НЧХД № 969/2018 г. по
описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано по тъжба на В.Р.Г.
с ЕГН: **********, А.Ш.Г. с ЕГН: ********** и Ш.Р.Г. с ЕГН: ********** срещу А.С.К. с ЕГН: **********,
роден на *** ***, обл. П. ул. „**“ № 7, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с основно образование, работещ за това, че на 24.06.2017 г. около
01:00 часа, в двора на училище „к.м.”, с. Б., обл. П. е нанесъл удари в
областта на главата и тялото на В.Р.Г. с ЕГН: **********, с което му е причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностно охлузване в средната част на
челото (3х2,5 см), охлузване на челото в ляво (6х2 см), синкаво кръвонасядане
на носа и горния клепач на лявото око, синкаво-червеникаво кръвонасядане по
коремната стена срединно (2х3 см), охлузване по десния лакет (1,5х2 см),
охлузване (драскотини) в средната трета на дясна предмишница (6х4,5 см),
драскотина на средна трета на лява предмишница с дължина 6 см довели до болка у
пострадА.я – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
както и за това, че на 24.06.2017 г. около 01:00 часа,
в двора на училище „к.м.”, с. Б., обл. П. е нанесъл удари в областта на главата
и тялото на А.Ш.Г. с ЕГН: **********, с което му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в повърхностно охлузване на дясна скула и слепоочието
(8х6 см), синкаво кръвонасядане по долен клепач на дясното око и гърба на носа,
носните ходове са зацапани със засъхнала кръв, синкаво-мораво кръвонасядане по
горен полюс на ляво ухо (3х2 см) и синкаво кръвонасядане на гърба на дясно
ходило (4х3 см) довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и
за това, че на 24.06.2017 г. около 01:00 часа, в двора
на училище „к.м.”, с. Б., обл. П. е нанесъл удари в областта на главата и
тялото на Ш.Р.Г. с ЕГН: **********, с което му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в синкаво-мораво кръвонасядане по окосмената част на главата в
ляво слепоочие (4х3 см), продълговато охлузване по горна трета на лява предмишница
и лакета (5х1,5 см), продълговато охлузване в средна трета на същата
предмишница (13х5 см), овално охлузване на десен лакет (1х1,5 см), група драскотини по ляво коляно
(дължина по 2 см в участък с размери 4х3 см) довели до болка у пострадА.я –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по така
повдигнатите обвинения. Дава подробни обяснения.
По делото са приети за съвместно разглеждане
граждански искове от В.Р.Г., ЕГН: ********** срещу подсъдимия А.С.К., ЕГН: **********
за сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК на 24.06.2017 г. неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от момента на извършване на деянието – 24.06.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата,
от Ш.Р.Г., ЕГН: ********** срещу подсъдимия А.С.К.,
ЕГН: **********, за сумата от 3000 (три хиляди) лева представляваща обезщетение
за претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК на 24.06.2017 г.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на извършване на
деянието – 24.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата и
от А.Ш.Г., ЕГН: ********** срещу подсъдимия А.С.К.,
ЕГН: **********, за сумата от 3000 (три хиляди) лева представляваща обезщетение
за претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК на 24.06.2017 г.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на извършване на
деянието – 24.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Конституирани като граждански ищци са В.Р.Г., А.Ш.Г. и Ш.Р.Г..
Процесуалните представители на тъжителите - повереници,
пледират за постановяване на присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен
по така повдигнатите му обвинения, както и да се уважат предявените граждански
искове. Претендират и разноски.
Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия по
повдигнатите с тъжбата обвинения поради липса на безспорни доказателства той да
е извършил каквото и да е престъпно деяние от обективна и субективна страна, да
се отхвърлят предявените граждански искове и претендира за присъждане на разноски.
В дадената му последна дума подсъдимият
иска да бъде оправдан.
Районен съд П. като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият и тъжителите са съселяни. Всички те живеят
в село с. Б., област Пазарджик. Тъжителят В.Г. е кмет на селото. Между него и
подсъдимият възникнал конфликт във връзка с паша на животни, за които кметът
считал, че са на подсъдимия и му бил наложил глоба. На 23.06.2017 г., около
22.00 ч. в двора на училище „к.м.“, с. Б. били наредени маси, столове и скари
във връзка с организирано тържество от кмета В.Г. по повод празника на селото,
който бил на следващия ден. На една маса седели В.Г. и лицата А. Г. – негов
племенник, М.И.и А.Г., а на съседната маса бил седнал подсъдимият А.К. и
свидетелите Р. Г., Е. М. – син на подсъдимия, П. А., К. М., Я. М. и Я. К.. Малко
след полунощ – на 24.06.2017 г. подсъдимият А.К. и тъжителят В.Г. започнА.
да си разменят погледи и да клатят заканително
глави един на друг. Напрежението между тях били породено от случая с животните,
но нараснало предвид употребения алкохол от двамата. ЗапочнА. да си разменят
обидни и заканителни реплики. В един момент двамата станА. и се насочили един
към друг. СбутА. се и започнА. да се борят, след което паднА. на земята. Преди
обаче да си нанесат по-сериозни удари, били разтървани от свидетелите К. М., Я.
М. и Я. К.. К. и Я. М.и хванА. кмета Г., а Я. Г. – подсъдимия К.. В същото
време обаче племенникът на кмета – А. Г. – помислил, че те също стават да бият Г.
и тръгнал към дома си, за да извика свои роднини на помощ. К. и Я. М.и отвели
кмета Г. към сградата на училището, където последният влязъл да спре основното
осветление в двора, за да преустанови събирането. В този момент А.К. викал по
посока на кмета да излезе от училището, но бил държан на място от останА.те
присъстващи. По същото време в двора на училището влезли А. Г. с неговия брат -
тъжителят А.Г. и баща им – тъжителят Ш.Г.. Последните двама били в дома си, но
когато разбрА. от А. Г., че нанасят побой над техния родН.– кмета Г., взели метални
тръби и изтичА. към двора на училището. Влизайки в двора, те директно се
насочили към подсъдимия А.К. и започнА. да му нанасят удари с тръбите. В този
момент тъжителят В.Г. също излязъл от училището и тръгнал към подсъдимия, като също
носил късо желязо в ръка. В този момент в мелето се намесили и сина на
подсъдимия и други хора, които били на масата с него. Свидетелят Е. М. – син на
подсъдимия – ударил с камък В.Г. по главата и послендият отново паднал на
земята. Подсъдимият пък успял да измъкне една от металните тръби, с които го
удряли Г. и я размахал, като ударил с нея обаче свидетеля Н. К. – негов
братовчед, който се опитвал да ги разтърве. В крайна сметка подсъдимият бил
дръпнат настрани от мястото, където му нанасяли удари. В този момент неговият
баща – свидетелят С. К. също пристигнал в двора на училището и се опитал да
разговаря с А. Г. и тъжителите А.Г. и Ш.Г. защо удрят сина му. Тогава те
насочили агресията си към него и започнА. да му нанасят удари с тръбите, при
което му счупили три ребра. След намеса на другите присъстващи, боят бил окончателно
преустановен.
На 26.06.2018 г. В.Г., Ш.Г. и А.Г. посетили съдебен
лекар и били освидетелствани.
По делото са назначени и изготвени съдебно медицински
експертиза по отношение на всеки от тримата тъжители, както и на подсъдимия.
Съгласно заключението на вещото лице на В.Р.Г. са нанесени следните телесни
увреждания: Повърхностно охлузване в средната част на челото (3 х 2,5 см.);
Охлузване на челото в ляво (6x2 см.); Син каво кръвонасядане на носа и горния
клепач на лявото око; Син каво-червеникаво кръвонасядане покоремна стена
срединно (2 х 3 см.); Охлузване по десния лакет (1,5 х 2 см.); Охлузване
(драскотини) в средната трета на дясна предмишница (6 х 4,5 см,); Драскотина на
средна трета на лява предмишница с дължина 6 см. Причинена му е болка по
смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
На А.Ш.Г. са нанесени следните телесни увреждания:
Повърхностно охлузване на дясна скула и слепоочието (8x6 см.); Синкаво
кръвонасядане по долен клепач на дясното око и гърба на носа; Носните ходове са
зацапа- ни със засъхнала кръв; Синкаво-мораво кръвонасядане по горен полюс на
ляво ухо (3x2 см.); Синкаво кръвонасядане на гърба на дясно ходило (4x3 см.).
На А.Ш.Г. е причинено - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК.
На Ш.Р.Г. са нанесени следните телесни увреждания:
Синкаво-мораво кръвонасядане по окосмената част на главата, в ляво слепоочие
(4x3 см.); Продълговато охлузване по горна трета на лява предмишница и лакета
(5 х 1,5 см.); Продълговато охлузване в средна трета на същата предмишница
(13x5 см.); Овално охлузване на десен лакет (1 х 1,5 см.); Група драскотини по
ляво коляно (дължина по 2 см, в участък с размери 4x3 см.). Причинена му е
болка по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
На подсъдимия А.С.К. са нанесени следните телесни
увреждания: Охлузване от външния ъгъл на дясното око, към слепоочието (1 х 0,5
см); Масивно синкаво-мо раво кръвонасядане по гърба, над поясната област повече
в ляво (25 х 10 см.); Охлузвания по двете колена по (2 х 2 см,) всяко. Причинена
му е болка по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.
Като най-общ механизъм на получаване на телесните
увреждания на В.Р.Г., А.Ш.Г., Ш.Р.Г. и на подсъдимия А.С.К. е действието на
твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв или от тангенциалното му
действие на такъв към момента на инкриминираната дата. На В.Р.Г. травматичните
увреждания са резултат от нанесени удари с твърд, тъп предмет по главата,
лицето, тялото и крайниците, травматичните увреждания са резултат от нанесени
удари с твърд, тъп предмет. Охлузването на десния лакът е в резултат на
падането на терена (теренна травма). На А.Ш.Г. травматичните увреждания са
резултат от нанесени удари с твърд, тъп предмет по лицето и крайниците. На Ш.Р.Г.
травматичните увреждания са резултат от нанесени удари с твърд, тъп предмет по
главата и крайниците. Охлузването на десния лакът и на лявото коляно са в
резултат на падането на терена (теренна травма). На подсъдимия А.С.К.
травматичните увреждания са резултат от нанесени удари с твърд, тъп предмет по
лицето и гърба. Охлузването на двете колена са в резултат на падането на терена
(теренна травма).
По делото са назначени и изготвени и
съдебно-психиатрични експертизи по отношение на тъжителите с въпроса: „Какво е
било психическото им състояние след инцидента и как същият се е отразил на
ежедневните им задължения“. От заключенията на вещото лице е видно, че
психичното състояние на Ш.Г. и В.Г. след инцидента е било еквивалент на
психично здраве. Тяхното психично
състояние след инцидента по никакъв начин не се е отразило на ежедневните им
задължения. От заключенията на вещото лице е видно, че психичното състояние на А.Г.
след инцидента, приравнено към юридическите критерии, отговаря на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Неговото психично състояние след
инцидента, съвместно със соматичните увреждания са му причинили временна
нетрудоспособност от една седмица.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите А. В. Ю., А. И. Г., Н. С. К., Е. Л. М., Я. Р. К., П.
А. А., Я. Е. М., К. Е. М., Л. Е. М., С. К. К., З.Е.Ч., Н.А.К., Р. Б.Г., З.М.Г.,
Н.Р.Н. и А.Р.Г., обясненията на самия подсъдим, веществените доказателства –
записи от тел. 112, както и приложените писмени доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите почти изцяло. Те са ясни, категорични, логични и
взаимно се допълват. Показанията на свидетелите разкриват именно горепосочената
фактическа обстановка. Показанията им следва да бъдат ценени, тъй като
свидетелите описват лично възприети от тях обстоятелства. Тези свидетели
потвърждават обясненията на самия подсъдим, че не е нанасял никакви удари на
тъжителите, а по-скоро те са го удряли. Подсъдимият твърди, че само е ударил,
при това неволно, свидетелят Н. К. – негов братовчед. Последното се потвърждава
категорично от показанията на останА.те свидетели-очевидци. Скандал между
подсъдимия А.К. и тъжителя В.Г. безспорно се установи, че е имало. Събраните по
делото доказателства свидетелстват обаче, че двамата само са се сбутА. и паднА.
на земята, като не се установи по категоричен начин подсъдимият да е удрял В.Г..
Ударът по главата на последния с камък пък категорично се установи, че е
нанесен от сина на подсъдимия – свидетеля Е. М.. Нещо повече – установи се, че именно
тъжителите са били агресивно настроени против подсъдимия, като са му нанасяли
удари с метални тръби, а след като неговият баща С. К. се е намесил да го
защити, са му нанесли удари и на него и са му счупили три ребра. За последното
се води отделно дело от общ характер срещу тях. Именно това е и в основата на
подаването на настоящата тъжба. В съдебно заседание тъжителите бяха
категорични, че ще оттеглят тъжбата си, ако бащата на подсъдимия – свидетелят С.
К. не ги съди. В тази връзка твърдения в тъжбата за нанесени телесни увреждания
от страна на подсъдимият спрямо тъжителите не се потвърдиха от събраните по
делото доказателства. Дори част от ангажираните от тъжителите
свидетели-очевидци заявиха, че не са видели подсъдимият въобще да удря
тъжителите А.Г. и Ш.Г., а единствено са видели, че се бутат с тъжителя В.Г..
При падането на земята на същия е нанесено именно описаното от вещото лице в
заключението на СМЕ – „Охлузването на десния лакът е в резултат на падането на
терена (теренна травма)“, а уврежданията му по главата са причинени от удара с
камък от страна на сина на подсъдимия.
При така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По отношение на деянията по чл.130, ал.1 НК и чл. 130,
ал. 2 от НК не се събраха категорични, ясни и безпротиворечиви доказателства,
че са нА.це извършени престъпления от подсъдимия. От показанията на всички
свидетели по делото е видно, че скандал между подсъдимия и тъжителя Г. е бил нА.це,
имало е обиди и боричкане между двамата, но за нанасяне на телесни увреждания
спрямо тъжителя от страна на подсъдимия посредством удари не се събраха
доказателства. Установи се, че единствено подсъдимият е бутнал тъжителя и са
паднА. двамата на земята, но въобще не се ангажираха от обвинението
доказателства, че описаните в тъжбата наранявания по главата и крайниците на
тъжителя са нанесени от подсъдимия. В самата тъжба се говори за нанасяне на
удари, включително и с камък, а такива действия от страна на подсъдимия не се
установиха. При липса на подобни доказателства, то съдът не установи описаните
в съдебно-медицинската експертиза увреждания по тъжителя Г. да са причинени от подсъдимия.
Съвсем никакви доказателства не бяха събрани, че подсъдимият А.К. е нанасял каквито
и да е удари на другите двама тъжители - А.Г. и Ш.Г.. Не само се установи, че
никой от свидетелите-очевидци не е видял подсъдимият да удря тъжителите А.Г. и Ш.Г.,
но точно обратното – установи се, че те са му нанасяли удари.
Въз основа на събраните доказателства и във връзка с
гореизложените съображения съдът прие, че подсъдимият следва да бъде оправдан
изцяло по повдигнатите му обвинения с тъжбата на основание чл.304 от НПК.
Предвид липсата на обективната страна на престъпленията
съдът намира, че не следва да се обсъжда субективната им страна.
По гражданските искове:
По делото са приети за съвместно разглеждане
граждански искове от тримата тъжители против подсъдимия с правно основание
чл.45 от ЗЗД за заплащане на всеки от тях на парично обезщетение за причинени
от деянието на 24.06.2017 г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието - 24.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, които искове следва да бъдат оставени без
уважение като неоснователни. По делото не бе безспорно установено, че
подсъдимият е причинил на тъжителите описаните в тъжбата телесни увреждания,
респективно неимуществени вреди. В тази насока съдът вече изложи доводи
по-горе, които няма смисъл да повтаря.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.190 от НПК
направените по делото разноски следва да се възложат на частните тъжители. Ето
защо ще следва да се осъдят тъжителите В.Р.Г., А.Ш.Г. и Ш.Р.Г. да заплатят на А.С.К.
всеки от тях сумата от по 500 (петстотин) лева – общо сумата от 1500 лева,
представляваща сторени по делото разноски, за които са представени и
доказателства по делото.
Ще следва да се осъдят тъжителите В.Р.Г., А.Ш.Г. и Ш.Р.Г.
да заплатят солидарно и сумата в размер на 1112 (хиляда сто и дванадесет) лева
разноски по делото за експертизи, платима в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд –
Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: