Р Е
Ш Е Н И Е
№………..….../ .01.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание проведено на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретаря Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 254/2020
г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.228 и чл.86 от ЗЗД от "ПАЛМА ЛАЙФ" АД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез пълномощник адвокат Л.Б. от ВАК,
против "КОМИНВЕСТ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, за
заплащане на сумата от 39568.98 лева,
представляваща дължима наемна цена по договор за наем на хотел „Палма“ от
06.01.2014г., изменен с анекси от 05.01.2015г., 01.12.2015г., 08.09.2016г.,
съгласно фактури № 26/01.07.2016г., №27/01.08.2016г., №28/01.09.2016г.,
№30/14.11.2016г., сумата от 12036.53
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.02.2017г. до 14.02.2020г.
Ищецът
твърди, че по договор за наем от 06.01.2014г. е предоставил за временно
възмездно ползване на ответника недвижими и движими вещи. Договорът за наем е
изменен с анекси от 05.01.2015г. и
01.12.2015г., а с анекс от 08.09.2016г. договорът е прекратен по взаимно
съгласие на страните, считано от 31.12.2016г. Страните са подписали няколко
протокола за прихващане на задълженията си – на 31.12.2015г., 04.01.2016г. и
31.10.2016г. Съгласно последния протокол за прихващане от дата 31.12.2016г.,
задълженията на ответника към ищеца възлизат на 33856.78 лева. Ищецът твърди,
че към датата на прекратяване на договора за наем – 31.12.2016г., ответникът му
дължи сумата от 39568.98 лева, представляваща сбора от задълженията по фактури
№ 26/01.07.2016г., №27/01.08.2016г., №28/01.09.2016г., №30/14.11.2016г. Тази
сума е призната от ответника с писмо изх. №64-19/15.02.2017г., но въпреки това
не е заплатена. Поради това ищецът предявява иск за заплащането й, ведно с
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.02.2017г. до
14.02.2020г. в размер на 12036.53 лева.
Ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва
сключването на договор за наем на 06.01.2014г., изменен с анекси от
05.01.2015г. и 01.12.2015г., както и че
с анекс от 08.09.2016г. договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните,
считано от 31.12..2016г. Не оспорва, че страните са подписали няколко протокола
за прихващане на задълженията си – на 31.12.2015г., 04.01.2016г. и
31.10.2016г., както и че съгласно последния протокол за прихващане от дата
31.10.2016г., задълженията на ответника към ищеца възлизат на 33856.78 лева.
Оспорва изпращането до ищеца на писмо изх. №64-19/15.02.2017г., като моли на
основание чл.183 от ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригинала на
писмото. Оспорва и твърдението, че това писмо представлява признаване на задължението. Прави възражение
за погасяване на главницата по давност.
В срока по
чл.372 ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си
адв. Л.Б., поддържа исковата молба. Моли за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от адв. Б.Г., който поддържа доводите за
неоснователност на исковете. Моли за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и
в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
С определение № 260581/23.09.2020 г., съдът прие за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване сключването на договор за наем на
06.01.2014г., изменен с анекси от 05.01.2015г. и 01.12.2015г., както и че с анекс от
08.09.2016г. договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните, считано от 31.12.2016г.
Подписването протоколи за прихващане на задълженията на 31.12.2015г.,
04.01.2016г. и 31.10.2016г., както и че съгласно последния протокол за
прихващане задълженията на ответника към ищеца възлизат на 33856.78 лева.
Представеният препис от писмо изх. №64-19/15.02.2017г. бе оспорен от
ответника, поради което ищецът заяви, че представя оригинала на документа. От
заключението на вещото лице по съдебно-почерковата и техническа експертиза се
установи, че представеният по делото документ (л.129) в горната си част не представлява
оригинален документ срещу изписване „Изпълнителен директор“, „Главен
счетоводител“, както и първично положен печата на "КОМИНВЕСТ" АД.
Същите са цветни ксерокопия. Поради това с протоколно определение от
04.12.2020г. съдът изключи от доказателствения материал по делото писмо изх.
№64-19/15.02.2017г.
С протокол на съвета на директорите на "КОМИНВЕСТ" АД от
02.01.2020г. са отписани задължения към "ПАЛМА ЛАЙФ" АД в размер на
38268.09 лева. Като основание за отписването е посочено изтичане на
погасителната давност на 31.12.2019г.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че към 19.10.2020г. в счетоводството на "ПАЛМА ЛАЙФ"
АД е отразено вземане от ответника в размер на 38268.09 лева. В счетоводството
на "КОМИНВЕСТ" АД е отразено задължение 0 лева към ищеца с крайно
салдо към 31.12.2019г. От допълнителното заключение на вещото лице се
установява, че към 31.10.2016г. задълженията на ответника към ищеца са били
33856.78 лева, към 14.11.2016г. са били в размер на 42645.28 лева. Крайното
салдо 38268.09 лева е резултат от извършено частично плащане на 4376.30 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за наем от
06.01.2014г., с който ищецът е предоставил за временно възмездно ползване на
ответника недвижими и движими вещи. Уговорено е наемната цена от 60000 лева да
се заплаща на вноски в периода м. май – до края на м. октомври на съответната
година. С анекс от 05.01.2015г. страните са изменили размера на наемната цена
на 57600 лева годишно с ДДС. С анекс от 01.12.2015г. страните са се съгласили
срокът за заплащане на наемната цена за всяка година да е до 31.12. на
съответната година.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че неплатената наемна цена по процесните фактури възлиза на 38268.98
лева. Не е налице спор, че тази сума не е заплатена. Предвид наличието на
задължение, съдът следва да се произнесе по възражението на ответника за
погасяването му по давност.
Институтът на давността има за цел да постигне освобождаване от
облигационна обвързаност, основано на принципа за сигурност на гражданския
оборот. Става дума за правен факт, с който закона свързва определено
потестативно право и правни последици, а именно длъжникът по едно задължение,
станало изискуемо, и по което кредиторът в продължение на повече от предвидения
от законодателя период от време бездейства, да може едностранно да наложи край
на тази своя “вечна” задълженост.
Осъществяването на фактическия състав на давността - бездействие на
титуляря на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение
за погасителна давност от носителя на задължението винаги са свързани със
защитата на конкретно субективно материално право, по отношение на което се
погасява правото на иск или на принудително изпълнение. В конкретния случай,
срокът за заплащане на наемната цена за 2016г. е до 31.12.2016г. Съгласно
чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания. Претенцията на ищеца е
заплащане на наемна цена, поради което е погасена по давност на 31.12.2019г.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че давността е прекъсната с
признанието на дълга от ответника, обективирано в писмо изх.
№64-19/15.02.2017г. Не се установи такъв документ да е подписван от ответника.
В случая е без значение дали в изх. дневник на ответника е вписан документ изх.
№64-19/15.02.2017г., т.к. оригинала на писмото не е представен по делото.
Предвид
гореизложеното, искът за заплащане на главницата е неоснователен и следва да се
отхвърли като погасен по давност. Предвид неоснователността на иска заплащане
на главницата, неоснователен е и иска за заплащане на акцесорното задължение
- сумата от 12036.53 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.02.2017г. до 14.02.2020г.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в
полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в
размер на 1850 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от "ПАЛМА ЛАЙФ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, против
"КОМИНВЕСТ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, искове с
правно основание чл.228 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 39568.98 лева, представляваща наемна
цена по договор за наем на хотел „Палма“ от 06.01.2014г., изменен с анекси от
05.01.2015г. и 01.12.2015г., прекратен с анекс от 08.09.2016г., съгласно
фактури № 26/01.07.2016г., №27/01.08.2016г., №28/01.09.2016г.,
№30/14.11.2016г., сумата от 12036.53
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.02.2017г. до 14.02.2020г.
ОСЪЖДА
"ПАЛМА
ЛАЙФ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да заплати на
"КОМИНВЕСТ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от 1850 лева (хиляда осемстотин и петдесет
лева), представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: