Р Е
Ш Е Н
И Е № 362
гр. Пловдив, 12.12.2018 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Елена Арнаучкова
Величка Белева
при секретаря Катя Митева, като разгледа докладваното от съдията Белева въззивно т.д. № 199/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „ ** - **“ ООД – гр. П., ЕИК ********* срещу Решение № 13 от 08.02.2018 г., постановено по т.д. № 68/2017 г. на Окръжен Съд – гр. П., с което жалбоподателят е обявен в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2013 г., открито е срещу него производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му, назначен е временен синдик, определена е дата за провеждане на първо събрание на кредиторите. Решението се обжалва изцяло със съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяната му и постановяване на въззивно решение за отхвърляне на молбата по чл. 625 от ТЗ. Претендират се разноски за две инстанции.
Молителят „ Е.Б. „ ЕООД ***, ЕИК - ********* е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Претендира разноските, направени за въззивното производство.
Съдът
установи следното:
Производството пред първостепенния съд е образувано по молба от „ Е.Б. „ ЕООД ***, ЕИК е ********* с правно основание чл. 625 от ТЗ с твърдения че има безспорно установени изискуеми вземания срещу ответника „ ** - **“ ООД – гр. П., ЕИК *********, произтичащи от търговска сделка – договор за покупко-продажба на стоки от 05.04.2012 г., които вземания са обективирани във фактура № 3656/5.4.2012 г. и за тях е издадена и Заповед по чл. 410 от ГПК – стабилизирана, както и изпълнителен лист, но в образуваното изпълнително производство вземането му не е удовлетворено – поради липса на имущество на длъжника. В подкрепа на тези си твърдения е представил фактурата, издадената по ч.гр.д. № 1956/**** г. на РС- П. Заповед по чл. 410 от ГПК от 08.06.**** г., изпълнителен лист от 19.08.**** г., както и Определение № 337 от 03.07.2017 г. по въззивно ч.гр.д. № 450/2017 г. на ОС - П., с което не е прието депозираното от длъжника по заповедта „ ** - **“ ООД възражение по чл. 423 от ГПК. Представени са още молба за образуване на изпълнително производство по изп.д. № ****/**** г. на ЧСИ Д. С., рег. № ***, с район действие ОС – П., както и удостоверение от 11.11.**** г. на ЧСИ С. – според което вземането е неудовлетворено поради това че не е открито каквото и да било имущество на длъжника.
Ответникът е депозирал отговор молбата да е неоснователна. Поддържа че заповедта по чл. 410 от ГПК не установява основанието и размера на твърдяното задължение с аргументи че не му е надлежно връчена и като така не е стабилизирана, както и защото не се ползва със сила на пресъдено нещо, като не бил уведомен и за образуваното изпълнително производство. Развити са и съображение за неправилност на заповедта – неправилно присъдени лихви, прекомерно адвокатско възнаграждение, неправилно посочено фирмено наименование на кредитора. Навеждат се и твърдения за отправени от молителя към него устни заплахи за иницииране на производство по несъстоятелност много преди депозирането на настоящата молба по чл. 625 от ТЗ. Представени са с отговора възражение по чл. 423 ал. 1 т.1 от ГПК и Протокол от 02.06.2017 г. на НАП – ТД П., съдържащ констатации за развиваната от него дейност в периода 2011 г. – 2017 г., за отчитани през годините приходи и разходи и заплащани данъци, притежавани дълготрайни и краткотрайни материални активи, за прекратяване на дейността, считано от 2015 г., и за липса на задължения към бюджета. Заявени са искания за допускане на гласни доказателства за несъществуване на процесното задължение и за липса на финансови затруднения – оставени без уважение от първостпенния съд. В хода на производствотго по делото е оспорило да е извършвало твърдяните от молителя частични плащания по фактурата. В последното по делото съдебно заседание е заявено искане за представяне на доказателства във връзка с направена рекламация на стоки по фактурата – договор от 5.4.2012 г. – конкретно стоките, формиращи процесната неиздължена главница от 1 700 лв., както и искане за приемане на фактура със същия номер и дата, но с посочени в нея материално отговорно лице и съставител, различни от тези по фактурата, приложена към молбата по чл. 625 от ТЗ, които искания първоинстанционният съд е отказал като преклудирани. Заявено е и искане за спиране на производството по чл. 625 от ТЗ поради депозирана в РС – С. искова молба за установяване несъществуването на задължението по издадената заповед по чл. 410 от ГПК от 08.06.2018 г., което съдът също е оставил без уважение с мотиви че този отрицателен установителен иск е недопустим.
По искане и на двете страни е назначена съдебно счетоводна експертиза. Вещото лице Б. Д. е констатирало, че дружеството е спряло дейността си, считано от 2015 г. и до сега не е извършвало такава. Приходи и разходи през 2015 г. и **** г. не са отчитани, а през 2017 г. е отчетена загуба от 49 000 лв., в резултат от бракуване на материали и стоки на обща стойност сумата, посочена като „загуба“. През 2013 г. и 2014 г. дружеството все още е работило и е отчело приходи и разходи с малък превес на разходите и загуба съответно от 1 012, 70 лв. и 1 602,54 лева. През 2012 г. финансовия резултат е бил положителен, макар и с отчетена неголяма печалба от 6 380 лв.
Финансово-счетоводния анализ на търговското предприятие на длъжника за периода от 2012 г. до 31.03.2017 г. разкрива следното:
Намаляване на
коефициентът на ефективност на разходите и увеличаване на този на ефективност
на приходите, което според вещото лице е в отклонение от приетите норми.О
показателите за ликвидност само този за обща ликвидност е в препоръчителните
норми за 2012 г. и 2013 г., докато още през тези две години коефициентите за
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност не отговарят на качествените нива на
съответните показатели /имат стойност под „1“ /, а през 2014 г. – 2017 г.
стойността на тези коефициенти е вече „0“. Лоши са били още през 2012
г. и следващите я, показателите
за финансова автономност, а задлъжнялостта е била висока, тъй като стойността
на пасивите надхвърля тази на собствения капитал.Към настоящия момент
дружеството длъжник не притежава никакви активи – дълготрайни, краткотрайни,
парични средства, няма и осчетоводени вземания към трети лица през целия
анализиран от вещото лице период 2012 г. – 31.03.2017 г. Задълженията му към кредитора инициирал
настоящото производство са осчетоводени при длъжника и фигурират във финансово-счетоводните
му отчети и аналитичната оборотната ведомост към 31.03.2017 г. за синтетична
сметка 401 „Доставчици“. Осчетоводени са и частични плащания по договора да
продажба на стоките по фактура №3656/05.04.2012 г., извършвани в периода от
31.07.2012 г. до 17.02.**** г. Плащанията са подробно описани в заключението. Задължения към други
кредитори не са установени при направената проверка.
Като доказателства в първоинстанционното производство са събрани още писмо вх. № 9269/11.10.2017 г. от НАП – ТД П., офис П. – според което „ ** - ** „ ООД, ЕИК ********* няма публични задължения, съответно няма и наложени обезпечителни мерки и образувани изпълнителни производство от публичен изпълнител, както и писма изх. № 618/6.10.2017 г. от АВ – СВ – П. и изх. № 100600 – 14871/11.10.2017 г. от КАТ – П., установяващи че за периода 1997 г. – 2017 г. ответното дружество не е придобивало и отчуждавало недвижими имоти и моторни превозни средства.
С оглед така установеното първоинстанционният съд е приел наличието на твърдяното от молителя ликвидно и изискуемо негово парично вземане към ответника да е установено от издадената и стабилизирана заповед по чл. 410 от ГПК. Същата установява и основанието на вземането – търговска сделка. Безспорно е че и до момента то не е удовлетворено. Финансовия анализ на търговското предприятие на ответника несъмнено сочи на трайно установено състояние на неплатежоспособност, а не на временни затруднения. Затрудненията не биха и могли са се приемат за временни, след като има две поредни години с отчетена загуба, последвани от спиране на дейността на дружеството през 2015 г.,а през 2017 г. – бракуване на останали материали и стоки на стойност 49 000 лв. – явно поради невъзможност за каквато и да било реализация, което несъмнено съставлява загуба за търговеца в размер на пълната тяхна стойност. Следователно молбата по чл. 625 от ТЗ е основателна. Началната дата на неплатежоспособността е определена на 31.12.2013 г. – предвид отчетената в края на тази година загуба и наличие на установените лоши показатели за ликвидност за същата и следващите я години. Прието е че извършените през 2014 г., 2015 г. и **** г. частични плащания по процесната фактура /в размери съответно 1000 лв., 800 лв. и 464, 50 лв. /не променят извода за началния момент на неплатежоспособност - въпреки тях и с оглед установеното финансово състояние е налице хипотеза на „ спирания на плащанията „ , респективно неплатежоспособност на търговеца по аргумент от разпоредбата на чл. 608 ал. 2 от ТЗ.
Във въззивната жалба ответното дружество поддържа да е неправилен извода на съда за наличие на безспорно установено ликвидно и изискуемо вземане на молителя, произтичащо от процесната фактура. В тази насока се навеждат отново заявените възражения срещу издадената заповед по чл. 410 от ГПК. Поддържа да е неправилен и отказа на съда да приеме представената от него фактура от същия номер и дата, но с посочени в нея материално отговорно лице и съставител, различни от тези по фактурата, приложена към молбата по чл. 625 от ТЗ, както и рекламационното писмо с дата 05.04.2012 г.. Поддържа се да е неправилен и отказа на съда да спре настоящото производство до приключване на исковия процес с предмет установяване несъществуването на вземането по заповедта по чл. 410 от ГПК. Тези доказателствени искания се заявяват отново, както и искане за събиране на информация относно предмета на новообразувана прокурорска преписка № 514/2018 г. Поддържа се още да е неправилен извода на съда за трайно установено състояние на неплатежоспособност. Действително според счетоводната експертиза коефициентите за ликвидност са под нормалните за жизнеспособно предприятие стойности, но тези коефициенти не следвало да се преценят сами по себе си – както според жалбоподателя е процедирал първоинстанционния съд, а във връзка с всички останали правно релевантни факти и обстоятелства. Сам по себе си коефициент на ликвидност на стойности под единица, а през последните години – 0 сочи на извод за затруднено икономическо състояние. Но съпоставката с другите, безспорно установени по делото факти – че длъжникът от четири години фактически не развива търговска дейност като от 2015 г. е декларирал преустановяване на дейността си пред НАП, че няма сключени търговски сделки и други кредитори, че няма не само имущество и приходи, но и разходи, обосновава извод че лошите стойности са в резултат на неизвършване на търговска дейност, а не вследствие затруднено икономическо състояние. Като така дори и да се приеме да е налице твърдяното от молителя задължение на въззивника, произтичащо от сключената между тях търговска сделка по фактурата от 5.4.2012 г., то той не е във влошено финансово състояние до степен да не може да осигури необходимите за разплащане с молителя парични средства – остатъчна главница от 1 700 лв. и лихвата за забава върху нея, съответно не е в състояние на трайна неплатежоспособност и молбата по 625 от ТЗ се явява неоснователна.
Представените с жалбата фактура и рекламационно писмо са приети от настоящата инстанция в хипотеза на чл. 621а ал. 1 т.2 от ТЗ, допуснати и разпитани са и по един свидетел на въззивника и въззиваемия относно обстоятелствата във връзка със съставянето на рекламационното писмо от въззивника и връчването му на въззиваемия доколкото последният е оспорил като недостоверна датата на съставянето му и факта да му е връчено. Според представеното удостоверение от РС – С. е образуван и е висящ към настоящия момент исков процес между жалбоподателя – ищец и въззиваемото дружество с предмет установяване несъществуването на вземането по заповедта по чл. 410 от ГПК, произтичащо от фактурата – договор от 5.4.2012 г. Според представеното удостоверение от РП – П. към настоящия момент се води разследване – неприключило, по преписка вх. № 514/2018 г., ДП № 138/2018 г. с предмет съставяне на неистински частен документ - фактура № 3656/5.4.2012 г. с посочено МОЛ Ч. Т., който документ е употребен пред Окръжен съд – П. за да се докаже съществуване на парично задължение на „ ** - ** „ ООД – престъпление по чл. 309 ал. 1 от НК, което разследване е образувано и водено по факта на престъплението , а не срещу неизвестен извършител или срещу конкретно лице. Приети са и представени от въззиваемия 2 броя стокови разписки за предадени от него и приети от въззивника стоки на 27.03.29012 г. и 29.03.2012 г., в които разписки е посочена процесната фактура и че разплащането на стоката е чрез банка. Представена е и кореспонденция между страните чрез пълномощниците им - адвокати за доброволно уреждане на процесните парични задължения във връзка с издадените заповед по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист и образуваното изпълнително производство.
Съпоставката между представената от въззивника фактура № ****от 5.4.2012 г. и тази със същия номер и от същата дата - приложена към молбата по чл. 625 от ТЗ, установява една единствена разлика – в първата материално отговорно лице / МОЛ / и съставител е О. Б. / управител и представляващ дружеството към април 2012 г. /, а във втората като съставител е посочена Х. Н., а като МОЛ Ч. Т. Д. – настоящия управител и представляващ „ Е.Б. „ ЕООД, вписан като такъв в ТР на 11.02.2014 г. Всички останали елементи са напълно идентични – в т.ч. и вида на стоката, количеството й и цената. Във връзка с разликата ответникът в съдебното заседание на 30.05.2018 г. е депозирал обяснения че обслужващата ги счетоводна кантора ползва софтуерен продукт / М. /, който при вписана в ТР смяна на управителя автоматично генерира промяна в счетоводната програма на търговеца като въвежда името на актуалния управител и в издадените и въведени преди промяната документи, като така при разпечатването им те излизат с името на новия управител, макар да са от предходна вписването му дата. В този смисъл е и представения в съдебното заседание писмен документ – Уверение от 14.05.2018 г. от счетоводна фирма „ Е.С.К.Г. „ АД – С., ЕИК *********.
Представения документ с наименование Рекламация е с дата 10.04.2012 г. и с посочени автор Х. С.а в качеството й на управител на „ ** - ** „ ООД и адресат годсподин Б.. Съдържанието му е искане към последния за приспадане на сумата 1 714, 35 лв., представляваща стойността на част от доставените материали по фактура № 3656/5.4.2012 г. – върнати поради несъответствието им с поръчаните от „ ** - ** „ ООД технически характеристики и размери.
Свидетелят А. Д. С. депозира показания да е съпруг на Х. С. От 2011 г. тя била управител на дружеството „ ** - ** „ ООД, което се занимавало с производство на мебели за износ в И.. Работили на ишлеме. От съпругата си знае че „ Е.Б. „ ЕООД с управител О. Б. „ е доставяло на „ ** - ** „ ООД материали за изработване на мебелите – предимно дунапрен и отношенията между двете дружества били много добри. Твърди да е виждал лично и да познава О. Б.. Всички сделки с „ Е. БГ „ ООД в периода 2011 г. – 2013 г. да са се сключвали само с него. Последната доставка според свидетеля е била през пролетта на 2013 г. Във връзка с нея Х. му казала че част от материалите не са със заявените размери, поради което ще ги върне. Обадила се на О. Б., той й казал че няма проблем, след което дошли негови служители с микробус и взели материалите. Това станало още в деня на доставянето им. На място бил съставен и рекламационен протокол, който бил предаден на шофьора заедно с върнатата стока. Свидетелят изрично заявява че не е присъствал нито на доставката, нито на връщането на част от стоката и на съставянето на рекламацията, изпратена ведно с върнатата стока. Твърди обаче впоследствие да е виждал рекламационния документ, написан и подписан от съпругата му в цеха, в който произвеждали мебелите. Това била последната доставка от „ Е. БГ „. Около пет, шест месеца по късно от името на това дружество започнало да ги търси по телефона лице, което се представило като Ч., твърдяло че съпругата му има задължения от около 5, 6 000 лв. и изисквало плащането им и отправяло заплахи.
Свидетелят Т. И. К. депозира показания че работи във „ Е. БГ „ като главен счетоводител от момента на създаването на фирмата през 2009 г. и понастоящем. С „ ** - ** „ ООД имали търговски отношения – доставяли му нарязан по детайли, конфигуриран дунапрен за мебели. Последната доставка била през 2012 г. по процесната фактура, която останала частично неразплатена. За никоя от доставките – в т.ч. и процесната, от „ ** - ** „ ООД не е имало рекламации – нито устни, нито писмени, и не е връщана стока. Винаги при връщане се съставя приемо – предавателен протокол и се издава кредитно известие за намаляване стойността на доставената стока и в случая с тази доставка приемо-предавателен протокол не е съставен и представен в счетоводството , съответно не е издадено кредитно известие. Ежегодно към 31.12. „ ** - ** „ ООД е потвърждавало салдото по процесната фактура - по имейл.
С оглед така установено настоящата инстанция намира че вземането на молителя в размер на 1 700 лв. – част от цената на доставена стока по договор за покупко-продажба, за който е съставена фактура № 3656/5.4.2012 г. е установено чрез проведено пълно главно доказване.
Стабилизирана
заповед по чл. 410 от ГПК е изпълнително основание, подлежащо на принудително
изпълнение и сама по себе си установява обективираното в нея вземане на
кредитора, съответно задължение на ответното дружество – длъжник по основание и
размер. Предвидения процесуалният ред за
защита на длъжника срещу заповедта е възражение по чл. 414 от ГПК за оспорване
на вземането, а в случай че е бил лишен от възможността да го оспори –
възражение по чл. 423 от ГПК. В случая възражение по чл. 414 от ГПК не е
депозирано, а подаденото по чл. 423 ал.1 т. 1 от ГПК възражение е намерено за неоснователно,
поради което не е било прието от съда. В тази хипотеза вземането по заповедта
може да се оспори от длъжника по исков ред само при новооткрити обстоятелства
или при наличие на нови писмени доказателства, които не са могли да му бъдат
известни и/или с които не е могъл да снабди към момента на изтичане на срока за
подаване на възражението по чл. 414 от ГПК – чл. 424 от ГПК. В представената по делото искова молба – въз
основа на която е образуван исковия процес пред РС – С. по заведения от
длъжника „ ** - ** „ ООД срещу кредитора „ Е.Б. „ ЕООД с предмет отрицателен
установителен иск досежно вземането по заповедта от 8.6.2012 г. не са възведени
твърдения, нито се сочат факти и обстоятелства за хипотеза на чл. 424 от ГПК. С
оглед което правилен е извода на първостепенния съд че вземането е установено
от стабилизираната заповед по чл. 410 от ГПК, както и отказа му да спре
настоящото производство по чл. 625 от ТЗ поради висящ исков процес за
установяване недължимостта му. Този
отказ не е неправилен и поради
изложените от настоящата инстанция съображения да откаже заявеното отново от
ответника - въззивник искане за спиране на делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК. Качеството на
молителя като кредитор, респ. оспорването на вземането му от ответника и
оспорване на качеството му на длъжник следва да бъдат установени в
производството по несъстоятелност, като всяка от страните носи
доказетелствената тежест за твърдяните от нея факти и обстоятелства. С оглед
което производството по несъстоятелност не е необходимо да се спира на
основание инициирания от въззивника висящ исков процес. В производството по чл.
625 от ТЗ той може и следва да установи възраженията си във връзка с
несъществуването на вземането и тези му възражения настоящата въззивна
инстанция прие за разглеждане и допусна събирането на всички поискани в тази
насока доказателства. Същите обаче не се доказваха. Фактурата – договор от
5.4.2012 г. той е осчетоводил изцяло през 2012 г., осчетоводил е и извършваните
по нея в периода 2012 г. – **** г. частични плащания, както и неразплатената и
до момента част в размер на твърдяната от молителя „ Е. БГ „ главница от 1 700 лева – като дължима се
на този доставчик по тази фактура. Не се оспорва факта на доставянето на
стоките по фактурата. Съгласно трайно установената съдебна практика осчетоводяването
по фактурата и извършените по нея частични плащания съставляват извънсъдебно
признание на дълга. С оглед което извода за сключената търговска сделка и
нейното частично неизпълнение от въззивника не се разколебава от представения
от него екземпляр от фактурата, в който материално отговорното лице и
съставител са различни от тези по
приложения към молбата по чл. 625 от ТЗ – без правно значение е какви са
причините за това, нито от образуваната по негово искане прокурорска преписка №
514/2018 г. на РП – П.. Между страните няма спор относно сключването на договора
и частичното неплащане цената на стоката. Възражението на въззивника всъщност е
за това че неразплатената разлика от 1 700 лв. не съставлява неизпълнение, тъй като стоките на
тази стойност са върнати поради направена от него рекламация и като така тази
сума не е дължима. Възражението не се доказа. Представеният документ, именуван
Рекламация с дата 10.04.2012 г. е частен свидетелстващ такъв, изходящ
единствено от въззивника и като така без достоверна дата за въззиваемата страна
– в който смисъл и направеното от нея възражение и твърдение че е изготвен от
насрещната страна единствено с оглед нуждите на настоящия процес. От последната
не се представиха доказателства от кръга на визираните с разпоредбата на чл.
181 от ГПК. Не се представиха и доказателства, годни да установят факта на
връчване на рекламацията. Показанията на свидетеля А. С. не се кредитират
поради факта че е съпруг на автора на
документа Х. С.а в качеството й на управител на дружеството - въззивник
и няма лични и непосредствени впечатления, а пресъздава само казаното му от
нея, както и защото показанията му противоречат на останалите ангажирани по
делото доказателства - счетоводните отразявания при въззивника на цялото
задължение по фактурата, на частичните плащания по нея през годините от 2012 г.
до **** г. и на съществуващото и към
настоящия момент задължение по нея към въззиваемото дружество в размер на
неразплатената разлика от 1 700
лева и при липсата на каквито и да е други
данни за частична рекламация по фактурата и връщане на стока на това основание.
Настоящата инстанция намира за неоснователни и възраженията на въззивника че финансовото му състояние не е влошено до степен да не може да се разплаща с кредиторите си. Установеното от ССчЕ финансово – икономическото състояние на ответното дружество, липсата каквито и да е активи, безспорния и установен по делото факт че то от години не развива дейност и няма ресурс да развива такава и занапред и да генерира доходи - от една страна, при наличието – от друга страна, на процесното изискуемо задължение към молителя, неудовлетворено почти 5 години след падежа въпреки образуваното за него през **** г. и принудително изпълнение, обосновават извод за трайно влошено икономическо състояние и пълна невъзможност да се разплати с кредитора си. Като така налице е и втората материалноправна предпоставка - трайна неплатежоспособност, в който смисъл и извода на първостепенния съд.
Въпреки така установеното, с оглед установените от чл. 607 от ТЗ цели на производството по несъстоятелност молбата следва да се отхвърли като неоснователна. Според цитираната разпоредба целите на производството са две – да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието. Съгласно нормативната уредба постигането им може да се осъществи или чрез осребряване на длъжниковото имущество и разпределение на получените суми между кредиторите или чрез приемане на план за оздравяване на предприятието на длъжника и погасяване на задълженията му от доходите от осъществявана от него търговска дейност.
С оглед установеното по настоящото дело нито една от тези цели не може да постигната. Имущество длъжникът няма. Единствен негов кредитор е молителя, за него е налице процесуална възможност за индивидуално принудително изпълнение и такова е инициирал и провежда по изп. д. № ****/**** г. по описа на ЧСИ Д. С., рег. № *** - по което също не се установяват каквито и да било активи на търговеца – длъжник. Като така не се установява възможност за удовлетворяване на молителя – кредитор в евентуално открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника му, то не би довело до резултат, различен от този по индивидуалното принудително изпълнение. Предвид че длъжникът не разполага с каквито и да било активи и не извършва стопанска дейност от години - като е декларирал пред НАП факта на преустановяване на дейността си, и не разполага с ресурси и за в бъдеще да развива дейност не би могло да се приеме че производството по несъстоятелност срещу него ще доведе до оздравяване на предприятието му и погасяване на задълженията от доходи от стопанска дейност. Липсата на длъжниково имущество за осребряване с цел удовлетворяване на единственото вземане на кредитора молител в незначителен размер от 1 700 лв. главница и лихвите върху нея, както и невъзможността за оздравяване предприятието на длъжника налагат извод че откриване на производството по несъстоятелност срещу него се явява безпредметно и лишено от смисъл - то не би могло да се развие във всичките му фази и да постигне заложените от закона цели. Факта на преустановяване на дейността и липсата на икономически и финансов ресурс тя да бъде възобновена във връзка и с това че няма други кредитори сочат още и на извод, че макар и неплатежоспособен и с нежизнеспособно и неконкурентно предприятие длъжникът не е заплаха за търговският обмен, съответно пазарът не се нуждае от защита срещу него чрез откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид тези съображения първоинстанционното решение, с което молбата по чл. 625 от ТЗ е уважена следва да се отмени, съответно молбата да се отхвърли. На въззиваемия се следват направените и за двете инстанции деловодни разноски. Направените такива за разглеждането на делото пред първостепенния съд са в размер на 1 120 лв. – възнаграждение за един адвокат и в размер на 825 лв. за въззивното производство – 125 лв. ДТ и 700 лв. възнаграждение за един адвокат. На въззиваемия молител – разноски не се следват, но са му присъдени от първоинстанционния съд с оглед уважаването на молбата. Присъждането им е с постановено по делото на основание чл. 248 от ГПК Определение№ 183/09.03.2018 г., с което решението е допълнено като ответникът – въззивник „** - ** „ ООД – гр. П. / в открито производство по несъстоятелност / е осъдено да заплати на молителя – въззиваем „ Е.Б. „ ЕООД направени от него разноски в размер на 2 220 лева. Срещу това определение не е депозирана жалба, но въпреки неподаването на такава и с оглед отмяната на решението и отхвърляне на молбата по чл. 625 от ТЗ това определение също следва да се отмени. В насока за отмяната му следва да се посочат и аргументи че макар да подлежи на отделно обжалване определението по чл. 248 от ГПК няма самостоятелно съществуване, а става част от решението във връзка с което е постановено. Подаването на въззивната жалба срещу решението включва и искане за произнасяне на въззивния съд и досежно направените от страните деловодни разноски и за двете инстанции, които разноски в първоинстанционното производство са в зависимост от уважаването, респ. отхвърлянето на иска. В този смисъл Решение № 507/16.12.2011 г. по гр.д. № 1575/2010 г. на ВКС, IV г.о.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Отменя изцяло Решение № 13 от 08.02.2018 г., постановено по т.д. № 68/2017 г. на Окръжен Съд – гр. П., с което е обявена неплатежоспособността на „ ** - ** „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с начална дата 31.12.2013 г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на „ ** - ** „ ООД, ЕИК *********, постановена е обща възбрана и запор на имуществото на това дружество, назначен е временен синдик Л. Г. Я. – Т., ЕГН – ********** и е определена дата на първо събрание на кредиторите – 20.02.2018 г. от 9, 45 ч. с посочени място и дневен ред на провеждането му, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
Отхвърля молбата по чл. 625 от ТЗ на „ Е.Б. „ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на„ ** - ** „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
Отменя изцяло Определение № 183 от 09.03.2018 г., постановено по т.д. № 68/2017 г. на Окръжен Съд – гр. П., с което на основание чл. 248 от ГПК е допълнено Решението № 13 от 08.02.2018 г., постановено по т.д. № 68/2017 г. на Окръжен Съд – гр. П. като „ ** - ** „ ООД, ЕИК *********, гр. П. е осъдено да заплати на„ Е.Б. „ ЕООД, *** деловодни разноски в размер на 2 220 лева.
Осъжда „ Е.Б. „ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „ ** - ** „ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** деловодни разноски за първоинстанционното производство
в размер на 1 120 / хиляда сто и двадесет / лева и деловодни разноски за
въззивното производство в размер на 825 / осемстотин двадесет и пет / лева.
Препис от настоящото решение да се изпрати съгласно чл. 624 от ТЗ в деня на постановяването му или най – късно на следващия работен ден за вписване в търговския регистър.
Да се изпрати служебно на Окръжен Съд – П. препис от настоящото решение за вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Преписи от решението да се изпратят на страните за запознаване съгласно чл. 7 ал. 2 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен Съд – гр. София с касационна жалба в 7 – дневен срок от вписването му в търговския регистър съгласно чл. 633 от ТЗ.
Председател:
Членове: 1.
2.