. върху главницата за периода от 01.05.2013 г. до 31.07.2015 г.,
възлиза на сумата от 209,74 лв. Лихвата за забава, начислена върху главницата
за периода, предмет на уважения иск за главница – от 01.05.2013 г. до 23.07.2015 г., изчислена
от съда по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на данните, следващи от
извлечението от сметка, е в размер от 213,12 лв. Следователно /при съобразяване
с принципа на диспозитивното начало/ предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен и следва да
бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове /изцяло по размер/, право на разноски има само ищецът, както за тези,
сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр.
дело № 02331/2018 г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 315 лв.
– платени държавни такси, депозит за вещото лице и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу Д.К.К., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, кв. „Тева“ № 25, ап. 4 установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че Д.К.К. *** АД
сумата от 652,99 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 23.07.2015
г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. Перник, кв. Тева, бл. 25, вх. А, ап. 4 и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.04.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането за които суми по ч. гр. дело № 02331/2018 г. по описа на Районен съд
– Перник, ГО, I-ви състав е издадена Заповед № 1913 от 16.04.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за периода от 24.07.2015 г. до 31.07.2015 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу Д.К.К., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, *** установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.К.К. *** АД сумата от 209,74 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014
г. до 26.03.2018 г., за която сума по ч. гр. дело № 02331/2018 г. по описа на
Районен съд – Перник, ГО, I-ви състав е
издадена Заповед № 1913 от 16.04.2018 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Д.К.К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 02331/2018 г. по описа на Районен
съд – Перник, ГО, I-ви и сумата от 315 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 02331/2018 г. по описа на съда да се върне на съответния
съдебен състав, като към него се приложи заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: