Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР.ВАРНА- ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
при участието на секретаря Теодора Чавдарова
, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1132/2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
27, ал.4 от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ .
Образувано е по
изпълнение на решение на ВАС по адм.
дело№ 2903/2020 г. за ново разглеждане на жалбата на Г.Х.П. с ЕГН **********,
представляван от адв. Д. Й., срещу акт за установяване на публично държавно
вземане /АУПДВ/ №03/06/1/0/00654/2/01/04/01 от 28.02.2019г. на директора на
областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Варна, с който на
жалбоподателя: 1/ е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24
447,50 лева, представляваща второ плащане по договор №
03/06/1/0/00654/11.02.2016г.; 2/ прекратен е договор №
03/06/1/0/00654/11.02.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от ПРС 2014 – 2020 на основание чл.24, ал.2, т.4
от същия; 3/ определено е подлежащо на
възстановяване от него публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева,
представляващо първо плащане съгласно чл.3, ал.2, т.1 от посочения договор.
Релевира се съществено
нарушаване на административнопроизводствените правила , което твърдение се
обосновава с неправилно възприета от адм. орган фактическа обстановка по случая
. Излага се становище за материална незаконосъобразност на издадения акт .
Приложеният към административния договор бизнес-план не само че не е нарушен,
но дори е преизпълнен / от 122 овце на 320 броя /. Твърди, че допълнително
обработваните земеделски земи са наети с цел по-добро изпълнение на
бизнес-плана по договора, доколкото по този начин земеделският производител е
произвеждал допълнително фураж за увеличаващият се брой овце в стопанството му.
Отправеното към съда
искане е за отмяна на обжалвания АУПДВ поради неговата незаконосъобразност.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа тезата за
незаконосъобразност на оспорения АУПДВ . Претендира се присъждане на сторените
разноски . Правната теза се аргументира допълнително в писмени бележки.
Ответникът –
директорът на областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Варна, твърди неоснователност
на оспорването , обоснована в писмени
бележки по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на законово определения минимум.
Съдът, след като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд , приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Потестативно
субективно право на жалба е упражнено от надлежна страна- адресат на обжалвания
акт за установяване на публично държавно
вземане. Налице е правен интерес от оспорване, тъй като с атакуваното
волеизявление се поражда финансово
задължение за жалбоподателя. Процесният
акт е връчен на Г. П. на 01.03.201
9г. Видно от отбелязване върху акта / л.
17/, а жалбата до териториално компетентния адм. съд е подадена на 15.03.20109
г. по пощата / л. 8/ .
В
обобщение депозираната жалба е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения :
Г.Х.П. е регистриран като
земеделски производител. Същият е сключил договор №
03/06/1/0/00654/11.02.2016г. с ДФ „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРС 2014 – 2020.
В заявлението си до ДФ
„Земеделие“ от 14.07.2015 г. /л.33 – л. 45 от делото/, с което Г. П.
кандидатства за участие в програмата, е посочил, че кандидатства за сектор с
приоритет „животни“, а на растениевъдство , декларирал е планирано по години и
брой увеличение на отглежданите животни , посочил е като специфична цел на
проекта увеличаване на отглежданите
животни.
Одобреният от
ответника бизнес-план към този договор предвижда от първоначално отглежданите
от П. 122 бр. овце /млечни/ и начален икономически размер на стопанството от
17 446,00 лв., равностойно на 8920,00
EUR, към избраната от бенефициера крайна дата на периода за проверка –
20.09.2018 г. икономическият размер на стопанството му да нарасте до 28600,00
лв., равностойно на 14622,95 EUR. На стр. 11 от бизнес-плана /стр.59 от делото/
са представени предвижданията на бенефициера за развитие на стопанството през
периода на действие на договора. Предвижда се от наличните към момента на
подписване на договора 122 глави добитък /овце/ до края на първата стопанска
година (2015 г./2016 г.) броят им да нарасне до 140 овце, до края на
стопанската 2016 г./2017 г. – до 150 бр., а до края на стопанската 2017 г./2018
г. – до 200 бр. овце.
Съгласно клаузите на
договора, подписан между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“, одобрената помощ е в
размер на 48895 лева и се предоставя на два етапа-първо плащане от 24447,50 лв.
в срок до два месеца от датата на сключване на договора, освен при настъпване
на посочените в същия условия ; второ плащане в размер на 24447,50 лв. и срок
до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на
окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 от Наредба
14/28.05.2015 г. заявка за второ плащане подадена от ползвателя до 01.02.2018
г., в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на
място, относно изпълнението на бизнес-плана, и извършен анализ за установяване
на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес-план. В чл.6,
ал.1 от договора е предвидено, че ползвателят се задължава да изпълни
представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора
до 20.09.2018 г., като в чл.9 от същия договор изчерпателно са уредени
хипотезите, в които Фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо
плащане и отказва на ползвателя /бенефициера/ да получи второто плащане по
договора.
От Приложение № 1 към
договора , наименувано „Списък на критериите за подбор, по които ползвателят е
получил приоритет“, в т. 2.1 е отбелязано, че към момента на кандидатстване
стопанството на заявителя включва животни и/или плодове и зеленчуци и
планираното увеличение на стандартния производствен обем /СПО/ на стопанството
е насочено към отглеждане на животни и/или култури от сектор „Плодове и
зеленчуци“ – 11,5точки. Планираното увеличение на СПО на стопанството е изцяло
с отглеждане на животни и/или култури от сектор „Плодове и зеленчуци“ – 6 точки
/л.189 и 190 от делото/. ,
Не се спори между
страните по делото , а и материалите по преписката сочат че на 31.03.2016 г. е
извършено първото плащане по подмярка 6.1 в размер на 24447,50 лв. /л. 172/.
На 07.09.2018 г.
жалбоподателят Г. П. е подал заявка за второ плащане по договор №
03/06/1/0/00654/11.02.2016г. с нужните приложения /л.239 – 504/.
При административна
проверка на приложена към заявката за второ плащане анкетна карта от 03.09.2018
г. в Интегралната система за администриране и контрол /ИСАК/ , както и от
справка в системата на МЗГХ се установява , че Г. П. е отглеждал следните
земеделски култури : слънчоглед – 60 дка; рапица – 136,228 дка и грах – 3,497
дка. Установено е също, че са отглеждани 12 бр. кози, които не са предвидени с
одобрения по програмата бизнес-план. За допълнително обработваните земеделски
площи бенефициерът има валидно сключени договори за стопанските 2016 /2017 г. и
2017 /2018 г.
В предоставен срок за
отстраняване на нередовности на заявлението Г. П. пояснява, че отглежданите в
стопанството му животни за стопанската 2017/ 2018 г. наброяват 278 глави овце и
12 глави кози ; уточнява, че
отглежданите земеделски култури са за осигуряване на допълнителен фураж
за разрасналото се стопанство, предвид ниското качество на предлаганите на
пазара за фуражи храни за животни и техните високи цени. Приложени са и
съответните доказателства. /л.523/.
На 14.11.2018 г. до
жалбоподателя Г. П. е изпратено писмо изх. № 01-033-6500/429 /л.18 и 19/, с
което същият е уведомен за откриване на производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане във връзка с неспазване разпоредбите
на чл.13, ал.7 от Наредба № 14/28.05.2015 г. и във връзка с чл.9, ал.1, т.2 и
т.9 от Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г.
Земеделският
производител е подал писмено възражение / л. 20-22/, в което посочва ,че не е
бил запознат с изискванията на Наредба №
14/2015 г. ; че проектът му за участие в
програмата е изготвен от служители в Националната служба „Съвети в земеделието“
и напълно се е доверил на тяхната компетентност като е следвал съветите им,
както към момента на подписване на договора с ДФ „Земеделие“, така и в хода на
неговото изпълнение като многократно се е консултирал с тях тъй като притежава
само средно-специално образование в областта на селското стопанство. Твърди, че
всички извършени от него инвестиционни дейности са били насочени единствено към
животновъдното му стопанство. Сочи също, че животните /12 бр. кози/, които са
отглеждани в стопанството му в отклонение на договора вече са отстранени, както
и че всички договори за аренда на земеделска земя са приключени към края на
стопанската 2017/2018 г. и към момента на подаване на възражението в
стопанството му се отглеждат само овце.
В доклад за нередности
№ 03/06/1/0/00654/2/01/17/01 от 01.03.2019 г. /л.633 – 635/ от РРА – Областна
Дирекция Варна до Дирекция „Финанси“ на ДФ „Земеделие“ е посочено, че
отглежданите от Г. П. слънчоглед, рапица и грах през периода на действие на
Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г., както и за отглеждането на 12 бр. кози
в стопанството му не навеждат на съмнения за наличие на измама.
След като се е
запознал с административната преписка, в това число и с възражението на П.,
което намерил за неоснователно, на 28.02.2019г. ответникът е издал оспорения в
настоящото съдебно производство АУПДВ №03/06/1/0/00654/2/01/04/01., с който на
жалбоподателя: 1/ е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24
447,50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г.;
2/ прекратен е Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРС
2014 – 2020 на основание чл.24, ал.2, т.4 от същия; 3/ определено е като подлежащо на възстановяване от
бенефициера публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лева,
представляващо първо плащане съгласно чл.3, ал.2, т.1 от посочения договор.
АУПДВ е мотивиран с това, че допълнително отглежданите култури от Г. П. като
слънчоглед, рапица и пшеница не попадат в приоритетния сектор „Плодове и
зеленчуци“, за които бенефициерът е получил по-висок брой точки -11,15 т.,
които са формирали и крайната оценка при кандидатстване за участие в програмата
/л. 189/. Посочено е, че с това са нарушени разпоредбите на чл.13, ал.1, чл.14,
ал.1, т.7 и чл.15, ал.2 от Договор № 03/06/1/0/00654/11.02.2016г. и чл.13,
ал.7, чл.18, ал.1 и ал.3 и чл.38, т.2 и т.9 от Наредба № 14/28.05.2015 г. В акта
изрично е посочено, че наличието на 12 бр. кози в стопанството на П. към
момента на подаване на заявката за извършване на второ плащане не се отразяват
на критериите за подбор, които са довели до класиране на жалбоподателя за
участие в програмата.
Според неоспорено от
страните заключение на допусната съдебна
агроикономическа експертиза изпълнението на бизнес-плана към административния договор се обективира в таблица № 5 както следва :
|
№ по ред |
Допълнителни култури
растения за стопанската 2016г. – 2017г. |
дка |
|
1. |
Мека пшеница |
124,80 |
|
2. |
Твърда пшеница |
61 |
|
|
Допълнителни култури
растения за стопанската 2017г. – 2018г. |
|
|
1. |
Слънчоглед |
60 |
|
2. |
Рапица |
136,228 |
|
3. |
Грах |
3,497 |
|
4. |
кози |
12 бр. |
Посочените в горната
таблица растителни култури и животни не попадат в обхвата на дадения при
одобрение на бизнес-плана приоритет „Отглеждане на животни и/или култури от
сектор „Плодове и зеленчуци“. Според
вещото лице допълнително отглежданите от
П. растителни култури могат да бъдат ползвани за фураж на овцете, но не биха
били достатъчни да задоволят изцяло нуждите на животновъдното му стопанство.
Няма спор между
страните , че заложените в бизнес-плана показатели за инвестиции в дълготрайни
материални и нематериални активи са изпълнени с оглед закупуването на доилен
агрегат, и оформянето на торова площадка /л.322/.
Не е спорно и това, че
към момента на подаване на заявлението за второто плащане стопанството на
оспорващия Г. П. наброява 320 бр. овце, белязани с ушни марки при поставена с
бизнес-плана цел - 200 броя овце.
Страните не спорят,
че към момента на подаване на заявката
за второ плащане са изпълнени условията за съответствие по критериите за
подбор по т. 1.1. и 4.1 на бизнес
плана.
Приложена към
преписката заповед №05-РД-286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ сочи за оправомощаване на директорите на областните дирекции на ДФ
„Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност по издаване на актове за установяване на
публични държавни вземания на основание чл. 20а, ал. 2 и 4 от ЗПЗП. / л. 10/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Съобразявайки се със
задължителните указания на ВАС по тълкуване и прилагане на закона в решението
по адм. дело № 2903/2020 г. предвид чл. 224 АПК съдът извежда заключение ,
че издателят на оспорения акт за
установяване на публично държавно вземане е
компетентен адм. орган.
П. е ползвател по договор № 03/06/1/0/00654 от
11.02.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства
и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода
2014 – 2020 г.
При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на
селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото
друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и
за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември
2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на
Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото
прилагане. Изключението се съдържа в § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр.
2/2018 г./, според който започналите производства по издадените до датата на
влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и
подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг.
Производството е за мярка по чл. 9б,
т. 2 ЗПЗП, но за него е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони
/ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до
изтичане на периода на мониторинг. Неприложим към него е редът за установяване
на задължения по ЗУСЕСИФ.
До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването
на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на
вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди
редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция,
възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от
административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и
препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като
Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен
директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител
на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не
е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът
компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира
компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл.
20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на
ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема.
Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителен директор на фонда
овластява директорите на областни дирекции с правомощието за издаване и
подписване на АУПДВ.
Съдът
счита, че не са спазени изискванията за форма на адм. акт по чл. 59, ал.2, т.4
от АПК . Същият се обективира в писмена форма. Той има обстоятелствена и
разпоредителна част. Последната съдържа три властнически волеизявления на
ответника : отказ за второ плащане; прекратяване на административен договор за
отпускане на безвъзмездна финансова
помощ; установяване на публично държавно вземане. В мотивите на атакувания акт
има изложение на фактически и правни основания, но не и за
всяко едно от посочените разпореждания на административния орган. В
разпоредителната част на акта се съдържа волеизявление за прекратяване на
административен договор , но в мотивите на акта няма данни нито за фактическо
основание за подобно произнасяне /
посочени юридически факти въз основа, на които е взето това решение/, нито има посочено нормативно
основание на решението , още повече че в чл. 24 от
договора фигурират основанията за прекратяване на договор. В обжалвания акт няма позоваване на нито едно от тях .
На следващо място, в обстоятелствената част на акта
има изложение на два юридически факта , които обосновават отказа за
второ плащане и възстановяване на първото плащане : 1. отглеждани земеделски култури, които не са от приоритетен сектор „Плодове и зеленчуци“; 2. отглеждани
земеделски култури , които не фигурират в бизнес плана към договора . Видно от
последната страница на АУПДВ има дадена правна квалификация според договора само
на първия юридически факт като нарушение на чл. 9, ал.1 т. 9 от същия - ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от
критериите , по които е бил оценен проекта. Няма правна квалификация по
договора на посочения втори юридически факт , въпреки изрично предвиденото в
чл. 9, ал.1 т. 18 от същия основание за издаване на АУПДВ – ползвателят не е
изпълнил което и да е друго свое
задължение по Наредба № 14/2015 г. или
уговорено в договора. Въпреки това като правна обосновка на произнасянето са
цитирани правилата на чл. 38 , т. 2 и 9 от Наредба № №14/2015 г. , според които ползвателят
на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато:
т.2. бизнес планът не
е изпълнен точно, включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в
договора за предоставяне на финансова помощ;
т.9. проектът му е
оценен по някой от критериите за подбор, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 – 4, и ползвателят
не е поддържал съответствие с всеки от критериите, по които проектът му е бил
оценен.
Констатираното несъответствие при правна квалификация на установения факт
по отглеждани земеделски култури извън обхвата на бизнес плана предвид позоваването на подзаконови разпоредби и клаузи от административния договор
затруднява съдебната проверка за
законосъобразност на оспорения АУПДВ. За
съда е неясно дали се касае за допуснат пропуск от органа при излагане на
правна квалификация , но дори и да е налице подобна хипотеза съдът не може в хода на съдебното обжалване да
отстранява грешки на административните органи.
След
като административният орган е решил да обективира различни свои разпореждания
в един административен акт, в същия следва да се съдържа информация както за
възприетите от него относими юридически
факти, въз основа на които е взел своето решение по всяко едно от тях , така и
нормативното основание на всяко от неговите волеизявления .
Касае
се за липса на мотиви не само когато не
са изложени каквито и да са съображения
и актът има само разпоредителна част , но и когато административният орган се е задоволил с просто описание на фактическата обстановка без да вземе отношение
към нея или пък е употребил най-общи
изрази, без да изложи своите „ конкретни
съображения“, без да даде мотивиран
отговор на това искане, което е разгледал в момента / решение 68-72- адм. СГС/.
Липсата
на мотиви поставя съда в невъзможност да
упражни своя контрол и съставлява съществено процесуално нарушение на закона /
решение 56-72 – адм. ВС/ , което прави акта незаконосъобразен и „ само по себе си“
е основание за неговата отмяна /
решение 65-72- адм. ВС/.
В
подадената жалба като съществено процесуално нарушение се посочва
обстоятелството , че адм. орган не е възприел „правилно“ фактическата обстановка
и не е анализирал „адекватно“ представените доказателства. Подобно
оплакване касае фактическата обоснованост на обжалвания акт т.е. съществуването
на възприетите от органа юридически факти от значение за случая, а такъв порок има отношение към
материалната законосъобразност на същия.
Отсъствието на елемент от фактическия състав на упражненото публичното
право по установяване на публично вземане води до материална
незаконосъобразност на същия, респективно не е порок по чл. 146 , т.3 АПК.
При
изследване за съответствие на обжалвания АУПДВ с материалния закон съдът по аргумент на чл. 170, ал.1 АПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.27, ал. 5 ЗПЗП е длъжен да провери съществуването
на заявеното фактическо основание и неговото съответствие с дадената му от
органа правна квалификация .
В
мотивите на обжалвания акт решението на ответника по правния спор да откаже второ плащане и да постанови
възстановяване от ползвателя на първото плащане
е поради установените факти , че през стопанските 2016/2017 г. и 2017/2018 г. Г.П. е отглеждал пшеница, слънчоглед, рапица и грах. Няма спор между страните
по делото относно съществуването на тези факти, но е спорна дадената им правна
квалификация като дейност „ извън приоритетния сектор и невключена
в бизнес плана му „ , а съгласно чл. 9, ал.1 т. 9 от договора фондът
изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане и ползвателят няма
право да получи второ плащане , когато проектът
е оценен по някой от критериите за подбор , посочени в чл. 13, ал.1 , т. 1-4 от Наредба № 14/21015
г. и ползвателят не е поддържал съответствие с всеки от критериите , по които проектът му е бил оценен, съгласно приложение
№1 към този договор.
Съгласно чл. 13 ,
ал.1 от Наредба № 14/2015 г. проектите се оценяват при спазване на критерии за
подбор. Критериите за подбор са:
1. проекти, подадени
от кандидати, които имат завършено средно или висше образование в областта на
селското стопанство, ветеринарната медицина и/или икономическо образование със
земеделска насоченост;
2. проекти за
дейности, които се изпълняват в сектор "Животновъдство" и/или
в сектор "Плодове и зеленчуци";
3. проекти, подадени
от кандидати, чиито стопанства са в процес на преход към биологично
производство или са преминали към биологично производство на земеделски
продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г.
относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за
отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ L 189/1 от 20 юли
2007 г.) (Регламент (ЕО) № 834/2007);
4. проекти, при
изпълнението на които се създават заетост и нови работни места.
Бизнесът-планът , неразделна част от договора
/ л. 189-192 / , сочи за следните оценени критерии за подбор : планирано увеличение на списъчния
състав на персонала – 10 т. ;
завършено средно или висше
образование в областта на селското
стопанство- 10 т. ; 17.15 т. , от които 11.15 т. за СПО на земеделското стопанско на ползвателя към
момента на кандидатстване включва
животни и/ или култури от
сектор „Плодове и зеленчуци“ ; 6 т. – планирано увеличение на СПО на стопанството изцяло с отглеждане на животни
и / или култури от сектор „ Плодове и зеленчуци“.
В
заявлението за участие в подмярката „ Стартова помощ за млади земеделски стопани“ Г.П. е декларирал единствено
отглеждане на животни- 122 броя овце и е заявил планиране на дейност по увеличение на отглежданите животни , която е одобрена от органа като
специфична цел на проекта /л. 52, 56 и 32 от дело № 901/19 г. на АС-Варна/ т.е. жалбоподателят е заявил дейност само в
сектор „Животновъдство “ , но не и в сектор
„Плодове и зеленчуци“ / л. 35 и 58 /. Нормативно установеният критерий
по т.2 на приложение № 3 от Наредба №
14/2015 г. „Проекти за дейности, които се изпълняват
в сектор „Животновъдство“ и/ или в сектор „Плодове и зеленчуци“ .
въвежда възможност и за избор на дейности по някой от двата сектора , но не задължава
проектът да бъде за дейности и по двата
сектора . В настоящия случай П. е подал
заявление за финансиране само по проект в сектор „Животновъдство“ - финансиране
на овцевъдна ферма в с. Чернево, общ Суворово , без заявени дейности по
растениевъдство. Този проект е бил одобрен и
съответно приоритетния му сектор е „Животновъдство “ , а не „Плодове и
зеленчуци“. Сред специфичните цели на проекта няма такава , касаеща
растениевъдство , а само животновъдство .
В
контекста на гореизложеното за жалбоподателя сектор „Плодове и зеленчуци“ не е
приоритетен сектор и поради тази причина
не е налице твърдяното от ответника нарушение по чл. 9, ал.1 т. 9 от
административния договор – ползвателят да не е поддържал съответствие с критериите, по които е бил оценен неговия проект.
Освен
това според неоспореното от страните заключение на агроикономическата експертиза овце се хранят
с земеделските култури , които П. е отглеждал т.е. тази негова дейност е
спомогнала за изпълнение на специфична цел на неговия бизнес план по увеличение
на броя отглеждани животни. Тази дейност не само че не пречи, но подпомага поддържане
на съответствие с критериите по оценка на проекта. Затова П. е успял да надвиши
планирания брой отглеждани животни по бизнес плана .
Според административния орган към датата на подаване
на заявката за второ плащане ползвателят е
отглеждал култури, които не са включени в неговия бизнес план и това е
нарушение на чл. 15, ал.2 от договора и на чл. 18 , ал.1 и 3 от Наредба №
14/2015 г. - ползвателят е длъжен да не променя бизнес
плана, когато това е свързано със замяна на заложените за отглеждане животни (с
изключение на подмяна/замяна на един вид дребен рогат добитък с друг вид такъв)
и основни земеделски култури, с изключение на преминаване от един вид
едногодишни култури в друг вид едногодишни култури. Включването в стопанството
на допълнителни и непосочени в бизнес плана видове култури и/или животни е
допустимо само след изричното писмено одобрение на Фонда. Промяната на
вида на отглежданите земеделски култури по ал. 1 е допустима само в
случаите, когато заложените в бизнес плана инвестиции в дълготрайни материални
и нематериални активи могат да се използват за отглеждането и на новите
земеделски култури, освен ако не се извърши съответна промяна и във вида на
инвестициите, както и когато това не води
до несъответствие с критериите за
подбор , по които е оценен проектът.
Няма как да има отглеждане на култури, които не са включени в бизнес плана
, след като ободреният от ответника бизнес план на П. е само в сектор
„Животновъдство“ и въобще не съдържа заявена за финансиране дейност по отглеждане на земеделски култури.
Предвид изложените по-горе съображения и най-вече заключението на допуснатата експертиза отглеждането на
земеделски култури не само че не води до несъответствие с
критериите за подбор, но способства за тяхното спазване.
Административният орган е достигнал до неправилно заключение за дължимост
на първото плащане и отказ за второ плащане поради погрешно тълкуване на чл. 18 от Наредба № 14/2015 г.,
а на тази правна норма той се позовава в мотивите на АУПДВ. Посочената
разпоредба е възпроизведена в чл. 15,
ал.2 от административния договор . При
систематично тълкуване на предписанието
, че само след изрично писмено одобрение от Разплащателната
агенция ползвателят може да включва в стопанството допълнителни и непосочени в
бизнес плана видове култури и / или животни, във взаимовръзка със
следващото изречение от същата първа алинея чл. 18 от Наредбата , че промяна е
допустима само в случаите, когато това не води
до несъответствие с изискванията на чл. 13, ал. 7 , се налага извод, че изричното предварително
писмено съгласие на Фонда е нормативно
въведено, за да подсигури точното изпълнение на одобрената дейност по бизнес
плана и за да способства за правомерното усвояване на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ .
В конкретния случай отглежданите от П. земеделски култури, както бе
посочено по-горе в изложението , е осигурило фураж за животните в неговата овцеферма
и именно поради тази причина той не само е изпълнил критериите ,
по които е оценен неговия проект, но е успял да превиши планирания брой
на животните . Подобно
поведение съдът не счита, че представлява нарушение на административния
договор, което да подлежи на санкция с отказ по второ плащане и връщане на
първото плащане.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е изричното становище на
административния орган в мотивите на АУПДВ , че отглежданите 12 броя кози от П.
, което също не е одобрена допълнителна дейност и която също не е включена в
бизнес плана , не представлява нарушение на административния договор.
На следващо място,
заявеното от ответника второ правно основание на постановения отказ за второ
плащане и по установяване на дължимост на първото плащане е чл. 38 , т.2 от Наредба № 14/2015 г. Тази разпоредба гласи,
че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане
по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена
за период, посочен в договора, когато бизнес планът не е изпълнен точно,
включително и когато не е изпълнен в срока, посочен в договора за предоставяне
на финансова помощ.
Точно изпълнение на
бизнес плана по дефиницията , въведена в §1 , т. 32 от ДР на Наредбата , е
точно изпълнение (в количествено, качествено и времево отношение) на всяка една
от следните дейности:
а) изпълнение
най-късно до крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес
плана на всички заложени специфични цели и резултати, посочени в таблици № 7
(колони Б и В) и № 8 (колона Г) на бизнес плана;
б) изпълнение
най-късно до крайната дата на периода на проверка изпълнението на бизнес плана
на всички дейности и инвестиции в дълготрайни материални и нематериални активи,
посочени в таблица № 8 (колони А, Б и В) на бизнес плана;
в) придобиване на
професионални умения и компетентности съгласно буква А. на раздел III
"Програма за развитие на стопанството" на бизнес плана;
г) придобиване на
знания по основните проблеми по опазване компонентите на околната среда в
земеделския сектор съгласно буква Б. на раздел III "Програма за развитие
на стопанството" на бизнес плана;
д) изпълнение на
производствената програма на стопанството към крайната дата на периода на
проверка изпълнението на бизнес плана по отношение на заложените култури и
животни в таблици № 9 и № 10 на бизнес плана.
Съпоставянето на
описания в мотивите на АУПДВ факт на отглеждани от Г.П. земеделски култури,
които не са включени в неговия бизнес
плана , с нормативните признаци на понятието „ точно изпълнение на бизнес плана „ не води до съждение за
осъществен фактически състав на публичното право по постановяване на отказ за
плащане и по установяване на публично вземане. Няма неизпълнение от П. на някоя
от изброените дейности по §1 т. 32 от Наредбата по количество , качество или
време. Установява се срочно реализиране на специфичните цели на проекта, срочно
изпълнение на заложените дейности и инвестиции в бизнес плана; придобиване на
знания , изпълнение на плана по заложени
животни.
Осъществяването на
допълнителна дейност извън одобрената по бизнес плана не означава липса на
точно изпълнение на самия бизнес план .
В обобщение
изложените по-горе доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ навеждат на заключение , че същият подлежи на
отмяна поради правната му характеристика на унищожаем индивидуален адм. акт.
При този изход на
правния спор съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на
оспорващото лице за присъждане на разноски като на основание чл. 226, ал. 3 от АПК включи и разноските при предходното
разглеждане на жалбата пред АС-Варна и разноските в касационното
производство. С оглед намиращите се в делото доказателства за разходи по водене
на делото , включително представен техен списък на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в общ размер от 3368.40 лв.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд –
Варна-ХХХІІІ състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ акт за установяване на
публично държавно вземане
№03/06/1/0/00654/2/01/04/01 от 28.02.2019г. на директора на областна
дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Варна.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" гр. София да заплати на
Г.Х.П. *** , ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски в размер на
3368.40 лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен
срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: